2.3. Отчетна валута
Функционалната валута и отчетната валута на представяне във финансовия отчет на
дружеството е българският лев. От 1 юли 1997 г. левът е фиксиран в съответствие със Закона
за БНБ към германската марка в съотношение BGN 1:DEM 1, а с въвеждането на еврото като
официална валута на Европейския съюз – с еврото в съотношение BGN 1.95583:EUR 1.
При първоначално признаване, сделка в чуждестранна валута се записва във функционалната
валута, като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс към момента на
сделката или операцията. Паричните средства, вземанията и задълженията, като монетарни
отчетни обекти, деноминирани в чуждестранна валута се отчитат във функционалната валута,
като се прилага заключителният обменен курс на БНБ към дата на финансовите отчети.
Немонетарните отчетни обекти в отчета за финансовото състояние, първоначално
деноминирани в чуждестранна валута, се отчитат във функционалната валута, като се прилага
историческият обменен курс към датата на операцията и последващо не се преоценяват по
заключителен курс. Ефектите от курсовите разлики, свързани с уреждането на търговски
сделки в чуждестранна валута или отчитането на търговски сделки в чуждестранна валута по
курсове, които са различни, от тези, по които първоначално са били признати, се включват в
печалбата или загубата в момента на възникването им, като се представят към “други доходи
от дейността”. Курсовите разлики от валутни заеми или други финансови операции, се
включват във финансовите приходи и разходи.
3. Промени в счетоводната политика
3.1. Нови стандарти, изменения и разяснения на съществуващи стандарти към 1
януари 2024 г.
Дружеството е приело следните нови стандарти, изменения и разяснения към МСФО,
издадени от Съвета по международни счетоводни стандарти и одобрени от ЕС, които са
уместни и в сила за финансовия отчет на Дружеството за годишния период, започващ на 1
януари 2024 г.:
Изменения в МСС 1 Представяне на финансовите отчети: Класификация на пасивите
като текущи и нетекущи, в сила от 1 януари 2024 г., приети от ЕС
Измененията в класификацията на пасивите като текущи или нетекущи засягат само
представянето на пасивите в отчета за финансовото състояние, но не и размера им, момента
на признаването на активи, пасиви, приходи или разходи или информацията, която
дружествата оповестяват за тези елементи. Измененията имат за цел да изяснят следното:
• класификацията на пасивите като текущи или нетекущи трябва да се основава на
съществуващи права в края на отчетния период, като всички засегнати параграфи от стандарта
вече използват еднакъв термин, а именно „правото“ на отсрочване на уреждането на пасива с
поне дванадесет месеца. Изрично се посочва, че само наличното право „в края на отчетния
период“ трябва да влияе върху класификацията на пасива;
• класификацията не се влияе от очакванията на предприятието дали ще упражни
правото си да отсрочи уреждането на пасива; и
• уреждането на пасивите може да се осъществи чрез прехвърляне на парични средства,
капиталови инструменти, други активи или услуги на контрагента.
Изменения в МСС 1 Представяне на финансови отчети: Нетекущи пасиви, обвързани с
финансови показатели, в сила от 1 януари 2024 г., приети от ЕС
МСС 1 се изменя, както следва:
• уточнява се, че ако правото на отлагане на уреждането за най-малко 12 месеца е
предмет на изпълнение на условия от страна на предприятието след отчетния период, тогава
тези условия няма да повлияят на това дали правото на отлагане на уреждането съществува в
края на отчетния период (отчетната дата) за целите на класифицирането на пасива като текущ
или нетекущ; и
• за нетекущите пасиви, предмет на условия, от предприятието се изисква да оповестява