Снимка: iStock
Напоследък доста мисля върху въпроса какво може да доведе до "пробуждане" на пазара ни, който изглежда, като заспал "вечния си сън". И започвам, както си му е реда от самото начало. Първо - защо пазарът ни е в това състояние?
А причините за това са един твърде дълъг списък, само част от който ще разгледам в момента - на първо място държавата, както стана ясно, е по-загрижена за "черешовия пазар"; брокери и анализатори го мразят и дори не искат да го коментират; мениджърите и собствениците на компании (които често са едни същи лица) знаят, че са в пълна власт и контрол и могат да правят, каквото си поискат, без възможност някой да им държи сметка (акционерните събрания са просто задължителни от закона, като се появяват двама трима акционери); пазарът е безинтересен за големите международни и родни спекуланти, защото му липсва ликвидност; всички изглежда се оплакват от пазара, но никой не иска, или вече няма желание да пробва нещо ново; липсват достатъчно на брой интересни компании, не само с добри оценки на хартия, но с реален, прозрачен и разпознаваем бизнес с потенциал за растеж; налице са регулатори, които не се опитват да съдействат, а буквално да "препъват" всеки нов и иновативен бизнес, който би бил достатъчно смел да погледне към българския капиталов пазар за набиране на средства, облечени във власт, но без реално да разбират функциите и ролята на капиталовите пазари и т.н и т.н.
Истината е, че домакинствата имат спестявания (за което говорят рекордните депозити), но не и желание да инвестират на родния капиталов пазар. И това до голяма степен е напълно разбираемо, предвид на факта, че интереса към капиталовия ни пазар бе рекорден по времето на историческите му върхове от 2007-ма година, последван от спад, по-драстичен дори от най-закъсалите икономики.
Инвеститорите които поглеждат пазара ни към днешна дата пък, виждат тоталната му необвързаност с международните пазари, които през последните две години се повишиха до нови върхове. Индексът SOIFX е сред 10-те най-понижаващи се индекси в света, от началото на годината, без за това да има някакви фундаментални и логични причини. Родния бенчмарк е в корекция вече повече от две години, като е на 2% от най-ниските си нива за последните близо две години и половина. За сравнение широкият щатски индекс S&P 500 представителен за над половината от световната пазарна капитализация е на 2%, но от исторически най-високите си нива.
За съжаление в един момент, когато българите станат достатъчно отворени и образовани, за да потърсят инвестиционни алтернативи (може би някъде след следващата криза и при нов бум на пазарите), те ще попаднат единствено на продукти, предлагани на външните пазари. За съжаление, защото най-вероятно ще започнем да изнасяме капитали към чуждестранни бизнеси, вместо да подпомагаме и развиваме родния капиталов пазар и съответно българския бизнес и икономика.
И след като видяхме какво се случва с румънския пазар и колко по-добре се развива той, въпреки еднаквия, като време старт с БФБ, няма как да не се запитаме - ако знаем къде сбъркахме, как можем да променим нещата? А отговорът е твърде комплексен и включва прекалено много компоненти на често несвързани системи.
Част от възможното решение може да включва, макар и не да се изчерпва от следните стъпки - нова държавна доктрина по отношение на капиталовия пазар и неговото развитие и стимулиране, която да засяга не само БФБ но и институции като КФН, Централния Депозитар и всички по веригата; стимулиране на компаниите на бъдещето (технологични стартъпи) да погледнат към борсата и да "влеят свежа кръв". В крайна сметка, ако няма такива компании на борсата ни след 5, или 10 години, едва ли нещо ще спаси икономиката и пазара ни. В този ред на мисли регулаторите трябва да прилагат стандарти приложими на Запад и да променят политиката си на пълна възбрана на всичко ново, защото е твърде рисково за инвеститорите; нови регулации, които да позволят пускането на нови продукти и по-голяма активност от страна на финансовите посредници и инвестиционната общност, които да доведат до повишение на ликвидността на пазара; засилване на информираността на българите с програми и обучения от браншови организации, като БАУД например, съвместно със специализирани сайтове (а защо да не минем крачка напред и част от бюджета на БФБ да не се използва за ограмотяване на българите, чрез медиите); по-голяма активност от страна на публичните компании за информираност на инвестиционната общност за плановете и развитието на компанията и още много, много други...
Най-просто казано обаче, може би трябват мерки, доста крайни, за да излезе капиталовия пазар от "комата", в която се намира. Както сме виждали от филмите, една от последните възможности, които се прилагат на пациенти със спрял пулс - е електрошокът. И може би само подобно действие приложено към пазара ни може да доведе до неговата "пълна промяна".
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка, или продажба на активи.
Още по темата:
SOFIX - четвъртия най-зле представящ се индекс в света през тази година