Публичните разходи у нас - все повече и все по-неефективни. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Част от обществените сектори в България продължават да гълтат пари, без да подобряват услугите, които предоставят, дори ги влошават, коментира пред БНР Калоян Стайков от ИПИ. Той посочи кои са най-проблемните от тях. Това са полиция и съдебните услуги.

По думите на икономиста, при здравеопазването сме по-близко до европейските нива, но докато при тях се наблюдава повишаване на ефикасността на тези публични разходи, при нас тенденцията е точно обратната.

„От една страна, наистина разбирам полицейските служители и техните искания за по-високи заплати, но от друга страна, очевидно са необходими реформи, тъй като само с увеличаването на разходите по никакъв начин не постигаме по-добро качество и това се вижда през последните години. След като първоначално имаше леко ограничаване на разходите в МВР след кризата, след това те много бързо се възстановиха и дори започнаха да растат много по-бързо в сравнение с останалите сфери, а в същото време не наблюдаваме някакво сериозно подобрение при качеството на тези услуги, дори напротив. Оценките в международните класации, които сме използвали - или "не се подобряват" или "се влошават". Това е поредно доказателство на една теза, която повтаряме от години, а именно, че обемът на разходите невинаги е свързан с повишаване на качеството. По отношение на съдебната сфера - ситуацията е доста сходна, отново липсва този дебат за качеството", обобщи Калоян Стайков.

Според него и изследването на ИПИ, другата проблемна сфера са пенсиите и там има два основни проблема: „Първият е доста голямата възможност за ранно пенсиониране, което до голяма степен се използва и като един вид социална политика - политика за осигуряване на допълнителни доходи и това ограничава наличния ресурс, който така или иначе е ограничен и съответно той не се разпределя, както би следвало спрямо пенсионната система. Другият основен проблем е средната продължителност на трудовия живот, който до голяма степен е свързан с това ранно пенсиониране. У нас тази средна продължителност е сравнително по-ниска, отколкото в ЕС, и съответно приносът към пенсионната система е по-нисък. Това допълнително ограничава този ресурс."