„Настояваме за осигуряване върху реалните заплати, а не върху определени прагове, тъй като те практически узаконяват сивия сектор и създават нелоялна конкуренция", заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Той представи на пресконференция данни от социологическо проучване сред работодатели, според което увеличаването на минималния осигурителен доход (МОД) през 2016 г. ще се отрази най-силно върху работните места. 74% от анкетираните са отговорили, че ръстът на МОД ще ги възпре от назначаване на нови хора, за 69% това означава увеличение на разходите за труд, а според 65% ще се стигне до „посивяване" на трудовите отношения (работа без договор, работа с фиктивни договори, липса на социално и здравно осигуряване).

За отказ от административно определяне на ръста на МОД за секторите без споразумения и отмяна на определянето на минимален размер на осигурителния доход настояват четирите национално представителни работодателски организации - АИКБ, Бълтарската стопанска камара (БСК), БТПП и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), чиито представители участваха на пресконференцията.

По думите на Велев Колкото повече приближаваме минималната работна заплата до средната, толкова повече се увеличава безработицата. Той припомни, че минималните осигурителни прагове се договарят повече от 10 години и са били въведени от Лидия Шулева, когата бише социален министър.

„Първите години ги подкрепихме, защото имаха ефект за осветляване на икономиката", обясни Велев и коментира, че с течение на времето праговете са изживели времето си и от фактор и са се превърнали в своята противоположност. Има 85 икономически дейности и 9 колони за категория персонал.

„Нашите браншови организации са договорили минималната работна заплата (МРЗ). Тя в момента е 380 лева. Има договорен праг и от 350 лева например. Има и позиции, където са записани 420 лв., но твърдим, че то е манипулирано от държавната администрация, казвайки, че друго не може", подчерта Велев.

Според него, няма да има договорени прагове и оттам административно разпространяване. „Ако някой иска да определя заплатите административно, да се върне 25 години назад", подчерта Велев.

Зам.-председателят на БСК Георги Шиваров мотивира очакванията на работодателските организации така:

1. Определянето на минимален осигурителния доход по дейности и групи професии чрез закона за бюджета на ДОО узаконява пасивността на контролните органи спрямо недекларирания труд и нарушенията на трудовото и осигурително законодателство.

2. МВФ и ЕК  настояват да бъде отменена тази практика, доколкото създава допълнителна тежест върху труда и оказва негативен ефект върху заетостта. Проучвания на МТСП и МФ потвърждават тези ефекти: около 50% от работодателите декларират негативен ефект за икономиката на предприятията и заетостта.

3. Подобна практика не се прилага в ДЧ на ЕС (правени са опити в Испания в годините на т.н. строителен и имотен балон в икономиката в началото на миналото десетилетие).

4. Налице е коренна промяна в условията на заетост и икономически растеж след 2008 г. спрямо периода 2003-2008 г.: 5,5% ръст на БВП годишно; над 15-20% номинален ръст на СРЗ и СОД в отделни години; от 2008 до 2013 г. заетите лица намаляват с над 400 хил. д., като до 2014 г. лица са нараснали само с 47 хил. д.

5. Ръстът на МОД изпреварва значително производителността на труда и не отразява текущите и очаквани промени в икономическата среда: значително увеличение на цените на електроенергията, запазване на равнището на цените на течните горива независимо от промените в цените на петрола и курса на щ. долар, пълзяща монополизация в редица сектори на икономиката, ефекта на санкциите срещу РФ и др.

6. Определянето на МОД за длъжности с ниска квалификация на заложената в бюджетната макрорамка МРЗ от 420 лв. представлява ръст от 13.5%, несъобразен с очакваната инфлация така и производителността на труда на национално ниво (брутна добавена стойност на заето лице) и ръста на БВП. Относно 420-те лева, Шиваров обясни: „420 лева означава в България 470 лева, защото средният процент за прослужено време е 12%. Така Агенция по заетостта прибавя 12% към МРЗ".

Според Александър Димитров от БТПП, определянето на МОД е във вреда на цели отрасли, но най-вече на малките предприятия. „Автоматичното разпростиране на МОД работи в полза на едрия капитал. Под благовидния предлог за увеличение на заплатите ще изчезнат малките предприятия или дори цели отрасли. Настояваме да се преговаря на ниво предприятия - където има ръст производителността, естествено ще има и ръст на работните заплати. Всичко това трябва да става с точно определени критерии и един от тези критерии е производителността на труда", каза Александър Димитров.

Бизнесът също така е против увеличаването на данъчната тежест чрез възможността общините да облагат доходите на хората с до 2% ставка, предлагана от правителството.