Снимка: БГНЕС

Националният съвет за тристранно сътрудничество ще заседава онлайн. Социалните партньори ще обсъдят предложението за бюджет на кабинета за следващата година, както и бюджета на Държавното обществено осигуряване и на НЗОК, съобщава БНТ. 

Според направеното предложение на правителството - бюджетът за следващата година предвижда най-много да са разходите в социалната сфера - увеличение на минималната заплата с 40 лева - до 650. Детски надбавки за всяко дете. 12 лева обезщетение за безработица. Минимална пенсия - 300 лева и максимална 1440. Предвиден е и 5% бюджетен дефицит.

От Асоциацията на индустриалния капитал се обявиха против ръст на минималната заплата. Настояват и мярката 60 на 40 да бъде продължена до средата на следващата година. Синдикатите настояват максималният доход да е по-висок от 3000 лева - както е записано в проекта на бюджета. И за минимално обезщетение за безработица от 17 лева на ден.

Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал почерта, че за две години ще изхарчим 10 милиарда лева повече, отколкото ще спечелим. Новите разходи ще се покриват с нови дългове.

Той критикува политиката за помощите за всички деца. Социалните плащания трябва да бъдат много добре насочени, изтъкна той. С тези пари можело да се подпомогне икономиката. Колкото повече харчи едно предприятие за болнични, толкова по-малко пари остават за заплати, по мнението на Велев.

Бизнесът отново посочи проблема с тока за индустрията и намаляването на такса задължение към обществото.

Социалната политика трябва да е добре таргетирана, настоя Велев. За АИКБ пример за неправилно харчене е увеличаване на минималната пенсия. Пенсиите трябва да се увеличават пропорционално, защото на практика ще се изравнят пенсиите на хора с различен осигурителен принос в осигурителната система. 

Бизнесът иска увеличаване на стойността на ваучерите за храна и освен това те да се използват и в ресторантите. За ръста на минималната работна заплата Велев каза, че спрямо БВП на глава от население плащаме най-високата минимална заплата в Европа. 

"110 000 са загубените работни места заради кризата. Има увеличение на много разходи, които не трябва да се правят. Неправилен е разходът за превъоръжаване, по мнението му, тъй като така се стимулират чужди икономики. Бизнесът е против безразборното харчене на пари. В условия на криза хората не потребяват, а спестяват", изтъкна Велев.

Още по темата:

Фонд на фондовете влага още 56.3 млн. лв. в малки и средни предприятия

5.6% спад в активите на инвестиционните фондове в страната през март