Снимка: iStock

Когато човек чете информацията на БНБ за състоянието на банковия сектор, той остава с впечатлението, че независимо от тежката икономическа ситуация, финансовите институции успяват да намерят начини да запазят положителния финансов резултат. А при свити бизнеси, което предполага намалени обеми на разплащанията, и при пренебрежимо малки лихвени маржове, това е изключително трудна задача. Още повече, че нетните приходи от лихви допълнително са свити заради удълженото действие на мораториумите (отлагане на плащанията по главниците и/или лихвите по кредитите). Ето какво пише БНБ за декемврийските и годишните резултати на банковия сектор:

"Печалбата на банковата система към 31 декември 2020 г. възлиза на 815 млн. лв., с 860 млн. лв. (51.4%) по-малко от отчетената в края на декември 2019 г. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на декември 2020 г. са 876 млн. лв., с 445 млн. лв. (103.4%) повече от отчетените година по-рано."

Разбираме, че макар и силно намалена, заради по-високите разходи по обезценка на кредите (по-популярни като провизии), банковият сектор приключва 2020-а на печалба. И това е вярно. Онова, което обаче не казва БНБ, но може да се види при сравняване на месечните данни, които тя публикува, е, че през последния месец на 2020-а, банковият сектор е работил на загуба. Според БНБ, печалбата на банковия сектор за единадесетте месеца на 2020-а е 866 млн. лева, а за дванадесетте месеца е 815 млн. лева, което означава загуба за последния месец на годината от 51 млн. лева.

Какви са причините за отрицателния декемврийски финансов резултат? Напълно логично свиване с близо 15% на декемврийския ръст (в сравнение с този през 2019) на общите нетни приходи на банките и рязко увеличение с близо 9 пъти на декемврийския ръст на разходите за провизии. Впрочем, завишаването на тези разходи е още едно доказателство за предпазливата политика по отношение на кредитния ръст, която води българският банков сектор като цяло.

Защо обаче се захващаме с някаква месечна загуба, след като годишният финансов резултат на банковия сектор е печалба, а показателите му за ликвидност постоянно нарастват, както и депозитите на гражданите и на фирмите? С други думи налице са всички признаци за стабилност. Да, така е. В момента банковият ни сектор е стабилен и то в условията на крайно неблагоприятна икономическа конюнктура.

Стабилен, но нерентабилен.

А последното е важно, защото печалбата е почти единственият източник на българските банки за покриване на разходите за обезценки на проблемни вземания. Тези разходи минимизират опасността банките да понесат големи и, дори критични, за съществуването им загуби от увеличаване на броя на необслужваните кредити. А такова нарастване се очаква с изтичането на мораториума при продължаваща пандемия. Затова тези разходи трябва да се правят във максимално възможния размер.

Но в същото време, ако банките излязат на загуба, с нея се намалява капитала им. Те се декапитализират, което също е заплаха за стабилността им и сигурността на вложителите им. В такава ситуация банките с големи капиталови излишъци могат по-продължително време да издържат на конюнктурния натиск, въпреки че загубите, ако са постоянни, ще ударят по репутацията им.

Другите, които не разполагат с капиталов излишък, ще трябва да попълнят загубите си с привличане на допълнителни средства от акционерите си, което в сегашната ситуация граничи с "Мисията невъзможна". Затова ще е хубаво, ако отчетената за декември загуба е епизодична. Ако обаче тя започне да се повтаря през първите няколко месеца на 2021-а, ситуацията вече ще стане сериозна и ще изисква доста решителни бизнес мерки от страна на банковия мениджмънт.

Автор: Петър Илиев