Снимка: iStock

През първите четири месеца на 2021 г. бе отчетено свиване на излишъка по общото салдо на текущата и капиталовата сметка на страната спрямо същия период на 2020 г. главно в резултат на по-големия дефицит по търговския баланс и на намаляването на нетните приходи от услуги, свързани с пътувания и транспорт, според втopoтo издaниe нa „Иĸoнoмичecĸия пpeглeд“ нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa (БHБ) зa 2021 гoдинa. 

През втората половина на 2021 г. очакваме на годишна база положителното салдо по текущата и капиталовата сметка да нарасне спрямо нивото му в края на 2020 г., което ще се определя от прогнозираното увеличение на нетните приходи от пътувания и транспортни услуги при допускане за поетапно отпадане на мерките срещу разпространението на COVID-19.

През първите пет месеца на 2021 г. годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система се ускори спрямо края на 2020 г. под влияние на продължаващото отлагане от домакинствата на потреблението на някои стоки и услуги, на ограничената инвестиционна активност на фирмите и на поддържането на предпазни спестявания в условията на запазваща се несигурност относно развитието на пандемията от COVID-19. 

От март се наблюдаваше постепенно ускоряване на растежа на кредита за частния сектор, което бе по-силно изразено в сектора на домакинствата. През втората половина на годината очакваме растежът на депозитите на неправителствения сектор в банковата система слабо да се забави в съответствие с прогнозираното постепенно засилване на икономическата активност и на частното потребление. 

Предвижданото нарастване на вътрешното търсене, все още ниските лихвени проценти по кредитите и положителните перспективи за пазара на жилища ще благоприятстват растежа на кредита за частния сектор през прогнозния хоризонт.

През първото тримесечие на 2021 г. банките отчитат запазване на търсенето на кредити от предприятия и значителното му увеличение при домакинствата, което е особено силно изразено по отношение на кредитите за покупка на жилище. В исторически план от началото на включването в Анкетата на въпроси, засягащи сектора на домакинствата (2010 г.), не е наблюдавано подобно нарастване на търсенето на жилищни кредити. 

През втората половина на годината очакваме растежът на депозитите на неправителствения сектор в банковата система слабо да се забави в съответствие с прогнозираното постепенно засилване на икономическата активност и на частното потребление. Очакваното увеличение на дела на необслужваните кредити в портфейлите на банките и прогнозираното умерено покачване на лихвените проценти по нови кредити през втората половина на 2021 г. поради изтичането на удължените срокове по частния мораториум върху плащанията по банкови кредити се очаква да имат само слабо забавящ ефект върху растежа на кредита. 

Същевременно предвижданото нарастване на вътрешното търсене, все още ниските лихвени проценти по кредитите и положителните перспективи за пазара на жилища ще благоприятстват растежа на кредита за частния сектор през прогнозния хоризонт. Обявената нова програма „Възстановяване“ в подкрепа на бизнеса чрез гаранции от Фонда на фондовете, насочена към преодоляване на последиците от пандемията от COVID-19, също може да се очаква да има стимулиращ ефект за динамиката на кредита.

През първото тримесечие на 2021 г. растежът на БВП в реално изражение на верижна база се ускори до 2.5% въпреки продължаващото действие на въведените в края на 2020 г. противоепидемични мерки.

Основен принос за икономическия растеж през периода имаха нетният износ и частното потребление. Положителният принос на нетния износ се определяше от търговията с услуги, където беше отчетено повишение на износа и спад на вноса на услуги, докато растежът на частното потребление съответстваше на покачването на реалните доходи на домакинствата, за което допринесоха повишението на заплатите и нетните трансфери на правителството. 

Въпреки нарастването на икономическата активност заетостта се понижи (с -0.7% на верижна база), което отразяваше спад на самонаетите в селското стопанство, докато заетостта в останалите сектори отчете растеж.

През второто тримесечие на 2021 г. краткосрочните конюнктурни индикатори в България дават сигнали за продължаващо нарастване на икономическата активност в съответствие със смекчаването на голяма част от противоепидемичните мерки в страната. При допускане за поетапно премахване на всички ограничителни мерки в България и в основните ни търговски партньори през втората половина на годината очакваме нарастване на реалния БВП спрямо първото полугодие.

Това ще бъде съпроводено с известно отслабване на ролята на фискалната политика поради допускане за отпадане на част от свързаните с пандемията от COVID-19 антикризисни мерки на правителството.

През юни 2021 г. годишната инфлация се ускори спрямо края на 2020 г. и възлезе на 2.4%. В най-голяма степен за това допринесе повишението на цените при енергийните продукти в резултат от значителното покачване на годишна база на цената на петрола на международните пазари.

Базисната инфлация също се ускори спрямо края на предходната година в условията на смекчаване на ограничителните мерки срещу COVID-19 и растеж на крайните потребителски разходи на домакинствата. В същото време в групата на храните се наблюдаваше известно забавяне на инфлацията спрямо края на 2020 г., което се дължеше главно на поевтиняване на непреработените храни. Административно определяните цени продължиха да допринасят положително за общата инфлация под влияние на косвени ефекти от по-високите международни цени на природния газ.

През третото и четвъртото тримесечие на 2021 г. очакваме тенденцията към плавно ускоряване на инфлацията да се запази, което ще отразява най-вече допусканията ни за възходяща динамика на цените на храните и петролните продукти на международните пазари през този период спрямо края на 2020 г.

През първото тримесечие на 2021 г. годишният темп на растеж на индекса на цените на жилищата (ИЦЖ) се ускори до 7.5% (спрямо 5.4% през предходното тримесечие), което беше съпроводено и с увеличение на обема на сключените сделки за покупко-продажба.

Нарастване на цените на жилищата беше отчетено в пет от шестте най-големи областни градове, като най-значително бе поскъпването на жилищата в София (11.6%). 

По подкомпоненти на ИЦЖ по-силно повишение на цените се наблюдаваше при съществуващите (8.9%) спрямо новите (6.7%) жилища. Фактори, които продължиха да подпомагат търсенето на жилища и с това допринесоха за нарастването на техните цени, бяха повишението на доходите от труд, подобрението на нагласите на домакинствата за придобиване на жилище, а също и растежът на кредитната активност в условията на продължаващо понижение на годишния процент на разходите (ГПР) по нови жилищни кредити. Натрупаните спестявания в икономиката и липсата на достатъчно алтернативи за тяхното инвестиране в среда на ниски лихвени проценти бяха други потенциални фактори с проинфлационно влияние върху цените на жилищата. 

Още по темата:

Ръстът на депозитите на домакинствата продължава да е над 11% и през юли