Снимка: bgnes

„Законът за личния фалит е ключов по отношение на второто плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост. Ако той не се приеме, няма да има плащане“. Това бе един от трите акцента, които министърът на иновациите и растежа Александър Пулев изведе относно необходимостта за приемане на Закон за несъстоятелност на физическите лица по време на представянето на проектозакона в Министерството на правосъдието, съобщават от пресцентъра към Министерство на иновациите и растежа.

Вторият акцент бе относно липсата на законодателство за свръхзадлъжнялостта на гражданите. „България е единствената държава членка на ЕС, която няма подобно законодателство. Ние искаме да бъдем третирани като европейци, а в същото време нямаме това важно законодателство, с което да подкрепим гражданите“, категоричен бе министърът.

Не на последно място той отбеляза, че проектозаконът ще подкрепи обикновения български гражданин, който е добросъвестен платец.

„Законът за частния фалит е една рамка за втори шанс на обикновения човек, който по една или друга причина е влязъл в дългова спирала и не може да води нормален живот. Той е изключен от системата, изключен е от пазара на труда, в някои случаи е изключен дори от здравеопазването. Това е втори шанс за семействата, които са поели риск да осигурят дом с ипотечен кредит за себе си и децата си, хора, които са инвестирали в образование на децата си, но по една или друга причина не могат да си обслужват задълженията“, каза Пулев.

Той подчерта, че е изключително важно да се намери баланс за всички заинтересовани страни в процеса и апелира към всички бъдещи народни представители за създаване на условия на работещ парламент, за да бъде обсъден и приет проектозакона. „Депутатите трябва да покажат нужната чувствителност към хората“, категоричен бе той.

Законът за личния фалит предвижда производство, което да опрощава задължения на изпаднали в несъстоятелност физически лица и да приключва в срок от три години. Той ще защитава добросъвестните длъжници, които не могат да погасяват задълженията си, поради настъпване на неблагоприятни събития, като например временна или трайна загуба на работоспособност, болест, раздяла в семейството, загуба на работа или имущество и др. Производството ще бъде доброволно и ще се образува по искане на длъжника, предназначено само за добросъвестните длъжници, дефинирани в закона. Ако съдът обаче установи, че длъжникът е неплатежоспособен и няма имущество, производство няма да се образува. Предвижда се 10-годишен срок, в който да може да се предложи план за изпълнение и плащане към кредиторите, както и да поиска образуване на производство, ако придобие секвестируемо имущество. При задлъжнялост с повече от 10 минимални работни заплати и невъзможност за връщане в рамките на шест месеца, се предвижда право за задействане на производство по несъстоятелност.

Приемането на Закон за несъстоятелността на физическите лица (Закон за личния фалит) е заложен за България по изпълнение на Реформа 11: Разрастване България по Националния план за възстановяване и устойчивост, чиито основните цели са да способства икономическото и социално възстановяване от кризите и да създаде по-устойчива и справедлива икономика.

Още по темата:

Отложена или отменена е вълната от фалити в Европа?