Капитал Daily

Аутсорсинг индустрията търси диалог с държавата. Ясни правила за насърчаване на инвестициите, по-добра реклама на България като конкурентна бизнес дестинация, подобряване на образованието на кадри от всички нива, либерализация на трудовото законодателство. Това са основните предпоставки за развитие на аутсорсинг индустрията в България, очертани от представителите на бизнеса по време на първата годишна конференция, посветена на този сектор "Как България да се превърне във водеща дестинация за аутсорсинг", организирана от "Капитал" и Българската аутсорсинг асоциация (БАА).

"Днешната конференция е стъпка напред в диалога ни с правителството за откриване на нови работни места и в очертаването на следващите ни ходове, за да продължим растежа на индустрията", каза Стефан Бумов, председател на БАА и изпълнителен директор на "Софика груп". По негови думи заетите в сектора в страната са над 22 хил. души, като тази индустрия има потенциала да достигне 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) през следващите пет години. България обаче е на път да изгуби инерцията, набрана през годините като привлекателно място за изнасяне на бизнес процеси. Именно затова според Бумов е достигнат моментът, в който трябва и държавата да подпомогне бранша, за да насърчи чуждестранните инвеститори, независимо дали това са компании за аутсорсинг или клиенти за изнасяне на услуги.

Как ДКЕВР създава дупка от над 1 млрд. лв. в енергетиката. "Някои от вас може да са прави и ние не можем да сме сигурни..." Това беше опитът за заключение на председателя на Държавната комисия за енергийни и водно регулиране (ДКЕВР) Боян Боев след баража от критики, които последваха днешното официално представяне от регулатора на доклада за цените на електроенергията за за периода 2014-2015 г. Той предвижда поредното микроскопично намаление на цената на електроенергията, но тъй като според закона за запазване на енергията тя никога не се губи, намалението се прехвърля в дългове, които се трупат на енергийните предприятия.

В доклада има очебиен дефицит от над 600 млн. лв.- т.е. средства, които енергийните дружества трябва да получат, но регулаторът умишлено не предвижда средства за това. След по-внимателен преглед на сметките на ДКЕВР дефицитът може да стигне до 1.5 млрд. лв. Само за сравнение: годишните разходи за закупуване на електроенергия за бита за една година са 1.8 мрлд. лв.

Труд

Краденият ток ще се плаща по 3 стотинки на киловатчас. След 1 юли енерго дружествата ще са принудени да таксуват тока на клиентите, хванати в кражба, не по 10 ст. на киловатчас средно, а по 3 ст. (б.р. - за сравнение цената за изрядни клиенти е около 17 ст.). Това обясни по време на открито заседание на ДКЕВР Гочо Чемширов, член на управителния съвет на "ЕВН България". Той призова комисията да преразгледа намалението на тази цена, защото в противен случай подава лош сигнал към обществото.

В стремежа си да намали крайната цена на тока от 1 юли 2014 г. комисията е свалила от 10 на 3 ст. стойността на тока за технологични разходи, стана ясно на заседанието. Според чл. 51 от действащите правила за измерване на тока, които са въведени от ДКЕВР и са публикувани на сайта на комисията, в случай на установена кражба или неточно измерване ЕРП-то е длъжно да приложи именно тази цена. Тя се умножава по средната консумация, която биха имали всички електроуреди в дома на клиента за 6 месеца назад и се издава т.нар. коригираща фактура.

Сега

Кабинетът тръгва към втора нулева година за реформите. Кабинетът "Орешарски" е загубил в бездействие една година и в очертаващата се политическа криза едва ли ще навакса и в следващите месеци работата по ключови реформи, наблюдавани от ЕК. Това показва детайлно вглеждане в новия доклад с препоръки към България, огласен преди ден от Брюксел.

За разлика от 2013 г., когато нямаше забележки към стабилността на публичните финанси, Европейската комисия вече е разтревожена от отделни негативни тенденции. Според ЕК съществува риск България да не изпълни заложените цели за структурния дефицит. ЕК не споделя и оценката за планирания растеж на икономиката за 2014 и 2015 г., като я счита за оптимистична. С тези аргументи комисията отправя препоръка към България да предприеме мерки в областта на бюджетната политика още през 2014 г.

Данъчните правят гранични пунктове за рискови стоки. Пунктове за контрол на рискови стоки на пристанищата във Варна, Бургас и на пункта Калотина ще открият данъчните до края на юни. Очаква се от тях в хазната да постъпят допълнително 25 млн. лв. до края на годината, съобщиха вчера от Националната агенция за приходите (НАП).

От началото на 2014 г. работят и мобилните групи, които следят за нерагламентиран внос. Досега фискалните агенти са направили 35 000 проверки на рискови стоки, след което са били запечатани 6500 превозни средства. Наложените обезпечения са за близо 1 милион лева, уточняват от НАП. Звеното е проследило движението на близо 450 хиляди тона рискови стоки сред които плодове и зеленчуци, месо, захар, брашно, сухо мляко.

Стандарт

Българско вино проби на запад. Българско вино ще се продава в магазини в цяла Европа. Две родни компании са спечелили конкурс да зареждат с вино щандовете в една от големите търговски вериги, представени и у нас, съобщи Христо Петров, търговски директор на българския клон на компанията. Родното вино ще се продава първоначално в Чехия, Словакия и Полша, а всяка следваща година в списъка ще се прибавя по още една държава, предвиждат предварителните договори. Благодарение на търговските вериги на запад вече се изнасят български пелени за еднократна употреба, замразено тесто и хлебни продукти, нуга халва, зеленчуци, плодови сокове, както и перилни и почистващи препарати, съобщиха членове на Сдружението за модерна търговия.

Организацията беше домакин на дискусия за промените в Закона за защита на конкуренцията, които предвиждат затягане на правилата за търговците при договаряне с производители и доставчици. Големи български производители на храни, представители на веригите у нас, както и работодателски организации заявиха, че тези промени са вредни за бизнес климата и ще прогонят инвеститорите. Предложените текстове създават възможност за корупцията сред чиновниците в Комисията за защита на конкуренцията, която ще трябва да одобрява всички типови договори, смята Цветан Симеонов, председател на БТПП.

Монитор

Слънчев бряг остава без център. На мястото, отредено за зелени площи и алеи е  предвидено строителство на нов мол, научи "Монитор". Общинските съветници от  Несебър гласуваха изменение на подробния устройствен план на курорта, което засяга имот с обща площ 2434 кв.м. Апетитното място е в началото на централната алея на курорта, където преди години бе култовият ресторант "Палма". През 2009-а заведението е бракувано, но вместо да бъде съборена, сградата се превръща в битпазар. Между­временно част от общинския терен става частен, а сега собственикът иска да строи там нова сграда.

"Това противоречи на строително-регулационния план, който е приет в периода 2002-2003 година.

На мястото трябва да бъде изградена зелена зона с фонтани и действително да стане център на Слънчев бряг", обясни Златко Димитров, изпълнителен  директор на "Слънчев бряг" АД. В плана за регулация на курорта парцелът е отреден за пешеходна зона и озеленяване. Искането парковите площи да се преустроят в строителство идва от община Несебър. И е гласувано за секунди от съветниците в местния парламент на последното заседание.

24 часа

Махат фонтана на "Витошка". Премахването на водната атракция, която предизвика негативни коментари сред софиянци, ще стане наесен. То ще се направи с ремонта на последната част от пешеходната зона между улиците "Солунска" и "Алабин".

Заради негативните коментари общината направи специално допитване сред софиянци. Близо 2 месеца те можеха да гласуват за някоя от 12-те визии на студенти от Художествената академия за преобразяване на съоръжението. В анкетата са участвали 8413 души. 31% от тях, или 2574 души обаче са посочили, че фонтанът трябва да бъде демонтиран. На второ място с 23%, или 1951 души са избрали визията "Чадърите II" на Николета Иванова.

"Ще се съобразим с мнението на софиянци. Фонтанът събра сериозен негативен отзвук, сякаш е най-големият проблем на София", обясни главният архитект на София Петър Диков.