Земеделски евросубсидии за милиарди евро са под въпрос. Нараства вероятността България да загуби 1.5 млрд. евро земеделски субсидии, платени в периода от октомври 2012 до октомври 2013 г., след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) спря поръчка на земеделското министерство за избор на одитираща компания, която да потвърди направените от Държавен фонд "Земеделие" разходи. Проверяващото дружество трябва да изпрати своя доклад до Брюксел до края на месеца, а практически време за това няма. Въпросът е дали забавянето ще е фатално.
Гневът на министерството
Министерството на земеделието и храните определи спирането на поръчката като "тежко процесуално нарушение", защото е постановено един ден преди определения краен срок за внасяне на становища. Според ведомството на Димитър Греков това поставя под риск и нови 3 млрд. евро за новия програмен период 2014 - 2020 г. Като спасителен вариант от министерството са подписали договор след директно договаряне със стария одитор "Делойт България", но на компанията ще бъде нужен един месец за изготвяне на доклада и той ще е готов след крайния срок, който веднъж вече беше удължен от Брюксел.
"С така незаконно наложената мярка "спиране" и невъзможността за провеждане на процедурата за избор на сертифициращ орган на Разплащателната агенция се застрашава националната сигурност поради факта, че се поставят под риск приблизително три милиарда евро за периода 2014 - 2020 г., както и приблизително милиард и петстотин хиляди евро изплатени средства от националния бюджет на България. При липса на сертифициращ орган няма да бъдат уравнени и остават за сметка на националния бюджет, което ще доведе до сериозни последствия в бюджетния баланс", посочват от земеделското министерство. Ведомството обжалва решението на КЗК пред Върховния административен съд.
Без специален закон за КТБ. Специален закон за преструктуриране на Корпоративна търговска банка (КТБ) няма да има. Такъв извод се налага от категоричността в изказването на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, както и това, че БСП не е гледала в парламентарната си група и не е вземала решение за подкрепа на такъв закон. При тази ситуация остава само ДПС, което подкрепя приемането му, но няма как депутатите му сами да го гласуват в Народното събрание. Няма и заседания на парламента. Така развръзката за КТБ ще трябва да мине през съществуващото банково законодателство.
Подкрепя, не подкрепя...
"Искам ясно и категорично да заявя, че ГЕРБ не подкрепя приемането на специален закон за КТБ. Според нас най-добрият вариант в настоящата ситуация е да се следва редът, определен от действащото законодателство, което е много добро", това коментира пред "Дневник" Бойко Борисов. Досега ГЕРБ не изразяваше категорична позиция по въпроса, като мнението им беше по-скоро уклончиво.
След консултациите при президента на 14 юли с всички политически партии, БНБ, премиера, министъра на финансите, на които именно е бил обсъждан представения два дни по-рано законопроект на БНБ, Борисов посочи, че са били склонни да го подкрепят срещу някои условия, като например отпадане на банковата тайна за депозантите в КТБ. На следващия ден в. "24 часа" писа, че ГЕРБ са се разбрали с ДПС и БСП и са подкрепили спасяването на всички депозити - гарантирани и негранатирани, както и специалния закон. Тогава пред "Дневник" Борисов отрече да има такова съгласие, като беше отказал да коментира темата и позицията на партията.
Пред "Капитал Daily" Румен Гечев от БСП посочи, че на срещата при президента на 14 юли от социалистическата партия не са подкрепили специалния закон заради необходимостта негарантираните влогове (за суми над 196 000 лв.) в размер на около 2 млрд. лв. да се покриват с пари от бюджета. Идея на Гечев беше негарантираните депозити да се изплащат с възвращаемостта от "работещите" активи в КТБ. Той заяви още, че БСП не е обсъждала ще подкрепя или не специален закон за КТБ в парламентарната си група и не е вземала решение по този въпрос.
Болница осъди здравната каса за 187 000 лв. забавени плащания. В момент, когато актуализацията на бюджета е под въпрос, Националната здравноосигурителна каса загуби дело за забавени плащания към изпълнители на медицинска помощ. Институцията е осъдена да изплати 187 000 лв. на Университетската болница "Св. Анна" в София (Окръжна болница). Сумата, която касата трябва да плати, е по лихви за забавени плащания по договора със здравното заведение, съобщиха от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Решението на Апелативния съд в София потвърждава решението на Софийския градски съд, но има и трета инстанция. Искът е заведен за забавени с повече от 6 месеца плащания по договора с болница "Св. Анна". От НЗОК оспорваха с мотива, че имат ограничен бюджет и недостиг на средства. И СГС, и Апелативният съд обаче отхвърлят аргументите, като посочват, че лихва за забавяне на плащанията се дължи по силата на Закона за задълженията и договорите и на Националния рамков договор. Това, че касата е административен орган, а сключените договори с болниците и лекарите са типови, не освобождава страните от спазването на условията им, смятат магистратите. Според тях въпросът с липсата на средства в бюджета е ирелевантен на спора. Касата трябва да плати и 11 500 лв. за разноски по делото.
Решението на съда идва в момент на голямо напрежение за сектора - актуализацията на бюджета на здравната каса е под въпрос, а лекарите заплашват с протести. Миналата седмица, след първоначалното бламиране на актуализацията, Българският лекарски съюз призова всички болници и останалите медицински изпълнители да заведат съдебни искове срещу касата за дължимите им забавени суми.
Наследството на бившето ръководство на фонд "Земеделие" отива на прокурор. Над 3500 документа са залежавали на дивана в кабинета на бившия шеф на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) Мирослав Николов. Това обяви министърът на земеделието и храните Димитър Греков след вчерашното заседание на Управителния съвет на фонда. Над 2000 от тях са готови проекти на земеделски производители, които не са подписани. Експертна комисия е описала откритите нарушения в 180 страници, които ще бъдат предадени на прокуратурата.
Преди десет дни бившият директор на фонда Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова бяха отстранени след поредица от грозни сцени и техен отказ да подадат оставки. Земеделският министър и изпълнителният директор на ДФЗ подадоха сигнали до прокуратурата един срещу друг. Министърът сезира държавното обвинение заради множество сигнали от земеделски производители, че проектите им не се придвижват с месеци и дори години. Шефовете на фонда пък обвиниха земеделския министър в умишлено провалени процедури, заради които има опасност до фермерите да не стигнат милиарди за земеделие.
Проверката на "наследството" е установила още, че 42 документа са без електронен архив, 55 са с описание, но също без архив, 975 са със заверени номера, но без описание и електронен архив. Министър Греков не отрече, че документите без заверени номера може би са механизъм за корупционни договорки.
Новият директор на ДФЗ Атанас Добрев, който бе избран на поста преди седмица, заяви, че до средата на август залежалите проекти ще бъдат извадени и подписани. Във фонда ще бъде отворена и приемна, в която експерти ще се дават информация на всички заинтересовани лица.
София продава имоти на плажа. Спорни предложения, които предизвикаха протести и негодувание от страна на столичани, ще разгледа на последната си сесия преди ваканцията градският парламент на София. Опозицията в съвета отсега е в готовност за отпор на мнозинството на ГЕРБ. На заседанието ще бъдат обсъдени близо 100 доклада.
От БСП вече обявиха, че са против отдаването на концесия за 35 г. на банята в Банкя, която не работи от десетилетия. Според плана концесионерът ще трябва да я ремонтира за 4 г. Разрешава му се да изгради хотел, плаж, басейни, летен театър, а общината ще получава минимум 200 000 лв. на година. Още през април жители на Банкя се обявиха против концесията, тъй като тя ще ограничи ползването на минералната вода. "Хората не искат банята да стане търговски обект на приятелски кръг", каза съветничката Милка Христова (БСП).
В дневния ред е и планът за трамвайно трасе от Семинарията до Студентския град. Той вече предизвика протести. Според хората заради трасето ще бъдат отсечени стотици дървета от Борисовата градина. От кметството уверяват, че се засягат само 42 дървета. Съветниците ще обсъдят и спорния устройствен план на Борисовата градина.
Хакери блокират компютри, искат пари от името на МВР. Киберпрестъпници атакуват стотици компютри на потребители от цялата страна с нов зловреден код, който заключва PC-то ви през интернет, а после иска "откуп" от 100 до 300 лв. от името на МВР, ДАНС или друга институция, за да не загубите завинаги информацията от файловете си.
Новият вид хакерска атака Ransom, за разлика от остарелия "фишинг", криптира всичките ви файлове. В ДАНС има голям брой сигнали за такива атаки, които в момента се разследват, научи "24 часа". Хакери вече са започнали да блокират за откуп и смартфони.
Днес решават съдбата на БДЖ. Днес в Министерски съвет ще се състои поредният кръг преговори между "Холдинг БДЖ" и кредиторите му по Втория облигационен заем. Това съобщиха за "Стандарт" от транспортното министерство. Работната група от българска страна ще води вицепремиерът Даниела Бобева. На преговорите представителите на банковия синдикат ще аргументират отказа си да приемат предложението на БДЖ отпреди повече от месец за редукция на дълга с 30% и за намаляване на срока за изплащане от 10 на 6 години. В писмо още преди две седмици кредиторите отговориха, че "редуциране в такъв размер не е удовлетворително" за тях. Към края на юни БДЖ дължеше на кредиторите по Втория облигационен заем към 170 млн. лв., от които 76 млн. лв. - просрочени. Заемът беше отпуснат по време на кабинета "Станишев" от банков синдикат за ремонт на товарни вагони и изплащане на стари кредити.
Очаква се днес с кредиторите да бъде коментирана и идеята на германската компания за консултантски и инженерингови услуги в транспорта "Дойче Бан интернешънъл" за преструктуриране на БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) по германски модел, което означава обединяването им в общ холдинг. Идеята беше представена на 15 юли пред премиера Пламен Орешарски и транспортния министър Данаил Папазов. Заедно с нея тогава е било коментирано и предложението обединеното ръководство на железницата да бъде поето от международен състав експерти. Целта е германската държава да увеличи контрола върху българските железници, тъй като най-големите кредитори са именно германски банки, като държавната KfW и частната FMS Wertmanagement, обясниха експерти.
Парламентът шампион по протоколни харчове. Народното събрание е шампион сред ключовите институции в страната по изразходвани средства за представителни нужди. Това показва предоставената на „Монитор" справка за харчовете на парламента, Министерския съвет и президентството за годината, в която се разполага мандатът на кабинета „Орешарски". Очаква се утре той да бъде прекратен с подаването на оставка от премиера и екипа му.
Протоколните събития, организирани от Народното събрание през този период, глътнали над половин милион лева. В сумата се включват разходите по време на събития на шефа на НС Михаил Миков, заместниците му, председателите на парламентарните групи и комисии, харчовете по посрещането на гости на институцията, както и по обезпечаване на международната дейност. Над 110 000 лв. от средствата са отишли например за провеждане на форум в НДК по линия на Черноморското икономическо сътрудничество.
Президентството е на второ място по представителни разходи с похарчени малко над 140 000 лв. Най-голямата сума по това перо е отишла за посрещане на гости и организирани за тях работни срещи, закуски, обеди и вечери - близо 78 000 лв. Подаръците и сувенирите, които държавният глава Росен Плевнелиев е поднасял у нас и в чужбина, са глътнали още 38 500 лв., а за цветя и венци са отишли още 16 500 лв. Традиционният прием на президента за 3 март, който тази година беше в Централния военен клуб, е излязъл малко над 7800 лв. Парите са значително по-малко от средствата, които пръскаше за това събитие предшественикът на Плевнелиев на поста - Георги Първанов. По негово време се провеждаха помпозни приеми в Националния исторически музей с хиляди гости, като рекордните разходи достигаха близо 50 000 лв.
Над 30 хил. т жито изнасяме дневно през порт Варна. Над 30 хил. тона зърно изнасяме на денонощие през пристанище Варна, а от началото на годината през порта са експортирани около 950 000 тoна зърно. Това съобщи изпълнителният директор на Пристанище Варна ЕАД Божидар Чапаров за „Монитор". От изнесените зърнени товари на пшеницата се падат около 550 000 т, близо 160 000 т е слънчогледът и останалото е ечемик, царевица, рапица и други зърнени култури. През близките няколко дни ще бъдат изнесени още около 70 хил. т. „Убедени сме, че предстои засилване на износа с наближаването на новата кампания, за което вече се готвим", каза още пристанищният шеф.
През миналата година порт Варна постигна рекорд, като изнесе над 4,14 млн. т. зърнени товари. „Имаше периоди, през които в рамките на едно денонощие се обработваха едновременно 11 кораба със зърнени товари в пристанищните терминали "Варна Изток" и "Варна Запад", като успяхме да постигнем над 33 000 тона в денонощие. Средномесечно тази година, преди началото на сезона, се обработваха над 8 кораба, превозващи зърно, а през миналата те са били 12 на годишна база. Зърнените товари от нашата страна се експортират предимно към държави от Европейския съюз - Испания, Италия, Португалия, Франция и Германия, както и към Централна и Северна Африка - Израел, Алжир, Либия, Египет, Мароко и Нигерия, както и към страни от Близкия изток. Чапаров посочи, че тази година Пристанище Варна работи с нова организация на работа, за да не се натрупват излишно големи опашки от чакащи камиони, които да разтоварят. Отделя се сериозно внимание и на организацията на товаро-разтоварните дейности. В резултат на няколко оперативни срещи между специалисти на общината, областната дирекция на полицията и пристанището, са изработени схема за придвижване на тировете със зърно под Аспаруховия мост.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.898860 |
GBP | 2.319730 |
CHF | 2.082000 |