Източник:  www.darikfinance.bg

А белгийците могат да си позволят 85 кв. м. Със средната си годишна заплата от около 9 475 лева на година можем да си позволим да купим само 7 квадратни метра от жилище в София, пише „Монитор”.

В същото време с получаваните за 12 месеца 38 568 евро всеки работещ белгиец може да си купи в София просторен апартамент от 85 квадрата или 2 по-малки.

Спрямо нашите, малко по-високи са възможностите на други граждани на страни от ЕС като хървати и поляци. При цени на апартаментите в българската столица от около 700 евро за квадрат тяхното средно годишно възнаграждение от около 12 400 евро им стига за по 17.7 кв. м.

Гърците вече не могат да вземат нормално жилище в София, но пък срещу своята годишна средна заплата от 10 044 евро могат да си позволят 14.3 квадрата площ или двойно повече от нас, сочи още статистиката.

В класацията най-близо до нас са румънците. С тяхното средно годишно възнаграждение от 5 988 евро те могат да си купят в София едва 8.5 кв.м жилище. С други думи, биха им трябвали поне 4 години, за да могат да придобият малка гарсониера и то при положение, че имотите в столицата не поскъпват.

От другите ни съседи със средната годишна работна заплата от 8 124 евро турските граждани могат да купят в София едва 11.6 кв. м.

Над 40 квадрата жилище по актуални цени в София могат да купят със средното си възнаграждение за 12 месеца поданиците на британската и холандската кралица и гражданите на Франция и Ирландия.

От началото на годината най-много сделки са били сключени с двустайни на цена до 40 000 евро. Допреди клиентите са били склонни да заделят по 45 000-50 000 евро. Част от посредниците отчитат и съкращаване на срока от пускането на жилището за продажба до сключването на договор.

Според „Адрес” близо 30% от сделките се сключват в рамките на 30 дни. Според „ЕРА България” времето за продажба отнема средно 66 дни за градовете София, Варна и Бургас. За сравнение през миналата година този срок е бил 120 дни. В последните няколко месеца с почти две трети се е увеличил броят на сделките с жилища. Две са причините за това. Едната е политическата обстановка, а другата - случващото се в банковата сфера, коментират специалисти.