Източник:  www.darikfinance.bg

Искането за шоково увеличаване на осигурителната тежест е смайващо. Такава мярка е малко да бъде наречена „прокризисна“. Тя представлява откровена покана за взривообразно нарастване на параметрите на сивата икономика, посочват от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Предприятията, които не са естествени или „назначени“ монополисти и които не са успели да намерят място сред „обръчите от фирми“ ще бъдат силово принудени да си търсят място на сянка, в сенчестата икономика. Не можем да очакваме друга реакция, макар че категорично не призоваваме за бягство в сивата икономика. Просто подобно увеличаване на осигурителната тежест рязко ще подкопае конкурентоспособността и платежоспособността на по-голямата част от предприятията в страната.

На икономиката ще бъде нанесен убийствен удар в гърба и единственият резултат ще бъде „постигането на нов консенсус“ между работодатели и работници за укриване на данъци и осигуровки в името на спасяването на предприятията и на физическото оцеляване на хората.

Като краен резултат ще станем свидетели на загуба на работни места и на намаляване на събираемостта на осигурителните вноски. Ако за второто работодателите и работниците могат да бъдат заплашени с репресии от страна на НАП, то първото за съжаление ще бъде естествен процес на който не може да се противодейства с никакви закани и административни мерки.

Приходите в осигурителната система могат да се увеличат разумно и по естествен начин само за сметка на оживление в икономиката, ръст на БВП и увеличаване на работните места. Това се постига чрез инвестиции и повишаване на производителността на труда. Предложената мярка не благоприятства тези фактори.

Буди недоумение, защо такива идеи се лансират в момента с участието на служебното правителство при положение, че за осъществяването им е необходима санкция на Народното събрание, каквото в момента няма. Ясно е, че започва обработка на общественото мнение, за действия, които да се предприемат след провеждането на предсрочните избори.

Въпросът за балансирането на фондовете на държавното обществено осигуряване, разбира се е от изключително значение. АИКБ не желае дискусията по въпроса да бъде отлагана и „замитана под килима“, но решенията на проблема трябва да се търсят в други посоки. Достатъчно е да си спомним, че все още има значителни резерви в сферата на ранното пенсиониране на различни категории държавни служители.