Българската индустрия все още се характеризира с ниска продуктивност и ниско ниво на иновации, се казва в доклад на ЕК за прогреса на страната ни по отношение на конкурентоспособността на промишлеността. Започването на бизнес е станало малко по-лесно, но България е отчела повишение (до 58-о от 66-о място през 2013 година), най-вече заради спадът в представянето на други държави.

Въпреки, че българските компании плащат само 10% плосък данък върху печалбите, те все още не инвестират достатъчно в проучване и иновации. Ниските данъци изглежда не са допринесли за увеличаване на инвестициите в тези области. През последните години икономическият растеж на страната е пострадал заради политическата нестабилност свързана с преждевременни избори и смяната на три правителства.

Комисията през лятната си прогноза посочи, че очаква годишен растеж в България 1.7% през 2014 година и 2% през 2015 година.

Икономическият растеж на страната все още не се е възстановил от нивата преди кризата. Очаква се цените да паднат с 0.8% през 2014 година. Личното потребление се понижи с 2.3% през 2013 година, след 3.7% ръст през 2012 година. Лошият резултат беше отчасти компенсиран с повишение на публичното потребление от 2.5%.

Икономиката на държавата зависи от внос на природен газ от Русия.

Секторът на производството отговаря за 22.3% от брутната добавена стойност, а строителството - 9.7% през 2013 година. Хай-тек секторът е отчел ръст от 1.9%. Делът фармацевтичния сектор, който се класифицира като сектор носещ висока добавена стойност, се е свил от 22% през 2008 година до 15.7% през 2011 година, се посочва още в доклада на ЕК.

Препоръките на Европейската комисия към страната са за стремеж към постигане на по-висока ефективност в сектора на производството и подобряване на качеството на администрацията, вкл. качествена система за електронно правителство. Намаляване високото равнище на корупция може да бъде постигнато с въвеждането на е-правителство. Комисията посочва, че страната трябва да осигури достъп до финансиране и алтернативи на банковото кредитиране, за да се осигурят повече инвестиции в иновации и да се постигне растеж. Конкуренцията в транспортния и в енергийния сектор трябва да бъде подпомогната, чрез преструктуриране на държавните компании. По този начин ще се увеличи интереса на частните инвеститори, което ще доведе и до ръст на заетостта, а енергийната ефективност ще се подобри значително, допълват от ЕК.

 Европейски съюз

ЕК посочва в докладите си, че промишлеността на ЕС като цяло притежава редица конкурентни предимства, които трябва да се използват за стимулиране на икономическия растеж въпреки трудните икономически условия в момента. Същевременно, за да се гарантира, че растежът няма да спре, ЕС и страните членки спешно трябва да обърнат внимание на редица будещи опасения области: инвестиции, достъп до финансиране, публична администрация, достъп до чуждестранни пазари, иновации и цени на енергията.

ЕК е установила големи различия в конкурентоспособността на промишлеността в отделните страни членки

В зависимост от това какви са резултатите на отделните държави и дали те се подобряват, се оформят четири групи:

 - страни членки с висока и повишаваща се конкурентоспособност: Нидерландия, Германия, Дания и Ирландия.
 - страни членки с висока, но стагнираща или спадаща конкурентоспособност: Белгия, Обединеното кралство, Австрия, Франция, Италия, Люксембург, Швеция и Финландия.
 - страни членки с не особено висока, но повишаваща се конкурентоспособност: Естония, Литва, Испания, Латвия, Чешка република, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Гърция.
 - страни членки с не особено висока и стагнираща или спадаща конкурентоспособност: Словения, Хърватия, Малта и Кипър. България също е поставена в тази група.

Като цяло конкурентните предимства на ЕС в сферата на промишлеността се запазват: висококвалифицирани работници, високо съдържание с местен произход на експортните стоки и сравнителни предимства, свързани със сложни и висококачествени продукти. Страните от ЕС също така прилагат редица политики за повишаване на конкурентоспособността през периода от началото на кризата през 2008 г.

Някои области на политиката се нуждаят от постоянно внимание. Анализът на данните в двата доклада показва, че трябва да се обмислят евентуални политически действия в следните области:

- Необходими са допълнителни инвестиции във всички сектори, за да се гарантира, че европейската промишленост може да поддържа своята конкурентоспособност.

- За малките и новите фирми е по-трудно да получат банков кредит в сравнение с други фирми, дори ако финансовите им резултати са едни и същи.

- Конкурентоспособността се поддържа от по-ефективни иновации и пазарна реализация на резултатите от научни изследвания, както и от достъпа до висококвалифицирана работна ръка.

- Конкурентоспособността изисква намаляване на разходите и на несигурността за предприятията при взаимодействие с публичната администрация. Повишаването на ефективността на публичната администрация води до увеличаване на броя на бързо растящите фирми, най-вече чрез повишаване на финансовия им оборот. - Отнемащите твърде много време и свързаните с големи разходи данъчни правила, корупцията и неефективните правосъдни системи са най-вредни за растежа на фирмите. Повечето страни членки също така трябва да вземат в по-голяма степен предвид въздействието на правилата и законодателството в други области върху конкурентоспособността.

- Нужна е помощ за интернационализацията на МСП. В момента вероятността по-малките и по-новите фирми да излязат на чуждестранните пазари и да се възползват от свързаните с това облаги е по-малка. Политики, насочени към бизнес средата по отношение на достъпа до капитал, подкрепа на уменията за иновации и действия за повишаване на производителността са важни, за да се помогне на малките фирми да увеличат износа си.

- Отрицателно въздействие върху конкурентоспособността оказват цените на електроенергията и газа, които в ЕС са по-високи, отколкото в редица други икономики. Повишаването на енергийната ефективност не успява напълно да компенсира отрицателния ефект от растящите цени. Затова са необходими ефективно функциониращи пазари за електроенергия и диверсифициране на енергийните източници, за да се гарантира наличието на енергия на конкурентна цена.