Мария Неева* и Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика

Колебанията в цените на основните зърнени култури, особено в периода от 2006 г. досега, дават повод за разнообразни мнения и спекулации относно факторите, които движат световните пазари. През последните близо десет години станахме свидетели на резки промени в цените на зърнения и маслодаен комплекс както между отделните стопански години, така и в рамките на стопанската година.

Революцията в информационните технологии промени радикално търговията със суровини. Електронните пазари понижават транзакционните разходи и намаляват значително времето, необходимо за изпълнение на една сделка. Това води до увеличаване обема на търговия и съответно до привличане на значителна ликвидност към стоковите борси. През последните години набира популярност тезата, че именно нарастващият обем на спекулативната търговия на електронните пазари е един от факторите, който внася допълнително колебание в цените на суровините.

В научните изследвания основните фактори, които се изследват за влияние върху пазарите на земеделски култури, са: промени в производството и потреблението, динамика на изменението на запасите и степен на еластичност на търсенето и предлагането.

Някои скорошни публикации поставят нов акцент, а именно върху промените в климата, които допринасят за засилване на ценовите колебания. Други автори[1], обаче, оспорват тази теория и твърдят, че негативните ефекти от глобалното затопляне могат да бъдат сведени до ограничени региони на Австралия и Африка и до определен кръг от култури. Те настояват, че глобалното затопляне не може да обясни повишените ценови колебания, които се наблюдават в целия спектър от търгуеми земеделски стоки.   

Възможността някои зърнени култури да се използват и като източник на биогориво доведе до частична интеграция на пазарите на храни и на енергия. Наблюдава се известно обвързване между промените в цените на тези култури (основно царевицата, но чрез фуражния комплекс и пшеницата) с промените в цената на суровия петрол. Използването на царевица за биогориво обаче оказва влияние върху ценовите колебания на зърнените пазари дотолкова, доколкото тя се конкурира с културите с конвенционална употреба за ресурси като земя и вода.  

Други фактори, за които се предполага, че влияят на пазарите на зърнените култури, са лихвените нива и курсът на щатския долар. Равнището на реалния лихвен процент може да влияе на стимулите да се задържат стокови запаси, докато валутният курс е важен, тъй като международната търговия със суровини в голяма степен е деноминирана в долари.

Наскоро публикувано изследване на Herve Ott от Thuenen Institut, Market Analysis, Brunswick[2] внася нова светлина във факторите, които оказват значително влияние върху колебанията на зърнените пазари.

Изследването цели да изведе общи заключения за зърнените пазари като цяло, а не толкова за отделните култури, които влизат в модела - пшеница, царевица, ориз, ечемик, овес и ръж. Разглежданите фактори, които могат да има значение за колебанията на цените, са: производство, потребление, реален лихвен процент, курс на долара, цена на петрола, ниво на преходните запаси и динамика на международната търговия със зърно. Моделът обхваща период от над 50 години (1960-2013 г.) и разграничава факторите на такива, които имат значение за динамиката между отделните стопански години и тези с влияние в колебанията вътре в стопанската година.

Емпиричните резултати показват, че големите преходни запаси действат като естествен буфер и могат да поемат шокове и на търсенето, и на предлагането. Прехвърлянето на запаси от предходната за следващата година изглажда цените и води до по-малки промени в цените между отделните стопански години. Когато преходните запаси са ниски, шоковете на предлагането (по-ниски добиви заради влошени метеорологични условия) водят до по-големи колебания на цените през отделните години, но това няма ефект върху колебанията през самата стопанска година. Обратно, шоковете на търсенето въздействат на месечните разлики в цените през земеделската година.

Основните фактори, движещи колебанията през отделните години, са шоковете на предлагането, засилени от ниски преходни запаси, както и цените на суровия петрол и валутният курс на щатския долар. С най-голямо въздействие върху волатилността през самата земеделска година са цените на суровия петрол, а с второстепенно значение са шоковете на търсенето и реалните лихвени проценти. Активността на пазара на дериватни финансови инструменти се оказва, че няма влияние върху ценовите колебания и в двата времеви хоризонта.

Изследването показва, че движенията в цените на зърнените пазари зависят от комплекс от причини, които влияят по различен начин в различни времеви хоризонти. В контекста на настоящото състояние на зърнените пазари и задържането на цените на основните култури на ниски нива за втора поредна година, можем да предположим, че дори да станем свидетели на изпреварващо предлагането търсене през 2015 г., шоково повишение на цените (подобно на това от 2007-2008 г. или от 2012 г.) е слабо вероятно заради комбинацията от високи преходни запаси, очертаващото се понижение на цената на петрола и поскъпването на долара.

[1] Gilbert, C. and Morgan, C. "Food price volatility", 2011

[2] Journal of Agricultural Economics, Volume 65, Issue 3, September 2014, p. 557-578

* Мария Неева е стажант в ИПИ