Източник:  www.darikfinance.bg

Вестник Капитал Daily

Наказателният вот печели изборите. Ако се състави управляващо мнозинство, то най-вероятно ще е трипартийно. Ако има един-единствен извод от резултатите на изборите, той е, че на избирателите им е писнало от големите партии, които се извъртяха във властта в последните пет години. Влизането в парламента на четири нови формации - Реформаторският блок и особено съвсем новите "България без цензура", Патриотичният фронт и АБВ, показва, че на изборите истинският победител е протестният вот. Данните от екзитполовете на социолозите показват, че големият губещ от изборите, както се и очакваше, е БСП. Социалистите се сриват до ниво, на което никога не са падали. Дори след управлението на Виденов на изборите през 1997 г. подкрепата за тях беше по-висока. Същевременно и ГЕРБ, които се надяваха да съберат част от наказателния вот, в най-добрия случай не са паднали под нивото си от 2013 г. Единствено ДПС последователно и независимо от обстоятелствата (дори такива като Делян Пеевски и фалита на КТБ) върви нагоре. Според данните досега възможната управляваща коалиция е ГЕРБ, РБ и Патриотичният фронт (ПФ). Ако "Атака" не влезе в парламента, тези три партии ще имат убедително мнозинство. Ако крайната националистическа партия обаче влезе отново в Народното събрание, тяхното мнозинство вероятно ще виси на един глас (ако изобщо имат мнозинство). Но дори и парламент с шест партии (т.е. ако партията на Георги Първанов - АБВ, не влезе) ще трябва да излъчи трипартийна управляваща коалиция. Aко се търси добра новина, то тя е, че следващото Народно събрание ще бъде едно от най-представителните за последните години - около 90% от гласувалите избиратели ще имат депутати в парламента. За сравнение - при миналите парламентарни избори гласовете на над 25% от гласоподавателите бяха за партии под 4%-овата бариера.

Свободните професии в България са свръхрегулирани. Намаляването на правилата за дейността им би повлияло положително на цялата икономика, сочи доклад на ЕК. Намаляването на регулирането на свободните професии би улеснило входа и изхода от тях, би подобрило разпределението на ресурсите и би регулирало свърхпечалбите. Това показват резултатите от доклад на Европейската комисия (ЕК), цитиран от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според анализаторите от ЕК голяма част от свободните професии в Европейския съюз са свръхрегулирани от правителствата, като България не е изключение. "За редица свободни професии се създават нормативни актове, които регулират навлизането в браншовете и начина на работа на заетите в тях – създават се камари, предоставят се изключителни права, съществуват голям брой изисквания към практикуващите ги, определят се цени на услуги (максимални, минимални, фиксирани) и се установяват редица ограничения при упражняването на професиите", отбелязват досегашните наблюдения на комисията от ИПИ. В новия си доклад от ЕК разглеждат регулирането на четири свободни професии – адвокати, одитори, архитекти и инженери – и връзката му с ефективното разпределение на ресурсите и маржа на печалбите в периода 2008 - 2011 г. Наблюденията на Брюксел сочат и негативните ефекти от подобна прекомерна регулация – като например понижаване на качеството и оскъпяването на услугите, затварянето на достъпа до професията, а съответно и ограничаване на конкуренцията в сектора. Отчетените резултати сочат още, че намаляването на свръхрегулирането на свободните професии би повлияло позитивно не само на самите регулирани професии, но и да други, които са свързани с тях (като например строителството), и по този начин би довело до положителен ефект и за голяма част от икономиката.

Вестник Сега

ГЕРБ спечели изборите, но не и властта. Народът би дузпата на големите партии и ги наказа с гласуване за малките при много ниска активност. Съставянето на правителство ще е мисия почти невъзможна. Силно фрагментиран парламент с присъствие на 7-8 партии и тежки проблеми при формирането на нов кабинет. Такава картина се очертава според прогнозните резултати на социолозите от вчерашните предсрочни парламентарни избори. В търсене на алтернатива народът наказа големите партии, като гласува за по-малките. ГЕРБ запазва лидерските си позиции с около 33%, но е далеч от въжделеното мнозинство от 121 депутати. В зависимост от броя партии, които ще влязат в следващия парламент, партията на Бойко Борисов ще има между 85 и 100 мандата. БСП се срина главоломно, като допусна най-тежката изборна загуба за целия преход. Социалистите ще имат под 50 депутати със скромните си около 15%. В същото време ДПС стопи разликата със столетницата до 1% с потенциал да я достигне и дори задмине при преброяване на гласовете от чужбина. Вотът за ДПС се характеризираше с ниска активност в смесените райони и висока мобилизация зад граница. Наблюдатели предположиха, че става дума за изкуствено задържане на вота в традиционните бастиони на движението, за да не се нагнетява етническо напрежение. Със своите около 14% партията на Местан може да се надява на 34-45 места в бъдещото Народно събрание, но с вота от чужбина е възможно те да са повече.

Храните качват дела си в българския износ. Над 7.6 пъти е нараснал износът на български храни и напитки за периода 2001-2012 г., показва анализ на браншовата федерация към КНСБ. Експортът на хранителни стоки расте с по-бързи темпове от националния, който се е увеличил малко над 6 пъти. Износът на тютюн и цигари пък се е увеличил почти 8 пъти. През 2012 г. хранителната ни индустрия е произвела стоки за 9.5 млрд. лв., сочи анализът. Така с 15.2% дял тя се оказва втора по важност в българската промишленост. Секторът "дава хляб" на 4.6% от всички заети в икономиката на страната. Производството на хляб, хлебни изделия и други тестени продукти има най-висок относителен дял. Най-силно се разширява делът на производството и преработката на месо и месни продукти. Тези два сектора произвеждат над 71% от продукцията в стойностно изражение в групата на храните, на стойност 4.8 млрд. лв. Расте и делът на млякото и млечните продукти - от 9.6% през 2001 г. на 12.3% през 2011. Най-търсените в чужбина наши стоки са мелничарски продукти - брашно, овес, царевица, както и захарни изделия, и олио, рапично масло. Тези изделия формират над 50% от износа на храни през 2012 г.

Вестник Стандарт

Проблемните кредити нараснаха до 17,77%. Фирмите забавят плащанията си към банките, а хората стават все по-коректни. Лошите и преструктурирани банкови кредити през август нараснаха с 43 млн. лв. и достигнаха до 9,67 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Това се дължи на повишаване на проблемните кредити на бизнеса през летния месец. След като няколко поредни месеца нарастваше обемът на коректно обслужваните фирмени задължения към банките, през август тази тенденция се прекъсва. В същото време хората стават все по-коректни към банките, като техните лоши кредити отчитат поредното намаление. Спрямо края на август миналата година обаче общият обем на лошите и преструктурирани заеми на фирми и граждани е по-малък със 141 млн. лв. Делът на проблемните заеми през август се покачи до 17,77% от общия кредитен портфейл на банките (без овърдрафтите). Отчетено е минимално увеличение спрямо юли, когато делът на проблемните заеми беше 17,65%. При потребителските заеми делът на лошите и преструктурирани заеми се понижава минимално спрямо предходния месец - до 16,5%, като обемът им достига 1,212 млрд. лв. Делът на проблемните жилищни заеми остава на нивото от юли - 21,7%, като общият им размер е 1,92 млрд. лв.