6 млрд. евро за периода 2014-20120 г. отпуска Европейският съюз за интегриране на младежите между 15 и 24 г. на пазара на труда или обратно в образователната система, като за България са предвидени 55 млн. евро.

По този повод на тържествена церемония в Министерския съвет социалните партньори и трима министри подписаха Националното рамково споразумение за реализация на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 г. Подпис под документа поставиха министрите на труда и социалната политика Йордан Христосков, на образованието и науката Румяна Коларова, и на младежта и спорта Евгения Раданова, ръководителите на национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите, Националното сдружение на общините в РБ и ръководителите на националните младежки организации.

Целта на Европейската гаранция за младежта е да интегрира младежите между 15 и 24 г. на пазара на труда или обратно в образователната система. Акцент в реализацията на заложените цели е активното партньорство между държавата, местната власт и заинтересованите неправителствени организации.

Пред участниците в церемонията вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков подчерта стратегическото значение на подписания днес документ, като отбеляза предвиденото в него ясно разделение на ангажиментите и отговорностите на отделните страни, както и конкретизирането на финансирането на отделните дейности.

Първата реална стъпка до края на годината е, че бизнесът ще наеме, а държавата ще плаща заплатите и осигуровките на 10 хиляди безработни младежи. Осигурени са 5 милиона лева от бюджета, които Европейската комисия ще възстанови догодина. Схемата е по европейската програма „Младежка гаранция", по която България получава 55 милиона евро.

До края на септември в Бюрата по труда са постъпили общо 9 957 заявки за работни места, като 6486 са за обучение на работното място и 3471 са заявките за младежи за чиракуване. Най-много са от София, Варна, Пловдив, основно в областта на търговията, ресторантьорството, експерти по маркетинг, медицински работници, счетоводители, готвачи. Работодателите правят подбор на безработните и избират подходящи за включването в тази схема. Изискванията са кандидатите да са на възраст до 29 години.

Министър Румяна Коларова отбеляза, че основната грижа на ведомството е максимално да ограничи ранното отпадане от училище, тъй като то е основен източник на безработица. По програмите, които в момента се реализират, има поне 30 000 ученици и студенти, които са преминали през стажове, а до края на годината се очаква поне още 10 000 да преминат през тях.

Министърът на образованието акцентира върху необходимостта фирмите да издават сертификат за придобити определени умения и квалификация. Румяна Коларова каза още, че е налице сериозна активност към тези програми от страна на работодателите, на висшите училища и на самите учащи. Министър Коларова отправи призив към работодателите занапред да започнат да издават сертификати за придобитите умения и знания по време на стажантските практики.

Министърът на младежта и спорта Евгения Раданова допълни, че в унисон с целите на подписания днес документ е и Националната програма за младежта, в рамките на която се предвижда изграждането на консултантски центрове за младежи в цялата страна.

„Бурното развитие на технологиите през последните десетилетия стана причина за сериозно отдалечаване на образователните от професионалните стандарти, което стои в основата на разминаването между очакванията на работодателите и възможностите на младите работници, оттам и големият проблем с високите нива на младежка безработица". Това сподели изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев и подчерта приноса на камарата за преодоляване на този проблем чрез изградената Информационна система за оценка на компетенциите MyCompetence. Системата предлага множество възможности за младите хора да самооценят личните си знания и умения и, при необходимост да ги доразвият чрез онлайн обучения с последваща сертификация (валидиране). Божидар Данев подчерта, че усилията на социалните партньори не трябва да са насочени към генериране на временна заетост, а към стимулиране на създаването на качествени и устойчиви, високо платени работни места. „Нужни са ни хора с висока образователна и професионална култура и именно това трябва да бъде целта на нашите съвместни усилия", категоричен бе изпълнителният председател на БСК.

Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, подписаният днес документ е добър пример за обединяването на държавата и неправителствения сектор около ключови за обществото ни проблеми. Той изрази надежда този пример да се мултиплицира и върху други сфери социално-икономическия живот. Г-н Велев подчерта, че устойчиво решение на проблема „младежка безработица" може да има само при ръст на икономиката.

„За нас, освен младежката безработица, значима е и темата за младежкото предприемачество", подчерта главният секретар на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Васил Тодоров.

Значимостта на подписаното споразумение за преодоляване на проблемите на младите хора беше посочена и от представители на ръководствата на Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ), Конфедерацията на труда КТ „Подкрепа" и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

Представителите на младежките организации отбелязаха факта, че за първи път са включени като страна по документ, касаещ техните членове и връстници. Те изразиха надежда, че националното рамково споразумение няма да остане само „на хартия", а ще стане катализатор за прилагането на конкретни и, най-вече, ефективни мерки за преодоляване на младежката безработица и социална изолация.