Източник:  www.darikfinance.bg

Вестник Капитал Daily

Порожанов: Депозитите в КТБ може да се изплащат още през ноември. Разминаването в позициите и прехвърлянето на отговорност продължават да съпътстват диалога между финансовото министерство и БНБ - основните институции, от които зависи разплитането на казуса със затворената през юни Корпоративна търговска банка (КТБ). Според министъра на финансите Румен Порожанов централната банка трябва да отговаря за липсата на яснота кога вложителите в Корпоративна търговска банка (КТБ) ще могат да си получат гарантираните средства и какво се случва с депозитите в банката, в случай че не й бъде отнет лицензът, а се премине към преструктурирането ѝ. В изявление след заседание на Министерския съвет в сряда Порожанов посочи и ключови въпроси, по които централната банка и Министерството на финансите не са се разбрали. От думите му стана ясно, че заради позицията на БНБ не е даден частичен достъп до депозитите в КТБ преди месец-два, когато се водеше кореспонденцията с Европейската комисия (ЕК) и е започната наказателната процедура. Другата тема, по която няма разбирателство между двете институции, е за евентуален план за преструктуриране на КТБ – как и кой го изготвя. По този въпрос дебатът с БНБ е бил "неползотворен", каза Порожанов. Той заяви още, че в никакъв случай няма да се съгласи, че МФ е органът, който преструктурира банки, както БНБ написа в свое становище на 13 октомври. Подготвят се и законови изменения, които ще променят режима на специален надзор, който в момента е шест месеца, така че "той да не продължава в такива безкрайни граници". Порожанов посочи, че не вижда потенциал за удължаване на надзора в КТБ и дъщерната ѝ ТБ "Виктория" с още един месец след 20 ноември, тъй като оценката вече ще е излязла. Очаква се на 20 октомври да бъдат обявени резултатите от втория одит в КТБ. По думите му банка, влязла в подобен режим, освен да се декапитализира, тъй като не работи, и да губи клиенти, няма какво друго да ѝ се случи. "Тя не може да се оздравява в продължителен режим на оценка", посочи той.

Вестник Сега

България остава в безвластие поне до средата на ноември. Въпреки спешните задачи, които има да решава парламентът, президентът свика депутатите чак на 27 октомври. Изобщо не е ясно кога ще има нормално правителство. България е изправена пред сериозната заплаха да остане още дълго без правителство и без работещ парламент, от който се очаква да приеме спешно важни закони - актуализацията на бюджета за 2014 г., одобрението на бюджета за следващата година, мерки за решаване на проблема с КТБ, както и да предотврати опасността от налагането на наказателни процедури от страна на Брюксел заради забавени закони. Проектозаконът за държавния бюджет например трябва да бъде внесен за обсъждане до края на октомври. Други 11 спешни проекта са наследени от предишния парламент и отлагането им ще доведе до наказания от ЕК. Въпреки тези неотложни за държавата задачи най-оптимистичните прогнози сочат, че кабинет може да има най-рано в средата на ноември. За хаоса решаващ принос даде и президентът Росен Плевнелиев, който ще протака до последно старта на парламента - той свика първото му заседание за 27 октомври. Така 43-ят парламент ще оглави класацията на най-късно свиканото Народно събрание за последните 5 мандата - той ще заработи 22 дни след изборите. След среща с парламентарно представените партии и коалиции Плевнелиев обяви, че късното свикване на парламента е заради необходимостта "да се гарантира плавен преход и стиковка". Според него времето е необходимо, за да се разберат партиите за ръководството на парламента и комисиите, за правилника на Народното събрание, както и да се структурират парламентарните групи и всичко да стане с консенсус, а не веднага след учредяването си 43-тото НС да тръгне с неразбирателство. "Най-важната задача е НС да тръгне с летящ старт, с добре подготвени решения", убеден е Плевнелиев. Определянето на комисии, както и правилникът на парламента обаче не са обвързани със старта на НС. Няма и никакви гаранции, че партиите ще се разберат по тези въпроси до 27 октомври. Президентът настоявал за датата 27 октомври и защото графикът му бил изключително натоварен.

Все повече чужди фирми правят изпитания на лекарства у нас. Учените във вузовете са само една трета от всички лектори.521.2 млн. лв. са разходите за научноизследователска и развойна дейност през 2013 г., съобщи Националният статистически институт. Средствата, отделени за научни разработки, се увеличават с 5% спрямо предходната година. Делът им е 0.67% от БВП, докато средните нива за Европейския съюз са около 2 на сто. Увеличението на парите за научноизследователска дейност през м.г. се дължи основно на предприятията, които осигуряват 61 на сто от общите вложения за разработки. През м.г. направените разходи са 318.2 млн. лв. - със 17.9 млн. лв., или 6% повече в сравнение с 2012 г. Втори по дял е сектор "Държавно управление" - направените разходи се изчисляват на 154.8 млн. лв. (29.7% от общото финансиране).

Вестник Преса

Преговорите ГЕРБ-РБ приключиха без успех. Само с усилията на ГЕРБ и Реформаторския блок не е възможно съставянето на правителство. Това стана ясно след края на консултациите между ГЕРБ с Реформаторския блок, което продължи над шест часа. Засега не се предвижда и втори кръг на преговорите. Реформаторите са готови за продължаване на диалога, но от ГЕРБ дадоха да се разбере, че са притеснени от вътрешните противоречия във формацията и стабилността на едно подобно управление. Все пак, двете политически сили имат изключително съвпадение по 18-те приоритета за управление, предложени от партията на Бойко Борисов. "Не получихме най-важния отговор как можем да съставим стабилно правителство без да сме наясно колко надежден партньор е Реформаторският блок", обясни Цецка Цачева.

Битката на БСП тепърва започва. Така областният лидер на БСП-Пловдив Георги Гергов коментира състоянието на партията след изборите. „Започваме разговори с всеки социалист, с всеки симпатизант, с всеки жител, за да усетим къде сбъркахме и да дадем увереност на хората“, каза Гергов на пленум на областния съвет, на който бе обсъдено представянето на левицата на вота.

Вестник Стандарт

“Булсатком” изстрелва първия български спътник в космоса. BulgariaSat-1 ще предлага телевизионни услуги на целия Балкански регион. Започна обратното броене за изстрелването на първия български комуникационен геостационарен спътник в космоса. Мащабният проект се реализира с подкрепата на американската банка за експортно кредитиране Ексимбанк. Амбициозният и скъпоструващ проект е на най-големия телевизионен оператор в България "Булсатком", който за целта създаде компанията "България Сат". Очаква се спътникът да бъде изстрелян през 2016 г. "Булсатком" отдавна има точка на геостанционарната орбита, която й дава право на космическо присъствие. Едва сега обаче всички детайли са договорени и предстартовото броене реално започна.