Ако България с нещо е силна - това са минералните води. Това заяви заместник-министърът на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев по време на ХІ-та Международна туристическа борса „Планините на България - гостоприемство в четири сезона" в Пампорово, цитиран от Агенция „Фокус".

Той припомни, че още от римско време страна ни е била профилакториумът и санаториумът на Римската империя. „Фактът, който се вижда навсякъде, са римските пътища, които в огромната си част са структурирани така, че да свързват градове около минералните извори - 22 града в България са създадени или развити от римски императори около термални или минерални извори и това е голямото богатство на България", подчерта Ботев.

По думите на заместник-министърът в България има най-високата концентрация на термални и минерални води в света, спрямо територията. Среднодневният излив на минерални и термални води е 423 млн. литра, а това е сравнимо с количеството петрол, което добива един среден емират. „От тях се използват едва под 1,5% и това е големият проблем. Приложимата нормативна база в момента също е проблем, защото тя е толкова тежка и безумно объркана. Все още не е ясно кой може да стартира процедурата по концесия за голяма част от изворите - дали съответната община или държавата. Смятам, че държаната няма административния капацитет да го прави и моят призив е колкото се може да има по-голяма децентрализация в това отношение", посочи Ботев.

Той призова минералните води да се дават на общините, защото те са най-заинтересовани да развиват туризъм на своето място, да бъдат атрактивни за хората, които идват на място и това може да се окаже един фактор, който да отпуши ползването на минералните води.

Заместник-министърът на икономиката и енергетиката предложи максимално да се опрости концесионният режим за минералните и термални извори и особено там, където става възможност за балнеолечение, а не за бутилиране на този продукт.

„За балнеолечение всеки инвеститор трябва да се ангажира с доста сериозни инвестиции. Хотелът е най-малката част, трябва да има специализирани медицински центрове, трябва да бъде използвана специализирана технология, задължително подготвен медицински персонал. А ако искаме да го развиване и като международен туризъм - този персонал би трябва да владее и езици", обясни Ботев.

Той отбеляза, че е важно да започне да се прилага в България регламент 20-11-24 от миналата година за трангранично лечение и допълни, че министърът на здравеопазването д-р Мирослав Ненков е изключително заинтересован и в негово лице Министерство на здравеопазването има човека, който може да започне една подобна съвместна процедура за създаване на нормативната база, защото това може да се окаже „златен дъжд" за България.

„Ако в морския туризъм и сезонния туризъм ние трябва да убеждаваме туроператори, които на свой ред да убедят всеки отделен турист да си даде парите точно в България, а не в някоя от другите конкурентни страни на Балканите. Когато става въпрос за балнеолечение, за рехабилитация и профилактика, ние имаме корпоративни клиенти, подписваме договор със Здравната каса, пенсионните фондове или здравноосигурителни застрахователни дружества в съответните страни и те виждайки всичко като дадености - сами ще изпращат своите пациенти в България. Тогава българските хотели в България ще имат действително това, които желаят, тоест целогодишна заетост", обясни Бранимир Ботев.

Той каза още, че в сферата на профилактиката и балнеолечението един турист оставя повече отколкото един турист на морето. Този вид туризъм се превръща и в генератор на допълнителен продукт, тъй като чрез техния престой може да се реализира голяма част от българските продукти и услуги.

„Ако твърдим, че имаме добре развито селско стопанство, то е развито на ниво отделен фермер. Много дълго няма да го коригираме и да направим големи производства, конкурентни на външните пазари, но за сметка на това малките стопанства с местите продукти и невероятния вкус на българските зеленчуци и плодове може да захранват население. Защото при 7 млн. население имаме около 7,5 млн. туристи, които трябва да се хранят", каза още Бранимир Ботев.

Той призова държавата да заяви, че туризмът трябва бъде неин приоритет. По думите ме, тази индустрия генерира директно 13,6 % от БВП и 1,5 година, откакто той ръководи туризма в състава на правителството е успял да внуши на политиците да използват тези цифри и да променят отношението към туризма.

„До преди година и половина-две те говореха за „онзи бранш" и през цялото време се говореше, че това е частен бранш и частните инвеститори да се оправят - сега вече почти няма политик, който когато говори за туризма да не казва структуроопределяща индустрия, но трябва да се помисли какво да се прави оттук-нататък, когато сме признали, че е такава индустрия", посочи Ботев. Той изчисли, че с допълнителния придаден продукт за реализация чрез съпътстващия продукт - селско стопанство, хранително-вкусова промишленост, строителство, услуги и транспорт, близо 22% е реалният принос на туризма във БВП.

Миналата година по данни на световната организация по туризъм 5,5 млрд. евро директно е докарал туризмът в България, каза Ботев и поясни, че това е единствената индустрия, която има ръст над средния за Европа и то устойчив ръст и това е индустрия, която при тази изключително лоша в климатично отношение година за първите седем месеца до юли, по данни на БНБ има 3,6 % във финансово отражение по-голям ръст.