Източник:  www.darikfinance.bg

Вестник Капитал Daily

Политическата нестабилност охлажда интереса на инвеститорите. Според анализатори и през следващата година активността на вложенията в България ще остане сравнително ниска.Политическата нестабилност, липсата на ясна държавна стратегия за насърчаване на инвестициите и на достатъчно механизми, с които държавата да подпомогне привличането на свеж капитал от страна на бизнеса, са част от причините за запазването на ниската инвестиционна активност в България. Около тези изводи се обединиха участниците в  първия дискусионен панел на деветата конференция за сливания и придобивания "Сделки и инвеститори 2014", организирана от "Капитал", Entrea Сapital и BlackPeak Capital в партньорство с Shoenherr, Raiffeisen Investment и Deloitte. На фона на възстановяването на капиталовите и дълговите пазари в Европа и в света, и през тази година чуждестранните инвестиции в България спадат. "Ако допреди година-две, през 2010-2011 г. обвинявахме кризата за намаляването на инвестициите, тази година вече нямаме това оправдание", посочва Борислав Иванов, директор на Deutsche Bank за България. По данни на Световната банка, ако през 2009 г. преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната са били около 4 млрд. долара, то през 2013 г. равнището им е доста по-ниско – около 2 млрд. долара. "А очакванията ни са през тази и през следващата година тази цифра да е още по-ниска", коментира Исфандияр Заман Хан, който е ръководител на програмата, отговаряща за финансовия сектор и въпросите на конкурентоспособността в Световната банка. Прогнозите на местните анализатори също не чертаят много по-добра картина.

Иновативните компании привличат повече инвеститорски интерес. Добре разработени пазари зад граница също са важен фактор за повече сделки. Иновации и повече добавена стойност, за да има инвестиции и нови сделки - това мнение споделиха участници в конференцията. Според наблюденията на Стефан Бумов, председател на Българската аутсорсинг асоциация и генерален директор на "Софика груп", през последните 12 месеца има засилен интерес от чужди инвеститори към експортно ориентирани компании, с добре разпределени пазари. Той подчерта, че интересът е от стратегически инвеститори, а не от финансови като фондовете за дялов капитал. Бумов смята, че България има конкурентно предимство с достъпа си до европейски пазари и това може да привлече още американски инвеститори освен купувача на "Телерик" - Progress Software. Според него за повече успешни сделки трябва да се стимулира средата за предприемачество. Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment, отбеляза, че ако погледнем структурата на икономиката, около 20% от добавената стойност в нея се дължи на фирми, занимаващи се с разработка на иновации. Изключването на фармацевтичните компании прави този дял още по-малък - около 5-7%, при около 40% за други държави от ЕС. "Важното е фокусът да бъде към насърчаване на фирмите да правят добавена стойност", каза Гиков. Той посочи, че сделката за "Телерик" не е резултат от тенденция, но се надява да даде началото на такава. По думите му там, където има добър продукт и висока норма на печалба с диверсифицирани пазари, има и възможности за финансиране. Пример за последното е кредитирането на "Хювефарма" - основният акционер в производителя на ветеринарна медицина "Биовет". Там компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви предстои да изкупи 36.6% от дружеството от американската The Rohatyn Group срещу 255 млн. евро.

Вестник Сега

Пазарлъци за власт провалиха крехкото съгласие за кабинет на малцинството. В рамките само на няколко часа реформаторите приеха, а после отказаха да управляват само с ГЕРБ и поискаха към коалицията да се присъедини и Патриотичният фронт. Поредните изненадващи обрати белязаха вчерашните преговори за сформиране на правителство. След среща между лидерите на парламентарни групи вчера сутринта Бойко Борисов очерта контурите на бъдещата власт - кабинет на малцинството с участието само на ГЕРБ и Реформаторския блок, който да управлява пълен 4-годишен мандат с тематичната подкрепа от други партии. Решението изглеждаше окончателно, беше потвърдено от съпредседателя на РБ Меглена Кунева, а работна група на ГЕРБ дори захвана да пише проекта на коалиционно споразумение между двете формации. Два часа по-късно обаче реформаторите отхвърлиха варианта за двойна коалиция като неприемлив и настояха за включването и на Патриотичния фронт, който да гарантира стабилно мнозинство. Така преговорите се върнаха в изходно положение. От РБ обясниха изненадващото си решение с аргумента, че при отсъствие на стабилно мнозинство бъдещият кабинет не може да провежда сериозни реформи.

1/3 от хората не си намират работа след субсидирана заетост. Най-неефективната програма "От социални помощи към заетост" ще бъде спряна догодина.Излезлите от програми, насочени към частните фирми, се реализират много по-добре, отколкото работилите в общински и държавни структури, но конкретни данни за това не бяха дадени. Повечето от намерилите работа са се устроили постоянно на пълен работен ден (87%), 5 на сто са намерили пост на 4-часов работен ден, а 7% - сезонна работа, което означава, че след това отново са били без работа. Това показва първото публично проучване за ефекта от програмите и мерките за заетост и обучения, финансирани само с държавния бюджет. Тук не е проучван ефектът на мерките по ОП "Развитие на човешките ресурси".

Вестник Новинар

Второ циганско лято през ноември. Следващият месец ще ни изненада приятно с по-топли дни, съобщиха от НИМХ към БАН. Първата седмица термометърът ще показва 10-15 градуса, а по морето дори и 20. Средната месечна температура обаче ще се запази около нормата, защото след 10 ноември се очаква захлаждане заради дъждовете, които се задават тогава. Средно за следващия месец градусите ще са около 8, а по морето 10.

Вестник Стандарт

Износът на пшеница намалява значително, а на брашно - расте, показва анализ, публикуван на сайта на земеделското министерство. По данни на Националната служба по зърното към началото на октомври експортът на пшеница от новата реколта е намалял с 29% спрямо същия период на 2013 г. Зад граница са продадени малко над 1,4 млн. тона пшеница. По-бавният темп на износ се дължи на по-ниското вътрешно предлагане спрямо миналата година. Българските търговци изчакват евентуално покачване на цените на пшеницата, след понижението на международните котировки през последните месеци.Ръст на цените на пшеницата едва ли ще има, особено на фона на освободения от мито внос за ЕС на 950 000 тона пшеница от Украйна, смятат наблюдатели.