Капитал Daily

Почти всички нови европрограми остават за края на 2015 г. България най-вероятно ще остави огромна част от европейските програми за новия период да стартират едва във втората половина на 2015 г. Това научи "Капитал" от източници в различни министерства и хора, занимаващи се със създаването на новите оперативни програми.

Преди две седмици Европейската комисия е изпратила грама до всички държави-членки, в която е уведомила, че всички оперативни програми, подадени официално до 17 ноември (понеделник), ще бъдат разгледани и евентуално - одобрени, до края на тази година. Всички останали, които са закъснели за този срок, ще бъдат отложени за след юни 2015 г. Причината е, че в началото на 2015 г., новата Комисия възнамерява да отвори за преговори и годишния бюджет и многогодишната финансова рамка (бюджета на ЕС за 2014-2020 г.). Докато траят тези преговори, нищо няма да бъде преглеждано и одобрявано, така че най-ранният срок, в който нови програми могат да бъдат пуснати, е юни догодина. Това де факто значи, че след безплодната 2014г., 2015 г. също може да остане без почти никакви нови програми и съответно - без нови влизащи пари.

Явно съзнавайки този риск, новото правителство реши преди дни да отвори през 2015 г. процедури за 6,8 млрд. лв, които да покриват всички програми, още преди реално те да са одобрени. Така бюджетът ще даде предварително част от парите, които после ще чака да му бъдат възстановени, в случай че до края на 2015 г. ЕК одобри всички програми.

Към момента, готови за подаване са програма и половина, коментира неофициално източник от управлението на системата. Единствено "Развитие на човешките ресурси" е сигурна за одобрение през тази година, а с доста сериозни усилия в срока може да влезе и "Регионално развитие".  "Повечето програми са в трагично състояние, има нужда от допълнителни корекции, не на всички коментари на Комисията е отговорено. Можем да ги пуснем, но би било безсмислено", казва той.

Хаос и паника

За този краен срок в администрацията се знае поне от около месец, но в последните няколко дни, консултантите по европрограми са щурмували с въпроси Министерство на икономиката, за да го натиснат да подаде окончателно новата бизнес-програма "Иновации и Конкурентоспособност" до понеделник, за да не се стигне до едногодишно забавяне. "Това реално ще лиши бизнеса от възможността за достъп до европейските средства по програмата и през цялата следваща година", предупреждават от Българската асоциация на консултантите по Европейски програми (БАКЕП). Предложено е работната група, в която влизат бизнес, консултанти и експерти, да даде писмено одобрение максимално бързо, през уикенда, без допълнителни коментари, за да се влезе в срока.

Потреблението неочаквано повиши икономиката. Икономиката на България продължава да расте с изненадващо високи темпове. През третото тримесечие на 2014 г. брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал реално с 1.6% на годишна и 0.5% на месечна база, показват данните на НСИ. Експресните оценки за предходния период показаха същите нива на нарастване. Разликата този път е, че БВП расте и номинално - с 1.2 млрд. лв. спрямо година по-рано. Данните са изненадващи на фона на слабия туристически сезон - кризата в Украйна и поевтиняващата руска рубла доведоха по-малко гости от двете страни. Освен това оценките на бизнеса за бизнес средата и очакванията им не са положителни. Все пак причина за ръст е потреблението, като едно от обясненията е, че то е започнало да се възстановява заради понижението цени на някои стоки и услуги.

През първото шестмесечие на 2014 г. БВП намаляваше номинално, но растеше реално. Причината за тази "аномалия" е наличието на дефлация (спад в цените). За да получат реалните стойности на икономическия растеж, експертите от НСИ имат нужда не само  от номиналните стойности на произведени стоки и услуги за съответния период, но и да премахнат влиянието на ценовия фактор. При наличие на дефлация през съответното тримесечие се използва отрицателен дефлатор и заради това се получава така. Очевидно обаче този ефект е бил по-слаб през последното тримесечие, още повече че през него спадът на цените беше по-малък.

Причина за растеж

Данните на статистиката показват, че основна причина за този номинален ръст е повишеното крайно потребление. Спрямо нивата от миналата година то нараства с 1.6%, а при сравнение с предходното тримесечие - с 0.5%. От началото на годината крайното потребление се увеличава постоянно спрямо предходната година. Делът му във формирането на БВП е 70.7%, или 15.845 млрд. лв.

Нарастването на потреблението се влияе положително от намаляването на цените на дребно. От средата на 2013 г. дефлацията се е настанила в българската икономика. В началото отрицателната инфлация се дължеше на чисто административни причини - правителството на Пламен Орешарски намали цената на електроенергията на три пъти в рамките на една година. След тези интервенции на регулирания пазар цената на тока беше свалена с приблизително 20%. Държавна намеса имаше и на пазара на топлоенергия, газовите доставки и др. От средата на тази година обаче се появи и друг фактор, който влияе върху понижението на индекса на потребителските цени (ИПЦ). Това са постоянно падащите цени на нефта, търгуван на международните пазари. Петролът сорт брент поевтиня с 30% за пет месеца и в петък цената му спадна под 80 долара за барел. Подобно ниско ниво беше отчетено за последно в началото на 2010 г. Това се отразява върху цената на петролните деривати - бензин, дизел, пропан-бутан и др., което пък се пренася върху всички стоки и услуги, зависещи пряко или косвено от горивата.

Сега

Прекрояването на няколко ведомства блокира държавната администрация. Първите месеци на новата власт ще бъдат заети основно с вадене на "скелети от гардероба", преподреждане на министерства и агенции и кадрово прочистване и освежаване на администрацията. Както вече се разбра, само заради закриването на странното Министерство на инвестиционното проектиране трябва да бъдат прекроени 65 закона. Бюджетът на държавата свърши още през октомври и това на практика затруднява доста сектори при плащането на заплати и обществени поръчки. "Заслугата" е най-вече на БСП, която в последните дни на предния парламент отказа да подкрепи поисканата от собственото й правителство актуализация. Заради продънената хазна вече седмици новите министри и депутати се занимават с проект за кърпене на държавните финанси до Нова година, вместо да готвят закона за бюджет 2015. "Разтребването" на държавата ще отнеме и енергия, и време, така необходими за реформи.

Сериозно блокиране на същинската работа се очаква в сектор "Сигурност", където управляващите се готвят да поправят пораженията от годината на кабинета "Орешарски". Реорганизациите, които правителството на Бойко Борисов вече обяви, ще продължат поне 6 месеца, преди системата да заработи нормално. От внесения от ГЕРБ проект за промени в Закона за МВР става ясно, че Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) ще се върне в министерството. Сега тя е в ДАНС, където я премести тогавашният вътрешен министър Цветлин Йовчев. Не е ясно как ще се прехвърлят делата, по които ГДБОП е работила в рамките на ДАНС заедно с други звена от спецагенцията. Предишното местене на делата на ГДБОП - към ДАНС - по линия на наркотици, културни ценности, корупция по високите етажи, тежка организирана престъпност и др., отне повече от половин година.

Промените в Закона за МВР се очаква да доведат до смяна на председателя на ДАНС и на главния секретар на министерството. Това пък ще доведе до промени по средните етажи.

От законопроекта не се разбира и какво ще стане със заплащането на агентите от ГДБОП, които в момента взимат по-високи възнаграждения като служители на ДАНС. Възможно е да възникнат брожения - сред антимафиотите, ако заради смяната на "шапката" има намалят заплатите, или сред другите служители на МВР, ако колегите им от ГДБОП си запазят по-високите възнаграждения.

Българинът преживява с 13 лева на ден. Българинът по-често е посягал към спестяванията си или е прибягвал до кредити или заеми от близки през лятото в сравнение с предните месеци. Разходите растат по-бързо от доходите. Харчим по 13 лева на ден, като за храна на човек от домакинството отиват 4.20 лв. Това сочат данните на националната статистика за третото тримесечие на годината.

Макар да има леко повишение на доходите през юли-септември спрямо предходното тримесечие, то още не може да компенсира изоставането от края на миналата и началото на тази година. Затова на годишна база НСИ отчита намаляване с 47 лв. на дохода на член на домакинството - до 1195 лв. А доходът от заплата на човек е намалял за 1 година с 8 лв. до 649 лв.

За юли, август и септември разходите на българина са достигнали 1147 лв. Слабо утешение е, че и доходите на глава от населението са се увеличили с малко над 35 лв., тъй като разноските са набъбнали със 135 лв. През третото тримесечие българите са разчитали двойно повече на спестяванията си - на човек се падат изтеглени близо 45 лв. от заделените пари при едва 22 лв. през второто тримесечие. Очевидно хората отново са започнали да теглят кредити и заеми, защото за първи път от 2012 г. сумата от тях расте в семейния бюджет.

24 часа

1% ръст, дефицит под 3% и инфлация 1,8% през 2015 г. 1% ръст на икономиката, дефицит под 3% и инфлацията от 1,1 до 1,8%. Това предвижда бюджетът за 2015 г. Проектозаконът ще бъде внесен в парламента до края на месеца.

Прогнозата е направена при разчет за минималната заплата с 40 лв. отгоре над сегашните 340 лв. Все още не са уточнени новите размери на пенсиите и социалните плащания, не е изчистен и спорният въпрос за коледните добавки за пенсионерите. Очаква се това да стане ясно до края на седмицата след разговори между екипите на финансовия министър Владислав Горанов и на социалния Ивайло Калфин, за да бъдат изчистени спорните въпроси.

В проекта за новия бюджет имало предвидени целево 150 млн. лв. за връщане на удържания през тази година 10% данък върху доходите на хората на минимална заплата. По данни на финансовото министерство става дума за 460 000 души. Пред депутатите от бюджетната комисия миналата седмица министър Горанов заяви, че няма да отменя плоския данък от 10%, но облекчението за хората с минимални доходи ще отпадне от 2016 г.

Още няма яснота и за новите дългови тавани догодина. Експерти от ведомството на Горанов твърдят, че те ще зависят от условията, при коитоБългария ще емитира нов дълг до края на 2014 г., от прогнозите за бюджетния дефицит, както и от развитието на казуса с КТБ.

Преди да стартира бюджетната процедура за догодина, парламентът трябва да гласува актуализацията на тазгодишния. При дебатите в комисията Горанов обеща, че ако събираемостта на приходите се подобри и не се оправдае прогнозата за минус 1 млрд. лв., ще започне преструктуриране на разходите. Целта е заложеният за тази година свръхдефицит от 3,7% да падне под 3%.

Труд

Коалиционно чудене за пенсионната възраст. Около въпроса за увеличаване на пенсионната възраст в следващите години, или реформата, започната от Симеон Дянков ще бъде отново замразена, продължават да се трупат неизвестни, установи проучване на „Труд".

Съгласие по темата няма нито в правителството, нито в партиите, подкрепящи кабинета, а до крайния срок за решението остават по-малко от 30 работни дни.

Изключение не правят дори депутатите от ГЕРБ, въпреки че министърът на финансите Владислав Горанов вече даде указания бюджетът за 2015 г. да се смята при увеличение на стажа и възрастта за пенсия с по 4 месеца от Нова година, както е записано в Кодекса за социално осигуряване. От НОИ обявиха, че правят разчети при тези параметри.

Народните представители от ГЕРБ обаче тепърва ще обсъждат въпроса на заседание на парламентарната си група следващата седмица и още не е сигурно, че ще се следва точно моделът "Дянков". Според източник на „Труд", ако има предложение за промяна в закона, тя ще бъде внесена от Министерския съвет, а не от депутатите от ГЕРБ.

Реформаторският блок също няма окончателно становище по темата.

Източници на „Труд" от Реформаторския блок обясниха, че трябва да се направи всичко възможно пенсионната реформа да тръгне от Нова година, но не по плана, разписан от финансовия министър от предишния кабинет „Борисов" - Симеон Дянков. Той предвижда от 1 януари 2015 г. възрастта и стажът за пенсия да се увеличат с по 4 месеца. Имало шанс обаче и догодина възрастта и стажът да останат замразени.

За подобен вариант многократно намекна и социалният министър Ивайло Калфин (АБВ). Според него въпросът трябва да се уреди но не на парче, а с цялостно решение за пенсионна реформа, което да се вземе през 2015 г.

От Патриотичния фронт заявиха категорично, че възрастта и стажът за пенсия не трябва да се увеличават, а БСП вече внесе законопроект в тази насока.

Стандарт

Търсят 50 млн. лв. за коледни пенсии. Кабинетът "Борисов" 2 вече е почти готов с програмата за управление, която трябва да състави до края на ноември и веднага да започне нейното изпълнение. Освен отпушване на евросредствата министрите ще се захванат с пенсиите, бързата реформа в образованието и спиране на течовете в силовите министерства.

Коледни добавки за пенсионерите трябва да има. Това е неофициалното становище на депутатите от ГЕРБ, които във вторник на заседание на парламентарната си група специално ще обсъдят бонусите за възрастните хора, научи "Стандарт". Заседанието е от 10.00 ч сутринта, непосредствено преди извънредния пленарен ден, на който трябва да се гласува на първо четене актуализацията на бюджета за тази година. Това бе и първата точка от работата на кабинета "Борисов" 2. Той си постави задача в рамките на месец да изготви програма за управление, която да започне веднага да изпълнява.

"Въпрос на жест е, а и не може хората да свързват ГЕРБ само с рестрикции и затягане на коланите", коментираха ключови фигури от партията на Бойко Борисов. Те в никакъв случай не желаят ГЕРБ да търпи негативи както по времето на бившия финансов министър Симеон Дянков. Още повече че преди няколко дни сегашният ковчежник номер 1 Владислав Горанов, който бе заместник на Дянков при предишното управление на ГЕРБ, категорично посочи, че коледни добавки за пенсионерите няма да има. Не малка част от депутатите от ГЕРБ обаче са на мнение, че трябва да се намерят пари за възрастните хора. Сумата, която те вече търсят, е 40-50 млн. лв. Можем да прегледаме бюджета на парламента за икономии, има възможност и за повече средства от субсидията на НОИ, коментираха неофициално народни представители от ГЕРБ. Освен това осигурителният институт през тази година е направил до момента икономия от около 20 млн. лв. от разходите по различни обезщетения.

Нов вътрешен дълг за 1,5 млрд. до Коледа. Държавен дълг в размер на близо 1,5 млрд. лв. ще бъде пласиран на вътрешния пазар до Коледа. Наред с това от Министерството на финансите ще предприемат действия за поемането на нов външен държавен дълг в размер до 3 млрд. лв. Това става ясно от предложената от МС актуализация на бюджета за 2014 г. Все още не е окончателно решено, но най-вероятно новият външен дълг ще бъде под формата на синдикиран заем от няколко банки зад граница, научи "Стандарт". Вече се водят преговори с финансови институции като ЕИБ и ЕБВР, но и с частни банки, за да се постигнат най-добрите лихвени условия за страната. Пускането на нов външен дълг под формата на облигации би отнело доста повече време и затова не е най-добрият вариант в момента, тъй като до Коледа остава около месец. За пускането на ДЦК на вътрешния пазар за 1,5 млрд. лв. вече се водят разговори с банките у нас и предварителните проучвания сочат, че има голям интерес към предстоящите емисии. Все още обаче се уточнява с какъв срок и в каква валута да бъдат новите емисии ДЦК, за да има най-голям интерес към тях от страна на банките. Пускането на ДЦК на вътрешния пазар е най-бързият начин за привличане на средства във фискалния резерв. В актуализацията на бюджета е предвидено таванът на държавния дълг да се увеличи с до 4,5 млрд. лв. Това е необходимо, за да се покрие бюджетният дефицит, който с актуализацията се вдига с близо 1,6 млрд. лв. до 2,992 млрд. лв., да се предоставят средства на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който трябва да изплати гарантираните депозити в КТБ, както и за резерв от 900 млн. лв., в случай че възникне необходимост от нова ликвидна подкрепа.

Монитор

София бие тройно Сливен по доходи. Софиянци живеят с два пъти и половина по-високи доходи от хората в Сливен. Средно на година всеки член на домакинство в столицата си докарва по 7441 лв., което месечно прави по 620 лв. На другата крайност е Сливен, където средният доход на човек е едва 3014 лв. за година, или по 250 лв. на месец. На същото положение като живеещите в Сливенска област са и в областите Търговище (3025 лв.), Ловеч (3134 лв.) и Силистра (3249 лв.). София-област също се нарежда назад в класацията по доходите на човек със своите 3563 лв. за миналата година. В същото време област

Перник се нарежда на второ място по този показател (5764 лв.), като изпреварва области като Плевен, Стара Загора, Варна и Бургас. Това показват детайлните данни на регионалното изследване на Института за пазарна икономика.

Голямата ножица в доходите между столицата и останалите области в страната не е изненада за никого. В София е съсредоточена основната част от бизнеса на страната. Затова брутният продукт (на човек от населението), който се произвежда в най-големия български град, надхвърля два пъти следващия в класация. Номинално по данни от 2011 г. БВП на човек за София (столица) е бил 23 256 лв., докато за Софийска и за Варненска област тази сума пада до съответно 11 338 лв. и 10 270 лв. Бургаска област с произведен БВП 9200 лв. на човек остава на четвърто място. На дъното на класацията са Кърджали, Сливен и Силистра.

Изненадващо по отношение на инфраструктурата изследването на ИПИ показва, че една от най-бедните области - Сливен, е с най-добро състояние на пътищата. Според данните 79,3% от пътната настилка е в добро състояние. Следват я области като Стара Загора, Търговище и Благоевград с над 50 на сто от шосетата в добро състояние. Най-зле в това отношение се оказват София-област, Монтана, Кърджали и Бургас, където този процент е под 30 на сто.

Половината от сделките с жилища до €50 000. Над половината от сделките с жилища в София от началото на годината са на цени между 25 000 и 50 000 евро. Това сочат наблюденията на столични брокери.

Според Наско Атанасов от „Виктория инвест" под 25 000 евро много трудно може да се намери качествен имот. „Търсенето на евтини некачествени жилища ще пада", прогнозира той. „Все пак хората предпочитат да купят нещо по-качествено на малко по-висока цена.

Сделките за най-евтини двустайни са около една десета от всички", уточнява брокерът. По думите му това са в повечето случаи стари панелни жилища в зле поддържани входове или жилища в неголеми кооперации с гредоред, строени през 40-те години на миналия век. „Те се купуват от хора в крайна нужда и неразчитащи на кредит, които ги взимат, за да си решат жилищния си проблем за кратък срок. Подобни апартаменти се продават много трудно и обикновено се чака определен клиент", пояснява Атанасов.

Полина Стойкова от Bulgarian properties смята, че на жилища с цена до 50 000 евро се падат 45% от сделките. „Една десета от продажбите са на имоти над 120 000 евро", уточнява тя. От началото на годината се наблюдава активизиране във всички сегменти на пазара и се очаква тази тенденция да продължи и през 2015 г.

Според нея качествен двустаен ново строителство в сравнително хубав квартал може да се купи на цена от поне 65 000 евро. „Стремежът на хората да купуват най-евтиното отразява реалната картина на доходите и начина им на живот", смята Стойкова и добавя, че за София границата между средния и ниския сегмент е условно около 50 000 евро.