Капитал Daily

Държавата ще тегли рекорден външен заем от 1.3 млрд. евро. България взима най-големия си еднократен заем за последните 12 години - в понеделник в Министерството на финансите се подаваха оферти от банки за мостов кредит от 1.3 млрд. евро (2.54 млрд. лв.). Рекордът за емисия облигации или друг вид заем е от 2002 г., когато министър беше Милен Велчев и беше взет накуп външен дълг за 1.2 млрд. долара, но при курс на долара от 2.20 лв.

По информация на "Капитал Daily" да подадат оферти за отпускане на краткосрочно финансиране са били поканени 14 международни банки. Заемът ще е 6-месечен и с опция за удължаване до една година. Предвижда се той да бъде рефинансиран с емисия еврооблигации догодина. Изтеглянето му ще стане възможно с актуализацията на бюджета, която във вторник ще бъде гласувана на първо четене в парламента и предвижда вдигне тавана на новия дълг за годината с 4.5 млрд. лв. до рекордната сума от 22.5 млрд. лв. Средствата са необходими на Фонда за гарантиране на влоговете в банките при изплащането на депозити от Корпоративна търговска банка (КТБ) още през декември, както и за покриване на по-високия бюджетен дефицит.

Представители на банковите среди коментират, че този метод за набиране на финансиране е удачен, тъй като държавата не разполага с време да го направи чрез емитиране на облигации в чужбина, които биха били най-изгодният откъм лихвени разходи вариант. Според тях това ще внесе успокоение сред инвеститорите, които реагираха остро на предишните планове за набиране на необходимите средства основно чрез продажба на ДЦК на вътрешния пазар.

От финансовото министерство не успяха да отговорят в понеделник кои банки са подали оферти до 17 часа и се ангажираха да предоставят информация във вторник.

По-добрият вариант

Изтеглянето на заем от банков консорциум означава, че е загърбена идеята за емитиране на държавни облигации за 4.5 млрд. лв. до края на годината. Тя бе предложена от служебния кабинет преди месец и бе приета с критики от пазарните участници. Тогава те предупредиха, че нямат лимити в портфейлите си за поемането на толкова голямо количество извънреден български дълг и че дори и да намерят възможност, то след това изпомпване на ликвидност местният пазар ще остане практически блокиран в продължение на месеци.

Чуждите капитали напускат България през септември. Българската народна банка (БНБ) вече отчита изтичане на чужди капитали от България. Стойността на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през септември е отрицателна с 202.1 млн. лв. Статистиката показва, че за първи път през тази година се отчита дефицит, а за последните шест години рядко е имало толкова голям отлив на чуждестранни средства. Основно това явление сега се дължи на отрицателното салдо по сметка "Друг капитал", където се отчитат вътрешнофирмените кредити и движението на пари от български дружества към чуждестранните им собственици.

Данните на БНБ за деветмесечието сочат, че чуждестранните инвестиции са на обща стойност 1.105 млрд. евро. Изоставането е с 4.75% спрямо съпоставимия период на миналата година, а освен това статистиката показва, че номинално нивото е било толкова ниско единствено през 2011 г. Положителното през последните два месеца е, че огромните изоставания (от 20% до 70%) между февруари и юли са почти наваксани. Дори в края на август имаше годишен ръст от 4%.

Тип инвестиции

Въпреки септемврийското оттегляне на чужди капитали нетният друг капитал е положителен за деветмесечието в размер на 721.8 млн. евро. Дори има сериозно покачване спрямо миналата година - над 400 млн. евро. При дяловия капитал (паричните трансфери и апортни вноски между чуждите и българските дружества, както и сделките с недвижими имоти в страната) ситуацията е коренно различна. Годишното изоставане е с 506 млн. лв. за деветмесечието. Само за септември инвестициите, представляващи придобиване на 10% или повече от капитала на български предприятия, е на стойност едва 13.5 млн. евро - шест пъти по-малко.

На база на предварителни данни за финансовия резултат реинвестираната печалба за периода януари - септември 2014 г. (делът на чуждите компании в неразпределената печалба или загуба на предприятието) се оценява на 124.4 млн. евро при 73.3 млн. евро за същия период на 2013 г. Реинвестираната печалба (или загуба на предприятието) също влияе върху общите преки инвестиции.

Сега

България може да отчете рекордна загуба на еврофондовете тази година. България може да плати прескъпо цената на политическата криза с рекордна за целия програмен период загуба на средства от еврофондовете. По последни данни рискът от загуба на средства за 2014 г. вече се оценява на близо 211 милиона евро - безпрецедентно ниво от началото на програмния период. Вместо да влязат в икономиката, тези средства ще бъдат изпуснати заради парализираната покрай политическите трусове администрация и бавното изпълнение на програмите. За сравнение загубата се равнява на близо 3.5 пъти бюджета на Министерството на културата за 2014 г.

Това показва публикувана вчера официална справка на сайта eufunds.bg за нивото на изпълнение на европейските програми. Рискът от загуба на средства е калкулиран на база налични данни към 17 октомври, като картината от тогава може леко да се е променила.

От справката става ясно, че от 17 октомври до края на годината България трябва да потвърди и изпрати в Брюксел извършени разходи в общ размер на 1.021 милиарда евро, за да не загуби средства по оперативните програми и програмите за развитие на селските райони и рибарството. Този лимит е част от правилото за усвояване на средствата в период до 2 години след годината, за която са предвидени. Докато по едни програми темпото е добро и се очаква преизпълнение спрямо лимита, при други усвояването изостава.

Най-голям е рискът от загуба на средства по програма "Околна среда", като тук сумата, която няма да може да бъде усвоена, в момента се изчислява на 81.9 милиона евро. Според информация на mediapool основната причина за забавянето по програмата и за риска от загуба на средства е проточилото се обжалване на изграждането на завода за боклук в София.

Общинари от БСП плашат с по-скъпо парно в София. Казусът с блокираните в КТБ около 90 милиона лева на столичната "Топлофикация" се превърна вчера в политическа говорилня. Съветници от БСП алармираха,че е възможно заради тези пари да се наложи да се вдигне цената на парното. Освен това дълговете на дружеството продължават да растат. Депозитът в КТБ няма нищо общо с цената, тя се определя от независимия регулатор ДКЕВР, опонира председателят на бюджетната комисия в общината Орлин Алексиев. Същото мнение изразиха и от самата "Топлофикация".

И без това закъсалата финансово столична общинска топлоснабдителна фирма през септември е натрупала нови дългове за 122 млн. лв. Така общият им размер вече е 706 млн. лв., съобщи Орлин Ваташки от Столичния общински съвет, цитиран от БНР. Наред с това производството на електроенергия намалява и приходите на дружеството са спаднали с 49 млн. лв. в сравнение със същия месец на миналата година.

В началото на годината задълженията на дружеството минаха 550 млн. лв. Това доведе до поредни пререкания между общината и Българския енергиен холдинг (БЕХ). Според БЕХ градската управа не предприема нищо за погасяването им, въпреки че е едноличен собственик на дружеството. От холдинга обвиниха общината, че не дава предложения за погасяване на дълговете към "Булгаргаз". Държавният холдинг тогава се принуди да изкупи за пореден път дълг от 128 млн. лв. на "Топлофикация София" към "Булгаргаз", за да може снабдяването с газ да продължи.

Според общинарите от БСП парното и топлата вода може да поскъпнат заради блокираните средства на дружеството в КТБ, които надвишават 90 млн. лв. Това е невъзможно, заяви Орлин Алексиев. Той определи прогнозите на БСП като политически спекулации с цел напрежение сред гражданите.

24 часа

Девет гари опасни - били с ръчно управление. 9 жп гари са опасни и има риск от инциденти, защото регулирането на стрелките е ръчно. Това заяви транспортният министър Ивайло Московски, след като тръгна да ги инспектира.

Ръчното управление, което се наложи заради модернизация на жп линията, ще бъде прекратено и местенето на стрелките ще е само автоматично, съобщи Московски. В участък от 80 км между Нова Загора и Карнобат пътниците вече ще се возят с автобуси.

В неделя 2 влака са били на косъм от катастрофа. В 17,12 ч стрелочник с 3 месеца стаж ги праща един срещу друг. На 6-и коловоз на гара Церковски навлиза влак от София за Варна номер 8601 - същият, с който по-рано стана инцидент при Калояновец. На коловоза обаче вече е спрял пътнически влак от Бургас.

От БДЖ твърдят, че машинистът на бързия влак от София е спрял, преди да влезе в коловоза, защото видял другия влак.

В края на октомври пак стрелочник с 3 месеца стаж вкара на един коловоз един срещу друг два влака на гара Безмер.

Труд

Връщат пари за топла вода само за изрядни клиенти. Топлофикациите ще връщат надплатени пари за топла вода само на абонати, които имат изрядни водомери.

Клиентите с неработещи, непломбирани или неотчетени уреди пък ще доплащат, ако има разлика между показанията на общия водомер и сбора от индивидуалните. Сега за това плащат всички в блока.

Това предвижда проект за промяна на Наредбата за топлоснабдяване, изготвен от Министерството на енергетиката. Новите текстове ще влязат в сила след публикуването им в "Държавен вестник".

От най-големите топлинни счетоводители, включително и „Топлофикация София", отказаха да коментират текстовете, с мотив, че не са се запознали с тях.

В наредбата е записано, че при неизрядни водомери ще се начисляват по 140 литра на денонощие на човек от апартамент.

Ако в края на сезона има разминаване между данните на общия водомер на блока и сбора от индивидуалните, сметката на хората с развалени или непломбирани уреди може да набъбне. В тези случаи по-голяма ще е изравнителната сметка за апартаментите, в които живеят повече хора, тъй като сумата ще се изчисляват на човек.

Стандарт

Няма заплаха за доставките на газ. И без кредити "Булгаргаз" успява стриктно да плаща доставките на природен газ от Русия. Това обясниха за "Стандарт" от ръководството на обществения доставчик. Няма заплаха за доставките на синьо гориво за потребителите, категорични са от компанията. На 12 ноември беше прекратена и втората процедура по ЗОП за избор на кредитни институции за предоставяне на револвиращи кредитни линии на обща стойност до 139 млн. лв., която беше обявена на 28 октомври. Но от това не произтича никакъв проблем, тъй като реално имаме около 350 млн. лв. собствени средства, обясниха от централата на "Булгаргаз". Към 17 ноември дружеството има 180 млн. лв. текущи вземания, 150 млн. лв. от които са от "Топлофикация София" и на трите ТЕЦ-а на Христо Ковачки - в Бургас, Плевен и Враца. Освен това имаме нагнетен газ в хранилището "Чирен" за около 170 млн. лв., от който едва сега започнахме да черпим по около 2 млн. куб. м дневно, за да компенсираме увеличеното потребление, допълниха оттам. Искахме тази кредитна линия само като финансов буфер срещу евентуални забавяния на вземанията от потребителите, коментираха от доставчика. След като процедурата за втори път се провали поради липса на оферти, ще разчитаме на тристранната схема на прихващане - БЕХ да преведе средства на НЕК за разплащане с когенерациите за изкупения от тях ток, които пък ни дължат на нас, обясниха от "Булгаргаз".

Дончев иска агенцията за инвестициите. Българската агенция за инвестиции най-вероятно ще премине под разпореждането на вицепремиера Томислав Дончев, научи в."Стандарт". С разделянето на министерството на икономиката и енергетиката на три отделни ведомства агенцията би трябвало да остане в ресора на министъра на икономиката Божидар Лукарски. Вицепремиерът Дончев обаче настоявал той да наблюдава пряко агенцията, чиято задача е да привлича инвестиции в България и да подпомага стартиращи бизнес проекти като включително подготвя издаването на сертификати за VIP инвеститори. Пренасочването на БАИ под пряко разпореждане на Министерски съвет ще изисква промяна в Закона за насърчаване на инвестициите. Причината е, че според него сертификатите за клас инвеститор и за приоритетни инвестиционни проекти се издават от министъра на икономиката.

Все още няма решение къде ще попадне единният орган за управление на полезните богатства. Най-вероятно той ще премине към министерството на енергетиката. Единният орган беше създаден към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по време на предишното управление на ГЕРБ. Целта бе предоставянето на концесиите за търсене, проучване и добив на подземни богатства да става от едно ведомство. Дотогава то се осъществяваше от три държавни институции - министерствата на икономиката, на екологията и на регионалното развитие, което затрудняваше бизнеса. Сега кабинетът няма намерение да разделя концесиите и те ще останат към едно министерство.

Монитор

Иманяри копаят антики за 500 млн. лв. годишно. Иманяри изкарват по 500 млн. лева годишно от копаенето и продаването на български антики. Културно-историческите ценности се изнасят за чужбина, където се легализират и се появяват на аукциони и интернет търгове. Там цената им скача стотици пъти. Един от най-фрапантните случаи е на византийски чинии, продадени в България за 30 хил. лева, а след това изтъргувани за няколко милиона паунда. Само артикулите, които са продадени през сайта за електронна търговия eBay, пък са за над 30 млн. лева. Това съобщи вчера д-р Щерьо Ножаров от асоциация „Форум",  която се занимава с опазването на българското културно наследство. Според едногодишно проучване, което той и екипът му са направили, в страната ни действат около 5 хил. професионални иманяри, който разполагат с техника и познания, за да изравят скъпоценностите.

„По оценка на експертите вече 70 процента от територията на страната ни е разорана. Борбата сега е за останалите 30 процента. Нашата цел е да ги опазим. В момента страната ни  в състояние на рецесия печели по 1 млрд. лева годишно от културен туризъм, а имаме потенциал да направим тази печалба пет пъти по-голяма. Иманярството у нас обаче е с прекалено голям мащаб. Освен професионалистите и дилърите, които са средното ниво, има и много голям процент от хора, които просто се прехранват с това", каза още д-р Ножаров. Той обясни, че във Видинския край например една изкопана антична монета се продава за 10 лева. Най-често това става в магазина за хранителни стоки, където хората си купуват хляб с намереното. От своя страна пък магазинерът я продава за повече пари на местния дилър, той я предава на следващото ниво. Основният път на ценностите бил към близките до нас Германия и Австрия, където антиките лесно се сдобивали с документи.

Заливат ни с евтини европържоли за Коледа. Цената на свинското месо пада вече няколко месеца след въвеждането на руското хранително ембарго и магазините у нас са залети с евтини мръвки, показа проверка на „Монитор". Обезкостен бут може да се намери по 6,50 лева за кило, на подобна цена вървят дори вратни пържоли, които се предлагат на промоция. „В момента цените на свинското имат нисходящ тренд и това се дължи на ембаргото", уточни за „Монитор" д-р Добрин Папазов, председател на Асоциацията на свиневъдите в България.

30 на сто от месото, произвеждано в Западна Европа беше предназначено за Русия, а сега се търси пазар на тази стока по другите държави на стария континент. Голяма част от него се насочва към източните пазари и това натиска нашите цени, категоричен е производителят. В понеделник свинското месо живо тегло беше 2,40-2,50 лева за кило без ДДС, а трупното е около 4,50 лева също без данък добавена стойност.

„Евтиното свинско месо по магазините при всички положения е обработено", категоричен е д-р Караманов, който е бивш зам. генерален директор на Националната ветеринарно-медицинска служба и шеф на асоциацията на индустриалните свиневъди. „Няма начин в магазинната мрежа 100% месо да струва 6,50 лв./кг, както се продава все по-често в супермаркетите. Тази цена се постига само чрез физическа намеса, като се увеличава рандеманът на месото с добавяне на вода и различни хранителни добавки. Коректно е обаче в този случай на етикета на витрината да пише какво съдържа месото. Другият проблем е, че продуктите произведени за българската търговска мрежа се подготвят по заявка на нашите търговци, които определят предварително колко добавки да има в продукта", коментира експертът. Между 20 и 30 на сто от съдържанието е допълнително добавена вода и различни химически съставки. Заради този натиск и нашите производители са принудени да заготвят месо с аналогично качество.