24 часа

До 389 лв. такса, ако депозит в КТБ се изтегли в брой. До 389 лева може да стигне таксата, ако вложител изтегли депозита си от КТБ в брой. Това става ясно от тарифата, публикувана на сайта на фонда за гарантиране на влоговете.

Във вторник от институцията обявиха и 9-те банки, през които от 4 декември ще се изплащат депозитите в КТБ. Това са Алианц Банк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, СИБАНК, УниКредит Булбанк, Централна кооперативна банка и Юробанк.

Хората и фирмите са разпределени в определена банка спрямо последната цифра от съответно ЕГН или ЕИК и Булстат. Още в първия ден всеки вложител може да получи целия размер на гарантираната сума срещу документ за самоличност или за юридическите лица - ЕИК или Булстат. 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ.

Те могат да изтеглят парите в брой, да ги оставят в банката или да ги преведат в друга. Според обявената тарифа, ако вложител прехвърли парите в друга банка, няма да дължи такса, ако сумата е под 100 000 лева. За по-големите депозити за превода ще се плащат 12 лв.

Капитал Daily

Европейската комисия одобри 900 млн. лв. държавна подкрепа за ПИБ. Европейската комисия одобри плана за преструктуриране на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и разреши държавната помощ да бъде продължена за още до 18 месеца. Банката получи 1.2 млрд. лв. помощ за срок от пет месеца в края на юни, седмица след затварянето на КТБ, когато за един ден от нея бяха изтеглени над 800 млн. лв.

От официалното съобщение на институцията става ясно, че България е подала заявление за удължаване на срока на държавния депозит в ПИБ до 28 май 2016 г., като размерът ще се свие до 900 млн. лева. Част ще бъде изплатена в рамките на 12 месеца, като по информация на "Капитал", планът е през 2015 г. да бъдат върнати 600 млн. лв.

Решение в последния момент

Решението идва дни преди изтичане на първоначалните пет месеца, разрешени от ЕК на 28 ноември и ще даде възможност банката да продължи да ползва държавен депозит. За да набави средства за него, кабинетът "Орешарски" изтегли спешно 1.2 млрд. лв. дълг, като емисията беше записана от останалите български банки при 1.95% годишна доходност. В актуализацията на бюджета вече е предвидено вдигане на тавана на дълга, което ще позволи държавата да рефинансира този заем. Новата емисия дълг обаче още не е пласирана и вероятно правителството временно ще ползва пари от фискалния резерв, за да изплати падежиращата емисия.

Първоначално цялата операция беше обвита в мъгла, като чак на по-късен етап служебният финансов министър Румен Порожанов разкри, че средствата са депозирани в ПИБ при 2.2% лихва. Не е ясно при какви условия ще бъде подкрепата след 28 ноември.

ЕК е установила, че ликвидната подкрепа за ПИБ не противоречи на европейските правила за държавната помощ и мерките са били необходими за запазване на стабилността на българската икономика и финансова система. Според Брюксел планът за преструктуриране на ПИБ "гарантира, че банката ще продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план, без да се нарушава неоправдано конкуренцията на вътрешния пазар".

България може да загуби 205 млн. евро по "Околна среда". Загубата на средства по Оперативна програма "Околна среда" може да достигне 205 млн. евро. Причината е критично забавяне на проекти и невъзможност парите да се пренасочат по други направления, тъй като идва краят на програмния период. Това обяви министър на околната среда и водите Ивелина Василева, по време на конференция за предизвикателствата пред изпълнението на инфраструктурни проекти.

"Околна среда" е най-тежко ударената от програмите тази година, заради спрените плащания от миналия ноември. Преди дни вицепремиерът Томислав Дончев прогнозира, че загубите за тази година за България ще бъдат многократно по-високи от минали години. По неофициални изчисления на експерти, сумата която можем да загубим по всички програми, е около 400 млн. евро.

Василева обясни, че България работи активно да минимизира тези загуби. Води се диалог с Европейската комисия да се направи изключение за проектите, които се бавят заради жалби. Василева даде пример с водния проект на Поморие, където един от компонентите е блокиран от 7 месеца в Комисията за защита на конкуренцията и съда. Възможно е това закъснение да се навакса, но и ЕК ни увери, че ще провери разбиране и ще разгледа всеки случай по отделно, каза Василева.

В сектор отпадъци критично се бавят проектите на Разлог, Самоков, Баня и др, обясни тя Рисковите проекти във водния сектор са 6-7 - в Банско, Исперих, Тервел и др., допълни министърът.

Северната тангента може да изгуби еврофинансиране

Половин година, след като Европейската комисия одобри финансиране за проекта за Северна тангента на София, регионалният министър Лиляна Павлова съобщи, че има голяма вероятност то да бъде изгубено. Проектът е за над 120 млн. евро, но не може да започне, заради спорове със собствениците на земи по трасето. Водят се съдебни дела с десетки собственици, а финансовите претенции за отчужденията са за 25 млн. лева, обясни министърът. Опитваме се да договорим извънсъдебни решения до края на януари и да започнем строителство, иначе парите от Европа се губят, каза Павлова.

Сега

"Марица-изток 2" е най-големият замърсител в Европа. България оглави поредна срамна класация - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е най-големият замърсител сред всички промишлени заводи в Европа, а българите отново дишат най-мръсния въздух. Това показва разпространено вчера проучване на Европейската агенция по околна среда от 2012 г., което оценява щетите от замърсяването и чистота на въздуха във всяка една страна.

В топ 30 на промишлените замърсители попадат още и два от тецовете, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки - "Бобов дол" и "Брикел" с горивната си инсталация в Гълъбово. Наред с България петицата по най-големи замърсители се оформя и от Полша, Румъния, Германия и Великобритания. В анализа са взети под внимание вредните въздействия от мръсния въздух - преждевременна смърт, болнични разходи, загубени работни дни, намаляване на селскостопанските добиви и др.

Замърсяването на въздуха и емисиите парникови газове от промишлеността в Европа струват на обществото най-малко 59 млрд. евро и най-вероятно стигат до 189 млрд. евро за 2012 г., показват данните. Половината от разходите за покриване на щетите са причинени от едва 147 промишлени централи, или 1% от общо 14 325 съоръжения.

България е на дъното в световна анти класация за корупция. Страната ни е на дъното на европейската класация по възприятие за корупция, а дългоочакваното догонване на развитите държави в ЕС не се случва. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), обобщаващо 7 проучвания през последните години по показатели като право на собственост, икономическа свобода, правене на бизнес, усещане за корупция и др.

По т.нар индекс за възприятие на корупцията, изследван от "Трансперънси интернешънъл", страната ни получава индекс 41, който ни праща на 77-о място в света заедно с Тунис и Сенегал (от 177 държави). С точка по-нагоре са Босна и Херцеговина, Бразилия, Сърбия и Южна Африка, а с точка по-малко - Румъния и Китай. Средно индексът за страните от ЕС е 59, което ни дава преднина единствено спрямо Гърция, Косово, Албания, Беларус и Украйна.

Най-високо е нивото на корупция в съдебната ни система. Оценката по този показател е 4.4 точки при максимални 5, което характеризира системата като "изключително корумпирана". Нормативната ни уредба за преследване на корупционни практики се оценява като ефективна, но не и прилагането й, тъй като липсват осъдителни присъди. Следващите най-корумпирани области са здравеопазването и политическите партии.

По показател конкурентоспособност, изследван през 2013 г.- юли 2014 г. от Световния икономически форум, резултатите ни са посредствени - тук сме във 2-та половина на класацията между Италия и Кипър, което е леко подобрение спрямо предходната година. По икономическа свобода положението е подобно - класирани сме на 40-о място от 152 държави, докато миналата година сме били на 49-о.

Труд

Проблемни са 22,56% от заемите. 22,56% е делът на лошите и преструктурираните кредити в банките, без да се вземат предвид овърдрафтите, показват данни на БНБ за октомври. Като абсолютна стойност тези заеми са за 9,98 млрд. лв.

През септември делът на лошите и преструктурираните кредити беше 22,8%. Тогава беше отчетено леко нарастване на тези заеми спрямо нивото им от предходните месеци.

Данните на БНБ показват още, че българите започват да спестяват с по-бавни темпове. През октомври гражданите са сложили на влог в банка 115 млн. лв. Така спестяванията на домакинствата вече възлизат на 39,29 млрд. лв. През септември новите депозити бяха за 193 млн. лв. През миналата година обаче средно на месец влоговете на гражданите се увеличаваха с над 200 млн. лв.

Според централната банка депозитите на фирмите към октомври възлизат на 16,33 млрд. лв. Това означава, че за един месец бизнесът е сложил на влог в банките близо 121 млн. лв.

От централната банка отчитат също, че кредитирането остава свито. През миналия месец фирмите са изтеглили нови заеми само за 36 млн. лв. При гражданите се запазва тенденцията за намаляване на задълженията.

Здравни инспектори и шефка се замерят с жалби. Служители на Регионалната здравна инспекция /РЗИ/ във Велико Търново настръхнаха срещу директорката на ведомството д-р Албена Ламбева. Напрежението назрява от юни 2013 г. От тогава негодуващите заливат институциите и политическите централи със сигнали за нарушения. Шефката им не им остава длъжна и също депозира сигнали за техни нарушения и има две прокурорски проверки срещу нейни подчинени.

"Писахме и до главния прокурор Сотир Цацаров. Институциите жонглират с казуса и си прехвърлят отговорността. По два сигнала до Комисията за защита от дискриминация бяха образувани дела, а от Инспектората на здравното министерство направиха проверка. Ревизия бе извършена и от АДФИ, която приключи с акт за начет за 1700 лв.за д-р Ламбева за нарушение с работно облекло", съобщиха здравни инспектори.

Те цитират извадки от доклада като сред констатациите са, че 18 710 лв., реализирани като икономии от ФРЗ са разпределени между служителите без ясни критерии. "С писмо до Министерството на здравеопазването директорката поискала за себе си допълнително възнаграждение от 1000 лв. за постигнати добри резултати. Въпреки, че липсва разрешение за това от здравното ведомство, тя е взела 702 лв. Проверяващите са засекли, че д-р Ламбева е съставяла граждански договори на определени служители, на които е плащано допълнително за дейности, за които реално получават заплати. Въпреки фрапантните нарушения, не й е потърсена наказателна отговорност", категорични са подчинените й. Протестиращите подозират, че над началничката им е разпънат политически чадър. Гневните служители се оплакват от системен психически тормоз и алармират за административни и финансови нарушения.

Новинар

Вземат стоп палките на Охранителна полиция. Вече само и единствено служителите на Пътна полиция ще могат да спират автомобили за проверка, съобщи вътрешният министър Веселин Вучков. Това е само една от мерките, които се предприемат от МВР за борбата с „униформената" корупция на пътя.

Една от най-важните промени е, че вече служителите от Охранителна полиция, които патрулират по районите си, няма да могат да спират автомобили за проверки, свързани с движението по пътищата и безопасността, както беше досега. Те ще спират автомобили само по време на акция.

Тоест ще проверяват самоличността на водачите - дали не са издирвани, ще търсят наркотици, оръжие и други забранени товари. Ако все пак патрул забележи нередности като минаване на червено например, ще докладва на КАТ с докладна записка и водачът ще бъде проверен от пътните ченгета.

Често досега са били констатирани нарушения измежду патрулите. Униформени са патрулирали с частните си автомобили и са спирали уж за проверки, но са използвали случая за събиране на подкупи. За да не се случват повече подобни „грешки", хората трябва да могат да разпознават катаджиите.

Проверките вече ще се извършват задължително в присъствието на два екипа от пътни полицаи. Те трябва да носят баджове с име, снимка и идентификационен номер. Катаджиите са единствените с бели фуражки, а през зимата могат да носят плетени шапки, на които трябва да пише „Пътна полиция". Униформите им са с широки светлоотразителни ленти и надпис, че са от КАТ.

Контролът на скоростта ще се извършва от камери - стационарни и мобилни. Те са общо 173 в цялата страна, като 25 от тях са стационарните. В момента се изготвя проектозакон, който в най-скоро време трябва да се гласува от парламента, за да се върне законността на мобилните снимачки, след като през февруари Върховният административен съд постанови, че са нелегитимни.

Манджите няма да поскъпват за Коледа. Хранителните продукти няма да поскъпнат по време на предстоящите празници. Това заяви Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, пред "Новинар". Той добави, че търговците ще предложат достатъчно богат избор на клиентите и не се очаква недостиг на даден продукт. Ако все пак се стигне до подобна ситуация, то тя ще бъде компенсирана много бързо, но е възможно цената на липсващата стока да се повиши.

Стойчев обясни, че към момента оборотите вървят слабо, но се очаква към Коледа покупките да скочат. Въпреки това той предупреди търговците да не се презапасяват със стока, защото последните години станало ясно, че впоследствие се налагало да хвърлят половината или да я продадат на безценица.

Според председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата българинът вече е с друга култура на хранене. Показателен е случаят с халвата, която все по-малко се употребявала по Заговезни.

Това нанесло сериозни загуби на производители, които правили по 100 тона, а успявали да продадат едва половината.

Статистиката показва, че ядем 85 процента чужда стока и едва 15 на сто родна. Стойчев обясни, че очаква търговците да презентират стоката си промоционално, но се съмнява, че в действителност ще е с намалена цена.

Междувременно проучване показа, че над 20% от българите харчат неразумно парите си по време на коледните и новогодишните празници. Това от своя страна води до влошаване на финансовото състояние на домакинствата, съобщиха кредитни консултанти.

Монитор

Прихващанията в КТБ стават недействителни. Прихващанията между клиенти на КТБ, които са в резултат на извършени цесии, стават недействителни - това предвиждат промените в Закона за държавния бюджет, които ще бъдат отразени и в Закона за банковата несъстоятелност. Новите текстове бяха приети вчера с гласовете на депутатите от всички парламентарни сили от временната парламентарна бюджетна комисия. „Поправката беше одобрена без промени. В нея не се включва изменение на закона със задна дата, а се регулират отношения, които ще бъдат факт при една бъдеща несъстоятелност, която все още не е започнала", коментира шефът на комисията Менда Стоянова. Вече има жалба по отнемане на лиценза и когато решението на БНБ влезе в сила, това ще е в момента, в който може да започне да се разглежда несъстоятелността на КБТ, уточни тя. Предвижда се прихващанията, които ще бъдат заявени пред квесторите на КТБ, които са в резултат на извършени цесии, да бъдат удовлетворявани до размера, който съответният вложител би получил от масата на несъстоятелността при нейното приключване.

Мастити адвокати се облизват за комисиони, затова твърдят, че ще атакуват текста в съда, коментира още Стоянова.

Временната бюджетна комисия прие вчера на второ четене актуализацията на държавния бюджет за 2014 г. Без да прави промени в текстовете, одобрени в пленарната зала.

Дефицитът по бюджета ще остане 3,7 на сто от БВП. Предвидено е на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да бъде предоставен заем в размер на 2.9 млрд. лв.

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се увеличава със 100 млн. лева.

€11,7 млрд. трябват за водния сектор. 11,7 млрд. евро ще са нужни през следващите 10 години, за да достигнем добро ниво във ВиК сектора. Това обяви вчера регионалният министър Лиляна Павлова по време на форум, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ).

По думите й до края на 2020 г. по оперативните програми „Околна среда" и за развитие на селските райони можем да разчитаме на едва 1,1 млрд. евро

Строителният министър припомни, че състоянието на водоснабдяването у нас е много тежко, като загубите на вода средно са 60%, а на места достигат и до 82 на сто.

Според нея реформите във водния сектор не бива да бъдат отлагани. „Затова до края на 2016 г. те в общи линии трябва да бъдат завършени, за да можем да се надяваме на парите от ЕС. Основните елементи на реформата са довършване на регионализацията по отношение на управлението и инвестициите в сектора. Първата стъпка вече е направена, налице са 51 мастерплана. Следващата е да направим регионални прединвестиционни проучвания. На тяхна база ще се планират и реализират проектите във всеки един район. Последната е окрупняването на ВиК операторите", поясни строителният министър. „За целта МРР ще е бенефициент на програмата за околна среда, за да можем да имаме единен подход при възлагането и разработването на регионалните прединвестиционни проучвания", уточни министърът.

По думите є за следващия програмен период основен бенефициент по европроектите ще са ВиК операторите съвместно с общините.

Павлова съобщи още, че МРР ще има водеща роля в координацията в във водния сектор. „Ще бъде създаден специален съвет който ще се занимава с това", поясни тя.