Празна нула. Такава се оказа 2014-а година както за нови европроекти в земеделието, така и за всичките ни нови европрограми до 2020 г. Брюксел ни върна в средата на октомври проекта за нова Програма за развитие на селските райони с цели 426 забележки за поправяне, припомня в. "Труд"

А само преди дни аграрният министър Десислава Танева призна, че до момента са изгладени едва половината.

Така новите 2,338 млрд. евро, които ЕС ни дава до 2020 г., стоят заключени, направо замразени, защото чиновниците ни не успяват първо да напишат, а после да защитат правилата, по които парите да стигнат до българските села.

Сега бързо трябва да се видят грешките в приключащата Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., чийто бюджет бе 3,2 млрд. евро, за да не се повторят. До момента изгубихме 400 млн. лв., но загубите могат да стигнат до 2 млрд. лв.

Напълно отписани 400 млн. лв.

В края на 2011 г. страната ни за първи път загуби 38 889 475 евро по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Година по-късно последва нова загуба от 51 099 532 евро. В края на 2013 г. изгоряха и още 740 825 евро. А в най-добрия случай тази Нова година ще бъдат загубени още 100 млн. евро, признават от земеделието. Така се получават споменатите вече 400 млн. лв. (200 млн. евро), които са тотално загубени.

Първо одобрението на сега приключващата програма закъсня и вместо през 2007 г. то се случи през февруари 2008 г. Последваха куп грешки - на юруш бяха пуснати всички мерки и за броени месеци фонд „Земеделие" бе затлачен с над 10 000 проекта. Скоро ведомството осъзна, че няма административен капацитет да ги обработи. Така в края на 2009 г. тогавашният аграрен министър Мирослав Найденов назначи нови 250 души, които да обработват проектите.

През 2009 г. пък се оказа, че редица общини са започнали ВиК проекти, но не са включили задължителните към тях пречиствателни станции. Месеци лутане отне само решаването на този казус. Това са малки щрихи, които доведоха до първата загуба на споменатите вече през 2011 г. 38 млн. евро или 98 млн. лв. загуба за земеделието заедно с националното съфинансиране.

Всъщност още в края на 2011 г. тази загуба щеше да е далеч по-голяма - цели 337 млн. лв. Екипът на министър Найденов започна да върви по тънък лед и пробва да прехвърли цялата сума в новосъздадения Гаранционен фонд месец преди края на 2011 г. Брюксел обаче веднага показа, че трикове трудно му минават и поряза сумата със споменатите вече 38 млн. евро.

Колкото до „спасените" 237 млн. лв., които бяха признати в Гаранционния фонд, те тепърва ще горят догодина. Просто защото схемата не проробати - отпуснатите гаранции от фонда за фермерски проекти са за едва 10%-15% от парите в него.

Вторият голям удар е загубата на 51 млн. евро в края на 2012 г. Администрацията се втурна да обяснява, че по еврорегламент 25% от парите по цялата програма трябва да се разплатят като екологични плащания, а родните фермери не поддържали такива практики. Година по-късно администрацията сама се обори - измисли схема за сеитбообръщение, която предвижда фермерите да получават бонус 30 лв. за всеки декар., които по принцип им дава Брюксел за обработване на земята.

Бонусът се дава за промяна на мястото, където отглеждат царевица, жито и т.н., защото така се щади почвата. И хоп - парите бързо започнаха да се усвояват.
Всъщност и в края на 2012 г. загубената сума можеше да не е само 51 млн. евро, а направо 250 млн. евро. Чиновниците от кабинета „Борисов" решиха да приложат друг трик на Брюксел. Набързо разплатиха сумата като аванси по проекти на общини - за пътища, ВиК и други. Авансите бяха благодатни - бързо и наведнъж се плащаше 50% от субсидията, без да е приключен проектът.

Кабинетът „Орешарски" в края на 2013-а също „спаси" стотици милиони от загуба, плащайки ги като аванси на общини и приключи годината без загуба. За беда на чиновниците, номерът с авансите трудно вече ще се прилага.

Лъжливото овчарче

Много скоро обаче на Брюксел му просветнаха всички трикове, приложени от нашите власти. И затова през април т.г. след свой одит Главна дирекция „Земеделие" предупреди страната ни, че може да не й възстанови нови 423 млн. лв. Аргументът на ЕК бе, че 86% от направените авансови плащания към общините през 2012 г. са били с цел да заобиколим загубата на пари в края на годината. Другият аргумент са залежаването на пари в Гаранционния фонд.

Макар и създаден в края 2011 г., одиторите отбелязват, че пари от фонда са усвоени за първи път чак през 2013 г и то само 3% от сумата. Тепърва предстои да стане ясно дали тази сума ще се добави към вече напълно загубените 400 млн. лв. Наред с това през последната година България изплаща европари по програмата без одитор - т.нар. сертифициращ орган. Ако той не се избере бързо и не бъде изпратен доклад до март догодина, съществува риск Брюксел да не признае вече изплатените от хазната 1,6 млрд. лв. През тази година загубите ще стигнат 2 млрд. лв или една от трета от целия бюджет на програмата. Да не говорим, че остават за разплащане още 850 млн. евро. през 2015 г., а сумата е достатъчно голяма за мудната ни администрация.

Не на последно място, усвояването на парите боксуваше и заради кадрите. Дори и в този момент де юре фонд „Земеделие" е с двама изпълнителни директори - титулярът Лозана Василева и възстановеният на тази длъжност от съда само преди дни Мирослав Николов. Още е пресен споменът и от аграрната война между земеделския министър от кабинета „Орешарски" Димитър Греков и Мирослав Николов.

Двамата се обстрелваха с доклади до прокуратурата и проекти за селски туризъм отлежаха цяла година във фонда, без да се разглеждат. Накрая се появиха и съмнения, че Николов умишлено не ги подписва, за да „държи" с подписа си и шефското място.

Така че, ако искаме да усвоим новите европари, трябва първо да си извлечем поуки. Евросредства ще има само ако забравим за триковете, спорните назначения и най-важното - ако чиновникът започне да изкарва заплатата си с работа. Иначе пак ще отчитаме как горяха европарите и в края на 2020 г.