Източник:  www.darikfinance.bg

Вестник Капитал Daily

След спирането на проекта "Южен поток" сякаш по спешност в сряда правителството обяви, че започва два конкурса за търсене и проучване на нефт и природен газ в Черно море в блок 1-14 "Силистар" и блок 1-22 "Терес". Според условията потенциалните инвеститори ще получат разрешение за срок от пет години, след което, ако бъдат открити запаси от нефт или газ, могат да сключат и концесионен договор за добив. Това обаче е много малко вероятно да се случи, тъй като двата блока са проучвани многократно, а натрупаните данни не дават голяма надежда за залежи, твърдят експерти. Но слабата надежда не пречи да се потърсят инвеститори, желаещи да проучват има ли залежи. Това, което официално беше съобщено за условията на конкурса, е, че за блок 1-14 "Силистар", който е с площ 6893 кв. км, инвеститорите ще трябва да платят годишна такса в размер на 275 720 лв. Дължимата сума за блок 1-22 "Терес" с площ 4032 кв. км, е 161 280 лв. за година. Въпросът обаче е дали останалите условия не са прекалено завишени, което би отблъснало потенциалните инвеститори. Според източници на "Каптал Daily" в конкурса, който беше обявен през 2013 г. за блок "Терес", е имало изискване за предоставяне на бонус от 1 млн. евро на държавата и изискване за задължителен сондаж, което е и причината нито един кандидат да не подаде оферти.

Банковият сектор в България е в кондиция да осигури растеж на икономиката, стига всички останали условия за това да са налице. Това заяви главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов в рамките на организираната от Асоциация "Банка на годината" конференция "Банкова стабилност". Той подчерта, че банките не могат да осигурят необходимото за хората и за бизнеса усещане за стабилност и сигурност, за което е необходимо време и най-вече участие от страна на политиците. По думите му няколкото последователни кризи, през които страната премина през последните години, са изострили до крайна степен реакциите на пазара към кризисни сигнали и всяко влошаване води много бързо до отлагане на инвестиционните планове и плановете за потребление. В този смисъл необходимостта от стабилност и предсказуемост са едни от най-големите проблеми пред стимулирането на потреблението, а оттам и на икономиката като цяло.

Вестник Монитор

Бюджетът за 2015 г. е така разчетен, че догодина няма да се наложи той да бъде актуализиран. Това стана ясно по време на съвместното заседание на парламентарните комисии по бюджет, по здравеопазване и на социалната комисия. След близо тричасови дебати вчера депутатите от трите комисии приеха на първо четене проектобюджетите на здравната каса, на Държавното обществено осигуряване и републиканския бюджет  за догодина. „Смятаме, че няма да се налага актуализация на бюджета за догодина”, каза в отговор на депутатски питания финансовият министър Владислав Горанов. Той отговори и на въпроси за новия дълг от 8,1 млрд. лв., който е планирано да бъде поет от държавата догодина. 2,5 млрд. лв. от тази сума ще бъдат получени в заем от държавата, за да бъде покрит бюджетният дефицит. С други 4,2 млрд. лв. ще бъдат рефинансирани стари задължения като най-голямото от тях е в размер на 3 млрд. лв. и става въпрос за мостовия заем, който предстои съвсем скоро да бъде получен от 4 чужди банки. Още 1 млрд. лв. от общата сума на новия дълг се падат на борчове към Европейската инвестиционна банка, които ще бъдат направени, за да се осигури националното съфинансиране по европрограмите. Последните 0,4 млрд. лв. до сумата от 8,1 млрд. лв. представляват буфер, който се залага, за да обере евентуални флуктуации на фискалния резерв. Чисто догодина държавният дълг ще се вдигне с около 2 млрд. до 24,5 млрд. лв., посочи още министърът.

Брутният вътрешен продукт на страната е нараснал с 1,5% през третото тримесечие на 2014 г. в сравнение със същия период на миналата година и с 0,4% спрямо предходните три месеца, съобщиха вчера от Националния статистически институт. През периода юли – септември БВП възлиза на 22,8 млрд. лв. по текущи цени, а преизчислен в евро, той е съответно 11,6 млрд. На човек се падат по 1616 евро, става ясно от предварителните данни на националната статистика. Данните сочат, че през третото тримесечие БВП на един зает се увеличава с 1.2 на сто в сравнение със същото тримесечие на предходната година. През третото тримесечие на 2014 г. заетите в икономиката са 3,648 милиона българи, а общият брой отработени часове е 1,466 милиарда.

Вестник Труд

"Южен поток" има една значително висока норма на печалба и една голяма част от парите трябваше да минат през КТБ. Това каза в интервю за Нова тв. председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. Той заяви, че засега пред банките няма голямо струпване на хора. „Мисля, че наистина няма смисъл всички да отидат в 9 часа да си вземат парите. Нито ще свършат парите, нито ще спре процесът. В рамките на 2-3 седмици хората ще се разпоредят с парите. Всеки, който няма някаква супер спешна нужда, да не се реди на опашките днес. Хората вярват на банките. Факторите, по които човек избира банка, са много. Но трябва да се внимава. КТБ изкривяваше депозитния пазар по най-различни начини“, каза още Левон Хампарцумян.

Преди държава да окаже подкрепа на финансова институция, експертите от ЕК правят анализ по три критерия - жизнеспособност на банката, собствения принос на банката - споделянето на тежестта от акционерите и облигационерите, както и дали се застрашава конкуренцията на пазара, тъй като отпускането на държавна помощ се третира като конкурентно предимство. По думите на Софи Бертан-Хадживелчева, ръководител държавна помощ за финансовите услуги в генерална дирекция "Конкуренция" на ЕК, Първа инвестиционна банка (ПИБ) е получила държавна помощ по реда и правилата на ЕК. Тя обаче подчерта, че всяка кредитна институция, получила помощ от държавата, се наблюдава в период от 1 до 5 години за това дали изпълнява условията, при които е предоставена паричната подкрепа. „Това се прави обикновено от фирма, избрана от ЕК", каза още тя, като посочи, че това важи и за ПИБ. Мониторингът се прави с цел и да се изпълни планът, и да се осигури стабилността на банката. „В голяма част от случаите мониторингът минава безпроблемно. От това имат интерес и банката, и държавата", коментира Бертан-Хадживелчева. Тя каза още, че почти всички държави в ЕС подкрепят своите банки. Гърция и Кипър са сред страните, които са отделили най-много средства по време на кризата.