Източник:  www.darikfinance.bg

Ако беше само по този въпрос, щяхме да търсим някакви специфични причини. Но не е. На първо четене мога да посоча поне два други, а ако се замисля - ще са десетки, коментира пред Deutsche Welle, социологът Андрей Райчев, провалът на газопровода "Южен поток".

Същото се случи с дискусията за АЕЦ-а и ядрената енергетика в страната. Същото е с македонския въпрос - какво мисли България за Македония и какво смята да прави като постоянна политика. Тоест, имаме цяла серия от въпроси, всички до един много важни, всъщност национални, по които не се постига единство.

Според Райчев от това правило има една изключение - пътят към Европа. Това беше спасителен за България консенсус, който се задържа дълго време, независимо от сменящите се правителства - леви или десни. Всички бяха за пътя към Европа и това играеше гигантска консолидираща роля. Този консенсус задаваше общо бъдеще, което държеше нацията ни единна и я направи успешна. Именно благодарение на това вътрешно съгласие България успя да се качи на последния влак, в последния вагон.

Защото, ако трябва да сме искрени, предпоставките в България не са много по-добри от тези в Молдова. И вижте какво става и в Молдова, и в Украйна до ден днешен: не могат и не могат да постигнат консенсус както между отделните партии, така и между властите и народа за посоката, в която вървят.

На 1 януари 2007 година обаче, с влизането в ЕС, общото бъдеще на българите изчезна и страната изгуби единствената си консенсуална опора. Така, както Европа не е в състояние да постигне основни консенсуси, тоест - да целеполага, и България в момента не може да целеполага. Да вземем за пример украинската криза. САЩ имат ясни цели и ги преследват последователно и енергично. Владимир Путин има ясни цели, макар че може би с неясни за самия него последици. Тоест, и Вашингтон, и Москва си поставят ясни цели и ги преследват енергично, докато Европа само реагира.

Бедата е тъкмо в ниската степен на централизираност на континента. Да, избира се някакъв президент, избира се някакъв външен министър, но практически управлява едно съвещание от министър-председатели, при това с размити граници между тях и президента.

Абсолютно същия ефект наблюдаваме и в България: неспособност на елита да хомогенизира и същевременно неспособност на елита да изпадне в хомогенно състояние с масите.

Според Арнолд Тойнби - най-главното нещо на една цивилизация, на една държава, на една човешка общност е самоопределението. Колкото и да е парадоксално, онова, което тя твърди за себе си, се оказва много по-важно от географското ѝ местоположение, враговете ѝ, съюзниците ѝ и така нататък. Тъкмо самоопределението е самата ѝ сърцевина. Тойнби твърди, че цивилизациите се провалят не поради друго, а поради разпад на самоопределението.

Примерът с България е прекрасен. Ние имахме много ясно самоопределение - искаме да бъдем европейци. Това въобразихме за самите себе си, застанахме с цялата си воля зад това самовъобразяване - и станахме европейци. До 2007 година имахме бъдеще, имахме общи действия, вървяхме нанякъде. А нека не забравяме, че преди това страната беше първо на прага на гражданска война и второ на прага на нищетата, понеже беше рухнала икономиката ѝ, изцяло зависима от СССР. Въпреки това периодът от 1990 до 2006 година беше много успешен за България, а годините от 2007 до днес не са. Останали сме без бъдеще, без самоопределение и се проваляме във всичко, което предприемаме.