Капитал Daily

Санкции за половин милиард заплашват България по земеделските еврофондове. Нарушенията по обществени поръчки и слабият контрол върху изпълняваните проекти са на път да донесат поредната финансова загуба на България. Този път става въпрос за директните плащания (субсидиите) за фермерите и седем бизнес и общински мерки от европрограмата за развитие на селските райони. По тях са приключили или текат различни процедури за финансови корекции - т.е. пари, с които Брюксел ще ни накаже и няма да възстанови.

Засега е сигурно, че страната ще се раздели с 60 млн. евро, което ще бъде официално обявено до дни, а общата сума на потенциалните санкции достига около 250 млн. евро по изчисления на агроведомството. Това би било колосална сума - никога досега България не е получавала корекции на стойност почти половин милиард лева. Наложените финансови корекции по проекти, които вече са платени от бюджета, ще бъдат за сметка на държавата, става ясно от отговор на министерството до "Капитал". Така нередностите на чиновниците ще бъдат платени от данъкоплатците.

Програмата за развитие на селските райони е най-голямата като стойност - с 3.2 млрд. евро бюджет. От тях според официалната справка на eufunds.bg са платени 2.1 млрд. евро, а ЕК е възстановила 1.8 млрд. евро към края на октомври.

Гафове за милиони

Санкцията от 60 млн. евро е заради проблеми с обществени поръчки по общински проекти, както и заради системата за идентификация на земеделските парцели, чрез която се разпределят директните плащания.

Общинските проекти са и в основата на най-голямата течаща в момента процедура за финансови корекции, с предложена санкция от 120 млн. евро. По данни на земеделското министерство става въпрос за преведени авансови плащания по схемите "Обновяване и развитие на населените места" и "Основни услуги за населението в селските райони" в периода октомври 2012 - октомври 2013, както и за слаб контрол върху обществените поръчки. Липсата на ефективен надзор, който се извършва от фонд "Земеделие", ще бъде причина и за налагането на корекциите и по другите схеми, в случай че се вземе окончателно решение за тях.

Как ЕСО нагласи поръчка и какви са щетите. Една малка поръчка за няколко хиляди лева свършва с инцидент. Историята обаче е по-показателна с друго - как държавна енергийна компания прави обществена поръчка, погазвайки закона. И отново повдига въпроса как се харчат милиардите на ведомства и дружества.

Поръчката

В края на февруари 2014 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) обявява поръчка с предмет "Транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори до 110 Kv" с прогнозна стойност от 400 хил. лв. Условията по нея са стандартни и изискват от кандидатите да представят документи за реализиран оборот за последните три години (от 2011 до 2013 г.) включващ транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори за най-малко 60 хил. лв. Участниците трябва да докажат и техническите си възможности да изпълнят такава поръчка, като предоставят списък с минимум два договора за извършване на услуги, включващи транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори, изпълнени през последните 3 години, придружен от препоръки за добро изпълнение.

Поръчката е възложена през август 2014 г. на фирмата "Стройинженеринг - В", която е класирана от оценителната комисия на ЕСО на първо място пред останалите два кандидата - "Централна енергоремонтна база" (ЦЕРБ) и "Енергоремонт - холдинг".

В решението на ЕСО за класиране на участниците, с което "Капитал Daiy" разполага, се вижда, че "Стройинженеринг - В" е избрана, защото е предложила най-ниска цена на извършен транспорт от 19.5 хил. лв. Останалите два кандидата са предложили съответно по 20.68 хил. лв. и 24.89 хил. лв.

Как се заобикаля законът

Ниската цена, която "Стройинженеринг - В" предлага, реално е единственият критерии, на който фирмата отговаря, за да бъде класирана на първо място. Проверка в Търговския регистър показа, че дружеството е регистрирано на 31 май 2013 г. в село Баните, Смолянско, и е с внесен капитал от 10 лв., с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството 21-годишният Валери Солаков, а от базата ДАКСИ се вижда, че компанията има един служител на трудов договор. Дотук нищо нередно. Проверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2013 г., публикуван в Търговския регистър, обаче показва, че "Стройинженеринг - В" има приходи от 7 хил. лв. от дейности в строителството, както и разходи на същата стойност. От тези финансови параметри е видно, че кандидатът няма как да отговори на изискването на ЕСО да докаже оборот от 60 хил. лв., което поставя въпроса защо този участник изобщо е бил допуснат в процедурата. От ЕСО не отговориха в продължение на седмица на поставените от "Капитал Daily" въпроси, като заявиха, че на този етап не могат да ни предоставят информация.

24 часа

Всеки българин ще финансира бюджета с 4579 лева догодина. "Касова бележка" със сметката, която ще плати всеки български гражданин през 2015 г. според разчетите в бюджет 2015 г., представиха вчера експертите на Института за пазарна икономика Светла Костадинова, Десислава Николова и Петър Ганев.

Тя показва, че догодина всеки българин трябва да извади от джоба си 4579 лв., за да финансира бюджета. Най-голямо перо е това за пенсии, помощи и обезпечения - 1577 лв. от всеки. За да подпомогне транспорта, съобщенията и земеделието, работещият българин трябва да задели 649 лв., а за издръжка на администрацията - 224 лв.

Икономистът Петър Ганев обърна внимание и на това, че натрупаният дълг в края на 2015 г. е 3418 лв. на всеки българин и ще се увеличи драстично, след като за 2014 г.

Вече начисленият дълг на човек възлиза на 2500 лв. Отделно, българите трябва да покрият и плащанията по лихви, които ще струват 122 лв. на човек. Ганев пресметна, че само лихвените разходи са повече от това, която всеки от нас дава за култура, спорт и наука взети заедно и заяви, че така иска да развенчае мита, че дълговете са безплатни.

Новият бюджет е на стагнацията и на раздутия дефицит, категорични бяха експертите.

Според Десислава Николова тези, които са го подготвили, не са имали никакво намерение да спазват закона за публичните финанси, където е записано, че дефицитът не трябва да е над 2% от БВП, а ние превишаваме дори еврокритериите за дефицит до 3% от БВП.

С орязване на разходи за заплати на администрацията и ограничаване на субсидиите за земеделци, БДЖ, Български пощи, може да имаме бюджет с дефицит 1,8%, заяви Николова.

Петър Ганев подчерта, че у нас бюджетът и свързаните с него закони по-скоро пречат на икономическото развитие, отколкото да му помагат. Той посочи като примери за това увеличаването на минималните осигурителни прагове, продължаващите данъчни облекчения в туризма и земеделието, които определено дърпат икономиката ни надолу. Според Светла Костадинова, трудовото законодателство също не е синхронизирано с днешните изисквания и бизнесът няма гъвкавост при наемане и освобождаване на хора.

Труд

25 млн. лв. за отчуждения по скоростен път на София. Обезщетенията за земеделските земи по трасето на Северната скоростна тангента на София ще струват общо 25 млн. лв. Европейската комисия ще отпусне 18 млн. лв. от сумата.

Днес Министерският съвет трябва да упълномощи Аагенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) да изплати средствата по силата на извънсъдебни споразумения със собствениците на земи, съобщи регионалният министър Лиляна Павлова.

Северната тангента трябва да свързва магистралите „Тракия" и „Хемус" с „Люлин" и пътя за граничния пункт Калотина.

Проектът се финансира с европари, но работата по него се бави именно заради отчуждителните процедури. За да не се загубят парите, пътят трябва да е готов до есента на следващата година. Това обаче е под въпрос , тъй като голяма част от собствениците на имоти по трасето обжалваха ниските според тях обезщетения в съда. Част от делата са насрочени за септември догодина, каза Павлова.

За това ще се върви и към сключването на извънсъдебни споразумения, според които на хората ще се платят по 20 лв. на кв. м.

Ако всички собственици се съгласят на извънсъдебните споразумения, сагата с отчужденията може да приключи в края на януари или началото на февруари и строителството да започне, каза зам. регионалният министър Деница Николова. За всеки случай са предвидени резервни проекти по програмата, които да заменят този за скоростния път на София.

Инвестиции на обща стойност 360 млн. лв. са рискови по „Регионално развитие". Резервните проекти са за 270 млн. лв.

Сега

България може да загуби над 845 милиона лева по 2 европрограми. 845 млн. лева са под риск от загуба по 2 европейски програми - Регионално развитие и Програмата за развитие на селските райони. 360 млн. лв. от тях са заплашени заради 25 забавени проекта по регионалната програма, призна вчера в Пловдив министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. В същото време на страната ни може да се наложи да върне 248 млн. евро, или 485 млн. лв., заради допуснати нарушения при разпределяне на парите от еврофондовете за селските райони и земеделие, стана ясно от думите на земеделския министър Десислава Танева пред БНТ.

Така нови 845 млн. лв. биха се прибавили към загубите, които очакваме по оперативна програма "Околна среда". Оптимистичната прогноза е, че по нея ще бъдат загубени 145 млн. евро., а песимистичната - че тази загуба ще достигне 205 млн. евро. По оперативните програми "Административен капацитет" (ОПАК) и "Техническа помощ" се очаква загубата да бъде около 10 млн. евро - 7 млн. евро за първата и около 3 млн. евро за втората.

"Има риск 25 от проектите по програма "Регионално развитие", на стойност около 360 милиона лева, да не бъдат реализирани до края на 2015 г., обясни Лиляна Павлова. Причините за това са различни - в някои случаи договорът за изпълнение за тези проекти е сключен с огромно закъснение или има подадени жалби по тръжната процедура. В други случаи се бави изпълнението или издаването на разрешително за строеж. Някои просто са замразени заради забавени отчуждителни процедури. "Крайният срок за тяхната реализация е до октомври 2015 г., но и към днешна дата се вижда, че за изпълнението им има голям риск", уточни министър Павлова.

Кандидатстваме само с 18 проекта за парите по плана "Юнкер". България дава сравнително скромна заявка за парите от инвестиционния план, обявен неотдавна от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. В доклад на ЕК и Европейската инвестиционна банка работната група по инвестициите представи вчера около 2000 проекта на стойност 1.3 трилиона евро, които биха могли да се ползват от новата схема за финансиране. В плана "Юнкер" първоначално са заложени 315 милиарда евро.

Страната ни е представила 18 проекта. Сред тях са серия далекопроводи към Гърция и към Румъния, програмата за енергийна ефективност на жилищата, ремонт на жп линията Русе - Варна, който ще позволи по-висока скорост, модернизация на жп линията Варна - Синдел. Има и проект за затваряне и рекултивация на 9 стари общински сметища, както и за иновативни технологии за оползотворяване на отпадъците за три регионални депа. В понеделник регионалният министър Лиляна Попова обяви и три скоростни пътя: София - Калотина, София - Видин и Велико Търново - Русе. Общата стойност на проектите според министъра е около 3 милиарда евро.

Работната група се фокусира върху проекти в области като знания, иновации и цифрова икономика, енергиен съюз, транспортна инфраструктура, социална инфраструктура и природни ресурси и околната среда. От ЕК обявиха още, че се анализират инвестиции, свързани с малките и средните предприятия - гръбнака на икономиката на ЕС за създаването на работни места, иновации и растеж.

В проектите са например идеята за вълнолом за пристанищния град Валета в Малта и разширяване на летището в германския град Франкфурт. Отделно от националните проекти, изпращани от правителства, в доклада са вписани и трансгранични проекти в областта на научните изследвания, транспорта, енергетиката - като проект за 400 милиона евро за безпилотни летателни апарати.

Монитор

Разплащат €106 млн. до края на 2014 г.  Проекти за общо 106 милиона евро по оперативната програма „Регионално развитие" трябва да бъдат разплатени до края на 2014 г. Ако това не се случи, има реална опасност страната ни да загуби евро средства. Важно е това да не се случва и да се положат усилия, за да се минимизира рискът. За това алармира в Пловдив министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, която откри 15-ото заседание на Комитета за наблюдение на ОПРР (2007 - 2013 г.).

По думите на строителния министър 75% вече са разплатени по 751 завършени проекта по ОПРР от целия є бюджет от 3,1 млрд. лева.

„Рискът стои и е все още голям", смята Павлова. „Усилията, които трябва да положим, са да го минимизираме, за да загубим по-малко средства.

Тук ще разчитаме и на сертифициращия орган от Министерството на финансите да ни разреши до последната минута да плащаме, да сертифицираме. Буквално ако трябва и по празниците ще работим. Заедно да направим така, че България да не загуби пари", призова министър Павлова.

По думите й общо 25 са високорисковите проекти по „Регионално развитие", които са на стойност около 380 милиона лева. Най-критичният между тях е за изграждането на Северната скоростна тангента на София. Проблемите при този важен за столицата проект са дошли заради забавени отчуждителни процедури. Павлова съобщи вчера в Пловдив, че Европейската комисия е обещала да отпусне 18 млн. лв. за извършване на отчуждителните процедури по трасето на бъдещата Северна скоростна тангента.

„Проектите са рискови, но има шанс все още да бъдат довършени. Ние ще следим ежедневно тяхното изпълнение", предупреди строителният министър. „Но сме длъжни да си гарантираме, че ако по някаква причина те не се случат, ние имаме с какво да ги заместим. Затова на заседанието предлагаме да има пакет с резервни проекти за около 280 милиона, които във всяка една секунда да са в готовност да бъдат реализирани в рамките на следващите 6 до 8 месеца", обясни министър Лиляна Павлова. По думите є срокът за завършване на високорисковите проекти е октомври 2015 година.

2,10 лв. за литър бензин у нас. Бензинът у нас може да поевтинее до 2,10-2,15 лева за литър, а дизелът да се продава за 2,15-2,20 лв./л, ако цените на суровия петрол продължат да падат до 60-62 долара за барел. Това прогнозира Светослав Бенчев, главен юрист на Българската петролна и газова асоциация пред БТА. Експертът обаче очаква цените на суровия петрол да се запазят на сегашните или много близки до настоящите нива. Търгуване на стойности под 60 долара за барел ще бъде неизгодно за абсолютно всички участници на пазара, категоричен е той. По-ниска цена прави добива на шистов петрол нерентабилен, поставя под въпрос инвестициите в конвенционалния добив, а и заплашва бюджетите на страните производителки. От друга страна, няма фактори - икономически и други, които да предполагат сериозно повишаване на цените.

От юни до момента цените са спаднали с 15-18 процента в зависимост от видовете горива. При пропан-бутана разликата между летните цени и сегашните е понижение с 18-19 на сто. При дизела поевтиняването е с 16-17 на сто, а при бензина - с 15-16 на сто. Важно е да бъде отбелязан и фактът, че цените на горивата у нас зависят и от курса на долара, чиято стойност е нараснала с 15 на сто от юни до днес. Това компенсира до известна степен сриващия се курс на суровия петрол.