От 13 декември 2014 г. влизат в сила новите правила на ЕС за етикетиране, приети от Европейската комисия (ЕК) през 2011 г. Те ще гарантират на потребителите по-ясна, по-подробна и точна информация за съдържанието на хранителните продукти и ще им позволят да правят информиран избор за консумираните храни, съобщи пресслужбата на ЕК в Сфия.

По този повод в Брюксел европейският комисар по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Витянис Андрюкайтис заяви: „Ключовата информация за съдържанието вече ще се отбелязва по-ясно върху етикетите, а това ще помогне на хората да правят информиран избор за храните, които купуват. Благодарение на новите правила потребителите са поставени на първо място и получават по-ясна информация по начин, който не затруднява предприятията."

Ето и част от основните промени в правилата за етикетиране:

- По-четливa информация (въвежда се минимален размер на шрифта за задължителната информация);

- По-ясно и унифицирано представяне на алергените (напр. соя, ядки, глутен, лактоза) при предварително опакованите храни (видимо открояване от останалата информация чрез шрифт, стил и цвят на фона) в списъка част на съставките;

- Задължителна информация за алергените при храните, които не са предварително опаковани, включително в ресторанти и кафенета;

- Изискване за представяне на определена информация за хранителната стойност на по-голямата част от предварително опакованите преработени храни;

- Задължителна информация за произхода на прясното свинско, овче, козе и птиче месо;

- Еднакви изисквания за етикетиране при пазаруване по интернет, от разстояние и от магазина;

- Списък на специално създадените наноматериали в съответните съставки;

- Конкретна информация за растителния произход на рафинираните масла и мазнини;

- По-строги правила за предотвратяване на подвеждащи практики;

- Посочване на съставката заместител при „имитациите" на храни;

- Ясно указване на „формовано месо" или „формована риба";

- Ясно указване на размразените продукти.

Правилата за задължителното обозначаване на хранителната стойност върху етикетите на преработените храни ще се прилагат едва от 13 декември 2016 г.

Стопанските субекти от хранителната промишленост разполагат с три години, за да осигурят плавен преход към новия начин за етикетиране на предварително опакованите храни и на тези, които не са предварително опаковани. Освен това регламентът предвижда клауза за изчерпването на складовите наличности на храните, които са пуснати на пазара или етикетирани преди 13 декември 2014 г. Това не включва изчерпването на наличните етикети.  

Комисията работи заедно с предприятията, за да гарантира бъдещото правилно прилагане на новите изисквания. В момента се разработва и база данни за ЕС, която да улесни идентифицирането на всички правила за задължително етикетиране на равнище ЕС и на национално равнище. Това ще позволи на всички стопански субекти и МСП от хранителната промишленост да правят справки, използвайки лесно за употреба средство. Предвижда се работата по базата данни да продължи през 2015 г. 

Регламент (ЕС) № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите заменя и обединява в един законодателен акт предходните правила за етикетиране, произтичащи от Директива 2000/13/ЕО относно етикетирането, представянето и рекламата на храните и Директива 90/496/ЕИО относно етикетирането за питателност на храните, и други законодателни актове за конкретни категории храни.

Ето и някои полезни въпроси и отговори във връзка с предоставянето на информация за храните на потребителите:

Ще се обърне ли внимание на информацията с дребен, нечетлив шрифт?

Това е ключов проблем, на който се обръща внимание в новото законодателство. Правилата изискват задължителната информация да бъде отпечатана с шрифт, за който е фиксиран минимален размер, а незадължителната информация (например твърдения или претенции) не трябва да бъде представяна по начин, който да оказва неблагоприятно въздействие върху представянето на задължителната информация. В бъдеще ще бъдат определени допълнителни правила относно четливостта на информацията.

Ще ни помогнат ли новите правила да се храним по-здравословно?

По принцип да. Ще ни бъде предоставяна по-ясна информация за определени важни хранителни характеристики на преработените храни - енергийна стойност, мазнини, наситени мазнини, въглехидрати, захари, белтъчини и сол. Това ще даде възможност на потребителите да сравняват храните, преди да ги закупят, като им помага да упражняват по-информиран избор, който да отговаря точно на техните индивидуални изисквания. Също така ще е възможно да се включва информация за определени хранителни вещества на лицевата страна на опаковката, като по този начин ще бъде по-лесно за потребителите да сравняват продуктите при закупването им.

Как можем да сме сигурни, че ядем „истинска", а не „ фалшива" храна?

Фалшифицирането на храни и напитки предизвиква сериозно безпокойство. То може да се извършва по различни начини, като например чрез разреждане или заместване със съставки с по-ниско качество или посочване на фалшив произход на продукта.

Новите правила ще гарантират, че когато храната не съответства точно на това, което изглежда, че представлява, ще се предоставя съответната информация за предпазване на потребителите от заблуда, създадена чрез определено представяне или външен вид на храната. Когато някои съставки, за които обичайно се очаква да присъстват в храната, са били заменени с други, заместителите ще бъдат обозначавани така, че да са откроими на опаковката, а не само в списъка на съставките. По отношение на месните и рибните продукти откроима информация ще бъде предоставяна при наличието на добавена вода и на каквито и да е добавени протеини от различен животински произход. Освен това, когато храните създават впечатлението, че са направени от цяло парче месо или риба, въпреки че са от отделни парчета, те ще бъдат етикетирани като „формовано месо" или „ формована риба".

За храните, при които има основание за съмнения относно произхода или при които се посочва фалшив произход, в новите правила се въвеждат определени критерии, за да се гарантира, че доброволното обозначаване на произхода не води до заблуда на потребителите. От стопанските субекти, които предявяват претенции по отношение на произхода, се изисква да предоставят допълнителна информация, за да знаят потребителите откъде действително произхожда основната съставка на храната, а не само последната държава, където тя е била преработена.

Ще видим ли промените в етикетите от 13 декември 2014 г.?

Да, хранителната индустрия имаше на разположение преходен период от три години, за да направи необходимото за ефективното изпълнение на тези правила от 13 декември 2014 г. Въпреки това на пазара все още ще можете да попаднете на продукти, етикетирани по старите правила, тъй като Регламентът предвижда изчерпване на запасите на храни, пуснати на пазара или етикетирани преди 13 декември 2014 г. (внимание: не обаче и изчерпване на запасите на етикети).

Правилата относно задължителната информация за хранителната стойност ще се прилагат едва от 13 декември 2016 г. Когато обаче хранителните стойности са обявени върху етикетите след 13 декември 2014 г., те трябва да са в съответствие с разпоредбите на Регламента.

Какво трябва да направим, ако видим етикет, който не отговаря на новите правила след 13 декември 2014 г.?

Прилагането на правилата на ЕС за етикетиране е възложено на държавите членки и жалбите следва да се отправят до компетентните национални органи.