Труд

Бензинът - 2,15 лева за празниците. Цената на бензина и дизела у нас може да падне до 2,15 лева за литър на дребно до края на годината, а не е изключено да се смъкне и до 2,10 лв. Това прогнозира пред „Труд" Андрей Делчев, изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация.

Причината за намалението е продължаващият спад на цените на петрола на световните пазари заради свръхпредлагане.

„Първоначално смятах, че цената на горивата ще се стабилизира около 2,20 лева за литър на дребно в България до предстоящите коледни празници, но сега се вижда, че това не се случва и очаквам поне още едно поевтиняване", каза Делчев.

В момента литър от най-масовия бензин А 95 се продава по столичните бензиностанции на цени между 2,28 и 2,29 лева за литър. Дизелът пък за два дни поевтиня с 10 стотинки и вече е по-евтин от А 95 - 2,22 лева за литър. Само преди два дни той струваше 2,33 лева за литър.

Това е рекордно ниска цена за последните четири години, показа проверка на „Труд". За последно нафтата е държала такива стойности през декември 2010 г.

Пропан-бутанът също отбеляза собствен рекорд и мина под психологическата граница от 1 лев - от вчера той се продава за 99 ст./л.

Само преди година горивата на българския пазар струваха с близо 30 стотинки повече, като литър дизел беше 2,66 лева, а бензин А 95 - 2,58 лева.

От големите търговски вериги не коментираха своите политики, но неофициално признаха, че следват тенденциите на международните пазари.

На световните пазари и вчера цените на петрола продължиха да падат. Лекият суров петрол вече струва под 59 долара за барел. Най-популярният сорт в Европа - Брент, се продава за 62,50 долара, което е спад с 1,86% спрямо четвъртък.

Капитал

Депозитите след КТБ. Кризата около Корпоративна търговска банка не е подкопала доверието в банковата система, но и продължилото близо половин година блокиране на парите на клиентите й не е премахнало апетит за високи лихви. Това са основните изводи, които се очертават от започналото на 4 декември изплащане на гарантираните влогове до 196 хил. лв. в банката, след като тя бе затворена през юни и лицензът й бе отнет в началото на ноември.

За седмица са обслужени близо 65 хил. клиенти, които са се разпоредили с 2.35 млрд. лв., или почти 2/3 от цялата сума, подлежаща на гаранция (виж графиката). Огромната част от парите остават в банковата система, като донякъде изненадващо изтеглените в брой количества са минимални. Според банкери голяма част от сумите остават в съответната от деветте институции, избрана да ги обслужва, като за различни банки те варират между 40 и 60%. Имало е и пренасочване към приеманите за най-стабилни институции със западни банки майки, но много клиенти тръгват отново към офертите за високи лихви и според представители на три от обслужващите банки има сериозен приток към институциите с българска собственост и най-вече към ПИБ и ЦКБ. "Склонността на хората въпреки всички развития през годината да избират високолихвени оферти определено ме изненада. Явно моралният риск от гаранцията на депозитите е твърде висок", коментира банкер.

С малко тегления и без много бързане

Въпреки опасенията от опашки пред клоновете на банките изплащането започна доста спокойно. Донякъде абсурдно единствената опашка на 4 декември е не пред някоя от обслужващите банки, а пред централата на самата затворена КТБ, където клиенти са били насочвани за допълнителни документи и удостоверения при проблеми с данните им, сменени лични карти и т.н.

Така, въпреки че за ден са обслужени 25 хил. клиенти, реално до напрежение не се стига. Това, както и фактът, че през следващите дни струпванията на клиенти допълнително намаляват, се оценява като изключително позитивно. Според банкер може да се очаква оттук нататък още по-голям дял от клиентите да останат в обслужващите ги банки, тъй като в първите дни логично са били най-притеснените и нетърпеливите вложители. Според него като цяло е имало тенденция клиентите да раздробяват депозитите си в няколко банки. "Хората видяха, че депозитната гаранция работи, но това забавяне от близо шест месеца да си получат парите ги направи по-предпазливи и ги накара да разпръскват парите си на повече места", обясни той.

Новата икономика на петрола. ОПЕК беше създадена през 60-те години, за да извоюва контрола над производството на петрол от огромните западни компании. Десетилетия наред страните в него решаваха дали цените ще вървят нагоре или надолу, като съответно увеличаваха или намаляваха производството. Сега обаче заради разликите в целите на основни държави в картела, заради забавящото се търсене и заради шистовия петрол в САЩ ОПЕК вече не изглежда способна да упражнява тази си власт ефективно. Ръководителят на анализаторското звено към Bank of America заключи, че "ОПЕК е мъртва", а цената на нефта ще продължи да пада.

България и петролният срив. За повечето хора, сблъсъкът с петрола става на бензиностанциите. Там е и най-явното доказателство дали цената се движи нагоре или (доста по-рядко) надолу. Последните месеци дори в България, където цените на горивата предизвикват периодично недоволство, стана очевидно, че нещо съществено се променя на петролния пазар. За половин година, цената на барел тип "брент" (основната търгувана разновидност на световния пазар) се срина от 115 долара на 65 долара и продължава да върви надолу.

Това е огромен спад, който върна цената на основното гориво на света близо до тази от началото на кризата през 2009 г. Toй има огромни последствия за целия свят - разклаща икономиката на Русия и други петрокрации като Венецуела и заплашва Близкия Изток с нова вълна на дестабилизация. За останалите държави обаче ниските цени са повече добре дошли. Bank of America изчисли, че спадът се равнява на стимул от близо един трилион долара за световната икономика. Горивата поевтиняват, а това оставя повече средства в джобовете на хората и те могат да ги харчат за стоки и услуги с по-голяма добавена стойност към икономиката. Това звучи чудесно на теория, но какъв ще е позитивният ефект на практика върху българската икономика?

Доста по-ограничен от очакванията, показва проучване на "Капитал". Ефектите логично ще се усетят най-вече в транспортния сектор и логистиката (виж съпътстващия текст). Дори при тях обаче не е ясно дали и колко от това облекчение ще се предаде на веригата до крайния потребител. Повечето компании твърдят, че работят при тежки условия и това ще бъде "глътка въздух", което значи, че спад в цените по-скоро няма да има. Що се отнася до останалите сектори на икономиката, ефектът е още по-спорен.

Това се дължи най-вече на факта, че разходите за индустрията са зависими по-скоро от цените на газа. Той обаче няма намерение да пада. Първо, защото цените на газа се определят на базата на два петролни деривата - мазут и газьол, за последните девет месеца, т.е. все още не отчитат резкия спад на петрола. Това за пръв път ще се отчете на следващото заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), след две седмици. Но дори тогава цената няма да падне - защото имаме да плащаме за минали загуби на "Булгаргаз". В периода 2011-2012 г. "Булгаргаз" плащаше повече на "Газпром", отколкото получаваше от своите клиенти. Тогава ДКЕВР задържаше цените, за да не пострадат бизнесът и домакинствата, от което държавният газов търговец натрупа сериозна загуба. Сега ДКЕВР пък не понижава цените, за да може "Булгаргаз" да компенсира тази дупка. Това ще стане едва от първото тримесечие на 2015 г., което значи, че газът ще падне по-рязко през второто тримесечие на следващата година.

24 часа

ТБ "Виктория" отвори, плащат всички влогове. От вчера ТБ "Виктория" започна работа, а опашки пред клоновете нямаше. До следобед обаче банкоматите й не работеха, банкирането също не бе достъпно.

Всички вложители, а не само с гарантирани депозити може да се разпореждат с парите си. Без заявка се теглят в брой суми до 2000 лв. За повече се изисква предварителна заявка от 2 работни дни преди операцията.

Банката отваря с налични 160 млн. лв., които в следващите дни ще се увеличат, съобщиха от БНБ. Депозитите във "Виктория" са 285 млн. лв.

За 15 декември е насрочено общо събрание на банката, на което ще бъде променено ръководството. В новия съвет на директорите ще влязат Красимир Жилов, Галя Димитрова, Божидар Аршинков, Eвгения Стоянова и Бойка Василева. Мотивът е, че те имат опит в управлението на банки, може да стабилизират "Виктория" и да привлекат инвеститори.

Сега

Парламентът спешно одобри нов заем от 1.5 млрд. евро. Парламентът спешно ратифицира последователно на първо и второ четене вчера нов външен заем в размер на 1.5 милиарда евро. Той е предназначен за финансиране на държавния бюджет, за Фонда за гарантиране на влоговете в банките и за обезпечаване на ликвидна подкрепа за банките. Очаква се парите да бъдат отпуснати още до края на тази година.

Новият заем бе узаконен със 107 от гласовете на управляващото мнозинство - ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ), АБВ и Патриотичния фронт (ПФ), плюс подкрепата на един депутат от ДПС. Останалите от ДПС се въздържаха заедно с 8 народни представители от БДЦ и един независим. 39 депутати, сред които всички от БСП и "Атака" заедно с четирима от БДЦ и един независим, бяха против.

Социалистите поискаха отлагане на окончателното гласуване, за да направят свои предложения между първо и второ четене, но искането им бе отхвърлено. "Всеки заем трябва да води до растеж и повишаване на БВП. Притеснително е, че вземането на дълг става навик", предупреди от парламентарната трибуна Алиосман Имамов от името на ДПС. Той обясни намерението на групата да се въздържи с аргумента, че би било по-добре преди новото задлъжняване "да се изтупа малко бюджетът, пък тогава да се мисли". В защита на новия дълг като говорител на мнозинството се изяви Славчо Атанасов от ПФ. "Има един проблем и той се нарича "една гръмнала банка", назова основната причина да теглим нов заем бившият кмет на Пловдив. "Имам чувството, че сме мазохисти или дебили", реагира емоционално той на изказвания на колегите си, които бяха резервирани да подкрепят ратификацията. "Тази дупка трябва да се запълни", призова Атанасов и констатира, че за КТБ са виновни поне три правителства назад. Депутатът от ПФ напомни, че не е тайна при кой кабинет банката е нараснала и при кой се е взривила.

По време на дебатите Янаки Стоилов от БСП пресметна, че заради новия дълг всеки български гражданин ще трябва да плати 3400 лв. Лихвите по дълга са повече от парите за образование, култура и спорт, взети заедно, в бюджета за следващата година, констатира той и призова културните дейци да излязат да протестират и срещу това, както срещу Слави Бинев. Числото от около 3400 лева всъщност бе пресметнато от Института за пазарна икономика като разпределение на общия външен дълг върху всички българи към края на 2015 г.

България изпрати предложение на Брюксел за газов хъб. България е изпратила официално предложение до Европейската комисия (ЕК) за изграждане на газов разпределителен център (така наречения хъб) на територията на страната, съобщиха вчера от пресцентъра на правителството. Предложението беше обсъдено на заседанието на кабинета в сряда, когато премиерът Бойко Борисов възложи на вицепремиера по еврофондовете и икономическите въпроси Томислав Дончев да подготви официално писмо до заместник-председателя на ЕК за енергийния съюз Марош Шефчович.

България предлага да се обсъди създаването на разпределителен център до Варна, където би трябвало да излезе тръбата на "Южен поток". Той би могъл да се превърне в общ разпределителен център за страните - членки на ЕС в региона - България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения, и през тях за страните - членки от Централна и Западна Европа, както и за държавите от енергийната общност - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и др. В текста на писмото се посочва още, че предимството ни е в добре развитата газопреносна инфраструктура и изграждащите се интерконектори със съседни страни.

Според Томислав Дончев, ако се реализира, газовият хъб няма да бъде захранван единствено само от тръба, минаваща по дъното на Черно море. Според писмото до ЕК в него може да влиза газ и от интерконекторите с Гърция и Турция, с обеми от Каспийския и Източно-Средиземноморския регион, както и от гръцкия и турските терминали. България ще има готовност да доставя газ и през интерконектора с Румъния, както и от наши евентуални находища.

Монитор

Молове стават офиси, супери се превръщат в цехове. Голямата конкуренция и свръхпредлагането на пазара на търговски площи у нас ще накарат някои от собствениците на молове да ги превърнат на офис центрове. Хипермаркетите ще бъдат използвани за леки производства или складиране, прогнозират от Forton.

В Бургас и Варна търговски центрове вече бяха преструктурирани в офиси. Това се дължи на сложната ситуация в търговията на дребно и желанието на собствениците за по-голяма и дългосрочна сигурност дори и с цената на намалената доходност, смятат от консултантската компания.

Нейните експерти прогнозират още, че предлагането на търговски площи ще бъде в застой със само един мол в строеж в страната към края на 2014 г. Вероятността да започнат нови проекти е ниска поради насищането на пазара в повечето от големите градове и нивото на потреблението в по-малките, което трудно би оправдало строителството на молове. В резултат от нея част от площите ще продължат да отпадат от пазара.

Инвеститорите виждат възможности както в пазарите, в които търсенето расте, така и да извлекат изгода от процесите на преструктуриране. Поради това търсенето на имоти с инвестиционна цел ще остане силно и догодина.

Както през 2014 г., така и през 2015 г. на инвестиционния пазар по-активни ще бъдат местните бизнесмени, които търсят незавършени офис или индустриални сгради на добри локации, които могат със свеж капитал да се завършат и да отговорят на търсенето на наемателите. През 2015 г. в София офис проектите ще са най-привлекателни за инвеститорите.

Над 200 млн. лв. отиват при биофермерите. Мярката за биологично производство ще има над 200 млн. лева бюджет през следващият програмен период. Това съобщи вчера министърът на земеделието и храните Десислава Танева. „Ние работим активно в подкрепа на сектора, към който през последните години все по-вече хора се насочват и като потребление, и като производство. Производителите ще имат своя собствена мярка и бюджет за подпомагане по нея", каза още тя по време на поредното издание на кампанията „Коледата безопасна". Предвидено е също така да се разшири обхватът на мярката и освен досега подпомаганите сектори биологично растениевъдство и пчеларство да се включат и животновъди, които прилагат методите на екологичното земеделие в стопанствата си.

Досега по подмярката „Биологично земеделие", която е част от агроекологичните плащания по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година, са изплатени над 23 млн. лева. Одобрени за подпомагане са общо над 9500 ха за биологично растениевъдство и над 153 000 пчелни семейства за биологично пчеларство, уточниха от аграрното министерство.

До момента в страната няма регистрирани нарушения при производството и предлагането на биологични продукти на пазара.

Биологичните производители и преработватели у нас са се увеличили с 1107 само за миналата година и вече са 3123. За последните пет години откакто се прилага новото европейско законодателство в областта на биологичното земеделие, хората, които са се наели с тази работа вече са осем пъти повече в сравнение с 2009-а, става ясно от Аграрен доклад 2014 на МЗХ.

Площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, са 56 287, което е с 39% повече спрямо предходната година, става ясно от Аграрен доклад 2014, който е публикуван на сайта на МЗХ. Увеличават се поляните и горите, от които се събират диви плодове, билки и гъби. През 2013 г. берачите на лечебни растения са ги събирали от 678 хектара, което е с около 20% повече в сравнение с предходната година.