Капитал Daily

Как милиарди от пенсионните фондове могат да отидат в НОИ. От началото на следващата година навлизащите на трудовия пазар автоматично ще се осигуряват само в Националния осигурителен институт, освен ако изрично не посочат в рамките на година, че искат да ползват услугите на частен пенсионен фонд. Изборът е веднъж завинаги и ако са недоволни от държавния осигурител, те няма да могат да потърсят алтернатива.

Това е записано в проекта за промяна в Кодекса за социално осигуряване, за който се споразумяха в неделя синдикатите, премиерът Бойко Борисов, финансовият и социалният министър и председателят на бюджетната комисия. Промяната, която беше окачествена от представители на пенсионния бранш като равносилна на национализация, трябва да влезе с преходните и заключителни разпоредби към бюджет 2015.

Всички, родени след 1959 г., също ще могат да изберат този еднопосочен билет към НОИ, като фондовете ще се задължени да преведат натрупаните по партидите им средства към института до шест месеца след като вземат това решение. Оттам нататък личната партида изчезва, парите няма да се инвестират, а се вливат в общия кюп на държавното обществено осигуряване и отиват за изплащане на пенсии на текущите пенсионери. В замяна те ще трябва да разчитат след години на вноските на бъдещите осигурени, за да получават пенсията си от НОИ - нещо, което предвид влошаващата се демография не вещае розова картина.

Онези, които изберат да останат в частния пенсионен фонд, както и досега не могат да превеждат всички свои осигуровки в него, а както и досега ще внасят само една малка част. Те нямат възможност да изберат цялата им вноска да бъде превеждана в частния осигурител. Така избор между държавния и частния фонд на практика няма - държавата продължава да събира по-голямата част от вноската и в момента иска да събере парите на най-младите и на онези, които изберат НОИ пред индивидуалната си партида в частен фонд.

Опровержение на опровержението

С действията си от неделя премиерът Бойко Борисов, финансовият министър Владислав Горанов и другите участници опровергаха изявленията на Министерството на финансите и на Комисията за финансов надзор, които уверяваха, че национализация няма да има. На 18 ноември трима независими източници на "Капитал Daily" съобщиха, че представители на КФН и МФ, включително председателят на комисията Стоян Мавродиев и Горанов, са обсъждали идеи за частична национализация и пренасочване на част от вноските от частните фондове към държавната система. След като от КФН отказаха коментар в същия ден, на следващия - след публикуването на материала, информацията в него веднага беше опровергана. От надзора съобщиха, че не са участвали в обсъждането на идея за промяна на тристълбовия пенсионен модел и не са подкрепяли "експроприация". Тогава от КФН твърдо обявиха, че институцията и "лично нейният председател" винаги са подкрепяли стабилността на втория стълб и са против дестабилизация.

По-евтините горива задълбочават дефлацията. По-евтините горива са задълбочили дефлацията в България през ноември, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Индексът на потребителските цени се понижава с 0.6% на годишна база, с което се запазва тенденцията от последните 16 месеца средните цени на стоките и услугите за домакинствата да падат. Спрямо октомври има намаление с 0.4%, но предния месец беше отчетена месечна инфлация и свиване на дефлацията на годишна база (0.4%). Това се дължеше основно на повишаването на цената на тока с 10%.

Отражението на горивата

Сега статистиката показва, че основната причина за дефлацията е поевтиняването на горивата и на транспортните услуги. При сравнение спрямо предходния месец се вижда, че цените на услугите в транспортния сектор са паднали средно с 3.3%. С близо 5% поевтиняват течните горива за битови нужди, а с 5.5% горивата и смазочните материали за личните автомобили. Въздушният транспорт е поевтинял средно с 2%. Големи спадове през ноември е имало при плодовете - близо 8%, но това е нормална сезонна тенденция. Доста са поевтинели пътнотранспортните застраховки - близо 9%, като подобно поевтиняване в рамките на един месец не се е случвало досега. По-ниските цени на горивата и транспортните услуги не са изненада - те са резултат на спада на петрола с над 40% на международните пазари през последните пет месеца.

През ноември се забелязва спад при цените на по-голям брой групи стоки и услуги, които поне косвено са свързани с цените на дизела и бензина. Все още обаче поевтиняването при основни групи е незначително, което показва, че влиянието на евтиния петрол е ограничено. От 115 стоки и услуги, които НСИ следи, при 45 има поевтиняване. Като изключим първата десетка обаче, при останалите групи понижението е с под 0.5% спрямо предходния месец. Поскъпват 43 групи, а при останалите няма промяна в цената. През октомври поевтиняващите групи са били 32.

Без опасност, засега

Дефлацията в България не може да се определи като опасна, поне на този етап. Причината е, че въпреки рекордно дългия период, през който дефлацията се задържа в икономиката, тя не се дължи на свито потребление. Данните на НСИ показват, че от началото на 2014 г. вътрешното потребление расте, макар че през третото тримесечие този ръст се забави.

Труд

До 400 евро рушвет за ТИР на Гюешево. 350-400 евро е рекетът, искан от митничарите на ГКПП-Гюешево, за да пуснат товар, пътуващ към Косово. За Македония е 100-150 евро, за Черна гора - 50 евро. Тарифата зависи от това дали минава само камион, или е с ремарке, според тонажа на стоката и т.н.

Това гласят показанията на тираджията превозвач Петко Петков (44 г.), прочетени днес пред Кюстендилския окръжен съд. Петков бе разпитан като свидетел по делото срещу трима митничари от Гюешево, задържани за подкупи при акция на антимафиотите на 30 май 2013 г. Мъжът обаче каза, че не си спомня добре случая, не може да разпознае подсъдимите и т.н. Затова се наложи да бъдат прочетени протоколите от разпита му по време на разследването през миналата година.

Процесът е срещу Данаил Давидков (46 г.), Михаил Мартинов (43 г.) и Красимир Петров (50 г.). Обвинението срещу тях е за подкуп. Всеки от тримата е заплашен от присъда до 10 години затвор.

Петко Петков разказал пред ченгетата, че веднъж сложил в документите за митническа обработка по-малка от определената сума. Единият от митничарите веднага му обърнал внимание, че намира не това, което е очаквал.

24 часа

6,6 пъти е разликата в дохода на бедни и богати. Разликата между бедни и богати у нас се увеличава. 6,6 пъти повече получават 20-те процента българи с най-високи доходи спрямо 20-те процента с най-ниски, показва изследване на Националния статистически институт по еврометодика. Това е най-голямата разлика, отчетена досега в България, откакто е започнало да се прави проучването през 2008 г. (Виж табл. - бел. ред) Свързаният с неравенството в доходите коефициент на Джини също се е увеличил през миналата година до 35,4 при 33,6 за 2012 г.

Линията на бедност за 2013 г. е била 285,92 лв. средно на човек за месец. Под нея живеят 21 на сто от населението, или 1,527 млн. българи, показват сметките на НСИ.

Най-висока е линията на бедност в София - 448 лв. на месец, а най-ниска в Пазарджик и Кърджали - съответно 185 и 189 лв.

С най-голям дял на бедните са областите Сливен, Видин и Пазарджик - над 30 на сто от населението. Най-малко хора живеят под линията на бедност за областта пък в Смолян, Кюстендил и Разград.

7,2% са т.нар. работещи бедни. Делът им обаче е много по-висок при заетите на непълно работно време.

Статистиците отчитат силна връзка между образованието и бедността. От работещите с висше под линията на бедност са само 1,5%, докато при хората с основно образование - цели 30,2 на сто.

Анализите показват, че бедните са преди всичко сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и семействата с 3 и повече деца.

Стряскащи са данните, че делът на децата, които живеят с материални лишения е 70,2%. През 2013 г. почти половината не могат да си позволят едно хранене с месо, пиле или риба поне веднъж дневно. На всеки две от пет деца не може да бъде осигурено купуването на нови дрехи.

Заключението в анализа е, че 48% от българите се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността и социалното неравенство.

Сега

Чуждите инвестиции паднаха драстично. Централната банка ревизира драстично надолу преките чуждестранни инвестиции за второто и третото тримесечие на 2014 г. Така според последните данни вместо 304.5 млн. евро у нас през второто тримесечие са влезли едва 52.2 млн. евро. Вместо 354.3 млн. евро се оказва, че реалната сума през третото тримесечие е 26.5 млн. евро. БНБ често ревизира публикуваните придворштилнш данни, като практиката е обикновено измененията да са в посока нагоре, защото БНБ получава допълнителна информация впоследствие, обясни пред в. "Сега" икономистът Георги Ангелов. От БНБ уточняват, че данните за 2014 г. са ревизирани с тримесечните отчети на предприятията с чуждестранно участие. Пред "Сега" от централната банка обясниха, че ревизиите на данните са най-значителни в графата "Друг капитал" (вътрешнофирмените задължения между чуждите фирми и българските им клонове и облигационни и търговски кредити). Това значи, че през ревизираните периоди фирмите ударно са връщали задълженията си към компаниите-майки.

От променените данни става ясно, че всъщност влезлите у нас средтства за първите 10 месеца са по-малко от тези, които БНБ обяви за 9-месечието. Тогава Централната банка съобщи, че за първите 9 месеца в страната ни са влезли 1.105 милиарда евро.

Слид корекцията се оказва, че за периода януари - октомври преките чужди инвестиции са намалели с 38.57% или с 505 млн. евро в сравнение с година по-рано. За десетте месеца на тази година у нас са влезли едва 804.9 млн. евро при 1.31 млрд. евро за същия период на 2013 г.

В същото време същинските инвестиции - в дялове и акции на предприятия, са намалели с почти 52% за година. За януари-октомври привлеченият от чужбина дялов капитал е едва 403.8 млн. евро. Той е по-нисък с почти 52% или 422.1 млн. евро от дяловия капитал, привлечен през същия период на 2013 г. - 826 млн. евро. Под формата на друг капитал, което всъщност са взетите заеми и задължения между чуждите компании и българските им клонове, у нас са влезли 258,9 млн. евро. Година по-рано тези инвестиции са били 401,1 млн. ево, показват още данните на централната банка.

Инвестициите у нас само за октомври са около 1/4 от всички за първите 10 месеца - 217.3 млн. евро.

НАП и митниците изпускат по 2 милиарда лева ДДС годишно. Вместо да водят безмислени спорове, политиците трябва да се погрижат за запушване на пробойните в бюджета. Това препоръчаха вчера от Института за икономически изследвания към БАН.

„Бюджет 2015, също както и предишните, показва сериозен проблем - събираемостта на приходите. Около 2 млрд. лв. от ДДС редовно не се събират", обясни проф. Митко Димитров, директор на института. Митниците също не успяват да съберат достатъчно от акцизи и мита", допълни проф. Димитров.

Според него от години липсва воля за решаване на този проблем заради връзките на политици и партии с икономически кръгове.

Притесненията ми идват от това, че не се излиза от досегашните схеми, и основно - не се предлагат мерки за повишаване на събираемостта от ДДС, митнически такси и акцизи, подчерта проф. Димитров.

Бюджет 2015 не предлага мерки за раздвижване на пазара на труда, е другата сериозна критика на икономистите от БАН. „Повишаването на доходи за сметка на задлъжняване на държавата не е философия, която ще изстреля икономиката ни в друга орбита, обясни проф. Искра Белева. Тя посочи, че заетостта през 2015, 2016 и 2017 г. според средносрочната бюджетна рамка ще се променя символично и ще се задържи на около 3 млн. души, колкото са били работещите и през трудната 2010 г., докато през 2008 г., заетите у нас са били малко над 3.4 млн. човека. Това означава, че пазарът на труда ще остане в криза и догодина.

Монитор

Хотелите надуха цените преди Коледа. Туристическите услуги за предстоящите коледни и новогодишни празници са поскъпнали с 3,5 на сто в сравнение в миналата година. Въпреки това броят на хората, които ще стегнат куфарите и ще тръгнат на път, се запазва. Това каза Румен Драганов, шеф на Института за анализи и оценки в туризма, цитиран от Bnews.

Очаква се около 720 000 българи да напуснат домовете си за Коледа и Нова година и да се отправят на гости при роднини и приятели у нас или в чужбина, да отседнат в хотел тук или зад граница.

Около 560 000 ще са пътуващите българи на територията на страната. Приблизително 160 000 ще предпочетат да прекарат почивните дни зад граница. Ако нещо можем да отличим като ново за тази година, това е увеличеният брой на хората, които ще посетят близки и приятели зад граница, както и все по-засиления интерес на българите към СПА и уелнес курортите у нас.

Интересът към селищата с минерална вода е толкова голям, че туроператори вече звънят на хотелиери и ресторантьори с искането за стаи или места в ресторантите, но болшинството от тях са изчерпани", заяви Драганов. За чужбина традиционно предпочитани и през тази година са съседките ни Сърбия, Македония, Гърция и Турция. Ще се пътува и до Германия, Испания и Италия, където живеят не малко наши сънародници. Любителите на по-екзотичните воаяжи ще заложат на Дубай. В чужбина е по-евтино да се празнува Коледа и Нова година, отколкото в България, установи репортерска проверка.

За разлика от родните търговци, които преди празници вдигат цените тройно и четворно, в Европа има големи намаления. Заради коледно-новогодишната евтиния в белите страни дори нашите туроператорски фирми предложиха приемливи оферти за джоба на средностатистическия българин. Дори в нашите съседни балкански държави да посрещнеш празниците се оказва по-евтино, отколкото в родината.

Охрид е най-предпочитаната оферта и най-търсена за момента от нашенци. Четири дни по време на празниците струва 187 лв. с включена новогодишна вечеря. За сравнение само новогодишен куверт в български ресторант струва 100-120 лв.