Източник:  www.darikfinance.bg

Състоянието на енергетиката е изключително тежко. Въпросът е дали сме стигнали до дъното или ще продължаваме да копаем още, коментира енергийният експерт проф. Атанас Тасев, цитиран от Агенция „Фокус“.

В енергетиката има много сериозни проблеми и това стана известно не само в публичните дебати, но и по официалните изявления на институциите. Има един системен дефицит в НЕК. Това означава, че всяка година, докато приключи периодът на преференциалното ценообразуване за възобновяемите енергийни източници и т.нар. американски централи, тази сума се натрупва, ако не бъдат променени параметрите на договорите. В крайна сметка оценката е, че до края на преференциалния период, става въпрос за 13.5 милиарда лв., някой трябва да плати тази сметка.

В крайна сметка стигаме до това, какво ще се случи с либерализацията на електроенергийния пазар. Не трябва да се забравя, че всъщност ние от 1 януари тази година трябваше да имаме напълно либерализиран пазар, но в нашата страна условията са особени и то пак поради това надпазарно експониране на тези фактори, за които говорим – фотоволтаиците и американските пазари.

Такса пренос в дадения случай е около 19 лева и 60 стотинки, а трябва да бъде 76 лева. За каква либерализация може да става въпрос, когато при напълно либерализиран пазар някой трябва да понесе тези разходи.

Така че докато не се извършат структурните промени, либерализацията ще остане само едно много добро пожелание.

Става въпрос за пълна либерализация, защото от 2007 година реално на пазара свободно търгуват повечето от големите потребители на енергия. А от миналата година излязоха и потребителите на средното напрежение, но проблемът си остава.

Този дефицит по някакъв начин трябва да бъде ликвидиран. Но кой ще плати сметката? Тук вече трябва да се мисли дали трябва да се разсрочат договорите, дали трябва да има промени в ценовите равнища, дали държавата трябва да създаде специален фонд, който в другите държави съществува. В Германия, например индустрията се дотира от специални държавни фондове.

Ще бъде много трудно, много продължително и разбира се очевидно ще попаднем под ударите на европейските директиви. Т.е. ние трябва своевременно по някакъв начин да водим преговори с ЕК за частична дерогация - леко отлагане на сроковете. В противен случай освен проблемите, които сега имаме, ще имаме един много сериозен проблем, който е свързан с финансови санкции от страна на ЕК.