Идва краят на комунистическите дългове, които България изплаща вече 25 години. В четвъртък ще бъде направено последното плащане по задължения за 10,3 милиарда долара, натрупани по времето на Тодор Живков, съобщава вестник Преса.

През март 1990 г. кабинетът на Андрей Луканов налага мораториум върху изплащането на борчовете. Няколко години по-късно се сключва договор с Лондонския клуб за намаляване и разсрочване на държавните задължения и те биват заменени с облигации за 5,1 млрд. долара.

Осем години по-късно - през 2002 г., финансовият министър в правителството на Симеон Сакскобургготски Милен Велчев ги заменя с глобални облигации - в евро и долари. През 2013 г. страната погаси изцяло евровите, а доларовите, които са с фиксирана лихва 8,25%, предстои да бъдат платени окончателно след ден, потвърдиха вчера от финансовото министерство. Последната вноска, която е предвидена за 15 януари, е за 1,7 млрд. лв. За съжаление тези пари не са спестени от правителствата, а отново бяха взети назаем. През юни 2014 г. кабинетът на Пламен Орешарски зае 2,9 млрд. лв. от външните пазари, с които да се изплати емисията и да посрещне други плащания.

Добър знак

„Важното е, че с това погашение страната казва край на външния дълг на комунистическа България. През последните две десетилетия изплащането на този дълг премина през трансформации и правене на нови дългове", коментира икономистът Красен Станчев пред „Преса".

Според него промяната през 2002 г. е донесла полза на Бъгария, тъй като рейтингът на страната се е повишил. Той обаче е категоричен, че държавата трябва да взема толкова дългове, колкото може да си позволи да плаща, и не трябва да си прави експерименти.

Финансистът Емил Хърсев обясни, че от днешна гледна точка трансформацията на Милен Велчев изглежда „неправилна" заради високата фиксирана лихва. „Има обаче друга посока - никой не обръща внимание, че ако дългът не бе променен, имаше шанс Лондонският клуб да поиска да възстановим незабавно част от парите, което би било в ущърб на държавата. Операцията балансира нивата на задълженията", допълни той.

„Отсрочването на Живковите дългове чрез операцията на Велчев беше добро за България", обяви бившата министърка на финансите Христина Вучева. Тя припомни упреците от 2002 г. заради високата фиксирана лихва. Но благодарение на промяната през годините трупахме и бюджетни излишъци, каза Вучева.

Какво предстои?

Според последните данни на финансовото министерство в края на ноември 2014 г. дълговете на България са за 18,691 млрд. лв. В края на годината те обаче трябва да бъдат 22,5 млрд. лв., или 13,988 млрд. долара по курса към 30 декември. Трупането на борчове не приключва дотук. Според плановете тази година ще бъде рефинансиран стар дълг за над 4 млрд. лв. Общото ниво на задълженията ни ще се увеличи до 24,5 млрд. лв. 

Държавата не може да събере 15 млрд. лв.

Държавата никога няма да успее да си събере 15,047 млрд. лв., показва справка на Националната агенция за приходите към края на ноември. Сумата е равна на всички задължения на над 14 000 фирми и физически лица, които не са си платили данъци и осигуровки, нямат имущество, което може да им бъде отнето. Нямат и пари в банкови сметки.

Длъжниците дори не могат да бъдат намерени на посочения от тях адрес. Много от фирмите вече не съществуват. Списъкът с тези длъжници датира официално на видно място в сайта на НАП от 2000 г., като целта му бе да дисциплинира, но такъв ефект засега няма. В по-голямата си част дълговете от черните списъци представляват източен ДДС.

От данните става ясно, че за 13,498 млрд. лв. надеждата е изгубена, а за други 1,549 млрд. лв. все още се правят стъпки за събирането им.

Данъчните са категорични, че ако се въведе служебна давност, този списък ще изчезне. Но какво всъщност показва стената на срама? Най-голямото задължение е на „Транслимитид" АД - 431 млн. лв., който е с давност отпреди 2011 г. Макар да оглавява черния списък на длъжниците, фирмата не фигурира в Търговския регистър.

С над 1 млн. лв. задължения са 2594 физически и юридически лица. Така например гражданинът Богдан Маринов от село Буковлък дължи 39,5 млн. лв.