Източник:  www.darikfinance.bg

Един от разпространените митове около бъдещото Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции е, че износът на България като цяло е неконкурентен и съответно страната няма да спечели от свободна търговия със САЩ.

Ето какво показват фактите - Индексът на разкритите конкурентни предимства, един от разпространените показатели за конкурентоспособност на износа на стоки и услуги, използван за първи път от известния икономист Бела Баласа.

Прегледът на основните продукти, които изнасяме за САЩ, показва, че всъщност, болшинството от тях са високо конкурентни, като индексът на разкритите сравнителни предимства за повечето от стоките е над единица, а в някои случаи, дори и двуцифрено число, което показва много силни конкурентни предимства.

Няколкото изключения от това правило са машините и по-специално машините за автоматична обработка на данни и електрическите вериги, за които индексът е 0.2, натрошените камъни и чакъл /0.5/ и медицинското оборудване /с индекс под единица за всички продукти/. Интересното е, че за тези продукти вносното мито е 0%, т.е. макар и те да не показват конкурентни предимства, липсата на митническо облагане подкрепя износа им за САЩ.

Обратната ситуация, а именно – висококонкурентни продукти и високи мита – също се наблюдава в данните.

Така например, непреработеният тютюн, който се облага с мито от 45.3%, е с индекс от 10.7 - един от най-високите индекси сред стоките, които изнася България за американския пазар.

Т.е. може да се предположи, че високата конкурентоспособност на този продукт успява да преодолее и съответно да компенсира огромното мито и износът да се реализира въпреки него. Все пак има и случаи, в които висококонкурентни стоки се облагат с нулево мито – примери за това са реостатите /с индекс за конкурентоспособност от 8.8/ и ензимите /с индекс от 4.3/.

Другите най-конкурентни продукти са слънчогледовото семе /с индекс от 126 и нулево мито/, медните изделия /с индекс от 20 за медните ламарини, листове и ленти и мито от 2.2% и индекс 15.3 и мито от 2.3% за медните прътове и профили/, фосфорните торове /с индекс от 27 и нулево мито/, реостатите /с индекс за конкурентоспособност от 8.8 и нулево мито/.

Останалите продукти и продуктови групи от износа на България за САЩ са с индекс на разкритите сравнителни предимства между 1.5 и 6, т.е. при тях също имаме добра конкурентоспособност.

Прегледът на митата и конкурентоспособността на изнасяните за САЩ стоки навежда на няколко извода.

Огромната част от износа на стоки от България за САЩ е висококонкурентен, т.е. с индекс на разкритите сравнителни предимства над 1.

Прави впечатление, че абсолютно всички неконкурентни продукти се радват на нулево мито, т.е. може да се предположи, че липсата на митническо облагане е подпомогнала техния износ.

Интересен е случаят с износа на непреработен тютюн, който има третия най-голям дял в експорта на България за САЩ. При него митото е огромно, но високата конкурентоспособност на този продукт вероятно помага то да се компенсира, т.е износът да бъде осъществен въпреки високата тарифна бариера.

Предвид факта, че към момента около 3/4 от износа на България за САЩ е висококонкурентен, може да се предположи, че с премахването на митата, и други стоки, които са по-малко конкурентни и за които митото е допълнителна пречка, ще успеят да проникнат на американския пазар. Това се потвърждава от сегашния износ на няколко български продукта, които са с индекс под единица, но нулево мито за пазара на САЩ. /Десислава Николова, Институт за пазарна икономика/