Капитал Daily

Банките ще бъдат проверени от чужди одитори. Активите на банките в България ще преминат през цялостна външна оценка, за да се прецени тяхното качество. Това каза за "Капитал Daily" финансовият министър Владислав Горанов. Одитът няма да се извършва от Българската народна банка (БНБ), която и сега по закон трябва да прави месечни доклади за състоянието на активите. "За извършването на оценката Министерството на финансите ще търси компаниите, които правиха одита на европейските банки преди присъединяването им към банковия съюз през миналата година", обясни министърът.

Външната оценка ще се прави, за да се върне доверието в банковата система, обясни Горанов. То се загуби, след като БНБ допусна години наред КТБ да раздава кредити на свързани лица без обезпечение. Сега централната банка няма как да убеди обществото, че надзорът не е допуснал подобни практики и в други финансови институции. По думите на Владислав Горанов в предстоящия външен одит участието на БНБ ще е ограничено до създаване на екип, който да направи заданието към проверяващите.

Кой, какво, кога

Във всяка една от 11-те държави - членки на еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) е използвала различни одиторски компании, показа проверка на "Капитал Daily". Ревизиите на 128-те банки са били направени основно от американските финансови групи - BlackRock Solutions и Oliver Wyman. Дейно участие са взели и одиторите от "голямата четворка" - PricewaterhouseCoopers, KPMG, Deloitte и EY. Двете американски компании нямат офиси в България. Одиторската четворка има местни представителства, но към KPMG - България, доверието също спадна, тъй като компанията години наред не е забелязвала ставащото се в КТБ.

Финансовият министър е на мнение, че таксите по извършването на ревизията трябва да бъдат платени от търговските банки. Така стана и при оценката на европейските банки. По информация на Financial Times цялостният одит е струвал на ЕЦБ и на националните регулатори близо 500 млн. евро. Тези средства обаче са били платени от частните финансови институции.

Радослав Миленков е фаворит за управление "Банково" в БНБ. Радослав Миленков, председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), е фаворитът на ГЕРБ за ръководител на управление "Банково" в БНБ, научи "Капитал Daily" от свои източници във финансовите среди. Постът ще бъде овакантен съвсем скоро, тъй като сегашният член Димитър Костов ще поеме надзора над банките. Номинацията му вече е внесена в парламента от управителя на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров. Рокадите идват, след като депутатите отстраниха от поста подуправител Цветан Гунев.

Новият надзорник

Кандидатурата на Костов трябва да бъде гласувана от Народното събрание (първо на бюджетна комисия), но тъй като Искров не е направил друга номинация, народните представители реално нямат избор. Костов вече беше подкрепен публично от Горанов. "Той е един доказан професионалист и в момента, когато трябва да си подредиш къщата, избираш най-доброто, с което разполагаш", коментира финансовият министър след изслушването в бюджетна комисия в четвъртък. От друга страна, Радослав Миленков беше поздравен от Горанов преди седмици за "отличната организация на процеса по изплащането на гарантираните депозити в КТБ".

Бързо издигане

Ако Миленков бъде назначен за подуправител на БНБ, той ще продължи 6-годишния мандат на Димитър Костов, който изтича в средата на 2017 г. Заради краткия хоризонт е много вероятно той да има и обещание за преизбиране на поста след две години. Основните задължения на ръководителя на управление "Банково" са свързани с надзора върху операторите на платежни системи (БИСЕРА, RINGS, БОРИКА), върху платежните институции и дружествата за електронни пари.

Радослав Миленков застана начело на ФГВБ няколко дни преди фондът да започне да изплаща гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ). Той замени тогавашният председател на фонда Росен Николов, чийто четиригодишен мандат изтичаше през пролетта. В официалното съобщение на Министерския съвет пишеше, че Николов напуска по свое желание. Тогава представители на банковия сектор коментираха за "Капитал", че това е изненадващо действие от страна на правителството и всъщност Николов е принуден да напусне. Както и че Миленков ще използва фонда като трамплин, а по-високата цел е именно БНБ.

Сега

Кабинетът отваря нова врата за корупция в държавните фирми. Спорни промени в Закона за държавната собственост, които отварят широко вратата за безпринципни решения и корупция в държавните предприятия и фирми, е одобрил кабинетът на последното си заседание. Според тях държавните фирми ще могат да се сдружават без конкурсна процедура с частни компании по свой вкус, ако се нуждаят от партньор за участие в обществени поръчки. Избор без конкурс ще може да се прави дори и по проекти, финансирани от ЕС, ако финансиращият орган изисква сключване на подобно споразумение. Промените са били приети по предложение на транспортното министерство, без дебат, на фона на вече обявени от транспортния министър Ивайло Московски намерения за стартиране на крупни публично-частни партньорства в сектора.

В момента предприятия и фирми с над 50% държавно участие могат да участват в смесени компании или да развиват съвместна дейност по договор с частни дружества само ако тези партньори са избрани по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това изискване е съвсем прясно - от януари 2013 г., и бе повод за гордост в предходния кабинет на Бойко Борисов. Едва година по-късно обаче правителство, начело отново с Бойко Борисов, предлага то да бъде отменено с аргумента, че прави фактически невъзможно фирмите да се сдружават с частници и да участват в процедури за обществени поръчки. Според официалното прессъобщение на МС няма как държавните фирми да спазват тези правила, защото сроковете при започнала процедура по ЗОП не го позволяват. Дори при най-дългия за подаване на оферта - 52 дни, няма начин заинтересуваната държавна фирма междувременно да проведе конкурс и да си избере партньор, с който да участва, изтъкват от МС.

Не е ясно дали това се е случвало в реалността и дали има реално осуетени от изискването за конкурс намерения на държавни предприятия и фирми. Странно е и защо правителството предлага отпадане на конкурса при избор на партньори само за държавните фирми, но не и за общинските фирми, които също би следвало да са онеправдани от късите срокове. Няма обяснение и защо държавните фирми трябва да решават на парче за отделни обществени поръчки с кой искат да се сдружават, вместо да мислят за по-дългосрочни отношения, при които провеждането на процедура за избор на партньор няма да е проблем. Не е ясно и защо не се предлага друг облекчен регламент за състезание, ако ЗОП е неприложим.

Една трета от новите пенсии са инвалидни. Значително повече хора са намерили начин да се пенсионират миналата година, когато пенсионната реформа бе замразена и до последния момент нямаше никаква яснота какви ще са условията през тази година. 99 379 българи са се пенсионирали за цялата минала година, което е с 22.2% повече спрямо 2013 г., показва справка на Националния осигурителен институт.

Броят на инвалидните пенсии продължава да заема значителен дял от всички новоотпуснати пенсии - през 2014 г. всяка трета нова пенсия е инвалидна. 30 147 българи са се възползвали от тях поради общо заболяване, което е 33.3 на сто от всички пенсии. За сравнение през 2013 г. делът им е бил дори по-голям - над 39 на сто. Като брой обаче м.г. печели с 1930 инвалидни пенсии повече спрямо предходната. През м.г. са отпуснати и 41 334 социални пенсии за инвалидност. Те са в размер на 25 на сто към пенсията и се дават на хора с над 70% инвалидност. Тук увеличението е с 3 на сто за една година.

От 1 януари НОИ спря да отпуска нови социални пенсии за инвалидност, тъй като те бяха премахнати с бюджета на Държавното обществено осигуряване. Отпуснатите досега добавки ще продължат да се изплащат. Те са в размер между 31 и 34 лв. и според разчетите от тази мярка НОИ ще спести около 7.3 млн. лв. тази година. Държавата обаче не замести с нищо спряната добавка и много възрастни възприемат промяната като дискриминация на новите пенсионери. Идеята Агенцията за социално подпомагане да поеме разходите за инвалидните добавки на пенсионерите пропадна заради липса на пари. От тази година действа и още една мярка, която трябва да намали разходите за инвалидни пенсии. Въведено е изискване за реален минимален стаж за отпускането им. До края на м.г. също имаше изискване за стаж - между 1 г. и 5 г. в зависимост от възрастта на хората, но не бе задължително да е реален, а можеше да е "дарен". За такъв се брои времето за отглеждане на дете, за отбиване на военната служба и др.

Труд

Пак сменят членовете на ДКЕВР. Ръководството на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще бъде сменено, след като парламентът гласува поправките в Закона за енергетиката. Това съобщи за „Труд" източник от управляващото парламентарно мнозинство. Мотивът на депутатите е, че липсвали достатъчно хора в комисията, които разбират от цени.

От началото на 2013 г. насам шефовете на ДКЕВР се смениха пет пъти, след като предсрочно бе освободен тогавашният шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев. След него на поста се изредиха Юлиана Иванова, Анжела Тонева, Евгения Харитонова, Боян Боев и настоящият председател Светла Тодорова, която застъпи по време на служебния кабинет „Близнашки".

Новият енергиен регулатор ще включва 9 членове вместо досегашните седем, предвижда промяна в закона, внесена от депутати от управляващото мнозинство. Те ще предложат да отпадне разделянето на регулатора на два надзорни органа - за енергетиката и за водите.

„Отказахме се от разделянето, тъй като ще доведе до допълнителна загуба на време, докато двете администрации се синхронизират. Вместо това новите девет членове ще заседават в две групи (за вода и за енергетика, б.р.)", обясни източник от ГЕРБ. Част от членовете на комисията обаче може да запазят постовете си, казаха още пред "Труд".

Монитор

Фирми за авточасти търсят цехове у нас. Фирми, произвеждащи компоненти за автомобили, търсят промишлени помещения, за да пуснат свои мощности в България. Това твърдят брокери от агенциите за недвижими имоти. През последните 2 години 56% от откритите чуждестранни производства у нас са свързани с този сектор.

Според Верка Петкова от Colliers вече има много запитвания от чужденци за големи площи от 5000, 7000 или 9000 кв. м. "Немалко от тези производители гледат към България", казва тя и уточнява, че поне 3 от тези фирми са от световноизвестни марки.

"Остава голям интересът към автомобилния сектор", казва Михаела Лашова. изпълнителен директор на Forton. "Други високотехнологични фирми отново гледат към България. В началото на 2014 г. също имаше голям интерес от страна на инвеститори да влязат у нас. Банковата и политическата криза обаче ги стресна и процесът се забави. От първите дни на януари много чужди компании вече оглеждат български активи и нови локации", поясни тя.

Според Лашова чужденците търсят райони с висока безработица и държавни стимули. По думите й те първоначално се интересуват от големи търговски обекти, които се губещи или вече са затворени и искат да ги преустроят на производствени помещения. "Има търсене на различни по-големина площи - от 4000 до 60 000 кв. м. Гръцка фирма вече обяви намеренията си да произвежда лодки у нас, добави шефката на For­ton.

Верка Петкова от Colliers казва, че чуждите предприемачи търсят и стари цехове и заводи, като смятат с малко преустройство, за около 18 месеца, да ги направят подходящи за дейността си. По думите й нерядко старите производствени бази се купуват, за да се построи нещо ново на тяхно място, но това отнема поне около 2 години.