Капитал Daily

Големите банки пораснаха след КТБ. Все така замръзнало кредитиране, растящи разходи за обезценки, минимален ръст на нетните лихвени доходи и свиване на постъпленията от такси и комисиони. На този фон банките в България успяха да приключат 2014 г. на печалба, при това доста по-висока от тази за 2013 г. Миналата година обаче беше и доста различна - четвъртата по големина банка затвори, а около 4 млрд. лева депозити от КТБ се преляха към конкуренти. Лятната паника обхвана и втора банка и така се стигна до държавна подкрепа за ПИБ. Но трусовете не са довели до отлив на депозити към края на годината, дори напротив. Ако обобщим: изчезването на КТБ направи големите банки по-големи, като институциите с чужда собственост растат повече от тези с българска.

Печалбите растат

Според данните от надзорната статистика на БНБ за състоянието на банковата система към края на годината общата печалба в сектора за изминалите 12 месеца е 746.3 млн. лв., което представлява ръст от 26% на годишна база. Ако пък от данните се извадят резултатите на Корпоративна търговска банка, която беше поставена под специален надзор в края на юни, а впоследствие БНБ отне лиценза й на 6 ноември, годишният ръст в печалбите достига внушителните 43%.

Зад силния общ резултат обаче стоят различни индивидуални показатели на отделните 28 опериращи в момента в страната банки. Така например над 73% от общата печалба всъщност е постигната от три големи финансови институции - Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка. Също както през 2013 г., седем от банките (макар и не точно същите) приключват годината на загуба. Сред тях е дъщерната на КТБ Търговска банка "Виктория", която също беше под специален надзор в продължение на близо половин година.

Депозитите избират големите

Годината на два пъти пренесе и преразпредели много от спестяванията на фирми и граждани. Първо, през лятото тегленията от КТБ и ПИБ за почти 2 млрд. лв. се върнаха основно в системата, а отчетите за деветмесечието показаха, че средствата отиват основно в банките с чужди собственици. Сега, след изплащането на около 3 млрд. лв. гарантирани депозити от КТБ, данните сочат, че в огромната си част спестяванията са се прелели в двете най-големи институции на пазара по активи - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, чиито привлечени средства от фирми и граждани растат за последната година съответно с 2.1 и 1 млрд. лв. Общият обем на депозитите в ПИБ също расте с малко над 1 млрд. лв. спрямо края на 2013 г., но там увеличението е повлияно съществено от вливането на МКБ Юнионбанк в ПИБ през март 2014 г., а също така в това число влизат и 900 млн. лв. ликвидна подкрепа от държавата.

Квесторите на КТБ са осчетоводили цесии и прехващания за близо 1 млрд. лв. В последните дни преди отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) на 6 ноември е имало същинска лавина от уведомления за цесии и прехващания. Голямата част от тях са осчетоводени от квесторите и така кредитният портфейл се свива с 50%. Това става ясно от отчета на банката към края на годината, като според предоставената информация досега са получени 947 искания от страна на клиенти, от които 374 през октомври и 416 в няколкото дни в началото на ноември.

Квесторите са приели 112 от исканията за неоснователни, а 6 са още в процес на разглеждане, като останалите са осчетоводени. В доклада за дейността към отчета се посочва, че това е основната причина за спада на активите със 734 млн. лв. до 1.83 млрд. лв. В края на май балансовото число на КТБ е 7.64 млрд. лв., като месец по-късно след тегленията, довели до затварянето на банката, то спада до 6.89 млрд. лв., а след предприетите вследствие на външната оценка обезценки за 4.3 млрд. лв. активите падат до 2.57 млрд. лв. Прехващанията на задължения (кредити) от КТБ и придобити от други лица депозити от КТБ (чрез цесии) е масов начин вложители да получат част от негарантираните суми, а длъжниците да погасят по-евтино заемите си.

Осчетоводени, но не финализирани

Въпреки че са осчетоводени, цесиите остават под въпрос, след като в края на 2014 г. бяха приети специални промени в Закона за банковата несъстоятелност. Причина за тях бяха притесненията, че чрез тези сделки реално се пренарежда масата на несъстоятелността, като негарантирани депозанти, сключили такива сделки, успяват да изпреварят другите кредитори на банката, а в това число и Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ), който, след като изплати 3.3 млрд. лв. на депозанти, вече е основен кредитор на КТБ. По данни от отчета 65.5% от привлечените средства са задължения към ФГВБ.

Чрез законовите поправки прехващанията на вземания от КТБ със задължения към нея вследствие на цесии, направени след поставянето й под специален надзор (20 юни), се обявяват за недействителни по отношение на кредиторите и ще бъдат изпълнявани чак след като синдикът изготви окончателната сметка за разпределяне или след като банката бъде продадена като цяло предприятие.

Въпреки това по информация на "Капитал" издаваните от квесторите документи на кредитополучатели, че сделките им са осчетоводени, дават основания да се вдигнат обезпеченията им в Имотния регистър и Централния регистър на особените залози.

Сега

ДДС провали и актуализирания бюджет 2014. Бюджетната 2014 г. е приключила с огромно неизпълнение на приходите от ДДС. Дори и след актуализацията през ноември, когато постъпленията бяха сериозно "подстригани", хазната не е успяла да събере 430 млн. лв. от планираната сума. Ако се върнем към първоначалния вариант на бюджет 2014, излиза, че провалът в събирането на ДДС е 1.017 млрд. лева. А докато приходите на основни данъци сериозно изостават, оказва се, че хазната все повече товари бизнеса и гражданите с различни видове държавни такси. За първи път през миналата година постъпленията от такси са надхвърлили 1 млрд. лева, сочат данните за изпълнението на бюджета за 2014 г.

От ДДС са постъпили 7.264 млрд. лв. За сравнение при приемането на бюджета бяха заложени постъпления от 8.28 млрд. лв., а след актуализацията при новото правителство се чакаха 7.69 млрд. лв. И тази занижена прогноза се е оказала оптимистична. Събраните 7.264 млрд. лв. от ДДС са номинално под постъпленията от ДДС за 2013 г. И тогава приходите от ДДС останаха неизпълнени (289 млн. лв. по-малко от планираното след актуализация), но правителството се оправда с "ударно" възстановяване на ДДС в края на годината, от което бизнесът печели.

Възстановяването на ДДС бе изтъкнато и вчера от МФ по повод неизпълнението на приходите, като от финансите се похвалиха с безпрецедентно нисък размер на невъзстановения ДДС в края на годината - 105 млн. лв. спрямо 240 млн. лв. за края на 2013 г. Дори и с отчитането на изтъкнатите от МФ фактори обаче, неизпълнението остава голямо. От данните става ясно, че по-сериозният минус идва от ДДС при сделки в страната и в рамките на ЕС, за което отговаря НАП (90.9% годишно изпълнение). При ДДС от внос, за което отговарят "Митниците", изпълнението е сравнително добро - 98.2% спрямо плана.

Неизпълнен, макар и с малко, е останал и актуализираният план за приходи от акцизи. Равносметката за събраните от Агенция "Митници" акцизи възлиза на 4.039 млрд. лв. - с близо 21 млн. лв. по-малко от актуализираните очаквания на държавата. Спрямо първоначалния вариант на бюджет 2014 неизпълнението е в размер на 339 млн. лв. Събраното от акцизи през 2014 г. продължава да е под нивото, отчетено през 2012 г. Срив има и при приходите от управление на държавна собственост - 420.7 млн. лв. отчетени постъпления при очаквани 475.7 млн. лв. след актуализацията. За сравнение постъпленията по това перо през 2013 г. бяха 826 млн. лв. В подробния бюлетин за изпълнението на бюджета ниските нива на тези приходи не са коментирани.

Спорни законови промени може да компрометират селската европрограма. Европейската Програма за развитие на селските райони за периода 2015-2020 г. може да бъде сериозно компрометирана заради поправка в Закона за подпомагане на земеделските производители, внесена от Министерския съвет, научи в. "Сега".

Миналия петък депутатите приеха на първо четене промени в закона, уреждащи прилагането на схемите за директните плащания за фермерите за новия програмен период до 2020 г. Проектът им е бил предоставен едва 2-3 дни преди гледането му в земеделската комисия. В него обаче се разписват и правила за новата Програма за развитие на селските райони, някои от които могат да нанесат повече вреди, отколкото ползи. Става дума за текст, според който управляващият орган на програмата, който в случая е дирекция "Развитие на селските райони" в земеделското министерство, "може да делегира чрез договор част от функциите си и на други структури". Не е уточнено за кои функции става дума, нито на кого може да се преотстъпват правомощия. В мотивите към закона също не е обяснено защо се налага тази промяна.

"Текстът е много общ. Какво ще стане, ако управляващият орган реши да делегира например техническите си проверки на частна фирма? Или пък разплащанията, или контрола над бенефициентите? Не ми се мисли само каква власт може да се съсредоточи в нечии ръце", алармира депутатът от БСП и заместник-председател на земеделската комисия в парламента проф. Светла Бъчварова. По думите й, така записана, поправката е много опасна и е предпоставка за корупция.

Преди месеци Еврокомисията върна проекта на агропрограмата ни с над 400 забележки. Те са вече изчистени и предстои новият вариант да бъде пратен в Брюксел. Одобрение на програмата се очаква най-рано в средата на годината. Управляващите обаче са готови да отворят някои от мерките по нея по-рано, още преди окончателното й съгласуване.

Труд

Пускат за продан Пловдивския панаир. Пловдивският панаир трябва да влезе в програмата за приватизация още през тази година, заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски при представянето на приоритетите на министерството.

Той припомни, че икономическата комисия в парламента одобри стратегията за приватизация през тази година и предстои тя да бъде гласувана в пленарната зала. Предвижда се през борсата да бъдат продавани миноритарни пакети от държавни предприятия.

Има инвеститорски интерес и към част от предприятията в забранителния списък за раздържавяване, каза Лукарски, но добави, че някои от тях не трябва да се пипат - например свързаните с военнопромишления комплекс като ВМЗ-Сопот.

Като примери за предприятия, които могат да бъдат раздържавени, Лукарски посочи Агенцията за дипломатически имоти в страната (АДИС). Дружеството е към Министерството на външните работи, а то е дало становище, че АДИС не трябва да се продава. Агенцията за приватизация не била съгласна.

Новинар

БГ фирми ще правят парфюми в арабските емирства. Български компании имат интерес към производството и дистрибуцията на парфюми и козметика в Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Това стана ясно на бизнес форум, на който бяха представени условията, изискванията и предимствата при създаване на фирми в ОАЕ. "Регионът на Близкия изток предоставя възможности на инвеститори от цял свят да се развиват в областта на автомобилостроенето, обработката на храна, както и в производството на полимери, стъкло, метали и строителни материали", подчерта Пробир Чакраборти, главен оперативен директор на Държавния инвестиционен фонд на Рас ал-Хайм (RAK Investment Authority - RAKIA).

По думите му компаниите, които решат да се развиват на тамошния пазар, ще могат да извършват безмитна търговия с всички страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Освен това инвеститорите ще бъдат освободени от плащане на данъци както върху заплатите на своите служители, така и върху своята печалба.

Компаниите могат да се възползват от ползването под наем на промишлени парцели, складове, бизнес центрове и офис пространства в две зони - свободна и платена. Ако нямат нужда от инвестиционен партньор на местно ниво, могат да се възползват от предимствата на свободната зона. Печалбата им няма да се облага от данъци, но ще се наложи да плащат 5% мито като депозит за стоки, които са предназначени за износ.

24 часа

Арестуван адвокат поръчал да хвърлят обезглавена кокошка в колата на колега. Пловдивският адвокат Владимир Елдъров, който е в ареста от няколко дни, е поръчал да сложат в колата на колегата му Димитър Деков обезглавена кокошка, съобщиха вчера от окръжната прокуратура. Двама доверени мъже на задържания изпълнили поръчката. На 3 декември м.г. те разбили страничното стъкло на хюндая на Деков и подхвърлили мъртвата птица.

"Изненадан съм от развоя на събитията. Не бих искал да коментирам, нека оставим разследващите да си свършат работата", каза вчера адвокат Димитър Деков. Той отказа да отговори на въпроса дали е бил конкурент на Елдъров при водене на дела на пострадали при катастрофи срещу застрахователи. Наскоро около името на задържания адвокат избухна скандал заради обезщетения. Близки на загинало момиче в пътен инцидент от с. Маноле твърдят, че не са получили 160 000 лв. Семейство на починал мъж от с. Борец пък не било взело присъдените 68 000 лв. Елдъров се е явявал и по двете производства.

Преди задържането си той обясни, че е превел сумите по сметка на пълномощника на фамилиите, който не им ги е платил.

От прокуратурата са категорични, че арестът на адвоката не е във връзка с въпросните компенсации. Срещу Елдъров са повдигнати обвинения за подбудителство на 5 палежа на автомобили и жилищни имоти. Зад решетките са и извършителите - Мартин Поптолев, Светослав Спасов, Петьо Пенев и Валери Бодуров. Първите двама са обвинени и в грабеж на гръцки гражданин и кражба на кола в Пловдив.

Сред мишените на адвоката е негов приятел, който му дължал 25 000 лв. Елдъров поръчал на 4-мата апаши да драснат клечката на колата и трактора му в с. Зелениково. Според разследващи правистът стои и зад запалването на БМВ и къща в Баня. Колата и жилището са на сътрудник на адвокат Владимир Мерджанов - конкурент на Елдъров по делата срещу застрахователните компании.

"Свидетел съм и нямам право да разгласявам обстоятелства", каза Мерджанов. Още един пловдивски адвокат - Иван Иванов, е бил поръчан от Елдъров. Неговият джип "Нисан" изгоря м.г. Криминалисти твърдят, че арестуваният е подбудител и за палежа на автомобил и гараж в с. Марково на негови съседи.

Монитор

До 3 бона глоба за манджи без описани алергени. До 3 бона глоба може да отнесат кръчмарите, ако не изписват в менюто алергените, които се съдържат в предлаганите от тях храни. Това е санкцията за повторно нарушение на наредбата за етикетирането на храните, която влезе в сила в средата на декември миналата година. До началото на месеца експертите от Агенцията по храните прилагаха т.нар. меки мерки и по време на проверките си не налагаха тежките наказания на фирмите, а само им правеха предписания за установените нарушения в сферата на етикетирането. При липса на етикети, които съобщават за опасните съставки първоначално санкцията е от 500 до 1000 лева.

В момента Българската агенция за безопасност на храните проверява дали магазините и ресторантьорите спазват задължението да отбелязват алергените в менюто на своите заведения, съобщи вчера директорът на ведомството проф. Пламен Моллов. Досегашният контрол показва, че заведенията от големите вериги са изрядни, но в малките кръчми алергените не се изписват. Европейският регламент, който е въведен от 13 декември, изисква да са изписани лактоза, глутен, яйца, ядки, семена, соя. Рибата също е алерген, но ако един рибен ресторант предлага само това, не е нужно специално обозначение, обясни Моллов. Същите изисквания важат и за храната, предлагана от сайтове. От догодина върху етикетите на хранителните продукти трябва да бъде изписана тяхната енергийна стойност.

Друга новост, която влезе в сила, е големината на шрифта на малките букви, с които са изписани съставките.

Вече има изискване при нормалните опаковки големината да бъде най-малко 1,2 мм, а ако опаковката е по-малка от 80 кв. см, големината на шрифта на буквите може да е не по-малка от 0,9 мм. В случай че етикетът е с повърхност от 10 кв. см има изисквания за предоставяне само на някои данни като наименование, съставките, които предизвикват алергии и непоносимост, нетно количество, както и срок на трайност.