Въвеждане на система за данъчен кредит на най-уязвимите слоеве от населението, както и създаване на механизъм на следене и по-прецизно отчитане на данъчните задължения. Това е една от мерките, които ще предложи КНСБ заедно с Минно-голожката камара и работодателски организации, обяви лидерът на синдиката Пламен Димитров пред БНР. Те са подготвили няколко анализа за развитие на индустрията.

Те ще бъдат дискутирани днес в централата на КНСБ, където се провежда кръгла маса по темата. В нея ще участват освен експертите и индустриалните федерации на КНСБ, представители на бизнеса. Целта е да се обединят около една обща визия за повишаване на конкурентоспособността на икономиката ни, която да бъде представена на правителството.

„Това, което ще предложим, има интегрален характер. Говорим за мерки, които касаят цялостната бизнес среда. Говорим за макроикономически мерки, които почти никой не отрича, че трябва да бъдат въведени, но и никой не ги прави. Вярно е, че виждаме воля за ключови реформи, заложени в програмата на кабинета, които и ние предлагаме. Тук има известна надежда. Говорим за съдебната реформа, т.е. цялостната среда, която да гарантира правовата държава. Виждаме воля за реформа и в пенсионната система", поясни Пламен Димитров.

По думите на лидера на КНСБ, всички подготвени разработки формулират нуждата от адекватна индустриална политика, развитие на ключови сектори и развитие на обособени клъстeри. Избор на приоритети за развитието на страната и реформи с акцент върху тези сектори, които имат експортен потенциал.

Пламен Димитров заяви още, че КНСБ и Центърът за изследване на демокрацията предлагат ревизиране на плоския данък и въвеждане на прогресивна данъчна система и необлагаем минимум, докато други организации не подкрепят идеята и имат свои виждания по темата.

Другите теми, които ще бъдат обсъждани днес и които били много важни, са регулаторните режими. Предлага се да се създаде единно звено за системен мониторинг на всички регулаторни режими.

По повод разговорите, които се водят за пенсионната реформа, президентът на КНСБ изрази надежда, че до края на март е възможно да се постигне съгласие. „Смятам, че макар и с противоречив резултат до момента, краят на март все още е възможен хоризонт за консенсус, ако всички си дадат сметка, че изразявайки първоначалните си искания и виждания, в това число и ние, и защитавайки ги, най-накрая трябва да се направи крачка назад, за да може да се стигне до едно приемливо и работещо решение", каза в заключение лидерът на КНСБ.