Капитал Daily

Първи годишен спад на износа от пет години. Българският износ се свива за пръв път от 2009 г. Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2014 г. показват, че стойността му е 42.24 млрд. лв., или с около 0.7% под резултата от предходната година. Понижението е минимално и може да бъде коригирано нагоре или надолу в зависимост от окончателните данни за европейските пазари, които ще бъдат изнесени след месец. Според анализатори обаче процентът ще остане на отрицателна територия, като причините за това са основно две - руско-украинската криза и поевтиняването на суровините в световен мащаб. Спадът на износа е лоша новина, защото малкият вътрешен пазар е недостатъчен за раздвижването на българската икономика.

Когато светът е зле

Още в началото на миналата година износът започна да пада и загуби функцията си на двигател на българската икономика, какъвто беше в едни от най-тежките кризисни години - 2010 и 2011 г. През цялата 2014 г. имаше вариации нагоре-надолу, които не даваха шанс да се прогнозира с точност как ще завърши годината. През декември имаше значително подобрение при износа в посока ЕС, но то не успя да компенсира негативното влияние на слабото представяне на пазарите извън общността.

Третите страни (извън ЕС) бяха движещата сила между 2010 и 2012 г., но след това тенденцията се преобърна. Българският износ започна да зависи отново от европейските държави, които по принцип са най-големият пазар за местната продукция. През миналата година обаче еврозоната изпадна отново в рецесия, а показателите на ключови икономики като френската, германската и италианската се влошиха. Негативният удар върху България е неизбежен, тъй като това са и едни от най-големите пазари за страната ни.

Минус заради Русия и Украйна

Най-силен беше ефектът от конфликта между Украйна и Русия. Статистиката на НСИ показва, че за една година износът в посока Украйна се е свил с над 55% до едва 370 млн. лв. Към Русия има спад от 10% до 1.032 млрд. лв. Номинално намалението към двете държави се оценява на около 570 млн. лв. Това не е толкова много - едва около 0.9% от общия износ, но е достатъчно, за да преобърне статистиката и да завърши годината с минус. И не се очертава тенденция тази година да е различна.

Според Васил Велев, председател на Асоциация на индустриалния капитал в България, основният проблем е свързан с руско-украинския конфликт. Там той вижда и косвени ефекти - много български компании са поддоставчици на европейски компании, които също страдат от кризата.

"Булсатком" пуска интернет телевизия до месец. Сателитният оператор "Булсатком" пуска интернет телевизия (IPTV) от 5 март. Новата услуга ще е достъпна само за клиентите, които имат активен абонамент за оптичен интернет на компанията. IPTV ще предоставя достъп до 140 тв канала, от които над 40 с високо качество (HD). Допълнително абонатите ще могат за гледат видео по поръчка (Video on Demand - VOD). Покритието на оптичната мрежа на компанията включва в момента София (частично), Варна, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Добрич, Асеновград, Велинград, Велико Търново, Габрово, Шумен, Хасково, Бургас (частично - три квартала) и др. 

На всяко устройство - навсякъде

"Булсатком" ще въведе и т.нар. Fusion пакет, който ще се плаща допълнително и ще включва 25 HD канала и достъп до видеотека. Услугата ще е достъпна и от смартфон или таблет, при това без да има значение към каква мрежа е свързано мобилното устройство (мобилна или безжична). Това става чрез мобилно приложение, което потребителите могат да свалят от онлайн магазина Google Play, ако ползват джаджа за Android, и от App Store, ако са с iPhone или iPad. След това те трябва да се регистрират на сайта на "Булсатком", за да могат да си създадат дигитален профил. През него могат да гледат телевизия или да имат достъп до ресурсите на онлайн платформата през всякакви устройства. От компанията обявиха на своя сайт, че в момента работят върху приложение, което да позволява подобна функционалност и за настолен компютър. Идеята е сравнително новаторска за България, но постепенно оператори се ориентират към добавянето на подобни възможности. От останалите доставчици на IPTV подобно приложение предлага "Мобилтел". То е достъпно за максимум пет устройства, които трябва да са съвместими с Android или iOS. "Нетера" предлага друг подход, с който да позволи на абонатите да гледат телевизия на всяко устройство. Платформата на компанията е направена така, че да бъде достъпна през браузъра на смартфона или таблета и през него да става регистрацията. "Това е тенденция, която всички оператори се стремят да реализират", коментира Невен Дилков, управител на "Нетера". Той допълни, че платформата на компанията обаче е насочена повече към потребители, които се намират извън България. Другият голям играч при фиксирания интернет и съответно при IPTV - БТК, обяви, че не предлага подобна функция за момента. От телекома уточняват, че се работи по такова решение и до края на 2015 г. се планира такова да бъде предложено на потребителите.

Сега

Борисов ще иска 2.2 млрд. евро, за да станем газов център. Месец след като представи идеята си за създаването на европейски газов разпределителен център (хъб) край Варна, премиерът Бойко Борисов обяви, че той ще струва 2.2 млрд. евро. "Това е на половината на цената на "Южен поток през българската територия", обясни премиерът след вчерашната енергийна среща на високо равнище с представители на ЕК и на страните от Централна и Югоизточна Европа - Австрия, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словения и Словакия.

Срещата бе договорена още в края на миналата година от енергийните министри на държавите от ЕС, засегнати от спирането на "Южен поток", и ЕК. Първото й заседание се проведе вчера в столицата. Специално за срещата у нас бяха дошли "дясната ръка" на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер - заместник-председателят на Еврокомисията Марош Шевчович, който отговаря за енергийния съюз, както и комисарят за енергетиката и климатичните промени Мигел Канете.

По рано през деня Борисов обяви, че ще търси финансиране на проекта по плана "Юнкер. Освен създаване на хъба се предвижда още изграждането на ново газово хранилище в Северозападна България, 2 компресорни станции в гр. Левски и в Провадия и разширяване на хранилището в Чирен. В обширна презентация, разпространена от правителствения пресцентър, премиерът подчертава и предимствата на страната ни за изграждането на газовия център. Сред тях са подчертани географското разположение на страната ни, което я определя като стратегически партньор, добре проектиранaта национална газопреносна мрежа, добре балансирана транзитна национална система с газохранилище; добив на нефт и газ в региона; ниско вътрешно потребление - свободен капацитет за транзит; прозрачни процедури за доставки и строителство на справедливи цени; дългосрочен и краткосрочен капацитет.

Не е ясно обаче дали и кога тези проекти ще бъдат реализирани и какво финансиране ще се търси, ако ЕК откаже субсидирането на проекта. На въпрос дали Борисов ще посети Москва, за да убеди и руската страна в нуждата от газовия хъб, той отговори: "Ходенето става, след като те поканят. Ходи се там, където си желан". По думите му България не се притеснява от една такава среща, защото е работила по правилата. Премиерът обаче отново подчерта, че страната ни все още не е получила официален отказ от Русия за спирането на проекта "Южен поток".

Земеделското министерство иска да не се връща ДДС при износ на дървесина. Спорна и трудна за осъществяване идея за ограничаване на износа на дървесина обявиха вчера от Министерството на земеделието и храните. "Предложението ни е временно да се въведе забрана за възстановяване на ДДС за изнесения необработен дървен материал", съобщи заместник-министърът на земеделието доц. Георги Костов, който представи серия от предстоящи мерки за опазване на родните гори.

Идеята трябва да стане факт след промени в закона за ДДС, които земеделското ведомство смята да прокара до май т.г. "Целта е да се постави икономическа преграда пред опитите да се изнася дървесина, тъй като мораториум за това не може да се въведе заради европейски договорености", обясни доц. Костов. Самият той призна, че предложението е трудно за изпълнение, затова в момента се водят разговори с Министерството на финансите и с юристи, които трябва да изпипат правно нещата. Въвеждането на подобни мерки без съгласуване с ЕК може да доведе до възражения от Турция и Македония, каквито вече сме получавали при предишни ограничения.

През миналата година официално сме изнесли 900 хил. куб. м дървесина. 600 хил. куб. м от тях са заминали в Турция, а останалите - в Гърция и Македония. Според доц. Костов тези количества могат да се усвоят от нашата горска промишленост, без това да се отрази на пазара и на цените на дървен материал. "Едва ли идеята ни ще се посрещне еднозначно от фирмите износители, тъй като 1 кубик дърва излизат от страната ни на цена от 50 лв., а в Македония вече стават 50 евро. Но смятаме, че тя е правилна, тъй като трябва да се гледа интересът на държавата", коментира той. По думите му пазарът ще се наблюдава и ако няма ефект, мярката ще бъде премахната.

Сред другите мерки за опазване на горите е включването до седмица на нови 103 хил. хектара (1 млн. и 30 хил. декара) държавни гори в категорията "защитни". Тези гори са разположени на силно наклонени терени, около водни басейни, реки или инфраструктурни съоръжения, задържат дъждовната вода и предпазват склоновете от ерозия. За по-доброто опазване на полските и горските пътища е издадена заповед, забраняваща по тях да се извозва дървесина, когато те са преовлажнени. Забранено е и навлизането в сечища на големи камиони. До март 2015 г. пък ще се промени наредбата за сечта в горите. За всички възобновителни сечи ще бъде определена горна граница от 20% като максимално разрешено количество за изсичане. При отгледните сечи максимумът ще е 30%.

24 часа

74 българи укрили $ 380,8 млн. в банка в Швейцария. 74-ма души, обявили се като български клиенти, са използвали швейцарски канал за укриване на доходи, съобщи френският вестник "Монд". Той бил прокаран от швейцарския филиал на британската банка HSBC.

Аферата, разследвана от "Монд", е най-голямото изтичане на банкова информация в историята, предават световните агенции.

България е на 69-о място в списъка на страните, откъдето са данъчните бегълци. Въпросните 74 клиенти са вкарали 380,8 милиона долара в швейцарския филиал. Те са открили за целта 204 банкови сметки.

264,1 милиона долара е най-голямата сума, която е внесена от един от българските клиенти. За сравнение френският вестник обяснява, че брутният вътрешен продукт на глава от населението в България е бил 5800 долара през 2007 г. 10% от населението на страната държат 22,16% от доходите през 2007 г., показват данни на Световната банка.

Клиентите от България са влагали парите в анонимни сметки, в които има номер вместо име.

Според разследването на "Монд" през Женева са прехвърлени 180,6 милиарда евро на повече от 100 хиляди клиенти и 20 хиляди офшорни компании през сметките на HSBC. Това е станало от 9 ноември 2006 г. до 31 март 2007 г. Този период отговаря на цифровизираните архиви, откраднати от HSBC PB от Ерве Фалчани, бивш служител на банката.

"Монд", който разследва аферата HSBC от началото ѝ, се докопа през пролетта на 2014 г. до глобални банкови данни за създаване на гигантска международна измама, които се отнасят за периода 2005-2007 г. Изданието споделя тази информация с международни медии, координирани от Консорциума на разследващите журналисти, базиран в САЩ. В най-голяма дискретност 154 журналисти от 47 страни, работещи за 55 медии, са мобилизирани, за да разследват данните.

Временни личник арти за подсъдими - стях не могат да бягат. Да бъдат отнемани личните карти и задграничните паспорти на обвиняеми и подсъдими, които имат забрана да напускат страната, и вместо тях те да получават заместващи документи, предлага главният прокурор Сотир Цацаров.

Това е една от идеите в експертен проект за изменение на Наказателнопроцесуалния кодекс, който вчера Цацаров представи на премиера Бойко Борисов и председателя на парламента Цецка Цачева.

"Предложенията са основно за повишаване на ефективността на мерките за неотклонение - подписка, парична гаранция и домашен арест", обясниха от прокуратурата.

До необходимостта от затягане на контрола се стигна, след като се разбра, че осъдени за тежки престъпления безпроблемно напускат страната.

Сред "изпарилите се" бяха осъдените за рекет Ангел Христов и Пламен Галев - Братя Галеви, Илиян Тодоров, получил доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека "Соло", Вили Георгиев и Светлозар Стоилов, наказани с 18 г. затвор за убийството на студента Стоян Балтов пред дискотека "Амнезия".

"Случаите "Галеви", "Соло", а и многото други, които не са известни, но са следвали тази пътека, трябва да бъдат пресечени", каза Цацаров след срещата си с Цецка Цачева в парламента.

Той припомни, че "проблемът с осъдените престъпници, които успяха да се изплъзнат от правосъдието и да се укрият", бе поставен остро в доклада на Европейската комисия.

"Не мисля, че е нарушение на човешките права въвеждането на мерки, които са утвърдени в огромната част от европейските страни. Ние не сме измислили нещо ново", добави главният прокурор.

Труд

Операцията "Червеи" била срещу полицаи предатели. Разработка „Червеи" имаше, но тя не беше срещу протестиращите граждани, а срещу полицаи предатели. Това съобщи сензационно за „Труд" високопоставен източник от специалните служби.

Издайниците били следени по сигнал при съвместна операция на МВР и ДАНС. По оперативни данни няколко продажни ченгета давали достъп на „външни хора" до секретната информационна система на вътрешното ведомство. В процеса на проверката агенти по сигурността поискали разрешение „за контрол на мрежите в продължение на 300 дни". Получили го от съдия по реда на Закона за специалните разузнавателни средства ( СРС).

„Подслушване и външно наблюдение не е имало спрямо никого, поясни нашият източник. - За да установим нелоялните служители на МВР, ни беше нужен само контрол на достъпа до трафика в мрежите на доставчици на интернет и телекомуникационни услуги . С него може да се проследи от кои компютри и телефони се прави корупционната услуга."

За "Червеи"-те преди дни съобщи шефът на парламентарната вътрешна комисия Атанас Атанасов. Според него 300 дни били подслушвани бунтарите срещу кабинета "Орешарски". Атанасов се смята за спец по темата, тъй като беше подсъдим по делото „Бръмбаргейт" - за слухтенето в дома на главния прокурор Филчев и негови съседи.

„В казаното от Атанасов само числото 300 е вярно", коментираха от Бюрото за контрол на СРС. Според техния доклад „няма подслушване на физически лица, но има пропуски в службата".

По-рано вътрешният министър Веселин Вучков съобщи, че информирал премиера за нарушения на Закона за СРС, посочени в доклад на Бюрото за операция "Червеи". Той допълни, че има предложения за дисциплинарни наказания в дирекция „Сигурност". Дни по-рано Вучков отбеляза, че „имало следи за влизане в информационните фондове на МВР, съхраняващи СРС информация" и обобщи: "Не изключвам да са подслушвани протестиращи, но не мога и да го потвърдя."

„Гарантирам, че не са подслушвани протестиращи, ако премиерът някога е смятал друго, някой го е подвел гнусно", коментира бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев пред „Труд". Главният прокурор Сотир Цацаров пък заяви, че разработката "Червеи" била „тема на прокуратурата далеч преди да стане такава на членове на парламента и да получи медийно огласяване." Разследването било за констатирани нарушения. "Прокуратурата работи и когато има резултати, ще ги представим", заключи обвинител №1.

Здравното министерство предлага данък „чипс". Здравното министерство предлага промяна в Закона за здравето, с която акциз да плащат не само производителите на алкохол и цигари, но и тези, които правят нездравословни храни. Това съобщи в Смолян зам.-министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски.

"Предлагаме промяна в текста за храни, които съдържат сол над 5% - нездравословни храни, да плащат акциз. Това ще бъде една открита война. Надявам се пораженията за нас да не са много тежки", каза зам.-министърът. Като пример за вредни храни той спомена чипсове и бургери от големи вериги.

Пред "Труд" от министерство на земеделието посочиха, че все още колегите им от Министерство на здравеопазването не са ги запознали с проекта си.

До момента две държави в ЕС са въвели специфични данъци върху храните - Дания и Унгария. Дания въведе данък върху съдържанието на мазнини в зехтина и растителните масла като мярка срещу нездравословното хранене и повишаване на продължителността на живота. Налогът там се изчислява на базата на масата на съдържащите се в продуктите мазнини и е 16 датски крони (2,90 долара) на кг мазнина. Новият данък там доведе до увеличаване на цената на хамбургерите с 0,15 долара, а зехтинът с 0,40 долара.

Унгария също въведе данък за нездравословните храни и напитки. Законът се отнася до храните с повишено съдържание на захар, сол и въглехидрати, както и до продукти с повече от 20 милиграма кофеин на 100 милилитра. Унгарското министерство на здравеопазването защити въвеждането на така наречената такса "хамбургер" с проучване, което доказва увеличаване на здравословните проблеми при сънародниците му вследствие консумацията на солени и мазни храни. Чипсът се облага с 200 форинта (малко над 1 долар) на килограм. Това може да повиши с около 10% цената на стандартна опаковка от 90 г. Под новия налог попадат както храни и напитки с високо съдържание на сол и захар, така и овкусители.

Монитор

Болниците със закован бюджет за годината. Болниците ще имат заковани рамки на бюджетите си за цялата година. Те ще трябва да съобразяват харчовете си така, че да не ги надвишават. Това реши Надзорният съвет на НЗОК.

Лечебните заведения ще имат още бюджети за тримесечие, както и за всеки месец поотделно, в чиито рамки ще трябва да се свиват. Идеята е по този начин да се затегне финансовата дисциплина и да не се хвърлят средства за неща, които не са необходими, както и да не се надписват клинични пътеки и болниците да вземат пари от касата, но на практика да не са лекували пациенти по тях.

Малка част от средствата, не повече от 5%, определени за месец или тримесечие, ще могат да се прехвърлят за следващия период.

Заковаването на бюджетите означава лимити за лечение - нещо, което е недопустимо в здравеопазването. Ако това се случи, ще има листа на чакащите, което е дискриминация по отношение на болните, възмути се от решението на надзорниците Пенка Георгиева - председател на пациентската организация „Усмихни се". По този начин се нарушавали и правата на пациентите за избор на болница, в която да отидат. Ако едно лечебно заведение е добро, с добри специалисти, техника и добро отношение към хората, естествено е то да има и повече пациенти, посочи Георгиева. Тя определи решението като абсурдно и целящо да ограничи достъпа до лечебните заведения. По думите й не е тайна, че на някои места има свръххоспитализация, но работа на МЗ било да въведе час по-скоро електронната здравна карта и чрез нея да става ясно във всеки един момент дали се надписват дейности или зад отчетената клинична пътека е имало действително лекуван болен.

Съвършено различна позиция застъпи председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов. Би трябвало болниците да се справят в рамките на фиксираните бюджети. Освен това има толеранс от 5%, които могат да прехвърлят за следващ период, коментира той. И допълни: Би трябвало да има регулация, няма страна без листи на чакащите в Европа, към момента България е единствената, в която това не се прави. Д-р Райчинов посочи още, че когато има обективни показатели за приети пациенти над бюджета, има възможност да се направи заявка до НЗОК, която на свой ред да провери случаите и ако прецени, че отчетеното лечение е целесъобразно, да плати повече на лечебните заведения.

Абонати залагат подаръци, за да платят сметките. Абонати залагат подаръците, получени от близките си за Коледа и Нова година, за да платят високите сметки за ток. Работещи в заложните къщи в Търново разказаха, че след празниците при тях идвали доста хора, които искали да заложат каквото имат, за да могат да си платят получените наведнъж по две високи сметки за електричество. Подготвеният от енергодружеството „Енерго-Про" неприятен следпразничен сюрприз, сварил повечето от абонатите неподготвени и с празни портфейли. И за да не останат на тъмно и студено насред зимата, те трябвало бързо да намерят решение. Някои от тях набързо събрали в 1-2 торби получените от родителите и децата си подаръци и направо ги отнесли в заложните къщи. Основно закъсалите финансово залагали черна и бяла техника: телевизори, компютри, лаптопи, перални и мобилни телефони. Имало и такива, които обяснявали, че са се поохарчили покрай подготовката на празничните софри и сега някак си трябва да удържат фронта до заплата или пенсия. Те обаче били сигурни, че на всяка цена ще откупят отново даровете, преди близките им да разберат, че те са били заложени. Освен новогодишните подаръци болярите залагали и семейни ценности и бижута, а мъжете резачки за дърва, ъглошлайфи и циркуляри. Един дори предложил да заложи цял масивен струг за метал, ако има кой да дойде с камион до работилницата му и да го вземе, но получил категоричен отказ.

„Лихвата тука си е твърда, 10% на месец, без скрити и заблуждаващи  условия. Казват ми колко трябва да внасям на месец и аз си правя сметките. Залагам телевизора за 200 лв. за един месец и в края му трябва да платя 220 лв. Няма опасност изведнъж да се окаже, че съм взел 1000, а трябва да връщам 10 или 20 хил. лв. както е при онези кожодери с бързите кредити. Вече от 4-5 години редовно ползвам услугите на 1-2 заложни къщи и съм доволен. Момчетата там ме познават и ако се наложи, ме изчакват някой и друг ден допълнително за вноската, без да ми правят проблеми", разказва възрастен мъж, причакан на излизане от една от заложните къщи в центъра на Велико Търново. Той обяснява, че току-що  оставил в заложната къща телевизора си, но нямало никакъв проблем, тъй като вкъщи си имал още един по-голям. А този бил „оборотен" и повечето време прекарвал по заложните къщи.

Стандарт

На БФБ искат защита за дребните акционери. На международните финансови пазари търговията бе изключително динамична през изминалата седмица. Петролът и акциите реализираха седмични ръстове, макар в петък акциите да изтриха част от седмичните печалби. Рублата записа една от най-добрите си седмици в резултат на ръста на цената на петрола и търсенето на мирно решение на конфликта в Украйна от лидерите на континентална Европа, нарушавайки твърдия тон на Вашингтон и Лондон.

Единната европейска валута силно поскъпна в началото на седмицата, като се търгуваше около 1.15 долара за евро, преди да се срине в края на периода до около 1.13 долара за евро. Въпреки разпродажбите в края на седмицата еврото все пак записа минимален седмичен ръст. Причина за тази динамика е решението за преустановяване достъпа на гръцката финансова система до финансиране от Европейската централна банка, както и неотстъпчивостта на европейските лидери относно ново намаляване главницата на гръцкия дълг, за което новото гръцко правителство претендира и заради което то беше избрано на власт.

На българския капиталов пазар търговията остава все така нисколиквидна и без посока. Пенсионните промени, приети от Народното събрание преди Коледа, като че ли намалиха своето негативно отражение върху българския фондов пазар. Сега корпоративното управление и защитата интересите на дребните инвеститори отново са на дневен ред. Това е особено валидно след внесените търгови предложения от мажоритарния акционер за отписване на акциите на "ЕнергоПро Продажби" и "ЕнергоПро Мрежи", както и внесените по-рано търгови предложения за отписване на акциите на "Арома" и "Арома риълистейт". Надеждата на дребните инвеститори е Комисията за финансов надзор да защити техния интерес, като определи по-високи и справедливи цени на търговите предложения.

Отписването на компании от публичния регистър намалява предлагането на акции на Българска фондова борса, което би трябвало да доведе до силно поскъпване за акциите на оставащите компании в някакъв момент.

За да имаме обаче развит капиталов пазар, мажоритарните собственици на българските публични дружества трябва да се научат да споделят корпоративни печалби с останалите акционери под формата на дивиденти. Така по естествен начин ще се засили интересът към българския капиталов пазар, както от желаещите да инвестират средствата си, така и от компаниите, които желаят да се финансират чрез емисии акции, облигации и други инструменти. Досега държавата в лицето на правителството и надзорните органи бяха сред най-често обвиняваните за незадоволителното състояние на капиталовия пазар, но е време да се адресират и "провиненията" на публичните компании и на техните мажоритарни собственици в частност, които трябва да се научат да разпределят част от печалбите си под формата си на дивиденти, както и да подобрят прозрачността си и цялостното си отношение към дребните инвеститори. Разбира се, че има и добри примери, но те са крайно недостатъчно.