Сега

Негарантираните депозити намаляха с близо 1 милиард лева. С над 906 милиона лева са се свили негарантираните влогове на домакинствата над 200 хиляди лева в края на 2014 г. в сравнение с началото на годината. Това показват изчисления на базата на последните данни на БНБ за депозитите и кредитите, разпространени вчера. Най-много са намалели депозитите, които са точно над границата на защита - от 200 до 500 хиляди лева. Те са се свили с 419 милиона лева. Влоговете между 500 хиляди лева и 1 милион са намалели със 169 милиона лева за година, а тези над милион - с 318 милиона лева.

Същата е тенденцията и при фирмените депозити. За една година влоговете над милион са се свили с над 919 милиона лева, а тези между 500 хиляди лева и 1 милион - с 69 милиона лева. В същото време общият размер на депозитите в банките се увеличава. Ръстът за 2014 г. е с 1.465 милиарда лева. Той обаче идва изцяло от спестяванията на домакинствата, които са пораснали с над 1.566 милиарда лева за година въпреки изваждането на КТБ от статистиката през ноември 2014 г. Фирмените депозити пък са се свили със 101 милиона лева през изминалата година.

Данните показват, че кризата с КТБ е направила хората по-предпазливи, но не е довела до намаляване на темпа на спестяване. Част от големите депозити са раздробени на по-малки и разпределени в различни банки. Парите, изплатени по гарантираните влогове в КТБ, също са останали в банковата система. Към края на декември спестяванията на домакинствата са общо 39.26 милиарда лева. Само месец по-рано статистиката отчете спад на този вид депозити заради изключването на КТБ. Тогава те бяха спаднали до 35.54 милиарда лева, но нивото им се възстанови само за седмици.

БДЖ е влязло в преразход и за чистачките. След като стана ясно, че в товарните жп превози са се увеличили разходите за гориво, защото се краде, се оказа, че харчовете за хигиена в пътническите ни вагони също са нараснали. През миналата година звеното по почистване е погълнало с 900 хил. лева повече в сравнение с предходната, обяви вчера шефът на "БДЖ Пътнически превози" Димитър Костадинов.

През 2013 г. за заплати на 22 чиновници и над 400 чистачи са отишли 3.2 млн. лв. През 2014 г. това перо вече е погълнало над 4.120 млн. лв. На всичкото отгоре не било ясно колко често са чистени влаковете, вместо това да се прави всеки ден. Това била и причината за мръсотията в пътническите композиции. "Има материали, има препарати, има хора. Занижен контрол и липса на организация. Това е проблемът. Затова е издадена нова заповед - началникът на всеки влак ще отговаря персонално и ако вагоните не са хигиенизирани, няма да тръгва. Иначе следва наказание за него", заяви Костадинов. В отговор на въпрос на в. "Сега" за това дали вярва, че негов подчинен ще откаже да тръгне, защото композицията му е мръсна, той отсече: "Щом трябва, ще има и спрени влакове". Задължението за проверка на чистотата даже било в длъжностната характеристика на машинистите.

В структурата на железниците почистването е поверено на отделно поделение с 440 души персонал. То ще бъде разформировано и реорганизирано с идеята да работи по-ефективно. Шефът на звеното вече бил уволнен заради това, че не е налагал контрол. В същото време стана ясно, че обявените за уволнени пред миналата седмица 12 служители заради кражбите на гориво в товарните превози, на практика са по-малко - засега едва 4. Други 6 души излезли спешно в болнични и се чака явяването им на работа, за да си получат заповедите за уволнение.

Капитал Daily

Разминаване и за пенсиите на работещите тежък труд. Правителството, социалните партньори и частните пенсионни дружества са се разминали почти изцяло във вижданията си за бъдещето на третия стълб на пенсионната система - т.е. за пенсиите на работещи тежък труд. Това беше четвъртата тема от серията дискусии, свързани с предстоящата пенсионна реформа.

Въпросът е какво се случва с две групи хора, които работят 1-ва и 2-ра категория труд - тези, които са се осигурявали и преди 2000 г. в НОИ и след това в частен професионален фонд (където отиват между 7 и 12%-тни пункта от осигуровките), както и категорийните работници, внасяли осигуровки изцяло след 2000 г. Статистиката на Комисията за финансов надзор (КФН) показва, че проблемът засяга значителен брой хора. Последните официални данни са към деветмесечието на миналата година и те показват, че над 740 хил. души се осигуряват в професионален пенсионен фонд (ППФ). И въпреки изразената във вторник готовност на пенсионните фондове да започнат веднага да изплащат пенсии фактът, че това се отложи отново (за 2016 г.), говори за наличие на проблем в системата.

Какво предлагат фондовете

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин обяви, че по казуса с осигуряващите се в двата периода - преди и след 2000 г., мненията на Министерството на финансите и частните дружества се различават напълно. В момента законът предвижда по партидите да се трупат средства и когато дойде моментът за пенсия, парите от ППФ да се прехвърлят към Националния осигурителен институт (НОИ). След това държавното осигуряване има ангажимента да изплаща пенсията.

Предложението на частните дружества е те да не прехвърлят натрупаната сума към държавата, а да изплащат месечна пенсия, която да се добавя към месечната пенсия от НОИ. Ако се направят необходимите законодателни промени и парите останат във фондовете, те биха носили допълнителна доходност за хората, каквато не се получава от НОИ. Дава се пенсия за категорийните работници: 3 години за втора категория труд и 8 години при работещите първа категория, като в този период хипотетично те биха могли да се инвестират. Остава обаче рискът от загуба на стойност, породена от пазарни сътресения по време на периода на изплащане на пенсията.

Стъкларският завод "Рубин" - Плевен, е прехвърлен в ново дружество. Oсновни активи на стъкларския завод "Рубин" са прехвърлени в новосъздаденото на 26 януари дружество "Рубин пропърти", показва справка в Търговския регистър. То е създадено чрез апорт от "Кепитъл инвестмънт", което така е придобило почти целия капитал, докато един от членовете на управителния му съвет - Йосиф Леон Узиел, държи 0.04% от акциите.

За "сделката" съобщи във вторник в. "Преса", но без да задълбава особено и стигайки до извода, че купувачът всъщност е "неизвестният Антоний Иванов". Той е само управляващ на "Кепитъл инвестмънт", която е създадена през есента на 2014 г. Реалният собственик е обвит в мъгла, но и в любопитни връзки около затворената Корпоративна търговска банка (която финансираше стъкларската фабрика) и бивши нейни клиенти и партньори. Освен това "Преса" твърди, че собственикът на банката Цветан Василев е продал завода "под носа на държавата", но детайлната проверка говори друго.

Нова фирма, нов капитал

При учредяването си "Рубин пропърти" е регистрирана с капитал от 25 млн. лв., които според описанието в Търговския регистър са производствени сгради, работилници, пещи, складове и производствени мощности на адрес, отговарящ на този на стъкларската фабрика.

Всъщност прехвърлянето на активи има предистория, свързана с бизнесмена Александър Сталийски. Според информацията, публикувана от журналиста Мирослав Иванов в личния му блог, Сталийски и партньорката му Виолета Сечкова през октомври продават депозитите си във вече затворената КТБ на учредената ден преди сделката "Кепитъл инвестмънт". Не е ясно как новосъздаденото дружество финансира изкупуването на вземанията, чиято номинална стойност е над 30 млн. лв., така че дори да са купени с голяма отстъпка, пак са представлявали сериозна сума. След тази сделка "Кепитъл инвестмънт" сключва цесия със свързваното с Делян Пеевски "Сиболе сървисис инкорпорейтид България", а после и с дружеството, собственик на активите на стъкларския завод - "Рубин инвест". Според Иванов мениджмънтa на последното умишлено не е обслужвал задълженията си към "Кепитъл инвестмънт", за да може да придобие активите му.

Труд

Бизнесът заплашва да напусне тристранката. Работодателските организации изразяват готовност да напуснат Националния съвет за тристранно сътрудничество, ако правителството не промени незабавно порочната практика за заобикалянето му по ключови проблеми на социално-икономическото ни развитие. Това се казва в съвместно писмо на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара /БСК/, Българската търговско промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

Бизнесът напомня, че Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не се е събирал на редовни заседания от края на ноември, а в същото време се приемат ключови за социалната и икономическата политика решения, вкл. законодателни. Според работодателите драстичен пример в това отношение са приетите в края наминалата година промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), въвеждащи т.нар. право на свободен избор между универсалните пенсионни фондове и Националния осигурителен институт.

Важни нормативни промени се внасят в Министерския съвет без обсъждане в НСТС, се посочва още в писмото. Особено притеснителна според работодателите е наложилата се практика промени в трудовото и осигурително законодателство да се инициират от министри и да се внасят от народни представители, а не от Министерския съвет, чрез което се заобикаля тристранният съвет, а промените се приемат без съгласуване със социалните партньори.

Работодателите отбелязват, че е станало традиция социалният министър Ивайло Калфин да представя пред обществото идеи за нормативни промени, несъгласувани по съответния законов ред със социалните партньори. По-тревожното е, че тези идеи съвпадат с очакванията само на синдикатите, а позициите и интересите на работодателите биват грубо пренебрегвани, пише в писмото.

24 часа

"Червеите" можели да копират личните данни на целия народ. Участниците в разработката "Червей" в МВР са имали пълен достъп до базите данни на МВР, включително и системата за личните документи, в която се пазят личните данни на всички български граждани. Това е установено при проверките на продължилото над 300 дни ползване на специални разузнавателни средства.

"Червей" е започнала през есента на 2013 г. след анонимен сигнал до МВР, че корумпирани полицаи изнасят информация от системите към престъпници. На базата на този сигнал бившият шеф на "Вътрешна сигурност" Тодор Костадинов е поискал разрешение да приложи СРС-та върху информационната система на МВР. Служители на отдел "Сигурност" в МВР и съдия ще бъдат разследвани заради престъпление, свързано с незаконно използване на СРС по време на разработката "Червей", започнала по сигнал за изтичане на информация от вътрешното министерство.

От Върховната касационна прокуратура съобщиха вчера, че при оперативното дело "Червей" не са подслушвани протестиращи срещу правителството на Пламен Орешарски.

"Обектът на СРС, разрешаването му - мотиви, срок, начинът на прилагане, както и съответствието им с разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства, подлежат на детайлно изясняване, за да се разбере има ли извършено престъпление", съобщиха от Върховната касационна прокуратурата.

Пускат търгове за търсене на нефт и газ в Силистар и Терес. Министерството на енергетиката ще публикува до две седмици в Официалния журнал на Европейския съюз обявата за стартирането на конкурса за разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блоковете „Силистар" и „Терес" в Черно море. Това съобщи председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Делян Добрев по време на среща с вицепрезидента на „Статойл" Рюн Бьорнсън и старши съветника по международните проучвания в норвежката компания Тони Дор.

В средносрочна перспектива очакваме добив от 2 млрд. куб. м. газ годишно от български находища от шелфа на Черно море, стана ясно вчера.

Разговорът се проведе в рамките на Международната петролна седмица в Лондон, където Делян Добрев и заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков представят потенциала и възможностите за проучване на двата блока в Черно море.

Добрев обясни пред ръководството на „Статойл", че след провеждането на прозрачен конкурс, разрешението за търсене и проучване на нефт и газ в находищата „Силистар" и „Терес" ще бъде предоставено за срок от 5 години. Заместник-министър Станков уточни, че срокът може да бъде удължен два пъти за по две години, всеки път.

Срокът за закупуване на конкурсната документация е 120 дни от деня на публикуване на Решението на Министерския съвет в Официалния журнал на ЕС, а срокът за подаване на оферти е 155 дни от публикуването на обявата.

Монитор

Общините на минус с парите за пътища и ток. Общините трупат дългове за ток, вода, ремонти на пътища, извозване на смет и метене на улици и паркове. Това показват данни на Националното сдружение на общините в България. Борчовете на кметствата са 160,3 млн. лв.

Задълженията се трупат от т.нар. местни дейности, за които общините нямат източник на приходи. Така например за уличното осветление само се харчат пари. Друго перо, по което общините трупат борчове, е поддръжката на общинските пътища. Проблемът им станал по-голям след въвеждането на винетките и отпадането на пътния данък, обясниха от сдружението. Държавната субсидия за общинските пътища не стигала за поддръжка на всичките 23 000 км шосета у нас.

В края на миналата година заради неизплатени суми фирмата по чистота в Перник спря да извозва контейнерите с боклуци. Кметството беше затънало в дългове. Борчовете стигнаха 16 млн. лв. без лихвите. В същото време на НАП се дължаха 3 671 196 лв. за ДДС и други данъци, а за 6,2 млн. лв. фирми си бяха извадили изпълнителни листове и бяха сключени споразумения за плащания. Заради финансовата криза в града правителството реши да отпусне безлихвен заем на Перник. Той обаче е в размер на скромните 2,2 млн. лв., покрива малка част от дълговете й и трябва да бъде върнат до 1 г.

„Безлихвеният кредит има за цел да помогне за покриването на най-належащите плащания. Чрез него успяхме да избегнем запориране на сметки и да се справим с някои проблеми, като снегопочистването и сметоизвозването в града. С безлихвения кредит беше решена кризата с боклука и с уличното осветление, тъй като не бяха плащани сметките за ток", съобщи за „Монитор" градоначалникът на Перник Иван Иванов. Платена е и храната на детските градини и заплатите на второстепенните разпоредители. „Остана и резерв, с който да се покрият предстоящите плащания по споразуменията от запорите", допълни Иванов. По думите му общината няма блокирани сметки, защото има договори за разсрочени плащания за 1,8 млн. лв. и трябва да бъдат покрити до юли месец, в същото време обаче в общината тече проверка за това как са харчени приходите от такса смет. Причината е, че по закон те могат да се използват само за дейности по чистота, а в края на миналата година се оказа, че няма пари за почистването на града. Иван Иванов е кмет отскоро на мястото на Росица Янакиева, която стана депутат от АБВ и наскоро почина.

4 банки организират вземането на новия дълг от €8 млрд. България е избрала четири банки, които да управляват Глобалната средносрочна програма на страната за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро. Държавните ценни книжа ще бъдат пласирани в следващите три години, а организатори на предстоящите търгове ще бъдат Citigroup Global Markets Ltd., HSBC Plc., Societe Generale и Unicredit Bank AG.

Това гласи проектът на закон за ратифициране на договора за дилърство, публикуван на сайта на Народното събрание. Aгент по емисията e Citibank N.A., London, a регистратор - Citigroup Global Markets Deutschland. Рейтинговата агенция Moody's Investors Service вече присъди предварителна инвестиционна оценка на Глобалната средносрочна програма, като тя е Baa2 със стабилна перспектива, припомня investor.bg.

„Максималният номинален размер на дълга, който може да бъде поет по програмата, е 8 млрд. евро, като общият обем на траншовете за всяка отделна година ще бъде ограничен до лимитите за поемане на държавен дълг в годишните закони за държавния бюджет", гласи проектозаконът. Той предвижда още максималният матуритет (максималният срок до падежа - бел. ред.) на книжата, които ще се издават, да бъде до 30 години.

„В документацията е посочен и максимален лихвен процент по облигациите в размер до 10%, което значително надхвърля текущите лихвени нива по българските облигации", пише още в мотивите. Целта е да не се дават насоки на пазара за лихвените нива по новите облигации.

През 2015 г. държавата най-вероятно ще излезе два пъти на международните финансови пазари - веднъж до средата на годината и отново през есента. В началото на годината финансовият министър Владислав Горанов заяви, че очаква добра доходност по външните емисии, планирани за тази година.

Стандарт

Планинският туризъм заложник на спорове. Ще останат ли зимните ни курорти любими маршрути за българи и чужденци? Или ще "подарим" на съседите на Балканите скиорите, сноубордистите и домакинствата на световни купи? Казусът е в ръцете на държавата. Продължилата с години сага със ски зоната в Банско сякаш достига точката на развръзка. Безкрайната размяна на аргументи, споровете, кръглите маси не доведоха до сближаване на позициите до конструктивен диалог или до изгодно за всички, включително за държавата, принципно решение. В дилемата "за или против" разширяването на ски зона Банско (в което строежът на втори лифт е само един компонент) се оформиха два диаметрални лагера, които по различен начин използват фактите, тенденциите и сравненията в международен мащаб.

Категоричното желание на местното население и избраните от него общински ръководства на Банско, Разлог, Добринище, както и инвеститорът концесионер "Юлен" АД, е курортът да се развива - като се увеличат пистите, респективно - притока на туристи и приходите - както за хората в региона, така и за България като цяло. Срещу икономическата логика се опълчва група от "зелени" организации и екоактивисти, които вещаят "изсичане на горите, бетониране и презастрояване на планината", плюс неизбежен близък край на снежните зими, поради глобалното затопляне. В развихрилия се широк дебат, засягащ не само Банско, а и принципни въпроси за бъдещето на зимния и изобщо планинския туризъм в България, включително Витоша, Боровец, Пампорово, се включи определена група хора и организации. "Те са обсебили "зелената идея" като нейни единствени носители и адвокати. Ние всеки ден сме в Пирин, пазим планината, защото тя ни храни", гневят се банскалии. По думите им тази група активисти, сред които и "частни лица", свързани с тях, досега са подали жалби и са започнали над 50 съдебни дела за "законови нарушения" в ски зона Банско. И са загубили всяко едно от тях. Хората в планината коментират, че само със съдебните разходи и неустойките по тези дела досега можеше да се подобри значително инфраструктурата в региона. Туристите са категорични, че има и други еколози, които скачат с аргументи срещу безразборната сеч и бранят правото на хората да се любуват на Рила, Пирин, Родопите. Да спортуват на чист въздух. И да разказват с гордост за красивите курорти на България.