Сега

Новият дълг от 8 млрд. евро мина през две комисии с процедурни хватки. Планът на правителството за изтегляне на нов външен дълг от 8 млрд. евро за 3 години срещна сериозна съпротива и само процедурни хватки го спасиха от провал в две парламентарни комисии вчера. Във водещата комисия - бюджетната - предложението мина на косъм. А преди това дойде новината, че комисията по външна политика е отхвърлила проекта, съгласно който правителството натоварва 4 банки - Citigroup Global Markets, HSBC, Societe Generale и Unicredit Bank, с подготовката и пласирането на въпросния дълг.

В късния следобед обаче от парламента се поправиха и съобщиха, че проектът всъщност е минал и на комисията по външна политика. Объркването дошло от неправилно отчитане на вот "въздържал се" на Красимир Богданов от Патриотичния фронт, който всъщност изобщо не е бил на заседанието. След "корекцията" се оказало, че предложението е прието с 9 гласа "за", 3 "против" и 5 "въздържал се".

По подобен начин проектът бе прокаран и през бюджетната комисия. Председателката Менда Стоянова първо обяви, че ще зачете гласа на отсъстващия Георги Търновалийски от левицата, след като съпартиецът му Румен Гечев изрично я попита ще приеме ли това. Но при вота се стигна до патов резултат - деветима от ГЕРБ, Реформаторския блок и Българския демократичен център бяха "за", четирима от БСП бяха "против", петима от ДПС и Патриотичния фронт се въздържаха. След като установи, че проектът не може да мине, Менда Стоянова се отметна от думите си и "отписа" гласа на червения Търновалийски, защото не бил подал уведомление за отсъствие по уважителни причини.

По време на обсъждането в бюджетната комисия финансовият министър Владислав Горанов отговори уклончиво на въпроса как и защо за агенти по дълга са избрани именно тези 4 банки. "Преценката дали са 4 и защо са точно тези 4 е направена на базата на това кои банки се съгласиха в края на миналата година да помогнат на правителството с мостови заем да разплати гарантираните депозити в КТБ", обясни Горанов. По думите му част от договорките с тях тогава включвали и участието им в програмата за емисии за следващите няколко години. Министърът посочи, че и други банки, които искат да бъдат агенти, могат да се присъединяват към програмата. А Менда Стоянова поясни, че това ще стане възможно веднага след първата емисия, с която ще се рефинансира мостовият заем от декември за влоговете в КТБ.

Земеделците стават все по-зависими от европейските субсидии. Българските фермери стават все по-зависими от европейските субсидии. Въпреки че средствата за земеделие се увеличават, произведеното от сектора намалява. Това са част от негативните изводи в анализа на Института за пазарна икономика (ИПИ) за развитието на родното селско стопанство след присъединяването ни към ЕС през 2007 г.

"Земеделците все повече разчитат не на пазара да произведе стойност, а на директните субсидии. Почти няма земеделски бизнес у нас, който да не получава някакво финансиране", коментира вчера авторът на доклада Николай Вълканов. Според него обаче това е притеснително, защото директните плащания постепенно ще намаляват и това ще постави редица стопани в трудно положение.

Ако в периода 2003 - 2006 г. за сектора са били заделени към 100 млн. евро, то между 2007 и 2013 г. в земеделието са налети близо 7 млрд. евро - европейски и национални средства. Въпреки това брутната добавена стойност от селско стопанство, т.е. стойността на продукцията от сектора, изразена в съпоставими, а не в пазарни цени, намалява с 1/4 спрямо периода преди влизането ни в ЕС, показва изследването на ИПИ. Производителността при полските култури не се променя, само при царевицата има известно нарастване на добивите.

Макар 1/2 от територията на страната ни да са земеделски площи, а 19% от положения труд в икономиката да са в селско стопанство, произведеното от него е под 5% от общата продукция на икономиката. "Това означава, че не използваме пълноценно ресурсите си. Като че ли сме малко по-разглезени от другите държави, защото имаме повече земя", коментира Вълканов. Според данните в анализа разполагаме с 3% от обработваемата земя в ЕС и използваме 3.3% от европейската работна ръка в отрасъла, но произвеждаме едва 0.8% от брутната добавена стойност в селското стопанство на общността. По производителност на годишна работна единица се нареждаме на 25-о място в ЕС, като след нас са само Румъния и Латвия. Холандия например създава 26 пъти повече стойност на хектар (9206 евро) от България (353 евро).

24 часа

Депутатската заплата се вдигна със 186 лв., президентската стана 5772 лв. Оновната заплата на депутатите става 2886 лв., или със 186 лв. повече, отколкото досега. Това показват сметките по данните на НСИ за средните възнаграждения през четвъртото тримесечие на 2014 г.

Според правилника на парламента народните представители получават 3 средни заплати на база последния месец от тримесечието в публичния сектор. За декември възнаграждението е достигнало 962 лв. при 900 лв. през септември.

Заради скока на депутатската заплата се вдигат и свързаните с нея премиерска, президентска, на министрите. Бойко Борисов ще получава вече 4473 лв. - с 288 лв. повече. Толкова е и месечното възнаграждение на шефката на НС Цецка Цачева. Най-много от всички държавници получава президентът Росен Плевнелиев. Неговото възнаграждение става 5772 лв., т.е. увеличението е 372 лв. - повече от една минимална заплата. Базовият доход на министрите пък скача с 242 лв. до 3752.

По данните на НСИ се увеличават и средните заплати у нас като цяло. През четвъртото тримесечие те са стигнали 847 лв.. Ръстът е с 4,7% спрямо юли-септември 2014 г. На годишна база пък увеличението е с 2,3 на сто.

Най-много пари получават заетите в сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти", както и в далекосъобщенията" - средно по 1791 лв.

Към края на декември наетите у нас намаляват с 47 400 до 2,2 млн. души.

Няма да избират Димитър Костов за шеф на банковия надзор. Парламентът най-вероятно няма да обсъжда, нито да гласува номинацията на Димитър Костов за подуправител на Българската народна банка (БНБ), отговарящ за банковия надзор. Причината е, че част от политическите сили в парламента се обявиха срещу кандидатурата му.

Това стана ясно вчера, след като най-напред реформаторите обявиха, че няма да подкрепят кандидатурата на подуправителя на управление „Банково" да поеме надзора над банките. Номинацията е на управителя на БНВ Иван Искров. След заседанието на бюджетната комисия и шефката на комисията Менда Стоянова от ГЕРБ обясни, че нямало консенсус по номинацията и затова тя няма да бъде обсъждана. Стоянова добави, че срещу номинацията на Костов, освен реформаторите са се обявили и от БСП, а ГЕРБ не може да поеме сам политическата отговорност за избирането му на отговорния пост.

Основните причини за неодобрението били две - първо, че бил номиниран от Искров, чиято оставка искат всички политически сили и второ, че е бил министър в кабинета на Жан Виденов, останал в историята с банкова криза.

Изборът на нов подуправител щял да стане до октомври, когато изтича мандатът на гуверньора на централната банка, както и този на още един подуправител, обясни Стоянова. Като най-вероятна дата за нов избор, Стоянова посочи началото на лятото.

Труд

Държавата отстъпвала от контрола върху горивата. Държавата необяснимо защо отстъпва от намеренията си да засили контрола върху търговията с горива. Това се казва в становище на Българската петролна и газова асоциация, изпратено до финансовото министерство по повод промените в наредбата за горивата. С тях ведомството на Владислав Горанов отстъпи от първоначалното си намерение да наложи директна връзка между всички бензиноколонки и НАП, както и нивомери в резервоарите им.

Според асоциацията изискваното сега от наредбата отчитане чрез подаване на информация не може да осигури ефективен контрол върху течните горива и в крайна сметка обезсмисля идеята за ограничаване на сивия сектор. Самото финансово министерство обяви преди време, че близо една трета от търговията с дизел в страната не се отчита. Според асоциацията средствата за монтиране на необходимите уреди са по джоба на собствениците на бензиноколонките.

Примирие в Украйна от неделя, Западът скептичен. Маратонските преговори на "нормандската четворка", продължили близо 16 часа, приключиха с мирен план за Украйна. Трудно родената пътна карта за прекратяване на огъня бе посрещната с много умерен оптимизъм от Запада и с подчертан скептицизъм от обикновените граждани в Украйна. Единствено лидерите на опълченците обявиха договореностите за "голяма победа", която ще даде "шанс за промяна в Украйна".

САЩ приветстваха снощи споразумението като "потенциално значителна стъпка към мирно разрешаване на конфликта".

"Това не бе най-добрата нощ в живота ми, но сутринта по мое мнение е добра, защото въпреки всички трудности в преговорния процес все пак успяхме да се договорим за главните неща", каза руският президент Владимир Путин след края на срещата в Минск. "Имаме проблясък на надежда", обяви германският канцлер Ангела Меркел. Споразумението не е документ, с който Украйна се федерализира, заяви украинският президент Петро Порошенко.

Примирието ще започне в 00,00 часа на 15 февруари - това бе първата новина, която бе съобщена на съвместната пресконференция на Путин, Меркел, Франсоа Оланд и Порошенко. Два часа по-рано украинският президент попари надеждите за договорка, като каза, че Русия поставя "неприемливи условия" и че "няма добри новини засега".

Всъщност по време на цялата среща откъслечните информации, споделяни от запознати с разговорите, издаваха големи трудности, сериозни различия, но и упорство преговорите да приключат с положителен резултат. Единствено руският дипломат №1 Сергей Лавров каза два пъти през няколко часа, че разговорите вървят "супер". И надеждите му се оправдаха.

Срещата приключи с два документа. Първият, подписан от контактната група (виж графиката - б. р.) представлява 13 точки с мерки за изпълнението на споразумението за мир. Вторият документ е декларация в подкрепа на споразумението, приета от Путин, Порошенко, Оланд и Меркел.

Меркел призна, че остават "големи препятствия". "Не храним илюзии, има още много работа", каза тя. Външният й министър Франк-Валтер Щайнмайер бе още по-скептичен. Според него постигнатото не е "изчерпателно решение", нито пък "пробив". "За някои то няма да е достатъчно. И ние се надявахме на повече", каза той. "Следващите часове ще са решаващи, нещата могат да се развият в най-различни посоки", предупреди Оланд.

Новинар

Трима се борят за шефското място в НЗОК. Сред тях е и досегашният шеф на касата Румяна Тодорова, която ще е в съревнование за поста с двама мъже. Това каза председателят на здравната комисия в парламента ген. Стоян Тонев преди началото на заседанието й в четвъртък.

По думите му няма закъснение при процедурата за избор на управител на НЗОК.

„Процедурата стартира идната седмица и не се бърза. Това показва, че в системата няма напрежение", допълни той и подчерта, че конкурсът ще бъде по документи и концепции.

В четвъртък изтече мандатът на досегашния управителя на НЗОК д-р Румяна Тодорова, която още преди дни предупреди, че от този ден ще спре да подписва документи, тъй като в Закона за здравното осигуряване е описано какви са правомощията й след изтичането на мандата. Наследникът на Тодорова трябва да бъде избран от парламента.

Налагат тримесечна забрана за износ на дървесина. Тримесечна забрана за износ на необработена дървесина и законодателни промени за ограничаване на незаконната сеч. Това предложение направиха от ГЕРБ вследствие на зачестилите сигнали за нарушения на горските територии.

Ако временната забрана влезе в сила, управляващите ще внесат и законодателни промени, за да се пресекат измамите с дървесина. Депутатът от ГЕРБ и зам.-председател на земеделската комисия Цвета Караянчева обясни, че ще бъдат разписани и правила за стимулиране на родните производители.

Тя направи уточнението, че освен износа към трети страни тримесечната забрана ще важи и за изпращането на дървесина в страните от Европейския съюз (ЕС).

Според депутатите от ГЕРБ ефектът от предложенията ще е мигновен. Те са убедени, че освен намаляване на сечта това може доведе и до спад в цените на дървесината на вътрешния пазар.

В същото време партията е решена да предотврати и оголването на горите. Идеята е който иска да сече, да залесява предварително. Цвета Караянчева коментира, че у нас има 5-10 хектара гора частна собственост, за които е позволено цялостното изсичане.

Предложенията на ГЕРБ за опазване на горите вече срещна одобрението и на коалиционните партньори. От Реформаторите настояват въобще да се спре износът на дървесина за страни извън ЕС. Патриотите пък предлагат тримесечната забрана да бъде въведена от 1 април.

Исканията за ограничаване на незаконната сеч идват само дни след като от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) призоваха за незабавни промени в Закона за горите. Една от мерките е включването на нови 103 000 хектара държавни гори в категорията на защитените, което ще стане до средата на февруари.

Монитор

Швейцарци разследват авария с правителствения Фалкон. Екип от швейцарски специалисти е изпратен по спешност в България, за да установи причината, поради която левият колесник на правителствения самолет „Фалкон 2000" с премиера Бойко Борисов на борда отказа да се прибере след излитане. При инцидента в сряда вечерта машината, с която министър-председателят трябваше да се добере до Брюксел за Европейския съвет, кацна аварийно на летище София. Преди екипажът начело с кап. Марков да я върне обратно, тя кръжа близо час над столицата, за да изразходва част от горивото.

„Изрично настояхме да дойде външна експертиза, която да констатира причината за аварията", коментира след критичната ситуация транспортният министър Ивайло Московски.

Деветместният „Фалкон", който е произведен през 2001 година, е преминал пълен технически преглед в Швейцария през април 2013 година. Инспекцията му е струвала около 1 млн. евро. Самолетът трябва да бъде преглеждан изцяло на всеки шест години.

„Пилотите ми бяха безупречни, иначе на никой не го пожелавам. Сега спасихме кожите някак, но си остават изводите. На последно място бих заел геройска поза, като кръжим над София и не знаеш какво ще се случи", каза вчера премиерът Бойко Борисов, който по-късно в сряда отлетя повторно към Брюксел, но с далеч по-големия „Ербъс А319". По отношение на възможността аварията да е свързана със саботаж, той заяви: „Самолетът сме го оставили под видеонаблюдение през нощта. Една швейцарска компания ще дойде да го прегледа, защото все пак това е хубаво да се има предвид". Борисов каза още във връзка с инцидента, че със сигурност някои са се радвали, а някои може и да са се притеснили от случващото се. Той за пореден път подчерта, че още при предишния мандат е настоявал екипажите на Авиоотряд 28 да летят, тъй като ако не са били месеци наред във въздуха, губят стаж и съответно навици.

Газ по връзката с Гърция трябва да има до 2018 г. Това предвижда пътната карта за реализацията на проекта, която енергийният министър Теменужка Петкова е представила на гръцкия си колега Панайотис Лафазанис. Тя взе участие в Консултативния съвет за изграждане на Южния газов коридор в азербайджанската столица Баку. Петкова и Лафазанис са се договорили до 31 май на май 2015 г. да бъде взето окончателно инвестиционно решение за изграждане на интерконектора, съобщиха от енергийното ведомство.

По думите на Лафазанис гръцкото правителство ще работи активно за развитие на енергийните проекти като газовата връзка между двете страни, които са от взаимен интерес.

Министър Петкова е припомнила, че този проект е стратегически за ЕС и е определен за проект от общ интерес. Тя е информирала колегата си, че българското правителство е потвърдило държавна гаранция от 80 млн. евро в бюджета за 2015 г. Извършена е екооценка, а приемането на ПУП за проекта е пред финализиране. С оглед оптимизиране на сроковете Петкова е предложила партньорите в съвместното акционерно дружество да работят в непрекъсната комуникация до завършването на проекта.

Участниците в Консултативния съвет са се обединили около идеята за ускоряване реализацията на проекта за Южния газов коридор. Министър Теменужка Петкова е подчертала, че газовите връзки на България с Гърция и Турция са неразделна част от развитието на Южния газов коридор. Тя е представила и идеята на страната ни за изграждане на газов хъб като пилотен проект за създаването на европейски енергиен съюз. По думите й хъбът би могъл да разпределя както природен газ от Русия, така и постъпващия от Южния газов коридор азербайджански газ. В бъдеще газовият хъб ще може да разчита и на местен добив от находищата дълбоко в Черно море.