Капитал Daily

Законът за земя удари борсови дружества, оценени на над 1.5 млрд. лв. Публични компании с обща пазарна капитализация от над 1.5 млрд. лв. ще бъдат засегнати от приетите от парламента санкции за притежаване на земеделска земя от чужденци. Това е изчислението на изпълнителния директор на Българската фондова борса (БФБ) Иван Такев по повод приетите от парламента законови промени преди седмица.

Извадката включва около 15 големи дружества, които са и собственици на повече от 500 хил. дка земя. Пазарната им стойност формира над 20% от капитализацията на борсата, която е около 7.1 млрд. лв. Сред тях има както фондове за земя, така и фирми от секторите на земеделието, козметиката, химическата промишленост, фармацията, недвижимите имоти...

Всички те ще дължат 100 лв. глоба за всеки притежаван декар, ако сред акционерите им има дори един чужд (извън ЕС).

Публичните компании няма как да контролират това, тъй като по закон акциите им се търгуват свободно на капиталовия пазар.

Според Иван Такев мярката ще е удар по цялостната дейност на борсата и ще откаже много потенциални инвеститори в новата процедура за приватизация на БФБ.

От своя страна организации на бизнеса и на публични дружества окачествиха промените като лобистки и не изключиха те да са насочени срещу конкретни компании. Според тях ударът е както срещу капиталовия пазар, така и срещу този на земеделска земя.

Без вина виновни

Забраната за притежаване на земя от граждани и фирми с регистрация извън ЕС или в офшорна зона влезе в сила с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи миналата година. С текстовете те бяха лишени от тази възможност не само пряко, но и косвено - през участието си в местни компании.

Преди седмица пък депутатите приеха глоби за въпросните компании, ако допуснат "забранени" акционери или съдружници сред собствениците си - 100 лв./дка при първо нарушение и 300 лв./дка при повторно. Те влизат в сила от 1 май, т.е. засегнатите дружества имат по-малко от три месеца да реагират.

От асоциацията на дружествата със специална инвестиционна цел (БАДСИЦ) коментират, че в случая техните членове ще бъдат санкционирани, без да носят вина, тъй като с поведението си не нарушават закона. Това ще предизвика съдебни дела, включително и в международни съдилища, и твърде вероятно много от санкциите ще паднат.

Чуждите инвестиции са се понижили със 7% през 2014 г. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са намалели с над 7% през 2014 г., показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Общо привлечените чуждестранни вложения за 12-те месеца се оценяват на 1.181 млрд. евро (2.8% от БВП), а само през декември - 120 млн. евро. Статистиката показва, че вече 5 поредни години интересът на инвеститорите към страната ни е минимален, а регионалната структура на потоците показва, че донякъде чуждите инвестиции реално са български, но техният произход преминава през офшорни компании, най-вече от Холандия. (виж графиките). Постигнатият резултат съвпада с прогнозата на правителството, заложена в конвергентната (2014 - 2017 г.).

Тревожни тенденции

Статистиката на централната банка показва две тревожни тенденции. На първо място, това е 50-процентният срив на чужди фирми в дялов капитал. От придобиване и създаване на капитал, както и от сделки с недвижими имоти в страната са влезли под 500 млн. евро през миналата година. Това е над два пъти по-малко спрямо 2013 г., а статистиката сочи, че толкова лош резултат е имало само през 1996 г. Тогава в страната има хиперинфлация, а около една трета от банките фалират. Инвестициите в дялов капитал се приемат за израз на дългосрочни намерения от страна на чуждестранните вложители. По правило излизането от тях отнема повече време, отколкото при изтеглянето на средства, предоставени под формата на вътрешнофирмени заеми.

Друго притеснително в статистиката на БНБ е отливът на германски капитали. Страната е най-големият търговски партньор на България, но през 2014 г. има нетен отлив на инвестиции в размер на 340 млн. евро. Това означава, че германските фирми предпочитат да се оттеглят от България. Единствено през 2011 г. резултатът е бил отново отрицателен, но в значително по-малка степен - 45 млн. евро.

Краткосрочни намерения

Структурата на паричните потоци през тази година говори, че чуждите инвеститори все по-малко гледат на България като на дългосрочна инвестиционна цел. Едното доказателство за това е стойността на вложенията в дялов капитал. Другото е значителното увеличение на инвестициите в така наречения друг капитал.

Сега

Кабинетът се презастрахова с над 3 млрд. лв. с новия външен дълг. Със сметките около новия външен дълг от 8 млрд. евро, който България възнамерява да поеме до 2017 г., финансовото министерство сериозно се презастрахова. Според справката, с която бе аргументиран заемът, в края на 2017 г. държавният дълг на България ще се равнява на 31.3% от БВП. Тази оценка надхвърля с над 3 млрд. лв. нивото на дълга, залегнало в тригодишната бюджетна прогноза. Ако дългът наистина нарасне с толкова, а дефицитите са в рамките на предвиденото, ще се получи излишък и правителството следва да обясни за какво ще го харчи, коментират експерти.

Съгласно тригодишната бюджетна прогноза, която играе ролята и на мотиви към бюджета за 2015 г., държавният дълг през 2017 г. ще бъде 24 млрд. лв., или 27.4% от БВП. В документа изрично се изтъква, че в края на тригодишния период дългът ще намалее, след като стигне ниво от 30.2% от БВП през 2016 г. Новите сметки на финансовото министерство обаче са много по-песимистични. Според тях дългът през 2017 г. ще стигне 27.35 млрд. лв., или 31.3% от БВП. МФ изчисли, че изплащане на дефицитите и падежите по стар дълг в този период ще струват на държавата общо 9.315 млрд. евро и затова държавата планира да вземе 8 млрд. евро заеми от международните пазари.

Разликата от 3.3 млрд. лв. в размера на дълга през 2017 г. спрямо досегашните прогнози е сериозна. От финансовото министерство твърдят, че тя се дължи на методологически причини. Според обяснението дългът от новата справка е по-висок от записаното в бюджетната прогноза, защото в нея не са били включени планираните дефицити за 2016 г. и 2017 г. (в размер на 2.17 млрд. лв. и 1.8 млрд. лв.). Това обяснение е много странно, защото няма никакъв смисъл размерът на дълга да се обявява, без към него да е включена частта за финансиране на дефицита, изтъкват експерти. Още повече че числата за 2016 г. опровергават това обяснение. За 2016 г. в средносрочната бюджетна прогноза е записано, че дългът ще стигне 30.2% от БВП, или 25.494 млрд. лв. Ако тук не е включен заложеният дефицит от 2.2 млрд. лв., както твърди МФ, с прибавянето му дългът ще стигне 27.694 млрд. лв. В същото време в новата справка се твърди, че целият държавен дълг за 2016 г., с включено дългово финансиране на дефицита, ще възлезе на 30.8% от БВП, или 25.968 млрд. лв. По тази схема не излизат сметките и за 2017 г.

Семействата разчитат все повече на социални помощи. Семейните бюджети се крепят все повече на социалните помощи и изтеглените спестявания. Докато тези два източника на доходи увеличават тежестта си като дял в общия бюджет на домакинствата, тежестта на заплатата намалява. Хората са станали и по-предпазливи при тегленето на заеми и кредити, защото сумите от тях също намаляват. Това показват данните на националната статистика за доходите, разходите и потреблението на домакинствата за последните три месеца на миналата година. За една година разходите ни са нараснали над два и половина пъти по-бързо от доходите. За последните три месеца на 2014 г. в домакинствата са постъпвали средно по 2981 лв. и 61 ст., или с близо 55 лв. повече от същия период на 2013 г. Разходите обаче са се увеличили със 138 лв. и за последните три месеца на м.г. са стигнали 2845 лв. средно на семейство.

Заплатата продължава да е основният източник на приходи в семейния бюджет - средно на домакинство се падат по близо 1599 лв. И макар за година сумата да е нараснала с почти 17 лв., делът й в доходите намалява - с 0.4 процентни пункта до 53.6%. Социалните помощи обаче се увеличават от 59 лв. до малко над 76 лв. на семейство за една година. Растат и сумите от семейните добавки за деца - с близо 8 лв. до 29 лв. на семейство. Така на човек доходите от социално осигуряване и социални помощи са се увеличили с над 15 процентни пункта, което е най-сериозният ръст от всички други пера. В сравнение с преди година домакинствата са разчитали и повече на спестяванията си - сумите от тях са се увеличили с близо 13 лв. до 114.50 лв. Това може и да се дължи на връщането на гарантираните депозити от КТБ, защото около 2% от общите пари не бяха внесени отново в банки, а останаха у хората. Най-вероятно заради празниците приходите от близки и роднини са с около 10 лв. повече и сумата е нараснала до малко над 33 лв. на домакинство.

В същото време обаче изтеглените заеми и кредити намаляват значително - за последните три месеца на миналата година средно на домакинство се падат по 33 лв., а са били 45 лв. за същия период на 2013 г. Въпреки че приходите от социалните помощи и детските растат, сумата от обезщетения за безработица намаляват - с около 6 лв. до 14 лв. средно на домакинство. Това пък би могло да се дължи на лекия спад на безработицата на годишна база.

Труд

БДЖ търси фирми за автобусни превози. БДЖ търсят 15 автобусни компании, които да поемат пътниците им в случай на авария на влакове. За целта дружеството е обявило обществена поръчка с прогнозна стойност 114 124 лева за 12 месеца.

Автобусите трябва да са в наличност в градовете Дупница, Мездра, Горна Оряховица, Русе, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, София, Кърджали, Разлог, Нова Загора, Добрич, Левски и Благоевград.

БДЖ от години използва автобуси, за да превози пътниците си от едно място на друго в случай на аварии.

Те обаче толкова зачестиха, че в края на миналата година компанията съобщи, че планира да създаде собствено дружество за автобусни превози, което да поеме най-нерентабилните отсечки, както и да покрие превозите след авариите. В началото на годината пък беше лансирана идея БДЖ да купи нови шинобуси (автобуси на релси), с които да замени старите си локомотиви.

Железопътната компания завърши 2014 г. със загуба от 54 млн. лева. Дружеството продължава да получава пълна субсидия от държавния бюджет, за да поддържа ниски цени и влакове по губещи направления.

Продължава поскъпването на бензина и дизела. Най-масовият бензин А95 поскъпна с 5 стотинки и литърът вече се продава по 2,04 лева в София. Литър дизел пък струва 2,09 лв. при 2,03 лева два дни по-рано.

Цената на пропан-бутана също се повиши с 4 ст. на 0,89 лв./л.

Само за десетина дни горивата поскъпнаха с около 20 ст./л, след като в началото на февруари достигнаха най-ниското си ниво от 7 години насам и спаднаха под 2 лева за литър.

Горивата на дребно започнаха да поевтиняват в края на миналата година след няколкомесечен спад на цените на петрола на световните пазари. Цените на петрола обаче започнаха да поскъпват преди две седмици и това веднага се отрази и в цените на бензина и дизела.

24 часа

Акциите на МВР вече без имена, с номера. "Червеи", "Медузи", "Лиани" и други подобни имена на оперативни дела в МВР остават в историята.

Със заповед на министър Вучков от 15 март практиката да се кръщават разработките в МВР с цветущи думи ще бъде преустановена.

"Това е един отвратителен и тоталитарен подход. Дори е осъдително. Оперативните работници хабят интелектуален потенциал да мислят имена като "Червеи", "Лиани", "Галерия". Оттук нататък ще има нещо съвсем нормално - номера", каза вчера вътрешният министър Веселин Вучков след отчета на МВР за 100-те дни на новото политическо ръководство.

Докато той беше зам.-министър в първото правителство на ГЕРБ, МВР проведе редица операции, оповестени по имената на разработките "Огнярите", "Лихварите", "Захарно петле", "Дупетата", "Кама сутра" и "Лапачи" са само част от тях. Тези от тях, които стигнаха до съда като "Наглите", "Килърите" и "Октопод", се възприеха и от съдебните репортери.

Практиката оперативните дела в МВР и ДАНС да се кръщават продължи и след това, но те не бяха публично съобщавани с тях. Със заповедта на министър Вучков от 15 март поне в МВР надписи като "Червей" по кориците на оперативните дела няма да има.

За скандалната разработка Вучков посочи, че ще съдейства на институциите за разкриване на истината.

"Червей" стана публично известна, след като председателят на вътрешната комисия в парламента ген. Атанас Атанасов съобщи, че по нея са подслушвани участници в протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. След това стана ясно, че по разработката в дирекция "Сигурност" на МВР са прилагани СРС-та спрямо автоматичната информационна система на МВР с цел разкриване на служители, които злоупотребяват с данните.

Ваньо Танов върна тестовете в митниците. Шефът на митниците Ваньо Танов върна тестовете за митничари, които имаше и през 2010 г., научи "24 часа". Всеки, който иска да получи работа в системата трябва да издържи три теста - за интелигентност, за лоялност и за интегритет. Изпитите ще са задължителни и за тези, които вече работят в митниците, но ще се преместват на ново работно място.

Митничарите обаче не били съгласни с мотива, че не са първокласници, за да ги проверяват по география например. Те имат съмнения и в обективността на оценките.

В тестовете за интелигентност наистина има географски въпроси, потвърдиха запознати. Причината била, че още имало служители, които не знаят с кои държави граничи България или през кои минават контрабандни канали или тези за наркотици.

В теста за интегритет пък трябвало да се отговаря на въпроси дали ако техен колега и приятел вземе подкуп, те ще го издадат и други подобни.

Анкетите за лоялност измервали склонността към незаконни действия, емоционалната интелигентност и лидерски умения. "Такива тестове са държали и някои уволнени дисциплинарно и арестувани показно, каква полезна работа свършиха", опонират митничари с дългогодишен опит.

Стандарт

Събраха 50 млн. от сметки на длъжници. Близо 50 млн. лв. събра Националната агенция за приходи чрез блокиране на банковите сметки на длъжници, по които се превеждат пари от държавата. От близо два месеца и половина се прилага схемата, при която около 250 ведомства и държавни предприятия, които се разпореждат с бюджетни пари, уведомяват НАП и Агенция "Митници", преди да платят по договор с частна фирма суми над 100 000 лв. Праща се уведомление и при превеждане на по-малки суми, ако са част от договори на стойност над този праг. И това дава резултат. В уведомлението до приходните агенции се посочва каква сума ще бъде изплатена и по коя сметка.

След като получат уведомлението, двете приходни агенции са длъжни да проверят дали фирмата има неплатени данъци или осигуровки. Ако фирмата е изрядна, връщат потвърждение на ведомството, че може да се разплати. Ако обаче фирмата има неплатени дългове, приходните агенции блокират сметката, по която ще се преведат държавните пари. Така веднага щом средствата пристигнат, държавата си прибира вземанията. Много малък процент от фирмите, които получават пари от бюджета, се оказва, че имат дългове. Но новият механизъм води до бързо събиране на данъчните и осигурителните задължения на компаниите, които работят по обществени поръчки, получават пари по програми от ЕС или изпълняват каквито и да е договори с бюджетни организации. Като по този начин само за два месеца и половина са събрани 50 млн. лв.

Монитор

Вузове помпат бройки с фиктивни студенти. Асистенти и докторанти от държавни вузове зарязват временно преподавателската катедра и отново стават студенти. Младите преподаватели са принуждавани да правят това от ръководствата на своите университети. По този начин се увеличава бройката на студентите редовно обучение, която се подава в Министерството на образованието, и ВУЗ-ът получава по-голяма държавна субсидия.

Това сензационно разкри пред „Монитор" преподавател от Великотърновския университет, пожелал анонимност.

Държавната субсидия за висшите учебни заведения сега е по 1000 лв. годишно за всеки записан студент редовно обучение. В Закона за висшето образование няма никаква пречка и ограничения за кандидатстване. Дори и доцент или професор по история или литература може да кандидатства, за да учи право, икономика или финанси например. И ако е приет редовно обучение, държавата е длъжна да плаща на университета за него четирицифрена сума годишно. Тази вратичка е добре използвана от ръководителите на някои вузове, които „помпат" бройката на студентите си. Асистентите и докторантите получават предложение, от което няма измъкване - или подават документите си и кандидатстват през лятото отново, наред с току-що завършилите ученици, или остават без работа и докторантска стипендия.

А за да не стане случаен фал, те кандидатстват за специалност, близка до тази, по която преподават. След приемането им всички студенти трябва да заплащат такса. Студентите асистенти обаче минават метър. Те се водят такива само на хартия. А останалите първокурсници дори и не подозират за съществуването на колегите си, които никога не са виждали на лекции или на упражнения. В някои случаи, след като списъците с новоприетите студенти вече са изпратени в МОН, в края на първия семестър или преди края на първата учебна година „студентите под прикритие" прекъсват или се отписват, за да могат няколко месеца по-късно отново свободно да кандидатстват в собствения си ВУЗ и порочният кръг отново да се завърти.

Българите искат лого роза, чужденците - море. 93 на сто от българите възприемат страната ни като роза, за 83% асоциацията е море, а 73 на сто от нашенците виждат родината си като минерални извори. Това каза вчера министърът на туризма Николина Ангелкова, която съобщи, че до 10 дни ще бъде приключена творческата концепция за ново туристическо лого на България. Проучването, което е направено, за да се изясни представата на туристите за България, показва още, че половината от чужденците, които никога не са били у нас, си представят страната ни като море, 39 на сто - като слънце, и 30% - като роза. Изследването е направено в 11 държави сред 8000 човека.

Няма да се дават повече пари за ново лого, категорична беше министър Ангелкова. С изпълнителите на проекта, който отдавна приключи, е изчистена творческата концепция и е време да се вземе крайното решение за логото. Предстои да бъде модернизиран и сайтът на ведомството. В момента обаче е спряна поръчката за превод на 9 езика. Разработва се също така онлайн платформа на туристическите атракции, която да бъде качена на сайта. Там ще се публикува и културната програма на общините. До момента само 160 местни управи са изпратили данни за забележителностите в своя регион. Те са посочили 2247 атракции. Очаква се все още информация от още 104 общини. Данните, събрани досега, показват, че до 250 туристически атракции в страната няма транспортен достъп, а за 411 атракции не е известна собствеността.

Междувременно стана ясно, че от ведомството готвят промени в тарифата за таксите, според която във всеки туристически обект да се плаща вход за посещение. Идеята е приходите да отиват за социализация на съответния обект.

В сряда на заседанието на правителството ще стане ясно каква ще бъде съдбата на втория кабинков лифт в Банско. Тогава Министерството на околната среда и водите, което е водещо по темата, ще представи решението си. Туристическото ведомство е дало своето становище, което е категорично "да" за развитието на ски туризма у нас. Създаването на благоприятни условия за развитие на зимния ски туризъм е една от целите, които стоят пред екипа на ведомството. Проведени са редица срещи с представители на различни еко- и бизнес организации, както и местните власти. "Нещата опират до въпроса искаме ли страната ни да се развива като зимна туристическа дестинация или не", смята министър Ангелкова.