Труд

Бизнесът приема данък „чипс" срещу ДДС бонус. Голяма част от бизнеса е готов да прегърне идеята за данък върху вредните храни, ако мярката е придружена с бонус за производителите на здравословни продукти под формата на намален ДДС за тях, установи допитване на "Труд" до производители.

Данък "чипс", както доби популярност, бе лансиран първо от заместник-министърът на здравеопазването д-р Адам Персиански. Той предложи налогът да е в размер до 10% от цената на вредните храни под формата на акциз. Като вредни Персиански посочи всички храни с повече от 5 грама сол и вредни мазнини например.

Преди дни във фейсбук страницата си и здравният министър Петър Москов обяви, че "продукти, съдържащи над вредния праг трансмастни киселини, сол, мас, захар, кофеин и др., ще бъдат обложени с данък по подобие на други европейски държави".

И тояга, и морков

"Умно предложение. По-добре стимул за купуване на здравословни храни, отколкото на лекарства. За да заработи ефективно мярката обаче, освен по-скъпи вредни храни с калкулиран акциз, трябва да има стимули и за производителите, продаващи здравословни храни. Такъв стимул е намалена ставка на ДДС до 5% например", коментира пред "Труд" Димитър Зоров, шеф на Националния съюз на говедовъдите и производител на сирене. На въпрос трябва ли да се облага сиренето с допълнителен данък, тъй като по рецептура е солено, Зоров бе категоричен, че данъкът трябва да е само за някои сирена.

"Сирената със соленост 6-7% задължително трябва да се облагат с този данък, защото са вредни. Но за продукти, произведени по Българския държавен стандарт, където солеността не може да е над 3, 5% за сирене и 2, 5% за кашкавал, не бива да имат допълнителен налог", каза той.

Зоров се мотивира, че млечният ни стандарт е защитен пред Брюксел и гарантира най-добър продукт с най-добри показатели за качество.

От Асоциацията на млекопреработвателите пък са категорични, че всички имитиращи продукти на сиренето и млякото, натъпкани с палмово масло, задължително трябва да бъдат облагани с данък вредни храни.

Намален ДДС за здравословните храни вместо данък "чипс" предлага пък Мариана Кукушева, управител на Браншовия съюз на хлебопекарите и сладкарите. Според нея ставката за ДДС трябва да е 5% за здравословните храни и 20% за вредните, за да е достатъчен стимул хората да предпочитат полезните продукти.

Пациенти и опозиция единни срещу одържавяването на НЗОК. Пациентските организации и опозицията от БСП и ДПС заявиха категоричното си несъгласие с одържавяването на НЗОК. А това ще се случи като се включат още двама представители на държавата в Надзорния й съвет и станат шестима от всичките единадесет.

Така предвиждат промени в Закона за здравното осигуряване, приети в четвъртък вечерта на първо четене в парламентарната здравна комисия с 10 гласа „за", 6 „против" и един въздържал се.

Министър д-р Петър Москов заяви пред "Труд", че няма да се откаже от предложението си, а решението е на народните представители.

„Българският пациент ще бъде дискриминиран", отсече Иван Димитров, председател на федерация Български пациентски форум. На същото мнение бе и д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. Депутатите от ДПС пък попитаха как е възможно работодателите и осигурените да внасят три пъти повече пари в бюджета на касата, а държавата да има повече представителите от тях и да е некоректен платец на здравни вноски. „Имам информация, че някои работодатели и синдикати преосмислят участието си в надзора, тъй като вече не виждат смисъл", заяви д-р Хасан Адемов (ДПС). Той направи и анализ на последиците, до които води законопроектът. Сред тях бе ретроактивното действие да се внасят здравни осигуровки за 15 години назад, което според юристи е невъзможно. „И какво прави РЗИ в контрола върху лечението? Тя ще замерва запрашеността ли", риторично попита Адемов.

Преди него куп организации изрекоха хвалби за промените в закона, което накара отново д-р Адемов да запита дали са на привършване наколенките в спортните магазини. А патриотът Димитър Байкартаров допълни: „Много похвали получихте, да не ви е уруки".

По време на заседанието зам.здравният министър д-р Ваньо Шарков посочи пред журналисти, че в момента само една от четирите пациентски организации е национално представителна, тъй като утвърдителните документи на останалите са изтекли през април миналата година. А представител именно на една такава организация е в надзора на НЗОК.

В петък парламентът ще удължи мандата на д-р Румяна Тодорова, докато се избере нов управител на НЗОК. Според ген. Стоян Тонев (ГЕРБ), председателят на здравната комисия, това ще стане най-рано идния четвърт, а реалистично на 4 март. Така се решава проблемът с неподписаните документи за близо 200 милиона лева, изработени през януари от болниците, джипитата, специалистите, зъболекарите, лабораториите и аптекарите. Пациентите, които са на скъпоструващо лечение, също ще го получат, тъй като д-р Румяна Тодорова ще може да парафира протоколите им.

Капитал Daily

КФН предлага мащабни промени в пенсионните фондове. По искане на депутатите Комисията за финансов надзор (КФН) представи пакет от радикални предложения за законови промени в сектора на допълнителното пенсионно осигуряване. Повечето от тях са отдавна дискутирани и вече внасяни от регулатора текстове като въвеждане на мултифондовете, дефиниране на фазата на изплащане на пенсиите, разширяване на понятията за свързаните лица, в които е забранено фондовете да инвестират, и намаляване на таксите, които дружествата събират от осигурените. Въпреки това според пенсионните фондове все още има детайли, които трябва да се уточнят и прецизират.

Най-остър дебат обаче се заформи около идеята за въвеждане на общ гаранционен фонд, в който първоначално пенсионните дружества да внесат 1% от активите на универсалните и професионалните си схеми, а впоследствие ще се удържат такси от всяка вноска, която първоначално също се предвижда да е 1%. Това на база последни данни към края на 2014 г. прави над 70 млн. лв. да се преведат еднократно и ежегодно да се превеждат по близо 10 млн. лв. Идеята е така да се гарантира нетният размер на постъпилите вноски, като ако някой фонд е натрупал загуба от инвестиции и отрицателната доходност е изяла, вместо да увеличи средствата, това да се компенсира с общите средства.

До две седмици КФН ще обобщи текстовете и ще ги представи в социалната комисия на парламента и в работната група към социалния министър за пенсионната реформа, за да могат да бъдат обсъдени.

Създаване на гаранционен фонд

В момента фондовете отделят между 1 и 3% от приходите си от такси, за да попълнят такъв резервен фонд, който управляват. Във фондовете са се натрупали 80-85 млн. лв. в подобни фондове. Предложението, представено от зам.-председателя на КФН Ангел Джалъзов, е тези средства да бъдат извадени оттам и да бъдат заделени в отделен гаранционен фонд, чието ръководство се назначава от КФН.

Освен това КФН предлага първоначално в него да влязат 1% от стойността на нетните активи на всеки един управляван фонд, а след това да бъдат събирани такси всяка година от вноските на осигурените лица. "Този фонд моите пари ли ще гарантира или нечие лошо управление?", попита депутатът Емил Димитров от Патриотичния фронт.

Пенсионните дружества обявиха, че не са обсъждали в детайли създаването на гаранционен фонд и трябва да се изчистят много подробности около създаването му. Част от представителите им смятат, че както и досега резервите за осигуряване на минимална доходност трябва да останат в самата компания, а създаването на общ гаранционен фонд чисто и просто ще размие отговорността и ще се създаде обща каса, която да субсидира дружествата, които не работят добре, за сметка на останалите. Според тях този солидарен подход създава морален риск, също като при Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Те поискаха преди въвеждането му, ако се стигне до такова, да се помисли за механизъм за отчитане на различния риск за осигурените в различни фондове, за което има стандартни измерители. Грубо казано, идеята е така дружествата, които инвестират по-рисково, да внасят повече.

Промените на ГЕРБ в енергийния закон минаха през комисия. Край на задължителното изкупуване на електроенергия от неефективни когенерации, прекратяване на преференциалните цени за централите на биомаса и тотални проверки на енергийните предприятия. Това са няколко от най-важните законодателни промени, с които ГЕРБ се надяват да доведат до нормализиране на енергийния пазар и които минаха с лекота в енергийната комисия на Народното събрание. Те ще трябва да бъдат гласувани на второ четене в парламентарна зала.

Орязани плащания

С промените в Закона за енергетика НЕК вече ще е длъжна да изкупува електроенергия от топлофикации и заводски централи само ако те са получила сертификат за произход за високоефективност. Така се слага край на практиката когенерациите да продават и неефективната си енергия, т.е. тази, която не постига спестяване на първични енергийни ресурси. Мярката очаквано бе посрещаната със съпротива от депутатите на БДЦ, които представляват интересите на Христо Ковачки, който ще пострада най-много от промените. Кънчо Филипов, който е бивш изпълнителен директор на ТЕЦ "Брикел" (едно от енергийните дружества, свързвани с Ковачки), поиска мярката да бъде отложена с две години, за да могат предприятията да променят схемата си на работа. Колегата му Георги Недев (бивш изпълнителен доректор на "Топлофикация Русе") каза, че тази мярка ще лиши повечето засегнати дружества от над 20% от приходите им. ТЕЦ "Свилоза", който е свързан с групата фирми около енергийния търговец "Енерджи маркет", пък ще се лиши от над 80% от приходите си.

Значително по-силна съпротива срещна предложението за прекратяване на субсидията за ТЕЦ-ове на биомаса и ВЕЦ, дори на такива, които вече са започнали да се изграждат. Според председателя на комисията по енергетика Делян Добрев става въпрос за общо 80 мегавата мощности, чиято преференциална енергия би струвала над 112 млн. лв. годишно. Зад тези инвеститори застанаха депутати от БСП, ДПС и Патриотичния фронт. "Аз съм последният човек, който ще защитава ВЕИ-тата, но в случая вината не е в инвеститорите", каза бившият министър на икономиката Драгомир Стойнев и сега депутат от социалистите по повод променените в движение условия.

Освен това беше прието Агенцията за държавен и финансов контрол да има право да прави проверка на всички енергийни предприятия, които работят на регулирания пазар и с преференциални цени с мощност на 1.5 MW. Първоначалното предложение за прага беше 200 KW, но след спор между депутатите Валери Симеонов, лидер на Патриотичния фронт, и Рамадан Аталай от ДПС се прие проверките да се правят на по-големите инсталации. Причината беше съмнение в административния капацитет на АДФИ, тъй като агенцията има само 200 инспектори, а на пазара има над 380 дружества с инсталации за над 1 MW. Според Симеонов обаче това става, тъй като Аталай имал фотоволтаик с мощност от 1 MW,  на което депутатът от ДПС отвърна, че колегата му пък има 200 киловатова фотоволтаична инсталация.

Сега

Нова идея за спасяване на закъсали банки разбуни парламента. Изключително спорна мярка, според която Фондът за гарантиране на влоговете (ФГВБ) ще може да предоставя заеми на банки в беда, бе одобрена от управляващото мнозинство в парламента. Според приетия вчера нов Закон за гарантиране на влоговете, внесен от правителството, фондът ще може да подпомага - съгласувано с БНБ - банки, за да предотврати изпадането им в неплатежоспособност. Мерките включват предоставяне на гаранции и заеми, както и на "друг вид ликвидна помощ". Кредитирането на банки ще става в съответствие с ясно определена рамка, като се следват правилата за държавната помощ, се посочва в мотивите на кабинета. В момента само БНБ има право да помага на закъсали банки, но при много строги изисквания.

Твърде вероятно е обаче промяната да отпадне на второ четене, тъй като срещу нея се обяви не само опозицията в лицето на БСП, но и Реформаторският блок. "Правите паралелна централна банка. Даваме възможност този гаранционен фонд да изпълнява функциите на банка с празен чек - винаги, когато някоя частна банки закъса, да може да тегли, а българите да плащат", обвини Румен Гечев от БСП. "Предвижда се фондът да изпълнява квазикредитна дейност при определени условия. Това противоречи на неговата същност и може на практика да обезсмисли неговото съществуване", критикува и Петър Славов от РБ. Реформаторите все пак подкрепиха закона, но с условие за второто четене спорните текстове да отпаднат.

Проектът предвижда изплащането на гарантираните влогове да става в 7-дневен срок от деня, в който банка по някаква причина спре да обслужва задълженията си. По принцип евродирективата за гарантиране на депозитите позволява плавно свиване на сроковете до 7 дни - чак до 2024 г., но България иска веднага да въведе късия срок.

АБВ и Патриотичният фронт са склонни на дълг до 6 млрд. евро. Пет дни отсрочка получиха депутатите от Патриотичния фронт, за да решат дали да подкрепят предложението на ГЕРБ за увеличаване на външния дълг с 16 млрд. лв. Вчера парламентът отложи гласуването на спорния договор за идната сряда, след като се видя, че споразумението не събира мнозинство и се приема критично дори от коалиционните партньори на ГЕРБ - ПФ и АБВ. Междувременно патриотите посмекчиха първоначалната си твърда позиция и намекнаха, че са готови да направят компромис, ако размерът на заема бъде намален на 12 млрд. лв. - сумата, необходима според сметките на МФ за покриване на падежи по стари дългове. Онзи ден АБВ също даде сигнал, че е готова на такъв компромис.

Раздорите в управляващата коалиция вдигнаха рязко акциите на единствената парламентарна група без принципна позиция по споразумението - БДЦ. Оттам не изключиха вероятността да подкрепят спорния договор. "Обсъждаме ситуацията и се ориентираме в оперативната обстановка", бе многозначителният коментар на Явор Хайтов от БДЦ.

Предложението за отлагане на развръзката бе направено от съпредседателя на ПФ Валери Симеонов и подкрепено от ГЕРБ, РБ, АБВ и БДЦ. Против се обявиха БСП, ДПС и "Атака" с аргумента, че всяка отсрочка дава възможност за съмнителни пазарлъци и купуване на депутати и дори на цели групи.

"Считам, че вземането на решение по този въпрос е отговорна задача и можем да го направим, след като се запознаем с основанията за искането му", мотивира се Симеонов, намеквайки, че е възможно НФСБ и ВМРО да преосмислят твърдото си "не". "Случва се грозен алъш-вериш, покупка и продажба на цели парламентарни групи", възмути се Георги Кадиев от БСП. Той призова патриотите да гласуват против споразумението, особено след унизителното поведение на финансовия министър Владислав Горанов, който им "отделил 15 минути - по една минута на милиард". "Ако трябва да се ходи на избори, да се ходи - по-добре така, отколкото нови дългове за децата ни", заяви Кадиев.

24 часа

Говориш в колата само с хендсфри. Устройството "свободни ръце" или хендсфри, вече ще бъде задължително за шофьорите. Това се постига с промени в Закона за движение по пътищата, гледани от транспортната комисия в парламента.

Председателят на комисията Гроздан Караджов каза за "24 часа", че досега в закона е записано, че в колата трябва да има такова устройство, а не че е задължително шофьорът да го използва. По тази причина в съда падали глоби, наложени заради говорене по телефона. Шофьор доказвал, че устройството е в колата, а съдът приемал тезата, защото така е записано в закона. С тази промяна се слага край на хитринките, каза още Караджов.

Друга съществена промяна е връщането на камерите на пътя, което става със закон. Както е известно, ВАС ги отмени. Досега не е било дадено ясно и точно определение на автоматизирани средства и системи. С промените този пропуск се запълва. Освен това се вкарва задължението на интернет страницата на МВР или в медиите да бъде публикувано къде са камерите.

Задължително ще бъде и там, където дебнат камерите, да бъдат поставени и пътните знаци за тях, които наскоро бяха одобрени от Министерския съвет.

Дефинира се и какво е електронен фиш, пак заради проблеми с отпадането му в съда.

Друга промяна е въвеждането на по-висок клас детски столчета. Така се изпълняват изисквания на евродиректива, която с по-високия клас налага и по-високо ниво на сигурност. Дете с височина под 150 см, което се вози в кола, задължително трябва да е настанено в столче.

Разписва се и как да се търсят данни за пътно превозно средство с чуждестранна регистрация. Предвижда се автоматично търсене в съответната национална база данни, за да се установи собствеността на превозното средство, което е извършило нарушение.

Имаше категория хора, които бяха ненаказани, каза Караджов.

Китайски инвеститори към Пловдив, германци гледали към Русе и Видин. Голяма европейска верига има интерес да инвестира в икономическата зона Божурище. Китайци пък са се насочили към зона "Тракия" в Пловдив, която се очертава като най-големия логистичен център. Там преговорите вече са към финала, каза икономическият министър Божидар Лукарски, който се отчете за 100 дни управление.

И изреди, че немски фирми се насочвали към Русе и Видин за производство на части за товарни автомобили. Към Бургас проявявали интерес пакистанци. Към свободната зона в Свиленград пък са се насочили гръцки инвеститори.

Очакваме и още немски инвестиции, след като България отпадна от списъка на държавите, за които Германия не дава гаранции, каза Лукарски.

С голям интерес се чакала и визитата на азербайджанския президент Илхам Алиев. Гласи се и българо-френски бизнесфорум. Лукарски припомни и откриването на завод за битум на българо-индийския джойнтвенчър "Прайм стар петролиум енд инфрастракчър" край град Биванди, на 25 км от Мумбай. Това е първата мащабна българска инвестиция в Индия и е за 2,2 млн. евро.

Министърът отчете отблокирането на 83 млн. лв. за "София тех парк", което е позволило да започне изграждането му.

След година без продажба на държавни фирми, за 2015 г. ще се продават Българската фондова борса с Централния депозитар, държавният дял в Пловдивския панаир, НИТИ - Казанлък, и още други дружества. Миноритарните дялове ще се търгуват на борсата, каза още министърът.

Искаме да се вдигне прагът за регистриране по ДДС, за да могат повече фирми да излязат от сивия сектор, обяви Божидар Лукарски. Заместникът му Любен Петров заяви, че в момента, когато една фирма стигне 50 000 лева оборот, прекратява дейността си и регистрира нова, само и само да не се регистрира.

Стандарт

Влагаме 1,25 млрд. на борси в чужбина. Близо 1,25 млрд. лв. от парите на българските пенсионни фондове, застрахователи, граждани и бизнеса са инвестирани на борси в чужбина. 1,957 млрд. лв. е общата сума на активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България. За година тези активи нарастват с 520,8 млн. лв. (36,2%), сочат данните на БНБ към 31 декември. В чуждестранни фондове български фирми и граждани са вложили 1,155 млн. лв., като за година се отчита ръст с 415,6 млн. лв. (56,2%). От тях 923,2 млн. лв. са пари на застрахователи и пенсионни фондове (годишен ръст с 56,4%), а 178 млн. лв. са средства на домакинствата (ръст с 45%).

Към края на 2014 г. активите на местните инвестиционни фондове са 802,3 млн. лв., като за година се увеличават със 105,2 млн. лв. (15,1%). От тези средства 100,6 млн. лв. също са вложени в чужбина - в ценни книжа на страните от ЕС, сочат данните на БНБ. Като за година инвестициите в ценни книжа от ЕС са скочили с 47,5 млн. лв. (89,5%). Така общата сума на вложенията зад граница достига 1,25 млрд. лв. Инвестициите в чужбина растат много по-бързо отколкото в България. Причините за това са, че в ЕС има много по-развит капиталов пазар. Въпреки че през 2014 г. вложенията на местните инвестиционни фондове в облигации у нас скачат със 103,7% до 199,7 млн. лв., банковите депозити остават най-предпочитаният инструмент на вложения. В депозити са 40% от парите на българските инвестиционни фондове (320 млн. лв., което е спад с 12% за година). Именно за да могат да инвестират в България, наскоро от бранша предложиха да се направи публична компания, която да изгражда магистрали и други инфраструктурни проекти, чийто капитал да се набере през фондовата борса.

Монитор

Всеки втори готов да плаща допълнително за здраве. Всеки втори (51%) здравноосигурен българин е готов да плаща допълнително за здраве, за да си осигури повече внимание от страна на лекарите и по-добри грижи в болницата. Това показват резултатите от проучване на социологическа агенция, поръчано от Националната пациентска организация. То е направено през януари и февруари.

Склонните да броят повече пари уточняват, че биха отделяли средства и за допълнителна вноска, ако срещу това им бъде осигурено безплатно болнично лечение. Другите условия са да  не им се искат пари за лекарства, консумативи или изследвания, когато ги хоспитализират. Както и да отпаднат направленията за спец иалист и изследвания или лимитите им да бъдат увеличени. Като условие да плащат допълнителна вноска те посочват и повече безплатни и по-евтини лекарства.

49 на сто от запитаните не са съгласни да доплащат за здраве.

Близо половината българи са категорични, че здравната вноска трябва да остане 8 процента, колкото е сега. Други 18 на сто са посочили, че тя трябва да се увеличи. Според 15% от тях вноската трябва да достигне 10 процента, а 3 на сто са за вноска от 11 и повече процента.

13 на сто от българите дори смятат, че вноската трябва да бъде намалена, тя трябва да е около 5 - 7 процента.

Една четвърт от анкетираните пък заявяват, че не могат да преценят.

66 на сто в проучването са категорични, че трябва да получават по-добра здравна грижа за заплащаните от тях здравни вноски.

Според 32% от българите болниците „източват" най-голяма част от финансовите ресурси в сектора. Толкова са и тези, според които здравната каса е тази, която източва най-много средства в здравеопазването. Други 46 на сто са на мнение, че трябва да се засили контролът при доплащането от страна на пациентите. За повече контрол при приема в болница и при провеждането на търгове се обявяват съответно 38% и 36% от анкетираните.

Според 32 на сто пък трябва да има повече контрол при отпускането на направления. 64% от хората посочват, че са съгласни с въвеждането на спешен пакет, в който да се определи точно състоянието на спешност и здравно неосигурените да могат да използват само този пакет.