Капитал Daily

"Влагата" ще оскъпи и магистрала "Марица" с 43 млн. лв. Трийсете километра от магистрала "Марица" до Димитровград трябваше да струват 133 млн. лв. и да са готови през 2013 г. Но няма. И двата поети ангажимента от строителя - италианската "Чи Ем Чи ди Равена" (CMC di Ravenna) са нарушени - отсечката поскъпва с една трета от първоначалната оферта, а завършването се очертава да е през август 2015 г. Неприятните изводи са, че за пореден път държавата допуска спечелените с ниски цени големи магистрални поръчки да се компенсират с милиони, като се откриват "пропуски" (най-често наводнени почви).

Така състезанието от миналото става нечестно, защото друга компания е можела да спечели, а допълнителната сметка вместо основно с еврофондове се плаща изцяло от данъкоплатците.

Оскъпяването, за което настояваше през последните месеци изпълнителят на отсечката от "Марица", и поредното отлагане на срока за пътя към Турция вече са факт. Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви поръчка за укрепване на трасето и отводнителен канал по маршрута на лот 1 от Оризово до Димитровград с прогнозна стойност 43 млн. лева без ДДС. Оферти от кандидати се набират до началото на април, след което ще минат месец-два до избора на изпълнител (ако няма обжалване). Самата поръчка е със срок на изпълнение три месеца. Това означава, че срокът май 2015 г. за завършването на трасето няма да бъде спазен, а най-вероятно и новият срок, обявен от министър Лиляна Павлова - август. Първоначалният срок беше август 2013, после ноември 2014 г.

Пожелано - получено

Формално пътната агенция спазва Закона за обществените поръчки и обявява нов търг за допълнителните дейности по трасето на лот 1 на "Марица". Но победителят изглежда по-скоро предизвестен поради няколко причини. Тръжната процедура за изграждането на отсечката от 31.4 км от Оризово до Димитровград беше спечелена от "Чи Ем Чи ди Равена" с цена от 133 млн. лв. без ДДС. Реално работата по трасето беше възложена на "Пътища Пловдив" (тогава на Георги Гергов, а сега на благоевградската "Агромах"). Претенциите на италианците за оскъпяване започнаха още през 2013 г., тъй като работата по отсечката беше забавена и то не по тяхна вина. Първо бяха проблеми с отчужденията. Археологическите проучвания не бяха приключени, а впоследствие се оказа, че на мястото има останки от античен град, който трябва да бъде консервиран. Исковете на компанията строител растяха от 20 млн. лв. на 45 млн. лева, за да достигнат 76 млн. лева. Още през август миналата година шефът на пътната агенция Лазар Лазаров призна, че оскъпяването на лот 1 на "Марица" е неизбежно заради сбъркани проекти - пропуснати инженерни съоръжения и неточни геоложки проучвания. Той обясни, че ще има нова поръчка, чиято цена се уточнява. Тя учудващо се доближава до сумата, поискана официално от "Чи Ем Чи ди Равена" през лятото на 2014 г. Но основанието за огромната сума не е това, а 40-те милиона са скрити зад укрепване и отводняване.

Показателно е, че в търга за "Марица" до Димитровград през 2011 г. участваха общо седем кандидата. Офертите на пет от тях са под новополучената обща стойност от 176 млн. лв. Така излиза, че състезанието се печели с много ниска цена, а после държавата доплаща от бюджета. Но в тази формула могат да са сигурни основно компании, близки до властта. Останалите дават реални цени и не печелят поръчки.

Банковите сметки на гражданите ще влязат в електронен регистър. Банковите сметки на всички граждани да влязат в електронен регистър, който се поддържа от БНБ. По този начин Националната агенция за приходите (НАП) и правораздавателните органи ще имат бърз достъп при нужда до тях и ще могат да правят бърза справка за това кой човек колко сметки има и в кои банки. Това обяви в петък финансовият министър Владислав Горанов в парламента в отговор на въпрос на депутата Велизар Енчев какви действия предприемат финансовите институции срещу укриване на средства на български граждани в чужди банки.

Горанов заяви, че за целта ще предложи законодателни промени за създаване на регистър, който ще е по подобие на кредитния. До централизираната база данни достъп ще имат правораздавателните органи и приходните администрации (прокуратурата, ДАНС, НАП).

"От него държавните институции ще могат да правят бърза справка за това кой човек колко сметки има и в кои банки", обясни финансовият министър. Според Горанов в момента подобна справка се осъществява трудно, тъй като администрацията трябва да изпрати запитване до всяка банка в България. "Процесът тече с месеци и понякога информацията се оказва безполезна", каза министърът. По думите на Горанов от регистъра няма да личат сумите по сметките, а само броят им и в кои банки са открити.

Експерти са скептични дали подобна мярка ще доведе до по-добра събираемост. Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч" заяви пред "Сега", че ползата ще е за администрацията, която ще може да запорира сметки по-бързо или да иска свалянето на банковата тайна в по-кратки срокове. "Не трябва да се очаква поразителен ефект. Повечето схеми за укриване на средства са елегантни и умни", смята той.

Пред "Сега" председателят на банковата асоциация Левон Хампарцумян коментира, че ще е много трудно данните от различни информационни системи да се съберат в една, защото не са стандартизирани.

Идеята не е нова

Идеята за регистър на банковите сметки не е нова. Тя беше повдигната още през 2007 г. покрай делото срещу бившия изпълнителен директор на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров. Тогава прокуратурата настояваше за създаването на подобна база данни, тъй като разследващите обясняваха, че точно бавните отговори от банките са дали възможност част от парите да бъдат изтеглени. Заради прикриване на информация пък банкови служители бяха подведени под отговорност.

Сега

България харчи за болници с 20% повече от европейските страни. България не може да се похвали с добри здравни показатели, но е сред лидерите в Европа по разходи за болнична помощ. У нас 52% от изразходваните държавни средства за лечение са за болниците, което е близо с 20% над дела, предназначен за болници в другите страни. Това е записано в концепцията "Цели за здраве 2020", приета от кабинета миналата седмица. Във Франция например за болници отиват 37% от публичните разходи за лечение, в Чехия - 33%, в Испания - 31%, а в Белгия - едва 29%, сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, цитирани в концепцията.

Освен това болничният капацитет и делът на хоспитализациите са над средното равнище, дори при сравнение на България със страни със сходни равнища на приходи и разходи за здравеопазване. Въпреки че броят болнични легла на 1000 души е намалял значително в сравнение с пика през 90-те години на миналия век, той остава по-висок от средните европейски нива. В същото време нараства броят на разкритите нови болнични заведения, основно в частния сектор. "Болничният сектор в България се характеризира с голям брой болнични заведения и болнични легла и нарушена структура на легловия фонд с превес на леглата за активно лечение. Тази излишна инфраструктура е придружена и от по-високо от средното за ЕС потребление на болнични услуги", пише в концепцията. През 2011 г. хоспитализациите в България са били с близо 40% повече в сравнение с неотдавна присъединилите се държави-членки на ЕС. Анализът на хоспитализациите в България, изготвен от Световната банка през 2013 г., показва, че поне 20% от стационарно извършените процедури в болници в България е можело да бъдат проведени в амбулаторни условия.

В същото време извънболничните прегледи са сравнително по-малко в България - средно 5.5 амбулаторни посещения на човек за година през 2011 г., в сравнение със средно 7.23 посещения в страните, присъединили се към ЕС след 2004 г.

От друга страна, въпреки големите разходи за болнично лечение, здравните показатели на България са в дъното на европейската статистика - ние сме с високо ниво на преждевременна, майчина и детска смъртност, високи нива на увреждане и загуба на работоспособност и ниска продължителност на живота и на живота в добро здраве.

Целта, заложена в концепцията, е оптимизиране на мрежата от болници за активно лечение и намаляване на броя на леглата в тях. Трябва да се разработят критерии за хоспитализация и дехоспитализация в планов и спешен порядък, както и "въвеждане на изисквания и критерии за качество на медицинските дейности, обвързани с краен резултат от болничното лечение като основание за заплащане".

Борисов наредил да се готвят 50 млн. лв. за великденски добавки. Въпреки приказките за продънения бюджет приходите сега са по-добри и премиерът е възложил на финансовия министър да готви постановление да се дадат за Великден 50 млн. лв. като добавки към пенсиите. Това съобщи самият Бойко Борисов, след като се появи на конгреса на партията на Татяна Дончева "Движение 21". "Има пари. Постъпленията от митниците са 90 млн. повече, а от данъчните със 70 млн. повече в сравнение със същия период за миналата година. И понеже действително истински си обичаме пенсионерите, ще ги заделим тези пари", заяви Борисов.

Кои пенсионери ще получат добавки и в какъв размер, все още не е казвано, но същата сума беше дадена и за Коледа. Тогава 1.3 млн. пенсионери, чиито пенсии са под прага на бедността от 286 лв., получиха по 40 лв. за празниците. В петък имаше подобен въпрос в рамките на парламентарния контрол към вицепремиера Ивайло Калфин. Той изнесе данни, че към момента под прага на бедността са 1 228 623 възрастни българи.

Извън обещанията за пенсионерите изказването на Борисов беше в познатия тон. На няколко пъти премиерът се оплака, че нечестно се манипулира информацията за дълга, който не бил 16 млрд. лв. "12 млрд. лв. са стар дълг, а другите са следващите три години да балансираме дефицита. Абсолютно нечестно е и ако ми поискат прошка за тази манипулация, с радост ще им дам", заяви той. И напомни как 4 години му "яли душата" с Дянков за това, че държат 0.48%, или под 2% дефицит. "Колко пъти в кампанията казах, че начинът, по който харчат и съсипват държавата, и това, което направиха с КТБ, след това ще се тегли дълг? Няма как да се правят реформи или да се занулят тези пасиви по друг начин. Абсолютно нечестно е", възмути се Борисов.

Труд

Заваляха идеи за какво да харчим дълга. Идеите за какво да се изхарчат парите от новия дълг на България започнаха да валят, въпреки че парламентът още не е ратифицирал договора между Министерството на финансите и четирите международни банки, които ще обслужват заема.

"Опозицията знае много добре къде отива дефицитът от 2,7 млрд. лв. в новия бюджет, който сме принудени да покрием с нов дълг. Например във фонд "Пенсии", в който всяка година държавата налива над 4 млрд. лв., или в БДЖ, където субсидията е 450 млн. лв. на година", каза вчера Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента.

Премиерът Бойко Борисов отбеляза, че България още не е платила 300 млн. лв. за влаковете "Сименс", които според него вече излизали от употреба.

Според министъра на енергетиката Теменужка Петкова с парите могат да се кредитират задълженията в енергетиката. "НЕК няма как да се справи сама със своите задължения", каза тя и добави, че вече е разговаряла с министъра на финансите по темата. "Трябва да мислим за начин, по който системата да бъде финансирана, така че да може да разплати своите задължения и да тръгнем оттук нататък на чисто. Но за да стане това, трябва да предприемем всички мерки течовете и дефицитът в системата да бъдат занулени, за да имаме вече ясна визия за това как вървим напред. Повече дефицити в системата не бива да бъдат допускани", каза министърът на енергетиката.

Междувременно представители на коалиционните партньори АБВ и Патриотичния фронт казаха, че ще решат във вторник дали да подкрепят договора между Министерството на финансите и четирите международни банки.

И чиновниците с право на стачка. Чиновниците да могат да стачкуват ефективно, като спират да работят. Това предвиждат промени в Закона за държавния служител, които ще бъдат обсъдени в понеделник от правителството, работодателите и синдикатите в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Освен това с проекта се дава право на синдикалните организации на държавните служители да сключват колективни трудови договори с шефовете на институциите, в които работят.

Според сегашното законодателство стачката в администрацията може да е само символична - с лентички и плакати. Още през 2005 г. Съветът на Европа обаче се произнесе, че по този начин България нарушава 2 конвенции на Международната организация на труда и Европейската социална харта. Промените първоначално щяха да бъдат направени през 2010 г., но тогава така и не бяха приети. Сега социалният министър Ивайло Калфин ги внася отново.

Чиновниците ще могат да стачкуват ефективно в два случая - ако бъде нарушен колективният трудов договор или ако не може да се постигне съгласие по условията в него. За да не се блокира обслужването на гражданите и фирмите, служителите ще подписват споразумение, което ще гарантира "задоволително административно обслужване през време на стачката".

Забраната за стачка остава за МВР, Министерството на отбраната и магистратите. Висшите служители (главни секретари, шефове на дирекции) също няма да могат да спират работа и ще могат да стачкуват само символично.

При обсъждането на проекти на експертно ниво и синдикатите, и работодателите са възразили, че правото на стачка на държавните служители трябва да се уреди в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, а не в Закона за държавния служител.

24 часа

Отпускът в България най-къс в цяла Европа. Работещите българи имат право на един от най-късите платени отпуски сред всичките 28 държави в Евросъюза. Това става ясно от обобщена информация на Главната инспекция на труда (ГИТ) за задължителните отпуски и минимално заплащане в Европа.

Всеки българин, който работи извън страната или е командирован от българския си работодател за повече от 30 дни в друга държава от ЕС, има право да получава местната заплата и да ползва отпуските за съответната страна от ЕС, обясниха пред "24 часа" от ГИТ.

20 работни дни в годината е предвидената от българския Кодекс на труда задължителен отпуск.

Допуска се бонус от 5 работни дни при работа на ненормирано работно време или при опасни за здравето професии, които се определят с постановление на Министерския съвет. 20 работни дни отпуск на година всъщност е минималният за целия ЕС. Толкова например имат право да ползват и работещите в Белгия, но с работна седмица, която е с 2 часа по-къса от българската. В Белгия е определен лимит от 38 работни часа на седмица, докато у нас той е 40 часа. Това означава, че при еднакъв размер на отпуска,

в Белгия годишно се работи със 100 часа по-малко, отколкото у нас.

20 работни дни е отпускът и в Гърция. Той обаче нараства с натрупването на трудов стаж и може да достигне до 26 работни дни. Абсолютно същите са правилата и в Полша.

Новинар

5000 тона екобомби цъкат в страната. Близо 5000 тона негодни за употреба пестициди цъкат като бомба със закъснител в цялата страна.

Отровите се съхраняват в складове от години, като към момента нито една институция не е предприела решение на проблема. Повечето от опасните химикали са били собственост на бившите ТКЗС. Такъв е случаят в смолянското село Търън. В една от сградите там са налични 15 тона вредни за живота пестициди.

Най-големи количества с химикали има в областите Велико Търново, Пловдив, Ямбол, Враца и Кърджали. А най-голямо количество пестициди в един склад са открити в местността Пискавеца край Враца.

У нас вече е стартирала подготовката за поетапното събиране на опасните вещества и унищожаването им. След двугодишно проучване експертите са набелязали всички места, на които се съхраняват отровите. Проверени са 288 склада.

Според благоприятните прогнози целият процес трябва да приключи до 2019 г., съобщи бТВ. В помощ на страната ни ще се отзове Швейцария. Алпийската страна е предвидила финансова помощ от близо 23 милиона за преопаковане, транспортиране и обезвреждане на химикалите.