Сега

Финансовият министър се скара и на работодателите заради дълга. Финансовият министър Владислав Горанов става все по-нервен при критики и въпроси около предложената тригодишна програма за поемане на външен дълг до 8 млрд. евро. Вчера той си отвори нов фронт по темата, като оспори правото на членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество да поставят въпроси по предстоящата ратификация на програмата. Горанов открито нападна отделни работодателски организации, като намекна, че не са достатъчно големи и представителни, за да задават въпроси за заема. Очаква се днес совалките по темата за външния дълг да продължат с представители на Патриотичния фронт. Гласуването по законопроекта ще бъде в сряда.

Темата за дълга бе предложена като част от дневния ред на първото заседание на тристранката за 2015 г. от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). При представяне на предложението от асоциацията изтъкнаха, че управлението на държавните заеми е пряко свързано с темата за доходите и жизненото равнище, а в същото време много въпроси са останали без ясен отговор. "Редица въпроси остават неизяснени като например какво е актуалното състояние на фискалния резерв, какви суми се очаква да се възстановят в него от дадени заеми на фонд (за гарантиране на влоговете - б.р.) и банка (ПИБ - б.р.), това ли трябва да е размерът на дълга, как е направен изборът на банки", мотивираха искането от АИКБ. Подобни въпроси зададоха и партньорите на ГЕРБ в управлението, и отделни експерти.

Повдигането на темата и в тристранката вбеси финансовия министър Владислав Горанов. "Искам да изясним кой в какво качество стои на тази маса, защото се претендира, че това са само национални представителни организации. Колко БВП произвеждате, след като сте толкова разтревожени?", попита присъстващите Горанов. Той оспори правото на отделни членове на тристранката да разискват въпроса с аргумента, че не представляват цялото общество, а само част от него. "Обществото си е изградило механизми, за да консултира тези теми чрез съответните комисии. Вашата организация беше ли на заседанието на Комисията по бюджет и финанси? Не беше. Темата трябваше да ви е интересна и през 2013 и 2014 г., но тази година ще ви я обясним", упрекна вносителите на точката Горанов. "Какво отношение към доходите и жизненото равнище има външният дълг по отношение на Кодекса на труда и подзаконовите актове", попита Горанов и допълни, че на заседанието на социалните партньори не може да се разглежда "каквото им хрумне".

Индустрията поиска поевтиняване на газа с над 20%. Остро писмо за намаляване цената на газа изпратиха вчера от федерацията на индустриалните потребители на ток. Те настояват енергийният министър, икономическият му колега, ДКЕВР или шефът на "Булгаргаз" спешно да преразгледат политиката за регулирането на цените. Големите консуматори на ток настояват цената на газа да падне от 1 април с поне 22.7 %.

"Цените на петрола достигнаха най-ниски нива за последните 5 години, а все още няма ефективно намаление на цената на природния газ за индустрията в България", пишат от федерацията. И допълват, че не е ясно защо регулираните цени на газа у нас не реагират на спада в цените на петрола. Индустрията се оплаква и от това, че няма достъп до много доставчици и до ликвиден пазар на природен газ.

В началото на годината общественият доставчик "Булгаргаз" поиска от ДКЕВР намаление на цената с 13.34% за второто тримесечие на годината. Преди седмица предложението бе обсъдено и в самата комисия. Оттам заявиха, че регулаторът ще разгледа цените на алтернативните горива и валутните курсове в последните 90 дни, за да оцени дали искането е реално. Дори и да се стигне до поевтиняване на газа обаче, това няма да се усети от потребителите, тъй като спестените пари най-вероятно ще отидат за стабилизиране на закъсалите топлофикационни дружества или на самия "Булгаргаз".

Капитал Daily

Свободният ресурс във фискалния резерв е само 550 млн. лв. Свободният ресурс от фискалния резерв, с който държавата може да оперира, е 550 млн. лв. към 19 февруари. Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) в понеделник. Според оповестените от него данни общата стойност на резерва към средата на този месец трябва да е около 6.6 млрд. лв., но над 90% от тези пари реално не могат да се използват.

Горанов беше принуден да обяви данните заради повдигнатите от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) по време на заседанието въпроси, свързани със състоянието на резерва и какви суми се очаква да се възстановят в него от дадени заеми на Фонда за гарантиране на влоговете и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Работодателската организация изрази съмнение относно общата стойност на дълга, която правителството възнамерява да вземе през следващите три години. Според Васил Велев, председател на АИКБ, не е необходимо да се взимат всички 18.2 млрд. лв. заем през следващите три години, с които да се покриват падежиращи дългове и заложени бюджетни дефицити.

Неразбирателство около дълга

"Става ясно, че 3 млрд. лв. се броят два пъти. Защото в обявения от Министерството на финансите план падежиращият дълг за трите години е 11.7 млрд. лв. И в него влизат погашенията на дълг, който все още не е емитиран", смята Велев. Той говори за 6-месечния мостов заем на стойност 2.54 млрд. лв., който кабинетът взе в края на годината и трябва да върне на четирите банки - Citibank, HSBC, Societe Genеrale и Unicredit, през май тази година. Също така според Велев падежът на голямата емисия доларови облигации (1.87 млрд. лв.), който беше в средата на януари 2015 г., също трябва да бъде изваден от предвидения за погашение дълг.

Според финансовия министър обаче "януарското падежиране е част от лимита на дълга за 2015 г. и част от лимитите, гласувани в закона за бюджета за 2015 г.". "Тези 11.7 млрд. лв. падежи включват всяка сума, падежираща в периода от януари 2015 г. до 31 декември 2017 г.", каза Горанов. Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин се опита да доизясни нещата, като добави, че плащането през януари е било с мостов заем, теглен в края на миналата година. "Не трябва да се счита, че той вече е погасен през януари и е изваден от сметката. Трябва да гледаме какво се плаща в рамките на календарната година, така е прието и в закона за бюдежета за 2015 г.", добави министърът.

Несъответствие в цифрите

Въпреки опитите за обяснение на първо четене сметките за размера на падежиращите задължения не излизат. Именно по линия на падежиралата на 15 януари доларова емисия. Причината е, че за нейното погасяване правителството на Пламен Орешарски осигури пари още през юни 2014 г. Тогава на международните пазари бяха пласирани 10-годишни държавни облигации на стойност 2.92 млрд. лв.

Бизнес и синдикати са против овладяване на надзора на здравната каса от държавата. Разширяването на надзорния съвет на държавата в здравната каса се превърна в ябълка на раздора между правителството и членовете на тристранния съвет. Работодателите и синдикатите единодушно се обявиха срещу това държавата да има по-голяма квота от тях и определиха предложението за промяна в Закона за здравното осигуряване като одържавяване на здравната каса.

Надзорният съвет на НЗОК се занимава с разпределението на бюджета на здравната каса, преговаря с лекарите и одобрява голяма част от оперативните решения на институцията. В момента държавата има четирима представители в надзора, работодателите и синдикатите - по двама, а пациентските организации - един. В проектозакона, който вече е на първо четене в парламента и беше разгледан със закъснение в тристранния съвет, здравното министерство предлага квотата на държавата да бъде увеличена до шест души, което означава, че тя ще има мнозинство при всички решения.

Без сериозни мотиви

Заместник-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков мотивира предложението за повече държава с липсата на нужния контрол и с това, че някои членове на надзора са се договаряли с частни болници за лимитите на бюджетите им. Той обаче не назова имена. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев коментира, че не може държавата да дава едва една трета от осигуровките в касата, а нейната квота да е по-голяма от тази на работодателите и синдикатите.

На практика в момента държавата внася осигуровки за здраве на 4.5 млн. души в общ размер на 975 млн. лв. В същото време 1.7 млн., работещи в частния сектор и самоосигуряващи се, внасят 1.9 млрд. лв.

 "Увеличаването на квотата на държавата води до одържавяване на една обществена институция, което е прецедент и противоречи на програмата на правителството и обещанията на Реформаторския блок, чийто представител е министърът на здравеопазването", заяви Божидар Данев от БСК. Васил Велев от АИКБ и Цветан Симеонов от БТПП също са против увеличаването на представителите на държавата в надзорния съвет. Според Велев има препоръки на Европейската комисия в обществените фондове да се запази трипартитният модел на поведение.

От синдикатите заявиха, че ако квотата на държавата се увеличи, социалните партньори ще служат като украса на решенията, които се взимат. Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов и представителят на КНСБ д-р Иван Кокалов включително се обявиха и против присъствието на представител на пациентите в надзорния съвет, тъй като смятат, че те биха могли да представляват достатъчно добре осигурените.

Какво съдържат пакетите?

Другият основен въпрос е какво съдържат трите пакета медицинска помощ, които предлага здравното министерство. Единият е само за спешна помощ и ще се полага на всички, независимо от това дали са осигурени за здраве или не. Вторият е т.нар. основен пакет от медицински услуги, който се покрива напълно от здравната каса за всеки осигурен. Третият пакет е допълнителният. В него ще влизат не толкова спешни състояния и услуги, за които може да се формира листа на чакащите. Ако не иска да чака, пациентът ще може да доплати в брой или чрез здравен застраховател. Работодателите попитаха защо трябва да се разделят пакетите и какво означава това, но не получиха конкретен отговор.

Труд

Работодатели и синдикати с жълт картон за здравни реформи. Работодателите и синдикатите единодушно се обявиха против разделянето на лечението на болните българи в основен и допълнителен пакет, както предвиждат промени в Закона за здравното осигуряване. Тази и останалите реформи в него бяха обсъдени вчера от Съвета за тристранно сътрудничество към МС.

„Осигурителната система финансира осигурените, грешно е да се приема, че тя отговаря и за неосигурени. Социалните функции за тях да поеме държавата, а не отново - изрядните платци", заяви пред „Труд" Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. Той е категоричен, че за пореден път не се дава решение на проблема с неосигурените. А в същото време болниците продължават за трупат задължения заради тях.

Социалните партньори бяха и против одържавяването на НЗОК с поставянето на още двама представители на държавата в надзорния й съвет. Поправка превижда те да са не 4-ма, а 6-има в бъдещия 11-членен орган (сега е 9-членен) .

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че не може държавата да дава едва една трета от парите в касата, а нейната квота в надзора да е по-голяма от тази на работодателите и синдикатите. А Божидар Данев уточни, че от работодателите и осигурените идват точно 67% от приходите на НЗОК, а от държавата - само 33%.

В същото време групите, които осигурява тя - деца и пенсионери, са най-големият консуматор на здравни услуги. „Много ни учудва, че предложението за одържавяването идва от структури на Реформаторския блок, чийто представител е здравният министър д-р Петър Москов, които твърдят, че са за обществено управление. Затова показваме жълт картон на държавата по отношение на този закон, а дали тя ще се съобрази с него, е друг въпрос. В края на краищата има нови избори", посочи Данев.

24 часа

3 варианта за великденските добавки към пенсиите. Три варианта за великденски добавки върху пенсиите пресмятат в министерствата на финансите и на социалната политика, научи в. "24 часа".

Единият от тях е всички възрастни да получат добавката, но размерът ѝ ще е различен в зависимост от това колко е голяма пенсията на човека, обясни финансовият министър Владислав Горанов. При този вариант колкото по-ниска е месечната пенсия, толкова по-висока добавка ще даде държавата.

По такъв начин бяха разпределени великденските добавки през м.г. от предишното правителство, когато размерът им бе между 20 и 40 лева. Тогава обаче бяха отпуснати 57 млн. лв.

Засега за тазгодишните добавки е възможно да бъдат дадени 50 млн. лв., обяви в неделя премиерът Бойко Борисов. Парите ще дойдат от подобрената събираемост на данъците за първите два месеца на тази година.

Вторият вариант е добавка да зарадва само пенсионерите с доход под 286 лв., колкото е официалната линия на бедността. При коледните добавки през 2014 г. правителството даде само на тази група от 1,2 млн. пенсионери по 40 лв. Тогава за плащането на бонусите отново бяха предвидени 50 милиона, колкото са и в момента.

Третият вариант, по който работят експертите, предвижда добавките пак да бъдат ограничени до определен размер на пенсията, но той да е по-голям от 286 лв. Освен това и размерът на допълнителните пари пак ще зависи от това колко е висока конкретната пенсия.

Постановлението за раздаване на великденските добавки трябва да бъде одобрено от правителството през март. Така ще стане възможно НОИ да ги плати заедно с априлските пенсии между 7 и 20 април.

Стандарт

Разжалваха ген. Тонев, той иска разследване. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е свалил политическото си доверие от шефа на здравната комисия в парламента ген. Стоян Тонев. Повод са публичните обвинения към Тонев за злоупотреби като директор на ВМА. Това съобщиха за "Стандарт" източници от ръководството на партията след заседание на Изпълнителната й комисия.

Тя се събра по настояване на Стоян Тонев. Пред партийните шефове той съобщил, че е подал заявления до главния прокурор и до председателя на Сметната палата. С тях настоява за извършването на пълни проверки, които да установят законността на управлението и начина на сключване на договори на ВМА в периода от 28 август 2012 г. до 1 януари 2015 година. "Смятам, че само по този начин може да бъде запазен авторитетът на най-голямото българско здравно заведение с национално значение и с особено значение в случай на война и природни бедствия", се посочва в писмото на Тонев.

"Не може депутат, който представлява ГЕРБ и хората, да се чувства добре, ако срещу него има разследване", казал Бойко Борисов на Тонев и го призовал да се оттегли от заеманите постове, разказаха участници в заседанието.

"Ще дадем възможност на генерала да докаже своята гледна точка. Ще видим и фактите от разследването и тогава ще вземем окончателно решение", коментира снощи пред Би Ти Ви Румяна Бъчварова, член на изпълнителната комисия на ГЕРБ. "Компетентните органи ще докажат неоснователността на твърденията срещу мен", заяви пред "Стандарт" ген. Тонев.

Две версии за скандала се появиха веднага след заседанието на Изпълкома. Според едната шефът на здравната комисия е окончателно разжалван. И за мястото в Народното събрание отново се спомена името на Даниела Дариткова. Според другата версия обаче партия ГЕРБ застанала зад гърба на Тонев и никой не му е искал оставката.

"Решението беше да бъде изслушан ген. Тонев и да се опитаме да разграничим обективните факти и обстоятелства", посочи Бъчварова пред бТВ. Тя подчерта, че са обсъждани "различни варианти", но не смята, че е добре предварително да се обявяват решения и позиции.

Текат още 3 проверки

Министерство на отбраната е изпратило одитите за Военномедицинска академия (ВМА) до четири органа - прокуратурата, Агенцията за държавна финансова инспекция, Комисията за конфликт на интереси и Националната агенция за приходите (НАП). До момента единствено Комисията за конфликт на интереси е върнала обратен отговор. Той сочи, че няма нарушения. Това поясни вчера пред журналисти зам.-министърът на отбраната Десислава Йосифова. Тя е запозната с проверката на военното министерство, тъй като бе и в служебното правителство на Георги Близнашки. Останалите институции все още извършват проверки.

Монитор

2800 панелки в София за саниране. Над 2800 сгради в столицата могат да се включат в Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Това каза кметът на Столична община Йорданка Фандъкова по време на разяснителна среща относно програмата в НДК.

„Към момента са сформирани 110 сдружения на граждани, 18 подадени заявления в районите „Изгрев", „Витоша", „Слатина", „Подуяне", „Искър", „Кремиковци" и „Люлин", отчете Фандъкова.

Панелките в страната са над 120 000, в които живеят около 3 млн. души, отбеляза регионалният министър Лиляна Павлова. По предварителни изчисления по държавната програма може да бъдат санирани между 4000 и 6000 сгради.

Националната програма за енергийна ефективност е довела до бум на сдруженията на собствениците и вече има регистрирани 750. 22 са сключените договори досега с българската банка, като до дни се очаква още толкова да подпишат.

Министерството било затрупано и с въпроси дали по програмата за безплатно саниране ще се отпускат пари и за енергоспестяващи печки, телевизори, климатици и вътрешни ремонти. „Националната програма не финансира вътрешни ремонти, обзавеждане и оборудване с бяла и черна техника. Не се финансира подмяна на втора употреба асансьори с нови, но ако те са технически изправни, което е задължение на гражданите, може да бъдат направени да са енергийно ефективни", подчерта Павлова. Съоръженията могат да се оборудват с интелигентна система, с която при натискане на бутона да не идват и трите асансьора едновременно, а само един.

Павлова за пореден път разясни, че по програмата за саниране могат да се заменят вертикалните щрангове в сгради с ТЕЦ с хоризонтални. По този начин плащането за парно може да е индивидуално, а сметките да паднат с 30-50%.