Труд

Зелените лапнали над 30 млн. лева покрай „Сребърна". Най-малко 30 млн. лева са гушнали „защитници" на природата, имитирайки че опазват резервата „Сребърна". В същото време езерото всекидневно е заливано от фекалии, алармира неправителствената гражданска коалиция „Природата за хората и регионите". Езерото е защитена територия, биосферен резерват, включен като обект на природното наследство на ЮНЕСКО през 1983 г., заедно с Пирин и Несебър. За състоянието на природната забележителност трябва редовно да се изготвят доклади.

През 2008 г., когато са се леели мръсните води, в езерото е изпълняван проект „Възстановяване на влажни зони и намаляване на замърсяването". Той е на стойност 13,280 млн. долара и е финансиран от Световната банка със 7,5 млн. долара, плюс 3 млн. долара от държавния бюджет. Останалите 2,73 млн. долара идват от спонсори. Участник в проекта е и организацията „Зелени Балкани" с председател на УС Тома Белев. Като част от проекта „Зелени Балкани" дори закупуват 6400 декара земи по българското дунавско крайбрежие с мотив опазване на влажните зони. Наред със "Сребърна" „Зелени Балкани" са изпълнявали 22 проекта, свързани със защитаване от замърсяване и съхранение на влажни зони в страната, които са общо 11.

От министерството на околната среда казаха пред "Труд", че ще се запознаят със случая и днес ще обявят становището си. Факт е обаче, че преди дни екоминистърката Ивелина Василева призна, че още от 2002 г. фекални води се вливат в „Сребърна" и това продължава и в момента.

„От този факт следва едно много важно заключение, че са пълна лъжа, измама и фалшификация представяните досега доклади, данни и заключения от изпълнителите на тези проекти основно зелени екологични организации", коментираха от "Природа за хората и регионите". Оттам заключават, че похарчените за тази „работа" десетки милиони лева с нищо не са допринесли за опазване на околната среда.

Междувременно държавните харчове за "опазването" на "Сребърна" продължават да набъбват. През март 2013 г. екоминистерството отпуска нови 4,2 млн. лв. за поддържане и устойчиво управление на природния парк. Парите ще се усвояват до март 2015 г.

Отново през 2013 г. Министерството на околната среда и водите финансира „Национален план за опазване на най-значимите влажни зони в България". Той е 10-годишен за периода 2013-2023 година. Реализира се от Българска фондация „Биоразнообразие" на Росен Василев и от "Българско дружество за защита на птиците" на Петър Янков. Включена е и Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието.

Депозитите в банките се увеличиха с 1,3 млрд. лв. Депозитите в банковата система са се увеличили с 1,3 млрд. лв. само за един месец, показват последните данни на БНБ. Към края на януари те са 58,95 млрд. лв. В тази сума освен спестяванията на домакинствата и фирмите влизат и парите на финансовите посредници, пенсионните фондове и застрахователните дружества.

Ведомството на Иван Искров посочва, че депозитите са повлияни от изплащането на гарантираните влогове в КТБ през декември 2014 г. Огромната част от парите се върнаха в банковата система още в края на миналата година, но данните за януари показват, че гражданите и фирмите влагат в банките и нови средства. Принос за ръста имат главно домакинствата. Техните спестявания са се увеличили за месец със 724 млн. лв. до 39,99 млрд. лв. Спестяванията на фирмите са набъбнали с 262 млн. лв. до 15,61 млрд. лв. през януари.

Капитал Daily

Държавата предлага нов фонд за помощ при бедствия. Специален фонд, който да изплаща обезщетения на социално слаби за имущество, пострадало от природни бедствия, ще бъде създаден от държавата. Това обяви финансовият министър Владислав Горанов по време на конференция за управлението на катастрофични рискове, проведена в София. Идеята е този фонд да се пълни с приходите от данъка върху застраховките, които по оценка на Горанов са около 25 млн. лв. годишно. Обезщетяването обаче няма да е на стойността, на която потърпевшите биха си върнали изгубеното имущество, а ще е по данъчна оценка. Което означава в пъти по-ниско от пазарните цени за районите извън големите градове, в някои случаи и по 2-3 хил. лв. за селата.

Извън моралния риск, който поражда подобна мярка (дори и хора с възможности да се застраховат да опитат да ползват покритието на фонда), има и една още по-неприятна възможност. Тъй като парите във фонда вероятно няма да стигат, финансовият министър заговори за потенциално вдигане на застрахователния данък. Така, вместо да стимулира все повече граждани сами да поемат и плащат за риска, държавата може да накаже сключващите застраховки с допълнителни разходи. Несъвършен е и сегашният модел - щетите се поемат от всички данъкоплатци. Реално обаче той и не се променя особено, още повече че при недостиг във фонда по всичко личи, че пак ще се стига до него.

Хипотетично вдигане на данък

Според Горанов 25 млн. лв. годишно не са "твърде малко" на фона на данъчната оценка на имотите, които са собственост на определените като социално слаби граждани. От думите на Горанов стана ясно, че не е изключено и повишаване на данъчното облагане. Пред "Капитал Daily" министърът уточни, че хипотетично има възможност данъкът върху застрахователните премии да се вдигне от 2 на 3%, но засега подобна мярка не е предлагана за дебат в кабинета. "Не е обсъждано конкретно решение до каква степен може да се увеличи това облагане, но към момента то е в рамките на 2% и носи 25 млн. лева", коментира финансовият министър по време на конференцията. Идеята за по-висок данък напълно противоречи на заявката от миналата седмица - по време на отчета за 100-те дни работа, когато Горанов беше категоричен, че той и ГЕРБ не планират увеличаване на данъците. В момента с 2% данък се облагат всички премии, с изключение на животозастраховките. Това включва автомобилните (от които идват най-много приходи) и имуществените.

Фондът, предложен от Горанов, е много различен от катастрофичния пул, идеята за който отново изплува на дневен ред през последните седмици. Катастрофичният пул означава доброволно или задължително застраховане, което подпомага изплащането на обезщетения при бедствия, предизвикани единствено от природата, а не от човешки грешки. Според финансовия министър общините ще имат полза от новата идея, защото собствениците на имоти ще са стимулирани да направят данъчна оценка на имотите върху реалната им стойност. Това автоматично би означавало вдигане на приходите от данъка в много общини.

По време на дискусията вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че за последните 4 години - от края на 2010 г. до 2014 г., държавата (т.е. данъкоплатецът) е отпуснала над 371 млн. лв. за преодоляване на щетите от бедствия, или средно по 93 млн. годишно. От тях 250 млн. лв. са отишли за неотложни възстановителни работи на сгради и инфраструктура. Според него трябва да се отделят повече средства за превенция от бедствия, за да се сведе до минимум възстановяването на щети с държавни пари. "Трябва да има ясен план за обезщетяване на пострадалите", смята министърът.

Сега

Подкрепата за новия дълг виси на косъм. Патриотичният фронт реши да държи до последно ГЕРБ в напрежение. И след поредната среща между финансовия министър Владислав Горанов и ПФ не беше ясно дали хората на Валери Симеонов и Красимир Каракачанов ще подкрепят предложението за нов външен дълг от 16 млрд. лв. Днес ратификацията влиза в пленарната зала. Засега сигурни са гласовете на ГЕРБ и Реформаторския блок. БСП, ДПС, АБВ и "Атака" са твърдо против. Така съдбата на новия заем остава в ръцете на фронта и БДЦ, които до редакционното приключване на броя не обявиха ясна позиция. Управляващите се нуждаят поне от гласовете на БДЦ, за да постигнат минимума от 121 гласа. От думите на Светлин Танчев се разбра, че това ще зависи от "повече конкретика за това в какво ще се вложат парите".

Въпреки упоритостта на фронтоваците Горанов заяви бодро след срещата, че остава оптимист. "Оставам оптимист, че здравите сили и здравият разум ще надделеят", отбеляза той. От коалицията на Симеонов и Каракачанов категорично отказаха коментар и съобщиха само, че ще проведат заседание на парламентарната си група, на което ще определят позицията си. Още отначало патриотите се обявиха срещу тегленето на заема. По-късно смекчиха това и казаха, че очакват Горанов да ги убеди в необходимостта от заема, но дадоха да се разбере, че 8 млрд. евро са твърде много. Заради опитите с "убеждаването" ратификацията бе отложена миналата седмица.

Цялата депутатска група на ДПС ще бъде в пленарната зала, за да гласува срещу дълга и другите противници на новия заем трябва да направят същото, обявиха от партията на Доган. Депесарите поставиха под съмнение необходимостта от заема въобще, тъй като по техни сметки "финансирането на падежиращите дългове и бюджетния дефицит не са основната причина за поемането му". Липсвала достатъчно обосновка и по отношение на избрания подход за поемане на дълга.

Депутатите ще избират между пълна и постоянна забрана за износ на дървесина. Въпреки предупрежденията на експерти, че няма да реши проблема с незаконната сеч и противоречи на международни спогодби, мораториумът върху износа на необработена дървесина изглежда все по-реален. На депутатите предстои да изберат дали забраната да е временна или постоянна. Това стана ясно вчера след извънредно заседание на земеделската комисия. На него бяха обсъдени сходни идеи на 3-те управляващи партии за поправки в Закона за горите. Изненадващо и от "Атака" внесоха свой законопроект. Той ще се гледа идната сряда, а четирите проекта ще се гласуват накуп.

От Реформаторския блок и от "Атака" на практика предлагат мораториумът да е безсрочен. В проектите на Патриотичния фронт и на ГЕРБ забраната за износ на дървесина е до 3 месеца. От Реформаторския блок искат забраната да може да се налага и от парламента, а не само от агроминистъра и тя да е само за държави извън ЕС. Патриотичният фронт настоява мораториумът да е върху износа на обла дървесина, тъй като тя заема 70% от износа. От ГЕРБ пък предлагат 3-месечно ограничение с аргумента, че за това време може да се приемат законодателни промени, които да затегнат контрола върху незаконната сеч.

Очаква се повечето депутати от ГЕРБ и от реформаторите да подкрепят идеите на своите колеги, въпреки че отделни представители, като Георги Андонов и Румен Желев от ГЕРБ и Румен Христов от РБ, изразиха съмнения от ефекта им. От ПФ и АБВ обявиха твърдо, че ще гласуват "за", а ДПС ще чака становище от правната комисия. БСП ще подкрепи принципно проектите, тъй като преди месеци и те имаха подобни предложения, които обаче бяха отхвърлени. Агроведомството също е сменило позицията си. Преди дни министър Десислава Танева коментира, че мораториумът ще изкриви пазара и няма да реши основния проблем с контрола. Вчера обаче заместникът й доц. Георги Костов заяви, че няма как да не подкрепят предложенията, след като около тях се обединяват толкова партии. Като експерт обаче, той продължава да смята, че мерките по контрола на сечта и износа са по-важни от забраните.

24 часа

Пенсионер рани крадец и сега ще го излежава. Човек и цял живот да е почтен, един ден може да седне на подсъдимата скамейка. Георги Манолев стигна до нея като пенсионер. Трудил се е, за да запази бащината си къща, да вдигне своя и да отгледа двама синове и дъщеря. Крадците обаче не му дават мира.

Влизат в къщата поне 10 пъти. За някои обири Георги подава жалби, за други - не. Чака справедливост от държавата, но сам попада под ударите ѝ.

През февруари 2014 г. след поредния взлом 71-годишният Манолев размахва пистолет от прозореца, за да сплаши двама непълнолетни апаши, които изнасят покъщнината му. Проехтява изстрел и куршумът пронизва в гърдите 16-годишния Асен Лазаров-Зъбчето. На вид дребен и безобиден, той има 7-годишна кариера на крадец, но все му се разминава с възпитателни дела. До деня, в който отива на съд за зверски опит за убийство на жена.

На 2 август 2013 г. - само 7 месеца преди да обере Манолев, Зъбчето напада и пребива с косачка (тример) 70-годишната Анка Ризова в дома ѝ на ул. "Суходолска" в София. През май 2014 г. го осъдиха на 2 г. затвор по съкратена процедура, след като се призна за виновен. Присъдата си Зъбчето търпи в поправителния дом в Бойчиновци.

Жертвата му Анка си отиде от живота, без да узнае за нея. Тя умря на 5 януари 2014 г. - точно 33 дни преди Зъбчето да се вмъкне с братовчед в къщата на Манолеви.

Монитор

55-годишни хукнаха на гурбет за високи пенсии. Българи в предпенсионна възраст масово отиват на гурбет, за да си докарат по-висока пенсия, с която да живеят спокойно в родината. Само за няколко години работа на Запад те могат да получат по неколкостотин евро, с които да живеят едва ли не царски у нас, след като излязат в трудов отдих. Някои от българите дори напускат работа в родината и хукват на гурбет само и само да си докарат по-висока пенсия след години. Други пък са останали без препитание у нас, теглят заеми, да си осигурят средства за заминаване и след години да имат шанс за достойни старини у нас. Това обаче може да стане само ако работодателят, например в Испания, плаща осигуровки върху реалната им заплата. Ако нашенците работят на черно се прощават завинаги с надеждите за пенсия от чужбина.

През 2009 г. медицинската сестра от Велико Търново Кристина Минчева остава без работа малко преди да достигне възрастта за пенсия. С помощта на своя приятелка заминава в Неапол, където се грижи за възрастни хора. Вече 5 г. Кристина работи по 11 часа срещу заплата от 1300 евро върху които работодателите й я осигуряват. „Дойдох в Италия с идеята да хвана по-висока заплата през последните години и след това в България да получавам по-висока пенсия", разказва бившата медсестра. Когато пристигнала в Неапол, болярката мислела да остане в Италия, докато се пенсионира, и след това да се върне у дома. „Като гледам как са нещата обаче, ентусиазмът ми взе да се изпарява и все повече се замислям дали да не остана да живея в Неапол", обяснява Кристина.

Съгражданката й Анастасия Иванова също работи в чужбина, но не е спокойна за старините си. Бившата учителка по руски и английски език днес бере зеленчуци в района на Лион. Жената не желае да каже колко изкарва на ден, но признава, че за 3 месеца на полето изкарва малко над половингодишната си учителска заплата в България. Единственото, което я притеснявало е, че не знаела дали ще може да се пенсионира след 5-6 години, защото сега нямала трудов договор и осигуровки.

Пенсионните дружества намаляват издръжката си. Частните пенсионни фондове се съгласиха да намалят издръжката си, като за целта ще намалят с 40% таксите, които събират. Това е едно от предложенията на Комисията за финансов надзор (КФН) за промяна в Кодекса за социално осигуряване, обсъдено на среща със социалния министър Ивайло Калфин.

Сега пенсионните дружества удържат всяка година за своя издръжка по 5% от вноските за втора пенсия на работещите. Според предложението до 2018 г. таксите трябва да станат 3 на сто. За целта всяка година ще намаляват с по 0,5 %.

„С тази редукция ще има по-голяма доходност за осигуряващите се обясни зам.-председателят на КФН Ангел Джалъзов. Реално това намаление на таксите няма да се отрази на работещите, защото двата процента намаление ще бъдат пренасочени към гаранционен фонд за защита на парите за втора пенсия. Той трябва да замести изискването за осигуряване на минимална доходност, което действа в момента и заради което дружествата са длъжни да поддържат резерви от 1% от активите си. Предложението на КФН е тези резерви да се влеят в новия гаранционен фонд. По изчисления на регулатора по този начин в него първоначално ще влязат около 85 млн. лв.

Впоследствие фондът ще се пълни с 2-та процента от намалената такса. Той ще изплаща пенсии на хора, които при пенсионирането си имат по-малко пари в личните си партиди, отколкото е сборът от вноските, които са направили, докато са работили. Това означава, че от гаранционния фонд ще се плащат парите за старини, ако частното дружество не е осигурило доходност по личните партиди на хората.