Потребителите ще могат да съдят кредитните посредници за неизгоден заем. Кредитните посредници ще изплащат щети на клиентите си в случай на неизгодна сделка, научи "Сега". Tова ще стане възможно до май 2016 г. с приемането на Закона за ипотечния кредит. Той трябва да въведе правилата на евродирективата за договорите за кредити за жилищни недвижими имоти. В момента по новия нормативен акт работят в БНБ.
Консултантите ще бъдат длъжни да поддържат застраховка "Професионална отговорност" за евентуалните щети, които могат да нанесат със съветите си. Плащането обаче ще става само след влязло в сила съдебно решение срещу консултанта или предварително споразумение. Според експерти това е стъпка в правилната посока. "Кредитното посредничество в момента няма правила, а в някои страни като Великобритания 80% от изтеглените заеми минават през тях", каза пред "Сега" Тихомир Тошев от Асоциацията на кредитните консултанти. У нас засега около 25% от заемите се отпускат чрез посредници. Десислава Николова от "Моите пари" също обясни, че е редно кредитните консултанти да гарантират по някакъв начин съветите си. Тя даде за пример съветите на посредниците при тегленето на кредити в швейцарски франкове. В момента заради рязката промяна в курса на франка те трудно се обслужват и са изключително неизгодни.
С директивата ще се въведат и други изисквания към кредитните посредници. Те например ще са длъжни веднага да съобщят на клиента си с кои банки са обвързани и какви продукти могат да консултират. Освен наличие на застраховка за професионални щети ще има изисквания за образование и компетентност, допълни Тихомир Тошев.
България може да се мери с държавите в ЕС само по произведено зърно. България заема челни позиции в земеделието в ЕС единствено при производството на зърно. Това показват последните данни на Евростат за селскостопанската продукция в Евросъюза през 2013 г. Те включват и Турция, и Босна и Херцеговина, които като кандидат-членки също отчитат пред ЕС агропроизводството си.
Анализът на Евростат сравнява държавите по отношение на производството на зърно, домати, моркови, лук и ябълки. През 2013 г. България е произвела 9.1 млн. тона зърнени храни (вкл. ориз). Това е повече например от производството в Чехия - 7.5 млн. тона, и Дания - 9 млн. тона. Лидерите при зърнените култури са Франция със 67 млн., Германия с 47 млн. и Полша с 28.4 млн. тона.
Ако допреди десетилетия сме били водещи при плодовете и зеленчуците, днес сме на опашката. През 2013 г. например сме отгледали едва 5 хил. тона моркови. За сравнение: в Кипър, където условията са далеч по-неблагоприятни, са произведени 3 хил. тона. Прибалтийските държави Естония, Литва и Латвия могат да се похвалят годишно съответно с 15 хил., 52 хил. и 14 хил. тона моркови, а Холандия е рекордьор с 555 хил. тона. При доматите продукцията ни е 118 хил. тона. В сравнение с Турция това е точно 100 пъти по-малко - в южната ни съседка количеството произведени домати е 11.8 млн. тона. Само в ЕС най-големият производител на домати е Италия с 5 млн. тона, следвана от Испания с 3.7 млн. тона. Холандия, която е наполовина по-малка от България, отглежда 855 хил. тона домати.
Първенецът по произведени ябълки в ЕС е Полша с над 3 млн. тона, което е над 25% от общото производство в Евросъюза. Франция и Италия, които са сред основните производителки на ябълки, са отчели далеч по-малки добиви - съответно 2 млн. и 2.2 млн. тона. България може да се похвали едва с 55 хил. тона от този плод въпреки евросубсидиите. Босна и Херцеговина, чиято територия също е два пъти по-малка от България, е по-напред с 85 хил. тона годишно.
При отглеждането на лук също сме назад и отдавна вече масово внасяме този зеленчук от съседни държави. През 2013 г. сме отчели символичните 13 000 тона, докато Холандия е произвела 1.1 млн. тона. Единствено Турция отчита по-високи добиви - над 2 млн. тона.
Митничарите ще декларират имоти при назначаване. До 14 дни от встъпването си в длъжност, но не по-късно от 15 май на съответната година, както и при напускане на системата всички митничари ще описват подробно имотното си състояние,
Това ще става в специален формуляр, който ще бъде одобряван от директора на агенцията, предвижда проект за промени в закона за митниците. Служителите ще декларират и притежаваното от жените им и децата под 18 години.
Досега изискването за съобщаване на имуществено състояние бе записано само в етичния кодекс на митническите служители и не бе задължително. Данните от декларациите обаче няма да бъдат огласявани публично, но ще бъдат използвани за вътрешен контрол.
Полагането на тестове за професионална и психологическа пригодност пък вече става задължително условие за заемане на длъжност, предвиждат други промени в закона.
Новият проект гласи митничарите да са тези, които ще контролират плащането на винетни и пътни такси от влизащите през границата превозни средства. Те ще следят и за спазването на разрешителния режим за товарни и пътнически превози. За да се случи това, митниците и МВР ще изградят система за обмен на информация. Достъпът до нея ще става при спазване на правила за контролирано ползване на класифицирана информация.
Друго нововъведение, също записано в проекта, е, че решенията на митническите органи, включително тези, които установяват задължения към държавата, ще подлежат на предварително изпълнение, като обжалването на актовете не ги спира.
До 500 000 евро на фермер за трактори до 2020 г. Максималният размер на разходите за покупка на земеделска техника от един кандидат е до 500 000 евро за целия период на прилагане на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Това е записано в проект на наредба за мярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства".
Както "24 часа" писа именно тя ще е първата, която ще стартира до края на март с бюджет за първия прием от 150 млн. евро.
Въвеждането на лимит за комбайни и трактори е решение на тематичната работна група. Според вносителите на агротехника обаче той е твърде нисък, защото например един високопроизводителен комбайн може да струва над 500 000 евро. Надделяло е обаче мнението, че с лимита повече фермери ще успеят да си купят модерна техника.
Иначе максимумът на проектите, които може да подава един земеделски производител до 2020 г., е до левовата равностойност на общо 1,5 млн. евро.
В доклад на зам.-министър Васил Грудев се обяснява и че лимитите ще бъдат завишени за колективни инвестиции от няколко стопани. Ако са от 6 до 10 производители, за целия период се допускат разходи по проектите вече за 4 млн. евро, от които до 750 000 евро за трактори и комбайни. При сдружения на над 10 фермери сумите пък се вдигат съответно до 5 млн. и 1 млн. евро.
В интервю за "24 часа" преди дни обаче земеделският министър Десислава Танева каза, че колективните инвестиции няма да се допускат в първия прием заради риск от измами. Едва когато има гаранции, че няма да се правят кухи сдружения само заради по-високата субсидия, те ще бъдат приложени. Така през март ще се кандидатства само с индивидуални инвестиции.
Корпоративен сезон: Година на трудности за големите холдинги. Добри крайни финансови резултати, но отслабени приходи отбелязват част от публичните холдинги, които са наследници на бившите приватизационни фондове. Това показват консолидираните им отчети за миналата година. Силно влошени са само резултатите на "Синергон холдинг", чиято загуба се увеличава повече от двойно, а общите му приходи падат. За разлика от него "Доверие обединен холдинг" и "Златен лев холдинг" успяват да излязат на печалба за миналата година след загубата, която отчетоха през 2013 г.
Приходите от ДДС изкараха бюджета на излишък. По-високите постъпления от ДДС са изкарали бюджета на излишък през първия месец на годината за пръв път от 2009 г. насам. През януари той е 69.1 млн. лв. (0.1% от БВП), което е малко под прогнозата на финансовия министър Владислав Горанов, направена преди месец. Освен по-високата събираемост зад положителното салдо се крие и по-малкият размер на възстановения данъчен кредит по ДДС.
Това до голяма степен стана възможно и след като през декември министерството разплати значителна част от задълженията си към бизнеса, възползвайки се от актуализирания бюджет и по-високия дефицит в него. Така от декември насам невъзстановеният ДДС се движи около 100 млн. лв., при положение че обикновено се е движил около 400 млн. лв., а преди години и около 700 млн. лв.
С 400 млн. повече
Общо през януари постъпилите приходи и помощи по консолидирания бюджет, който включва освен републиканския и тези на висшите учебни заведения, БАН, съдебната система, осигурителната система и др., са 2.471 млрд. лв. Това е ръст с 400.7 млн. лв. спрямо година по-рано. През месеца приходите от данъци надхвърлят с 21% тези година по-рано и са общо 2.172 млрд. лв. Най-голям ръст има при косвените данъци, следвани от приходите от пенсионни и здравноосигурителни вноски.
От преки данъци през месеца са събрани 257 млн. лв., което е едва 5.8% от разчетите за годината. По-голям ръст има при приходите от корпоративни данъци, а спад - при тези от доходите на физическите лица. От финансовото министерството обясняват последното с промени, въведени от 2013 г., заради които част от данъците върху доходите, който е трябвало да се внесе през годината, е постъпил през януари 2014 г. Влияние вероятно оказва и липсата на отстъпка за ранно довнасяне на годишния данък върху доходите.
Четири нови комисии за жалби на потребители. Четири нови помирителни комисии ще помагат при решаването на спорове между потребителите и търговците. Те ще бъдат специализирани в областите енергетика, телекомуникации, транспорт и финансов сектор. Това предвиждат промени в Закона за защита на потребителите, публикувани на сайта на правителството, чрез които се въвеждат изискванията на европейски директиви.
Новите структури ще работят към Комисията за защита на потребителите (КЗП), подобно на сега действащите общи помирителни комисии. Те помагат при решаване на спорове, свързани с гаранцията на стоките, правото на рекламация, неравноправни клаузи в договорите с клиентите и др., като целта е да се избегнат по възможност съдебните дела.
Секторните помирителни комисии ще се състоят от трима членове. Председателят на всяка от тях ще бъде избиран от регулаторния орган в съответния сектор, например ако спорът е в сферата на енергетиката, това ще е Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Експерти обясниха, че по сега действащия закон регулаторите не са длъжни да се ангажират в работата на тези комисии. Затова целта на промените е да се подобри експертизата на секторните комисии. Останалите двама членове на комисиите ще се излъчват съответно от КЗП и от браншовите организации в съответния сектор.
Комисиите ще могат да участват в разрешаването както на национални, така и на трансгранични спорове.
Алтернативните органи трябва да помагат за разрешаване на споровете без излишни разходи, продължителност и сложност на процедурата. Например ще бъде създадена онлайн платформа за решаване на спорове. Предвижда се още произнасянето да е до 90 дни, след като са събрани всички документи по казуса. За да се приложи решението на тези органи, е необходимо съгласие от двете страни.
Предвижда се още сдруженията на търговци или професионалните организации също да създават органи за разрешаване на спорове, стига да отговарят на законовите изисквания. Списъкът с помирителните структури ще се одобрява от министъра на икономиката, а първият вариант трябва да е готов до 9 януари 2016 г.
В АБВ обмислят изтегляне от кабинета. В АБВ обмислят постепенно изтегляне от кабинета и преминаване в опозиция до местните избори, научи "Труд". Пръв публично за това заговори социологът Андрей Бунджулов, който каза, че "този вариант излиза на дневен ред". Стъпка към предстоящата опозиционност е и искането на оставката на финансовия министър Владислав Горанов заради взетия заем от 16 млрд. лева.
Темата за напускането на коалицията обаче едва ли ще бъде обсъждана на предстоящото заседание на Националния съвет на АБВ в петък, защото още било рано за нея.
Партия АБВ спешно се нуждаела да мине в опозиция, защото в противен случай явяването на партията на местните избори е заплашено с провал. Особено след като от БСП оставили протегната ръка на Георги Първанов за съюз "да увисне". Вътрешнопартийният анализ в АБВ сочел, че собствените сили на партията ще стигнат за стотина съветнически места в страната, което е крайно малко за организация, която претендира за водещо място в българската политика.
Всяка поща ще "зарежда" пенсионерите с пари. Правителството ще облекчи обслужването на пенсионерите. От този април възрастните хора ще могат да получат пенсията си във всяка пощенска станция в страната, независимо от настоящия или постоянния им адрес. Това ще стане възможно с въвеждането на електронен картон, по който ще се извършва и отчита плащането на пенсии в пощенските станции, съобщиха от правителствената пресслужба.
Длъжностните лица по пенсионно осигуряване пък вече ще могат по служебен път да изискват документите за удостоверяване на пенсионни права, ако заявителите им не са ги представили.
Промените в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж ще бъдат одобрени от кабинета тази сряда. Тогава ще бъдат приети изменения в общо седем нормативни акта, свързани с промените в Кодекса за социално осигуряване, които са в сила от 1 януари 2015 г.
ЕС ни дава €194 млн. за ремонт на пътища. Около 600 км от републиканската пътна мрежа ще могат да бъдат обновени до 2020 г. със сумата от 194,5 млн. евро по новата ОП „Региони в растеж" (2014 - 2020 г.), съобщиха за „Монитор" от строителното министерство. 12,2% от сумата по приоритетната ос „Регионална пътна инфраструктура" се падат на националното съфинансиране.
Според МРРБ за около 250 км има възможност да се кандидатства веднага щом одобрят европрограмата. За тях вече са изготвени инвестиционни проекти. До края на годината има шанс да стане ясно кои отсечки ще се изпълняват със субсидии от Брюксел, като работата по някои от тях може да тръгне още през 2015 г.
Бенефициент по приоритетната ос е Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ). Сумата на средствата за регионална пътна инфраструктура е втора след тази за устойчиво градско развитие.
По най-груби сметки по старата ОП „Регионално развитие" досега са инвестирани 720 млн. лв. в рехабилитацията на 940 км второкласни и третокласни пътища.
В момента върви реализацията на най-големия пътен проект по програмата - изграждането на Северната скоростна тангента на София. Обектът първо бе в ОП „Транспорт", но впоследствие, за да се спасят от неусвояване повече пари по ОПРР, беше прехвърлен към регионалната програма. След това обаче започна сагата с отчужденията и строителството на аутобана се забави с повече от година. Сега трябва да се изпълнява експресно. Според пътни експерти е малко вероятно проектът да бъде реализиран изцяло до края на годината, когато изтича срокът за изпълнението му според европравилата. Най-вероятно ще се иска от ЕК удължаване на срока за усвояване на евросубсидията.
Индикативната му стойност е 235 млн. лв.
14 безработни се борят за свободно място. 14 човека се борят за едно свободно работно място. Това показват данни на Агенцията по заетостта (АЗ) за януари. Най-ожесточена е била борбата в Сливен, където за заявена позиция са кандидатствали 28 човека. В Шумен и Ямбол на една позиция са се конкурирали по 27 безработни. През януари, както и през декември най-лесно работа са намирали жителите на Благоевград. В югозападния град съотношението предлагане и търсене на работа е било 1 към 7. Оказва се, че през първия месец на 2015 г. намирането на работа в столицата е по-трудно спрямо предходния месец. През януари за едно свободно място са се борили 10 човека, докато през декември - 9. Според експертите от АЗ тези данни са нормални, тъй като в началото на годината безработицата се увеличава в цялата страна. През януари в бюрата по труда в столицата са се регистрирали 572-ма души повече спрямо декември. Заявените свободни места пък са били със 100 по-малко.
Според проучване на „Менпауър" през първото тримесечие на годината най-търсените кадрите ще са в сферата на финансите, недвижимите имоти и търговията на дребно.
„Това са сфери, в които ще се търсят хора през цялата година", твърди специалистът по подбор на персонала Мартин Иванов. По данни на АЗ общо 22 000 българи са започнали работа в първия месец на годината, 3800 от тях са били назначени по различни програми, финансирани с евросредства. 2515 безработни са наети като лични асистенти, 940 - по схемата „Старт в кариерата", в която държавата субсидира разкриване на работни места за младежи без опит по специалността, която са учили.
EUR | 1.955830 |
USD | 1.899230 |
GBP | 2.315880 |
CHF | 2.082000 |