Сега

Парите намаляват, чиновниците - не. Нито едно министерство не е свило администрацията си след решението на парламента да намали с 10% бюджетите за заплати на чиновниците през 2015 г., показа проверка на "Сега". Министрите имаха срок до края на февруари да променят устройствените си правилници и да съкратят персонал, ако в този си вид парите за заплати не им стигат. Липсата на подобни корекции е поредното доказателство за наличието на буфери в бюджетите на ведомствата, чийто точен размер не е публичен.

Орязването на разходите за персонал в бюджетната сфера бе сред основните акценти при приемането на бюджета за 2015 г. По това перо хазната ще изхарчи 3.5 млрд. лв. В мотивите към закона за бюджета се изтъква, че тези сметки са изготвени на базата на 10% съкращаване на разходите за персонал и това е свързано с анализ на административните структури и оптимизирането им. От по-ниските бюджети за заплати ще бъдат спестени 300 млн. лв., се твърди още там.

Внимателно сравнение на числата за 2014 и 2015 г. обаче показва, че заложеното орязване с 10% на парите по министерства е по-скоро изключение, отколкото правило. Средноаритметично парите за персонал при министерствата са орязани с 2% вместо с обявените 10%. Така разходите за персонал на ведомствата за 2015 г., без държавните агенции и комисии, възлизат на 2.98 млрд. лв. при 3.05 млрд. лв. за 2014 г.

10% намаление на разходите за възнаграждения и осигуровки има само при 4 структури - социалното министерство, министерството на околната среда, ДАНС и Министерството на отбраната. Бюджетът за заплати в самото финансово министерство, което наложи тази политика, е орязан с едва 1.063%. Намалението в бюджета на Министерския съвет е 5.7%. В някои министерства вместо намаление има увеличение - разходите за персонал в МВР например скачат на 936 млн. лв. при заложени в бюджета за 2014 г. 903 млн. лв. Ръст се отчита и при здравното министерство, където отново имаше криза със Спешната помощ, както и при културата. Различните нива на оптимизация показват, че са отчитани специфичните нужди на министерствата, но не е ясно при това положение дали обещаните 300 млн. лв. икономии в бюджета ще се реализират. От финансовото министерство не предоставиха данни за общия размер на заложените разходи за персонал в бюджет 2014, така че да може да се прецени дали наистина е предвидено през тази година да се спестят 300 млн. лв.

Обществените поръчки вече са за почти 10 млрд. лв. годишно. Министерства, общини и държавни предприятия вече създават работа за почти 10 милиарда лева годишно. Това е стойността на обществените поръчки, възложени през 2014 г. Сумата е наистина впечатляваща, като се има предвид, че през миналата година цялата българска икономика е произвела стоки и услуги за малко над 80 милиарда лева. Най-много договори за обществени поръчки са сключени в сектора "Строителство и недвижими имоти". Това показва анализът на портала "Бизнес монитор" (www.bizmonitor.bg), който вече втора година следи обществените поръчки в България.

През 2014 г. у нас са възложени 12 661 обществени поръчки на стойност 9.693 млрд. лева. Това означава, че всеки месец средно са сключвани по над 1000 договора за доставки и дейности на стойност над 800 млн. лева.

По данни на "Бизмонитор" най-много обществени поръчки - 3410 за 3.74 млрд. лева - са възложени в сектора "Строителство и недвижими имоти". Другият сектор отличник е "Машиностроене и технологично оборудване" - с 3505 договора за 3.06 млрд. лева. Това са двете направления, в които се съсредоточават над 65% от възложените обществени поръчки за 2014 г. А на опашката е "Образование и обучителни услуги" - с едва 181 обществени поръчки за година. "Скромното държавно финансиране за проекти в областта на информационните технологии и образованието показва, че държавните предприятия и институции не залагат на дългосрочната конкурентоспособност на икономиката ни. Вместо това се залага на "видими за всички" големи инфраструктурни проекти като магистрали, спортни зали, пречиствателни станции", коментират от "Бизмонитор".

Още през лятото на 2014 г. мониторингът показа силна концентрация на огромни бюджетни средства в малко на брой, но скъпи поръчки. През юли например са възложени 20 договора за общо 276 754 595 лв. - 34% от общото финансиране на обществените поръчки за месеца. "Това буди съмнение, че държавните институции дават предимство на по-мащабни проекти. При големите поръчки на предприятия, министерства и агенции решенията обикновено се взимат на най-високо политическо ниво, при което политици се изкушават да лансират определени фирми", се казва в изследването.

Капитал Daily

Икономиката е нараснала реално с 1.7% през 2014 г. Българската икономика е нараснала реално с 1.7% през 2014 г. Сезонно изгладените данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че въпреки охлаждането през второто полугодие в крайна сметка ръстът на българската икономика през миналата година е най-големият за последните три години. В номинално изражение брутният вътрешен продукт (БВП) се оценява на 82.164 млрд. лв. по текущи цени, или с близо 2 млрд. лв. над нивото от 2013 г. Резултатът, макар и да не е окончателен, се доближава максимално до параметрите, при които беше планиран бюджетът на държавата за 2014 г. - 1.8% икономически ръст и 81.6 млрд. лв. номинален БВП.

Данните по тримесечия показват, че за периода октомври-декември на 2014 г. реалният растеж на БВП е 1.3% на годишна и 0.4% на тримесечна база. Първата ревизия на НСИ е в посока нагоре с 0.1 процентен пункт спрямо експресните оценки, представени три седмици по-рано.

Една по-добра година

Данните показват, че всички компоненти, формиращи крайната стойност на БВП, растат. Икономистите определят 2014 г. като първата с устойчив ръст на потреблението, инвестициите и заетостта, след като няколко поредни години имаше стагнация. Най-голям принос към икономическия ръст през миналата година има крайното потребление. Увеличението на годишна база е 3.7%, но тъй като този компонент формира над 82% от общата стойност на БВП, неговото влияние е най-силно. Според Красен Йотов, икономист в "Индъстри уоч", ръстът на потреблението е най-осезаемо при дълготрайните стоки (битова техника, потребителска електроника и др.). "Домакинствата най-накрая са започнали да осъществяват дълго отлаганите покупки. Това се случва заради осезаемото раздвижване на пазара на труда - за първи път от 2009 г. насам, което дава увереност на домакинствата", смята той. По неговите думи положителен ефект върху частното потребление имат и падащите лихви по депозитите, което отнема част от стимула на домакинствата да спестяват в банките.

Числата показват още, че износът вече не е онзи двигател, какъвто беше до 2012 г. През миналата година статистиката отчете 0.7% понижение на годишна база. Когато обаче се добавят и услугите към уравнението, тогава вече има увеличение от 1.9%. Според икономистите оставането на положителна територия само по себе си е добра новина предвид политическите и финансовите сътресения, които карат инвеститорите да задържат инвестиционните си намерения спрямо България. Данните за вноса също показват увеличение - от 4.8% на годишна база. Това влошава външнотърговското салдо и номинално отнема около 1.7 млрд. лв. от стойността на БВП. Въпреки това можем да кажем, че и тук има положителна новина, основно свързана с вноса на инвестиционни стоки (използвани за създаване на други продукти). През миналата година потреблението на машини, съоръжения и други средства за създаване на материални блага се е увеличило, което в бъдеще би подпомогнало както инвестициите, така и износа. "Инвестиционните стоки са една от групите, които растат най-много номинално. Това означава, че влизат пари в икономиката, в оборудване и др.", коментира икономистът Георги Стоев. Той е на мнение, че ако темпът на растеж при този вид продукти се запази, неминуемо ще доведе до увеличение на износа на един по-късен етап.

Бизнесът на Starbucks в България става полски. Кафе веригата Starbucks в България ще има нов собственик, след като полската AmRest обяви, че придобива бизнеса в страната ни и Румъния. Досегашният държател на франчайз правата - гръцката Marinopoulos Coffee Company, продава двете компании за около 16 млн. евро. "Окончателната цена ще бъде определена при завършване на транзакцията", се казва в съобщение на AmRest.

24 часа

Перловската река като канала Сен Мартен, "Графа" - пешеходна зона. Перловската река става като канала Сен Мартен в Париж, ул. "Граф Игнатиев" ще е истинска пешеходна зона, пазарите на "Славейков" и пред "Св. Седмочисленици" ще са временни, а бронзов модел на центъра ще бъде разположен на нов миниплощад до сградата на БАН. Това са част от идеите за обновяване на центъра на София в идейните проекти, които днес ще бъдат внесени в СОС. Те бяха избрани след конкурс, който се проведе през 2014 г. за зоните около бул. "Евлоги и Христо Георгиеви", националния стадион, ул. "Граф Игнатиев", пространството край "Св. Александър Невски" и др.

Проектите не са окончателни и ще бъдат коригирани, след като бъдат разгледани от експертен съвет, творчески и професионални организации и преминат през обществени обсъждания в следващите 2 седмици.

Софиянци ще могат да кажат дали харесват идеите на сайта на НАГ. През май трябва да са готови окончателните проекти, с които общината ще кандидатства за еврофинансиране.

Центърът трябва да бъде обновен след 2 г.

През април ще бъде обявен нов конкурс за зоната, в която влизат жълтите павета и Градската градина, след като класирането бе отменено. Спечелилият проект предвиждаше част от жълтите павета да се махнат, градината да се разшири до бившия царски дворец, а под сегашното платно да има тунел.

"Работим денонощно с голям ентусиазъм, за да направим София по-хубаво място", заяви арх. Стефан Добрев, автор на проекта за зоната около бул. "Евлоги и Христо Георгиеви".

"Трансформацията на зоните ще се предхожда от реконструкция на подземната инфраструктура, която е остаряла. Стремежът ни беше да намалим доминацията на автомобилите и да засилим пешеходните зони, като ги направим приятни за хората. Така ще блесне красотата на сградите и на тези пространства", смята арх. Иво Пантелеев, автор на проектите за зоните около "Ал. Невски" и ул. "Граф Игнатиев".

Алея на спортната слава покрай канала, разширяват булеварда с още една лента. Нивото на Перловската река покрай бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" ще бъде повдигнато подобно на канала Сен Мартен в Париж. Това предвижда идейният проект за обновяване на зоната на "Стефан Добрев - архитектура и дизайн".

Речното корито ще бъде запълнено, като нивото се повдига с 60 см чрез 4 малки саваци (хидросъоръжения). Те ще се вдигат и свалят автоматично според притока на дъждовната вода. Покрай реката ще има панорамни площадки с дървени пейки.

Булевардът ще се увеличи с 1 лента, като от тротоарите се отнемат 90 см. Така ще се сложи край на задръстванията. С 1 лента се разширява и движението по моста пред техникума "Хр. Ботев".

Трилентово кръгово движение ще има при пресичането на булеварда с ул. "Гурко". На кръстовището при Орлов мост се добавя още 1 лента за ляв завой откъм бул. "Цариградско шосе", без да се засяга мостът.

Счетоводителка сви 362 000 лв. с фалшиви командировки. Пловдивска счетоводителка успя за малко повече от година да присвои 362 051 лв. от фиктивни командировъчни. Тя и двамата помагачи ще отговарят пред съда за измама в особено големи размери. Прокуратурата е повдигнала обвинение на 55-годишната вдовица Дияна Гетова, което предвижда от 10 до 20 г. затвор.

Дияна работила като счетоводител в пловдивското шивашко предприятие "Брилянт". От януари 2008 до февруари 2009 г. тя изготвила 285 командировки на работници и служители. Всички били до кърджалийското с. Чакаларово, където дружеството имало цех. На съвета на директорите обаче направило впечатление, че парите за пътувания са твърде високи. Само за месец били отчетени 5237 лв. за пътни и дневни.

Изпълнителният директор наредил проверка и се оказало, че някои командировки са с дати, които съвпадат с национални празници и почивни дни за страната. В заповедите фигурирали и имена на работници, които отдавна са напуснали "Брилянт" или по същото време са били в отпуск. На едно и също лице били издавани по 4 дни за 80 лв., а в мотивите за пътуването било записано "Помощ, контрол и охрана на цеха".

В бюрото на Гетова били открити стотици празни бланки. При разпити тя обяснила, че заповедите за командировки били носени винаги от Николай Щерев, сътрудник на изпълнителния директор. Според прокуратурата с него и с шефа на охраната в цеха в Чакаларово Димитър Нешков счетоводителката въртяла аферата. Нешков обаче може да се размине по-леко, тъй като е усвоил само 3420 лв.

Труд

Московски белгиец поема „Дунарит". Военният завод "Дунарит" е приватизиран през далечната 2005 г. за едва 2 млн. лева, като фирма "Дивал 59" ЕООД, собственост на Емил Галов, се сдобива с 92% от акциите в предприятието. На проведения търг други кандидати няма. Още тогава Агенцията за приватизация обявява в прессъобщение, че Емил Галов е управител и на "КВ-Реал" ООД със собственици Красимир Илиев и банкера Цветан Василев.

Чак през 2011 г. обаче, както пръв в. "Капитал" оповести, стана ясно, че "Дивал 59" и "КВ Реал" всъщност са фирми бушони от пирамидалния кръг на банката на Василев, които без да имат каквато и да било дейност, само усвояват парите на депозантите и придобиват активи. Активи, които Цветан Василев вече смята за свои, тъй като същите не обезпечават задълженията на подставените му лица към КТБ.

Впоследствие собственик на "Дунарит" става дружеството "Кемира" ЕООД, а неин едноличен собственик е "Хедж Инвестмънт България" АД - и двете под контрола на Василев, като последното дължи на КТБ и към момента повече от 70 млн. лева необезпечени кредитии не осъществява каквато и да е търговска дейност. Пряка собственост на "Хедж Инвестмънт България" е и друго знаково предприятие от отбранителната индустрия - "Авионамс" АД (бившето "Терем - Георги Бенковски"). В капитала на "Хедж Инвестмънт България" основен акционер е офшорка от Британските Вирджински острови - "EFV International Financial Ventures Ltd." (също под прекия и едноличен контрол на Василев).

Същата офшорка е акционер и в "Техологичен център - институт по микроелектроника (ТЦ - ИМЕ)" АД, което заедно с едноличното на Василев дружество "Бромак" ЕООД имаше участие в структурата на собствеността на БТК, преди Василев да прехвърли това участие директно на собствената му люксембургска фирма "SHCO 79" S.a.r.l. за смешните 17 хил. евро - грабеж, за който "Труд" вече неведнъж писа. И на последно място, същата офшорна фирма бе и акционер във фалиралата КТБ. С една дума фактите, установяващи контрола на Василев над военните заводи, са достатъчно категорични.

Монитор

Повече пари за болниците със спешни отделения. Болниците със спешни отделения и тези, които спасяват човешки животи със спешни мерки, ще взимат повече пари, отколкото останалите. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще плаща на тях до 95% от лимитираните им бюджети всеки месец. Останалите ще вземат до 90 на сто. Това стана ясно след срещата на министъра на здравеопазването д-р Петър Москов с директорите на университетските болници в страната, съобщиха участници в нея.

Болничните мениджъри трябва да бъдат абсолютно спокойни, че средствата ще бъдат осигурени, макар и да не са по-високи спрямо тези за същия период през 2014 година, увери заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. Той не отрече, че надлимитната дейност ще остава и занапред за сметка на лечебното заведение, независимо че тя е реално извършена. Доброто управление е планираното управление. Така отговори той на директори на университетски болници, които определиха като несправедливо решението на Надзорния съвет на НЗОК плащанията да са лимитирани и заковани към тези за миналата година.

Ръководството на Министерството на здравеопазването призова мениджърите към икономии като предложи навършилите възраст за пенсия в сферата на болничната помощ да бъдат пенсионирани, а немедицинският персонал като шофьори, перачки, гладачки, чистачки и готвачки да бъде съкращаван.

От ведомството настояха в лечебните заведения да се използват предимно генерични лекарства (такива, на които е изтекла патентната защита) вместо оригинални, за да се пестят пари.

Остават само 17 дни, за да платим данъка с 5% отстъпка. Само 17 дни имат българите, за да подадат данъчната си декларация, ако искат да си икономисат 5% от дължимия данък за миналата година. Срокът за това изтича на 31 март. Тази година обаче отстъпката може да се ползва, само ако декларацията е подадена онлайн.

Това означава, че желаещите да си намалят данъка, трябва да побързат. За да могат да подадат онлайн, те трябва да си купят електронен подпис или да получат безплатен персонален идентификационен код (ПИК) от Националната агенция за приходите (НАП), ако нямат нито едното от двете. Досега подаването по интернет ставаше само с електронен подпис.

Получаването на ПИК отнема не повече от 10 минути, но забавянето може да се получи от това, че персоналният код се вади само в данъчното по постоянен адрес. Ако живеете в София, но постоянният ви адрес е в провинцията, това означава, че трябва да побързате, за да хванете „последния влак" за отстъпката. Разбира се, има вариант да ползвате услугите на някой близък, но за целта трябва да му направите пълномощно, което трябва да е нотариално заверено.

За разлика от предишните години, когато и декларацията трябваше да е подадена, и данъкът да е платен до 10 февруари, тази година отстъпката от 5% може да се ползва дори ако дължимото се внесе в хазната в последния срок. Както и минали години той е 30 април.

Задължително условие за ползване на намалението е първо да изчистят всички стари задължения към бюджета - данъци, осигуровки, неплатени фишове и глоби към КАТ. Тук не влизат местните данъци, тъй като те са дължими към общинските бюджети.

5-процентната отстъпка няма да може да се ползва дори, ако имате борчове с изтекла давност. Тя е петгодишна, което означава, че към днешна дата такива са всички задължения, по-стари от 31 декември 2008 година. Дори с минала давност те не се отписват автоматично, а човек трябва да подаде искане до НАП да му отпаднат по давност.

Вече издадените ПИК-ове ще останат активни. Физическите лица, които имат издаден повече от един ПИК - например издаден на БУЛСТАТ на едноличен търговец (ЕТ), ще могат да ползват услугата за подаване на декларация с този ПИК, който е издаден на техния ЕГН.

Стандарт

Строителят длъжен да остави дома изряден. Искате да санирате дома си, но се притеснявате, че по стара българска традиция ще трябва да доремонтирате след майсторите? Тревогите ви са излишни. Фирмите, участващи в Националната програма за енергийна ефективност, ще имат задължението да оставят апартаментите във вида, в който са били преди старта на дейностите. Това ще е изрично условие за изпълнителите дори когато се налага конструктивно укрепване на сградата. Ако на блока са поставени рекламни билбордове, те ще се преместят за сметка на рекламодателите. Фирмите няма да развалят остъклените балкони, а само ще подменят дограмите им. След ремонта терасите трябва да изглеждат еднакво.

Интересът към Националната програма за саниране е огромен, става ясно месец, след като тя стартира. Собствениците на жилища от цялата страна успяха да сторят на пръв поглед невъзможното - да се сдружат със съседите си и да регистрират сдружения на етажната собственост. Въпреки опасенията се оказа, че в името на безплатното добруване, собствениците в над 1000 панелни или ЕПК блока са регистрирали като юридическо лице сдружение на етажната собственост. Много бързо хората се запознаха с условията, коментираха и от строителното министерство. И причината може би е в едно от неписаните условия за безплатните енергийни обновления - първият по време е първи и по право. Най-много са регистрираните сдружения в София-град, Хасково, Благоевград и Пловдив.

Вече са подадени 113 заявления към Българската банка за развитие за финансиране по програмата, показват данните на областните управители. Сключени са 40 договора с финансовата институция, чрез която държавата осигури 1 млрд. лв. за първия етап на програмата през 2015 г. Има контракти във Враца, Варна, Плевен, Благоевград, Мадан, Момчилград, Димитровград, Смядово, Севлиево, Брезник, Петрич и други. До момента са подадени 266 заявления за интерес и финансова помощ. Най-голям е интересът в Хасково, Благоевград, Кърджали. Вече има 194 одобрени заявления от общините за участие в Националната програма за енергийна ефективност. 146 е общият брой на сключените договори между сдруженията на собствениците и общините.

Чака ни нова наказателна процедура. Как се прави енергийна диверсификация? Това е въпрос, на който съвсем наскоро ще се наложи България да отговаря пред Европейската комисия. Защото има едно европейско решение за свободен енергиен пазар, наречено Трети либерализационен пакет, по който държавните енергийни чиновници очевидно се опитват да излъжат Европа, че работят по въпроса. Миналата година през януари в политическия хаос Българският енергиен холдинг /БЕХ/ създаде дъщерно дружество - "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) ЕАД. На "борсата и е подарен лиценз за опериране на българския пазар за 10 г. Създателите й са пресметнали, че за този период ще се харчат по 597 000 лв. на година. За 10 г. това прави 5,970 млн. лева грешна държавна пара. С този бюджет ще разполагат 28 души състав на борсата. С по-няколко хиляди лева официална заплата на месец, при това гарантирано за 10 години напред. Към настоящия момент и при издаването на лиценза им нямат и не са имали назначен персонал, нито данни за платформа или друга техническа обезпеченост -задължителна по Закона за енергетиката.

Какъв е смисълът държавата да си прави сама енергийна борса и какво независимо има в нея?

По закон БЕХ няма право да да притежава и трите неща - да произвежда тока, да пренася ток и да продава ток. В този смисъл няма право да бъде и борсов оператор, тъй като това "затваря" монопола в противоречие на още един закон - за защита на конкуренцията.

При така затворения кръг от БЕХ обаче, монополът, който установяват на пазара, е безусловен и изцяло в противоречие с духа на европейската директива за освобождаване на енергийния пазар. Утре държавните чиновници в БЕХ ще се наговорят да вдигат тока всеки ден и няма кой да им види истинските сметки.

Непрозрачното създаване на борсата е в нарушение и на европейска директива 2009/72/ЕО от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Там дословно е записано следното: "За да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система или преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка. По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система или преносна система и едновременно с това да упражнява контрол или някакви права върху предприятие за производство или доставка".

Новинар

Мания за екоартишок и мед у нас. Артишокът и екологично чистият мед са най-новата мания на биофермерите у нас. В биологичното пчеларство е отчетен истински бум, а броят на пчелните семейства в чисти зони е нараснал с 40 процента през 2013 г. спрямо предходната година. Това обяви в Деня на биологичното земеделие на изложението „Агра 2015" Нели Вълева от Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство" в Министерството на земеделието и храните.

Тя добави, че произведеният биомед е 2718 тона, което е с 300 тона повече от 2012 г. По думите на Вълева интересът към биопроизводството личи от факта, че в периода 2009-2013 г. култивираните площи са се увеличили над четири пъти. Скочил е и броят на регистрираните производители, преработватели и търговци на биохрани.

През 2013 г. те са били 3123 при 2123 през 2013 г. Вълева обясни, че най-предпочитани от земеделците са трайните насаждения, техническите и зърнено-житните култури. Намаляват обаче насажденията с домати и краставици. Българските фермери се преориентират към отглеждането на праз, артишок, лук, грах и култивирани гъби.

Нараства и интересът им към орехи, лешници, бадеми, кестени, френско грозде и малини. Според Вълева производителите се стремят да отговорят на търсенето на пазара и вече се престрашават да отглеждат биологично нетрадиционни култури за България като артишок, киви и маслини, макар и в малки площи.

„Екстремно се увеличават насажденията с еколозя", подчерта експертът. През 2013 г. към съществуващите насаждения са добавени над 1800 хектара и те вече са общо 3871 хектара. Това от своя страна водело до подем на биовинарството. Според прогноза на Националната лозаро-винарска камара скоро 15-20 на сто от българските изби ще имат сертификат за биопроизводители. Вълева очаква и скок на биоживотновъдството.

„През новия програмен период вече ще бъде подпомагано и биологичното животновъдство, затова при него ще има значителен ръст", изтъкна тя.