Труд

Нареждат на КАТ да ни тероризира тайно. Мобилните камери на КАТ ще могат да снимат и от коли под прикритие, които нямат надпис "Полиция" и предупредителен стикер, че са с монтиран радар. Това стана ясно от готвената наредба за условията и реда, при които ченгетата могат да използват Автоматизирани технически средства и системи (АТСС).

За първи път в България се появява регламент, по който катаджиите да работят с устройствата за засичане на скорост. Проектът за наредбата бе публикуван за 14-дневно обсъждане в сайта на МВР. В първите дни на април тя трябва да бъде подписана от вътрешния министър Румяна Бъчварова. Очаква се да излезе в "Държавен вестник" преди 10 април. Така пътните полицаи ще получат най-силното си оръжие - мобилните камери, точно по време на големите пътувания за Великден.

През февруари м.г. Върховният административен съд забрани издаването на електронен фиш по снимки от мобилни камери, а само от стационарни. Докладчик по делото тогава бе Лозан Панов, сега председател на Върховния касационен съд. И в момента, ако с радар в полицейска кола бъде заснето нарушение, патрулът трябва да спре автомобила и да напише на шофьора акт или фиш за превишена скорост.

Нашият КАТ има на въоръжение 25 стационарни и 148 моблини камери плюс още около 150 радара, които не могат да снимат. Наредбата дава право на катаджиите да снимат с АТСС в движение не само в патрулни, а и от цивилни коли без обозначения. Разрешава им се да ги слагат и на мотори.

В регламента за първи път освен стационарни и мобилни е посочена и трети вид камера - временно разположена на участък от пътя. Експерти обясняват, че това са стационарни радари, но не на бетонен постамент, а на тринога. Сутрин катаджиите го слагат край шосето и дежурят до него, докато снима. Прибират си го след изтичане на смяната. Използва се в много европейски страни и в Русия. Предстои у нас да бъде обявена обществена поръчка за поне 50 такива камери, защото те са около 2-3 пъти по-евтини от стационарните.

Всяка снимка или видеозапис, по които на нарушителя се издава елекронен фиш, трябва да има уникален идентификационен номер. Уредите задължително ще се одобряват и минават на последващи проверки от Българския институт от метрологоия и лица, упълномощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Съдът решава до месец за лиценза на КТБ. Делото за връщането на лиценза на Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е образувано пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), научи „Труд". До месец магистратите трябва да се произнесат окончателно по казуса.

Петчленката ще провери дали определението на тримата съдии от ВАС, които на 13 януари отказаха да разгледат жалбите на акционерите в КТБ срещу отнемането на лиценза и прекратиха процеса, е било правилно. Мотивите, с които тогава бе отказано разглеждането на делото, бяха, че макар и акционерите да имат икономически интерес да оспорват мярката, наложена от Управителния съвет на Българската народна банка, те нямат правен интерес.

Ако сега петчленният състав се съгласи с мнението на тримата съдии, ще произнесе определението си в закрито съдебно заседание. Ако обаче сметне, че то не е било законосъобразно и допусне до разглеждане делото по жалбите на акционерите, ще насрочи открито съдебно заседание. В него страните ще могат да правят доказателствени искания и възражения, а съдът ще трябва да се произнесе по същество - дали връща лиценза или не.

Делото за връщането на лиценза беше образувано през ноември миналата година, когато „Бромак", която притежава 50,66 % от капитала на банката, и останалите акционери - „Бългериан Акуизишън къмпани", Орлин Русев и Вера Ахундова, внесоха жалби срещу отнетия лиценз. Заради това в Софийския градски съд бе „замразен" процесът за обявяването на фалита на банката.

Сега

Български инвеститори придобиха 1/4 от новия външен дълг. Български инвеститори са придобили близо 1/4 от поетия на международните пазари нов външен дълг. В четвъртък България емитира успешно на международните пазари облигации на стойност 3.1 млрд. евро. Книжата бяха пласирани в троен транш със срочност 7, 12 и 20 години и обеми съответно от 1.25 млрд. евро, 1 млрд. евро и 850 млн. евро. Това на практика почти изчерпва лимита за поемане на външен дълг за тази година.

Емисиите са предизвикали сериозен интерес, като в тях са се включили 370 инвеститори с общ обем на подадените поръчки за 4.9 млрд. евро, съобщиха от финансовото министерство. От данните става ясно, че близо 800 млн. евро, или 1/4 от новия дълг е придобит от български инвеститори. Най-сериозен при тях е бил интересът към емисиите на 7-годишните еврооблигации с падеж през 2022 г. Инвеститори от България са придобили близо 35% от одобрения обем или облигации на стойност около 440 млн. евро. Българските инвеститори са на първо място и при 12-годишните облигации с 26% от обема. При 20-годишните облигации най-сериозен е интересът на инвеститори от Обединеното кралство, които са придобили 35% от книжата, а делът на българските инвеститори е 13%. Банките и пенсионните и застрахователни дружества са били по-активни при облигациите със срочност 7 години. 73% от 20-годишните облигации с падеж през 2035 г. са придобити от инвестиционни посредници, делът на банките е 17%, следван от 10% пенсионни и застрахователни фондове. Очаквано постигнатите доходности са на ниски нива (2.179%, 2.732% и 3.264% от по-ниска към по-висока срочност). Като една от причините за това се сочи доброто състояние на пазарите, след като Европейската централна банка започна програмата си за изкупуване на публичен дълг.

"Финансовото министерство следва да бъде похвалено за реализираните емисии и решението си да пласира основната част от планирания за тази година външен дълг накуп", коментира бившият финансов министър и депутат от ДПС Петър Чобанов. Според него упреците, че е трябвало да бъдат проведени две по-малки емисии в различен период от годината не отчитат възможността за възникване на допълнителни рискове - и вътрешни, и външни. Според Чобанов постигнатите рискови премии са на добри нива, доходността - също. "Активното участие на български инвеститори наистина прави впечатление. Това може да се обясни с малките обеми дълг, който ще се емитира на вътрешните пазари, но донякъде идеята за привличане на външен ресурс се изкривява", коментира още Чобанов. За сравнение при емисията на облигации за 1.493 млрд. евро в мандата на кабинета "Орешарски" български инвеститори придобиха 15%.

Газовата връзка с Румъния ще се изгражда от втори опит. Изграждането на газовата връзка между Русе и Гюргево ще започне отново. Това стана ясно, когато вчера "Булгартрансгаз" откри нов търг за избор на фирма, която да се заеме със задачата, след като румънският консорциум, начело с компанията "Кала", не успя да прокара тръбопровода. В крайна сметка договорът със строителя бе прекратен, но така и не се разбра какви неустойки ще бъдат получени заради блокирането на проекта.

Заради пречките, определяни като "технически проблеми", преди няколко месеца бе уволнен директорът на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков. Наред със забавянето на връзката с Румъния като причина бе изтъкната и нуждата от ускорена модернизация на газохранилището в Чирен. "Под река Дунав има скъсана тръба, която трябва да бъде отстранена, за да може да бъде прокарана тръбата, която в момента е заварена на територията на Румъния и е готова, за да бъде изтеглена", обясни Темелков през ноември. Четири месеца по-рано - през юли 2014 г., подобен проблем отново блокира изпълнението на проекта.

Сега румънският и българският газопреносни оператори ще проведат общ търг за избор на фирма, но по реда на българския Закон за обществените поръчки. За целта "Трансгаз" С.А., Румъния е упълномощил "Булгартрансгаз" да открие общата процедура от името и за сметка на румънския газов оператор с прогнозна цена от 4.7 млн. евро без ДДС. Амбициозният план е газовата връзка със съседите да започне работа още тази година. Строителят явно ще трябва да работи бързо и качествено - документите се приемат до 4 май, след което ще бъде направена оценка и ще се подпише договор. Това означава, че същинската работа по проекта ще започне най-рано в средата на годината.

Брюксел ще помогне и за изграждането на друга газова връзка - тази с Гърция. Вчера премиерът Бойко Борисов обяви, че е получил уверения от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че тръбата с южната ни съседка ще получи такова финансиране. Това е станало ясно след срещата на Съвета на ЕС, в която участва и премиерът. Пред журналисти Борисов каза още, че е намерен "тънкият баланс" по въпроса за енергийните договори. Държавните контракти ще бъдат обявявани пред ЕК, а частните - до нивото на търговската тайна.

Монитор

Манджата за бежанците 10 млн. лв. на година. Изхранването на бежанците, които търсят закрила у нас, бръква дълбоко в държавната хазна, като излиза по около 10 млн. лв. на година. Това показват сметките на база обявена от МС обществена поръчка за доставка на продукти, с които да се попълни менюто на имигрантите. Търгът е за срок на изпълнение 7 месеца -от юни до края на 2015 година и с прогнозна стойност, която надхвърля 5,2 млн. лв. Така за цяла година необходимата сума за осигуряване на манджата на бежанците би набъбнала почти двойно.

В документацията към поръчката се уточнява, че храната ще се доставя във всички центрове за настаняване - три в София, в селата Баня и Пъстрогор, както и в Харманли. По последни данни на Държавната агенция за бежанците във всички тях има настанени общо 3689 лица, при капацитет за 5130. Очакванията на българските власти обаче са с края на зимата да се отприщи нова имигрантска вълна, при която лагерите отново да се препълнят.

Заложените количества храна, която ще се доставят през втората половина на годината, са колосални, става ясно от документацията към търга. Само арабските питки например са внушителните 5 000 000 бройки. Така излиза, че при настоящия капацитет на запълване на центровете на всеки бежанец се падат по над 1300 питки, които той едва ли би могъл да изяде за съответните седем месеца, дори и да нагъва по 3 на ден.

За сутрешното хранене са предвидени доставки също на 80 000 кроасана и по още толкова милинки, банички с извара и кифли с мармалад. Заложени са и огромни количества млечни продукти - 50 тона кисело мляко и 6370 литра прясно, 20 тона сирене и 10 тона кашкавал. Картофите, морковите, пиперките, лукът и маслините пък са в още по-големи количества. Сериозно внимание е отделено и на полезните храни, като в списъка с доставяните продукти са посочени и разнообразни плодове. Десетки тонове дини, праскови, портокали, пъпеши, банани, ябълки и мандарини ще бъдат давани за десерт на бежанците.

Някои храни все пак ще бъдат в консерва - скумрия, пиле, боб, паприкаш, грах и други.

30% от житните ниви застрашени. До 30 на сто от житните ниви в някой райони на страната са пропаднали заради висока влага, научи "Монитор". Във всички части на страната има загуби на есенниците от преовлажнени площи, като най-засегнати са стопаните в Югозападна България. Растенията не издължат дълго във водата и започват да гният. Въпреки че е много трудно, някой земеделци се опитват да направят канали и вади в нивите си, за да отведат водата настрана и да спасят реколтата.

Заради калта и високата влага в почвата, пролетната сеитба тази година ще закъснее.

Сеялките ще влязат в полето към 10-15 април вместо в края на този месец, съобщи Радослав Христов, зам.-председател на Асоциацията на зърнопроизводителите в България. В момента няма никаква възможност да се започне работа по сеитбата на слънчогледа и царевицата, защото терените не са подготвени. Вече се изостава от нормалните агротехнически срокове за подготовка на пролетните култури, категоричен е експертът.

Друг сериозен проблем, с който се сблъскват стопаните, е отмиването на торовете, с които са обработили нивите през тази зима. След 25 февруари се прави основното зимно запасяване. При висока влажност обаче хранителните вещества се отмиват, особено там, където има наклонени терени, където всичко от високата част се събира в ниската. Годишно зърнопроизводителите дават по 30 лева на декар за торове и още толкова за препарати за растителна защита.

Есенната сеитба също закъсня, за пролетната кампания стопаните също не можаха да направят дълбоката оран, коментира и Румен Ефтимов от Опитната станция по земеделие в Лозница.

Около 450 килограма е прогнозата за среден добив от новата зърнена реколта в Добричкия регион, съобщиха от Областната земеделска служба след първото обследване от експерти на 10 на сто от полетата във всички добруджански общини. Доб­ричка област е най-големият производител на хлебно зърно в страната, на лято комбайните трябва да ожънат 1, 199 млн. декара.

В много добро състояние са 30% от площите с пшеница, а в добро - 69 на сто, коментира старши експертът в дирекцията Веселин Овчаров пред БТА. В тази част на страната няма пропаднали полета със зърнената култура заради наводненията в началото на февруари. Близо 999 хил. декара вече са наторени с азотен тор. През миналата стопанска година средният добив от пшеницата в Добричкия регион достигна 481 килограма, а в складовете бяха прибрани общо 592 млн. т зърно.

24 часа

Един млрд. евро за саниране от плана Юнкер. Европейската комисия да гарантира през плана "Юнкер" 1 млрд. евро за Българската банка за развитие през 2016 г. за финансиране на програмата за саниране. Това са обсъждали премиерът Бойко Борисов и президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер в Брюксел.

Обсъждането на темата ще продължи в София през април, ако президентът на ЕК дойде за откриването на разширението на метрото, обясни Борисов. "Това е възможност ББР да получи финансиране при 0% лихва, което е голяма помощ от комисията. Работим по няколко варианта и се надявам да са успешни", заяви Борисов.

Министър ще отнема звезди на хотели и ресторанти. Министърът на туризма ще отнема звездите на хотели и ресторанти. Това е една от идеите за промени в Закона за туризма. Сега местата за настаняване и заведенията за хранене се категоризират от министъра, но контролът е на Комисията за защита на потребителите. Предвижда се контролните функции да отидат при министъра на туризма.

Изискванията за категоризиране на хотелите с 4 и 5 звезди да са различни от тези с 1 звезда. В момента критериите за петзвезден хотел и за къща за гости с три стаи са едни и същи, казва министърът на туризма Николина Ангелкова. С промените предвиждаме да е максимално ясно кой на какви условия да отговаря, каза тя.

Защитена онлайн връзка на хотелите с НАП и МВР е другата новост в закона. Предвижда се още част от постъпленията от туристическия данък да се връщат като инвестиция в туристическа инфраструктура.

Отделна глава ще бъде за статута, управлението и правилата за поддържане на националните курорти. Целта е да има еднакви стандарти за Златни пясъци, Албена, Пампорово, Боровец, Св. св. Константин и Елена и др.. "В момента, като влезеш в един курорт, всичко е сбирщина - от визията до събиране на такси за поддържка - кой ги събира, за какво ги събира, как ги разходва, кой поддръжа инфраструктурата, къде се слагат преместваеми обекти, кой дава тротоарно право, защо и трябва ли да го прави, казва министърката.

Законът ще даде определение за туристически атракции и ще въведе единен онлайн регистър за тях.

Равни условия за развитие на зимния и ски туризма, е другата цел на промените. "Когато има еднакви правила за лифтове и инфраструктура, няма да се мисли, че нещо се прави за определена личност", казва Ангелкова.

Стандарт

Златни павета маркират пътя на туристите в София. Проектите за централната градска част на София са по предишната европрограма "Регионално развитие". "Работата по плановете за интегрирано градско развитие започна още през 2011 г. и продължи до 2014 г.", обясни главният архитект Петър Диков. Заданието е прието от Столичния общински съвет. Тогава обаче все още не е била ясна финансовата рамка на изпълнението. Финансиране е имало и със 745 хил. лева по ОП "Техническа помощ" за конкретните проекти. В хода на работа една от зоните за Градската градина е отпаднала. Проектите, които спечелиха конкурса, трябва да бъдат одобрени до края на юни и тогава ще се подадат апликационни форми към новата европрограма "Региони в растеж".

Цветни павета с инкрустиран знак на София в тротоарите ще маркират "Златната линия" за туристи. Това предвижда проектът за зона 4 - площадът около храм-паметника "Св. Александър Невски" на "Архитектурно Дизайнерска Агенция" ООД (А.Д.А.), спечелила конкурса на столичната община. Целият район около черквата е известен като "Златна София" заради позлатените кубета на храма и жълтите павета около парламента. Архитектите от А.Д.А. са заложили в проекта си и символни "златни" плочки, които да бъдат инкрустирани в паважа на площад "Александър Невски". Те ще са с размерите на едно паве и ще са изработени от масивен бронз, който естествено ще се полира от движението. Според авторите "златните" павета ще са израз на почит към гражданите с принос към София и България. Те ще свързват визуално знаковите места от различните епохи - от Некропола до "Света София", през Паметника на Незнайния войн, гроба на Вазов и паметника на Левски. Пътят на туристите ще бъде означен и с бронзови табели, система от информационни пунктове и колони.

"Усещане за място". Това са търсили архитектите от колективите, спечелили призовите места в конкурса за нова визия на центъра на столицата. В тях има и генерални промени като третото платно по бул. "Евлоги Георгиев", както и превръщането на "Графа" в пешеходна зона. По-голямата част обаче акцентира върху подмяна на настилките, реновиране на зелените площи и създаване на нови площи с растителност. Набляга се и на градското обзавеждане, което само по себе си вече носи промени в цялостната визия на "мястото". Цветните фигурални настилки по площади и пешеходни зони са обединяващото звено между идеите за центъра на София.

Новинар

Теглим заеми за здраве и учение. Българинът все по-често се лекува на кредит. Оказва се, че на нашенеца често му се налага да тегли заем за здраве.

Най-голям ръст, с над 20 на сто в сравнение с миналата година, се наблюдава при кредитите за лечение и образование, показват анализи на TBI Bank.

Най-често финансираните начинания в областта на лечението са стоматологични услуги, процедури ин витро, пластични операции, съхранение на стволови клетки.

Увеличение се наблюдава и при изтеглените заеми за образование. Миналата година 9 на сто от кредитите са били за обучение.

Най-голям дял от изтеглените заеми остават тези за ремонт и нови мебели в дома. На второ място се нареждат почивките и екскурзиите.

Не малък процент от кредитите - 5 на сто, се използват за финансиране на любимото хоби - екипировка за сърф, парапланер, сноуборд.

Сред по-рядко споменаваните причини за теглене на кредит са абитуриентските балове, подаръците за роднини, плащането на парно и други натрупани сметки.