24 часа

Бедствия и наводнения свалят цената на земята. Бедствията и наводненията носят не само непосредствени загуби, но и залагат още за цялата 2015 г. Това важи особено силно в земеделието. А фактите са - преовлажнени почви, невъзможност за навременна подготовка за пролетната сеитба и нужда от допълнително третиране с препарати на засятото през есента. И това на фона на слабата последна реколта у нас, която съвпадна пък с рекордно ниските цени на зърното на световните пазари.

2014 г. беше много тежка година за земеделието в България, но през 2015 г. може и да трябва да се радваме, ако е като миналата, коментира Радослав Христов от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Заради по-малкото приходи и увеличените разходи за производство на всички фермери се налагало да съкращават харчове. Например вместо пролетно подхранване с 25 кг карбамид на декар се правело с 15 кг. И въпреки ползваната досега технология за пръскане на посевите с 2 фунгицида, вероятно ще се мине само на един.

"Ще се наложи да поизцедим технологията, което, за съжаление, няма как да не се отрази и на добивите, които залагаме - например ако са 500 кг/дка, ще станат 400 кг", обясни Радослав Христов.

Липсата на достатъчно приходи и оборотни средства у фермерите пък неминуемо се отразява и на пазара на земеделска земя у нас. Там стопаните са основен играч, особено при наемането на ниви. Тази година обаче има спад. Заради ниските световни цени на зърното и загубите, които понесоха фермерите, те са засели с цели 2 млн. декара по-малко пшеница. На някои земеделски стопанства дори се налага да разпродават ниви, за да избегнат фалита. Например в района на Стара Загора голяма фирма продава агробизнес на 15 000 дка земя, но няма кой да го купи. А само преди 2-3 г. за подобна продажба земеделците щяха да се избият помежду си, за да я придобият.

Правителството се отървава от последните си 3 почивни станции. Министерският съвет ще опита да се отърве напълно през този мандат от дадените му за управление почивни бази, научи в. "24 часа". Идеята е и последните му три станции да бъдат продадени или дадени под наем, за да не се харчат пари от бюджета за поддръжката им.

Вече е обявен търг за отдаване под наем на почивната база на Министерския съвет в Приморско близо до плажа на ММЦ. Все още се мисли какво да се направи с базите в Слънчев бряг и Пампорово - да се продават или да се дадат под наем.

Оферти за станцията в Приморско се приемат до края на този месец, а срокът на наема ще е 10 г.

Почивната станция ще трябва да продължи да се ползва като хотел, предвиждат подписаните от главния секретар на МС Веселин Даков условия на търга.

Дворецът в Евксиноград ще бъде реставриран и отворен за посетители.

Поне 6000 лв. без ДДС ще е месечният наем на почивната база в Приморско. Тя разполага с две сгради - в едната са хотелската част, ресторант и сладкарница, а другата е административна, като общата им разгърната площ е 3389 кв. м. 6080 кв. м пък е имотът, върху който се намира почивната станция.

Наемателят ще трябва да поеме сам сметките за ток и вода на станцията. Освен това ще бъде задължен и да плаща данъците на имота към община Приморско.

Министерският съвет изисква и инвестиционна програма в размер на 1 000 000 лв., като всяка година в развитието на почивната станция трябва да се влагат поне 100 000 лв., става ясно от тръжната документация.

Станцията в Приморско вече веднъж бе давана под наем през 2007 г.. Тогава наемът бе 14 000 лв. месечно. Наемателят обаче не плащаше редовно сметките за ток и вода на хотела и дълговете се трупаха на Министерския съвет.

За продажба или даване под наем на почивните станции на Министерския съвет настояваше още министърът на държавната администрация при тройната коалиция Николай Василев. Процесът обаче започна истински в първия мандат на ГЕРБ. До приватизация на почивни станции не се стигна.

Капитал Daily

Газова алтернатива - най-рано след три години. Шест години след като България остана без природен газ заради спрените доставки от Русия, страната ни още не е изградила алтернатива. След отказа от "Южен поток" и покрай обтегнатите отношения на Европа с Путин управляващите се задействаха по проекта, който може да докара азерски газ до местните потребители - връзката с Гърция. Тя или алтернативният газопровод от Турция са двата най-ефективни варианта за внос на гориво от неруски източник.

Новината от последните дни е, че финансов ресурс за свързването с Гърция ще бъде предоставен от Брюксел. Раздвижването идва след срещата на високо равнище, която се проведе в София в началото на февруари, на която беше решено всяка страна членка да осигури поне три източника на газ в рамките на следващите 2-3 години.

България всъщност се забави с всички връзки със съседните страни. При две от тях - от Румъния и Сърбия, бездействието обаче не е фатално. Двата проекта засега нямат икономическа логика, защото не носят независимост от Русия.

Обещано финансиране

През миналата седмица стана ясно, че газовата връзка между България и Гърция ще бъде изцяло финансирана с европейски средства. За това съобщи премиерът Бойко Борисов в своя акаунт в туитър след срещата на Съвета на ЕС в края на миналата седмица. Малко по-късно министърът на енергетиката Теменужка Петкова коментира, че стойността на този интерконектор ще бъде 220 млн. евро. Тя потвърди, че Европейската комисия е уверила България, че този проект ще се финансира с европейски средства. Газовата връзка с Гърция вече беше частично финансирана с 45 млн. евро от Европейската комисия още през 2009 г. по Европейската енергийна програма за възстановяване, която осигурява средства за проекти, свързани със сигурността и разнообразяването на ресурсите.

До момента проектът е на етап получени положителни оценки на въздействието върху околната среда от страна на България и Гърция. През май трябва да бъде взето и окончателно инвестиционно решение от акционерите от гръцка страна - DEPA, италианската Edison и Българския енергиен холдинг (БЕХ) от българска, които държат равни дялове. По план строителството на газопровода трябва да завърши до края на 2017 г. и да влезе в експлоатация през 2018 г. Идеята е по него към България да потече азерският газ от Трансанадолския газопровод, чието начало на изграждане беше обявено преди седмица.

Ново отлагане на връзката с Румъния

Един от проетките, който изглеждаше в най-напреднала фаза и по план трябваше да бъде пуснат в експлоатация през 2014 г. - българско-румънската газова връзка, все още буксува. Изненадващо в петък (20 март) "Булгартрансгаз", който е акционер от българска страна в проекта, обяви нова обществена поръчка за изграждане на подводната отсечка, минаваща по дъното на река Дунав. Именно този отрязък е една от основните причини за забавянето на проекта. От министерството на енергетиката и "Булгартрансгаз" обаче уверяваха, че техническите проблеми ще бъдат отстранени бързо. Обявяването на нова поръчка за избор на изпълнител, който да изгради отсечката, обаче говори друго. Прогнозната стойност, обявена от "Булгартрансгаз" за тази дейност, е 4.6 млн. евро, а крайният срок за изпълнение е декември 2015 г., което означава, че връзката ще влезе в експлоатация най-рано през следващата година. Засега трасето ще може да пренася газ единствено в посока Румъния, защото налягането на газопреносната им система е по-ниско от българското.

Български инвеститори купиха 25% от еврооблигациите. Български инвеститори са придобили над една четвърт от пласираната в края на миналата седмица тройна облигационна емисия на стойност 3.1 млрд. евро. Официалните данни от Министерството на финансите показват, че най-голям интерес от страна на местните институционални инвеститори е имало към най-краткосрочната от трите емисии - 7-годишната (35% от всички поръчки). Съответно най-малко заявки от българска страна са отчетени към най-дългосрочните книжа - 20-годишните (13%), а 26% от купувачите, проявили интерес към 12-годишните, са български компании (банки, пенсионни фондове, застрахователи, инвестиционни фондове). Общо 370 инвеститора взеха участие в трите транша, с общо подадени поръчки за 4.9 млрд. евро.

Успешна емисия

Процентът на българското участие в емисиите може да бъде определен като доста висок предвид резултатите от предишните излизания на България на международните пазари. През 2013 г. правителството емитира облигации на стойност 1.493 млрд. евро, като 15% от инвеститорите са били от България. През 2012 г. финансовият министър Симеон Дянков въобще не допусна български инвеститори до аукциона, за да запази ликвидност в българската икономика. Сега ситуацията е различна - финансовите институции в България имат прекалено много ликвидност, която буквално няма какво да правят (виж на стр. 12). Освен това през 2015 г. правителството е планирало да набере от вътрешния пазар едва около 1.2 млрд. лв. от необходимото за годината финансиране, което кара инвеститорите да се опитат да вложат повече през външните емисии.

На 19 март, четвъртък, правителството изтегли 3.1 млрд. евро от международните финансови пазари, като толкова голяма сума досега не е теглена наведнъж. Подбраните от финансовото министерство падежи (7-, 12- и 20-годишни) са новост за България, а постигнатите доходности (2.179%, 2.732% и 3.264%) - рекордно ниски в българската емисионна история. С това на практика правителството успя да постигне целта си - да рефинансира старите дългове при по-ниски лихви и да разсрочи във времето по-големите задължения на държавата, които сега са струпани в рамките на три години.

За и против

Единствено разминаване има по темата дали е трябвало да се тегли накуп. "Минусът за мен е това решение, да се направят трите емисии наведнъж. За мащабите на България тези 3.1 млрд. евро са огромна сума", коментира в четвъртък за "Капитал Daily" Емил Аспарухов, началник управление "Трежъри и капиталови пазари" на Банка ДСК.

Има и точно обратното мнение - че финансовото министерство е действало по възможно най-добрия начин предвид вътрешната и външната конюнктура. Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество", коментира пред "Капитал Daily", че решението да се структурират по този начин емисиите е добро. "Избраният момент на емисията е много добър. От една страна, ЕЦБ тъкмо започна да печата пари, а българските банки имат повече от достатъчно ликвидност заради КТБ. От друга - имаме Гърция, за която никой не знае колко й остава, преди да фалира, а ние сме съседна държава.

Сега

Армията ще продава на търг оръжие за милиони. След като дълго време влизаше в ролята на крупен брокер на недвижими имоти, сега Министерството на отбраната (МО) се е прицелило в друг пазарен сегмент - търговията с оръжие. Ведомството се готви да пусне на пазара сериозно количество пушки, автомати, пистолети, части за тях и боеприпаси, което със сигурност ще предизвика интереса на оръжейните търговци и колекционерите. Целта е да се компенсират онези 70 млн. лв., които бяха отрязани от военния бюджет.

Списъците с подготвеното за продажба оръжие са публикувани на сайта на министерството. Продажбата се очаква да стане чрез военното дружеството "Снабдяване и търговия", което се занимава с търговия със стоки с двойна употреба. От МО не дават информация кога, как и на какви цени ще се продава оръжието. Най-вероятно за целта ще бъдат обявени търгове.

Подготвеното за пазара оръжие е събрано от всички поделения в страната на различните видове въоръжени сили. Например от поделенията на Съвместното оперативно командване се продават бойни карабини "Маузер", ловна пушка "ИЖ-54", автомати "Калашников", включително и с калибър 5.45 мм, 7.92 мм карабини "Маузер", ракетни пистолети, немско и съветско производство, пушки "Валтер", "Диана", "Збройовка", "Файверкбау" и "Аншуц". Авиацията също разпродава част от имуществото си - картечници А-12.7 мм, оръдия, цеви и бомбодържатели. Военноморските сили вадят на пазара цял кораб. Най-вероятно става дума за ракетен катер. В списъците са и хиляди различни боеприпаси. Продават се патрони за "Калашников", включително и с трасиращи куршуми, различни изстрели, осколъчни мини, гранати, дистанционни взривателни механизми и противоподводна бомба.

Част от оръжията са приготвени за утилизация, въпреки че за голяма част от тях ще има опашка от западни колекционери. В списъка е проектираният от съветския инженер Ефим Хайдуров спортен револвер "ТОЗ-36", картечни пистолети "Шпагин", "Шмайсер" и "Збройовка", бойни пистолети "Марголин" и "Лангехан". Последният е модел 1913 г. и е разработка на немския инженер Фриц Лангехан. С такива пистолети са били въоръжени щабните офицери в българската армия по време на Първата световна война. Пистолетът е рядък колекционерски екземпляр.

НАП преброи 32-ма милионери насред данъчната кампания. Най-богатият между честните данъкоплатци към момента е 36-годишен столичанин, декларирал 7.5 млн. лева доход за 2014 г., съобщи НАП вчера. Данъчната кампания е в разгара си, като към 19 март общо 32-ма българи са посочили в декларациите си суми над 1 млн. лева. Рекордьорът от София не е станал милионер от заплати - по това перо миналата година е заработил само 200 000 лева, а защото е продал дяловете си във фирма и е получил за тях 7.3 млн. лева, уточняват от НАП.

В поделенията на приходните агенции вече са подадени 120 000 декларации за личните доходи, като всяка трета е изпратена по електронен път - с ПИК (безплатния персонален идентификационен код) или с електронен подпис. В следващите 40 дни до края на кампанията трябва да постъпят над 350 000 данъчни декларации от граждани.

Ползването на 5% отстъпка от данъка върху доходите на физическите лица става, ако декларацията е подадена онлайн до края на март, гражданинът няма неплатени публични задължения и дължимата сума е преведена по сметката на НАП до края на април, припомня агенцията.

НАП допълва, че дава информация по данъчни въпроси на тел. 0700 18 700 на цената на градски разговор, а Youtube каналът на приходната агенция предлага видео ръководства за попълване на декларации за гражданите.

Труд

Кои депутати тръгнаха на работа с метро. Години след като европейски политици започнаха да ползват градски транспорт, за да идат на работа, родни депутати се пристрашиха да последват техния пример. Засега обаче те са по-скоро изключение от правилото - само няколко избраници пътуват с метро в София.

Най-редовно с градския транспорт се придвижда Светослав Белемезов от АБВ, който е депутат първи мандат. Почти всяка сутрин той хваща подземната железница, за да стигне до парламента. С метрото неведнъж е забелязан да пътува и лидерът на ДСБ Радан Кънев, алармираха читатели на "Труд".

В предишни мандати в подземната железница са засичани и депутатите Петър Мутафчиев от БСП, Кирчо Димитров от "Синята коалиция" и Валентин Николов от ГЕРБ.

Останалите народни представители обаче все още масово ползват или служебни, или лични автомобили, за да идат на работа или да пътуват из града, показа проверка на "Труд". Някои от тях все пак твърдят, че биха се качили и в метрото. По правилник депутатите могат да се возят в градския транспорт безплатно.

Ако идат на работа със собствена кола, избраниците имат две опции за паркиране пред парламента. Едната е безплатна - паркингът на жълтите павета, за който Народното събрание плаща такса на Столичната община. А другата са местата в синята зона наоколо, за които трябва да си плащат сами.

Избраниците пътуват навсякъде без пари

Народните представители пътуват без пари с градски транспорт, междуградски автобус, влак или самолет. Билетите за междуградски превоз са безплатни, когато дестинацията е избирателният район или пътуването е във връзка с командировка. Избраниците могат да пътуват и със служебна кола и бензин.

Ако избирателният район е на повече от 250 км, депутатите могат да ползват до 40 безплатни еднопосочни или двупосочни самолетни билета на година. За останалите избраници билетите са общо 12.

Незагасен фас взриви 2000 снаряда край Иганово. "Незагасена цигара, палеж или саботаж може да са причина за взрива край Иганово, който заличи един от складовете за готова продукция на ВМЗ-Сопот. Добре, че този път жертви няма", коментираха вчера живеещите в пловдивското село хора. Всъщност никой още не може да каже причината за взрива на около 2000 снаряда и противотанкови гранати, който стресна карловското село Иганово малко след 19,30 ч в събота. Докато не минат 24 часа от инцидента, следователите не мога да започнат оглед на мястото на взрива.

Складът на ВМЗ-Сопот, в който е съхранявана готовата продукция с т. нар. неуправляеми установки за ракетни системи (НУРС) и противотанкови гранати, е буквално заличен от земята. Той е бил пазен от двама охранители, единият от които е подал сигнала за избухналия минути по-рано пожар в обекта. "Няма кратери, има дупки, а складът, който гърмя, е без ток и е неотопляем. Той е от ламарини, които са се разхвърчали от взрива", съобщи изп. директор на ВМЗ-Сопот инж. Иван Стоенчев. Все още не се знае колко е тротиловият еквивалент на взривовете. "Това ще стане ясно, когато в склада ще може да се влезе", допълни Стоенчев. По неговите думи съоръженията там са направени така, че да не прехвърлят взрива към други складове. Край тях има валове от пръст, които са обезопасили района и са предотвратили по-сериозни поражения. Затова не са засегнати други складове.

В неделя по обяд приключи огледът на периметъра около изпепеления склад, извършен по земя с високопроходими "пустинни котки" и по въздух от 3 военни дрона. Съвещанието на кризисния щаб в Иганово бе ръководено от гл. секретар на МВР Георги Костов. "Няма опасност от нови експлозии", увери командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада ген. Димитър Шивиков. Още в събота на мястото пристигнаха министърът на икономиката Божидар Лукарски и на отбраната Николай Ненчев, областният управител на Пловдив Розалин Петков и кметовете на Карлово и Сопот Емил Кабаиванов и Веселин Личев.

"ВМЗ от всички предприятия у нас е първенец по спазване на производствена безопасност. От 1,5 година Вазовските заводи са в добро финансово състояние и има ритмична работа", декларира пред журналистите министър Лукарски.

Предполагаемото количество тротил, който се е взривил в склада, е над 1 тон, каза главният секретар на МВР Георги Костов след заседанието на кризисния щаб на мястото на инцидента.

Местните хора: Всички се разбягахме заради паниката

Хората от Игнатово, в което живеят около 500 души, разказаха, че са изживели безсънна нощ. Половината жители отишли при близки в съседни села. "Започнаха панически да бягат с колите си. В суматохата се губеха деца. Беше ужас, когато започнаха хвърчат осколки. Замириса на барут", разказа 17-годишната Нели Стайкова от Иганово. Къщата й е на около 1,5-2 км от взривения склад.

"Исках да се прибера вкъщи, защото се притесних за семейството си, но полицаите бяха отцепили нашата улица "Христо Ботев" и не пускаха никого да мине по нея", твърди 21-годишният Петър Петров. Николина Лазарова (64 г.) се уплашила да не се повтори драмата от Никулден на 1978 г., когато загинаха мъже и жени след взрив в производствен цех на ВМЗ в Сопот.

"Експлозиите продължиха около един час, но дълго след това гореше пожар, който се виждаше чак от Сопот и съседните села Певците и Анево", разказа магазинерката Христина Ботева.

Монитор

Възрастта и вноската за пенсия растат плавно. Пенсионната възраст, както и вноските за старини неминуемо ще бъдат увеличени, но това ще става бавно и при пълен консенсус между социалните партньори. Това обяви вчера вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, като обеща, че до края на месеца проектът за реформа в пенсионната система ще бъде готов. „Той съдържа над 30 предложения, чиято цел е да стабилизират системата и да я направят независима", обясни Калфин. Всяка една от мерките щяла да премине през публично обсъждане и през консултации за изчистване на всички детайли. Очакванията на вицепремиера са цялостният пакет за реформа да влезе в НС в началото на май.

„Работещите в трета категория труд трябва да се пенсионират на 65 години", категоричен бе Калфин. Тази позиция той отстояваше още при стартирането на срещите със социалните партньори в началото на годината. Идеята му е пенсионната възраст да пълзи с по два месеца от 2016 г., въпреки че работодатели и политици настояваха за по-стръмна скала. Според схемата на социалния министър от догодина жените ще излизат в заслужена почивка на 60 години и 10 месеца, а мъжете - на 63 години и 10 месеца. От 2017 г. обаче пенсионната възраст за представителите на силния пол ще нараства още по-плавно - с по 1 месец, а за жените ще остане с по 2 месеца на година. Така заложената цел трудещите се в най-масовата трета категория да излизат в заслужена почивка на 65 г. ще се постигне през 2037 г.

Вчера Калфин отчете, че през 2014 г. средната възраст на хората, които са излезли в пенсия, е 57 години и 4 месеца, и подчерта, че тя е твърде ниска. По думите му, ако се запази сегашната система, при настоящата демографска картина след 10-15 г. възрастните ще бъдат обречени на съвсем мизерни пенсии.

„Очевидно е, че промени трябва да има, защото пенсионната система е един баланс, в който освен счетоводство и финанси има и справедливост", коментира социалният министър.

Той подчерта още, че сред 30-те мерки има и предложения за по-ранно пенсиониране на хората, на които не им достигат години.

Калфин посочи също и необходимостта от увеличаване на вноските, но също както възрастта - плавно и за по-дълъг период. Идеята му е в следващите 12 години осигуровките за старини да се увеличават с по 0,5%, а тези срещу риск от безработица - с по 0,2%, като повишаването да става през година.

Скъпият долар прави имотите ни по-атрактивни. Поскъпването на долара прави българския пазар все по-интересен за инвеститорите от страните извън ЕС. Това каза за „Монитор" Иван Велков, шеф на етичната комисия на Национално сдружение „Недвижими имоти" (НСНИ). Според него причината е, че за една и съща сума в щатската валута на тях им се увеличават възможностите.

Инвеститорите се интересуват от имоти, генериращи постоянна доходност", казва той. Засега у нас обаче няма много такива готови проекти. Всичко друго са само бъдещи намерения. Проектите в съседните държави са далеч по-примамливи. За да привлечем по-бързо инвеститорите със свободни пари, които в света сега са много, трябва по-голяма ангажираност от страна на държавата.

А ние даваме гаранции на ниво кмет, областен управител или ПР на община, които не са достатъчни", смята брокерът.

Михаела Лашова, изпълнителен директор на Forton, също смята, че сериозните инвеститори имат много свободни пари, които искат да вложат някъде. „За тях са атрактивни сделки от порядъка на поне 150-200 млн. евро", уточни тя. „За нашия пазар това е трудно постижимо, но пък повечето от тях инвестират в портфейли, в които може да има и активи, разположени у нас", прогнозира тя. По думите й най-големи шансове да привлекат външни инвеститори в България имат офисните имоти, защото този сегмент от пазарa се възстановява най-бързо и наемите вървят нагоре.

Валери Левиев от „Елта консулт" смята, че от нашите предприемачи евентуално биха купували имоти с долари само тези, търгуващи с трети страни в тази валута. Според него на тях подобни сделки биха били по-изгодни.

„У нас, ако тенденцията на поскъпване на долара остане постоянна може да има вероятност някои продавачи да решат да оферират имотите си и в щатските пари", каза Добромир Ганев от „Форос". По думите му причината е, че при сегашната конюнктура част от хората ще започнат да влагат парите си в американската валута. „От друга страна ние сме във валутен борд и левът е обвързан с еврото и за това няма и оферти в долари", смята той.

„Не вярвам пазарът на имоти да мине на долари, защото те у нас имат слабо влияние. Няма да има никакво отклонение от еврото. Никой не би тръгнал да взема сега ипотечен кредит в долари", каза Тихомир Цаков от „Аристо".

Тихомир Тошев от „Кредит център" също смята, че имотите ще продължат да се предлагат и продават в евро. Доларът не е структуроопределящ за българската икономика. „Ние изцяло сме обвързани с Европа, освен вноса от азиатските пазари и щатите. Никой продавач няма да предлага имот в долари, защото офертата няма да е атрактивна. Еврото активно се ползва на пазара ни заради валутния борд", допълва той.

Стандарт

Дават до 500 000 евро за земеделска техника. С 15 на сто се увеличава финансовата помощ от ЕС за реализацията на проекти за инвестиции в биоземеделие. Това предвижда проектът за Наредбата за прилагане на подмярка "Инвестиции в земеделски стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., който е подготвен от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Документът предвижда финансовата помощ от ЕС да бъде в размер на 50% от стойността на инвестицията.

Подкрепата се увеличава с 10%, ако проектът е на млади земеделски производители, интегриран или свързан със сливания на организации на производители, ако ще се изпълнява в необлагодетелствани райони или е за колективни инвестиции от юридически лица включващи от 6 до 10 земеделски производители, както и ако е подпомаган по линия на Европейско партньорство за иновации (ЕПИ) за селскостопанска производителност.

За колективна инвестиция на повече от 10 земеделски производители или организации на производители финансовата помощ се увеличава с 20%. Проект на един земеделски стопанин може да получи помощ от фондовете на ЕС в размер до 70% от общия размер на допустимите за подпомагане разходи, а проект за колективни инвестиции може да получи помощ в размер до 90%.

За да получат подкрепа от ЕС, инвестициите трябва да са на стойност между 15 хил. и 1,5 млн. евро, предвижда наредбата. Максималният размер на инвестициите за закупуване на земеделска техника за целия период на прилагане на ПРСР за един кандидат е 500 000 евро, а този на инвестициите за изпълнение на интегриран проект - 1,5 млн. евро. Максималният размер на инвестициите по проекти за колективни инвестиции на от 6 до 10 земеделски производители за целия период на прилагане на ПРСР за един кандидат е 4 млн. евро, а този за инвестиции в земеделска техника - 750 000 евро. Максималният размер на инвестициите по проекти на над 10 земеделски производители или организации на производители за целия период на прилагане на ПРСР за един кандидат е 5 млн. евро, а за земеделска техника - 1 млн. евро.

Новинар

Авиокомпаниите ни са оптимисти. Българските авиокомпании очакват растеж през настоящата година.

През миналата те са били на печалба, като са превозили по редовни линии повече пътници спрямо 2013 г. Това съобщиха от Асоциацията на българските авиокомпании. Оттам обясниха, че кризата в Украйна и санкциите срещу Русия ще продължат да оказват негативно влияние върху нашите авиокомпании, но въпреки това те са оптимистично настроени.

Справка на Асоциацията показва, че с 9 на сто повече пътници или над 970 000 души са превозили българските авиокомпании през летищата София, Варна и Бургас за миналата година. „Ръстът на сектора в България се движи съобразно световните тенденции", коментира Светослав Станулов, председател на Асоциацията.

По думите му българската гражданска авиация представлява наистина един доста бързо нарастващ пазар. „За десет години - от 2005 г. до 2014 г., превозите от и до българските летища са нараснали от 5 млн. на 7,8 млн.", каза Станулов.