64% от хранителните стоки, които се продават у нас, са вносни. Не са български 84 на сто от месото и 78% от плодовете и зеленчуците, които купуваме. Това съобщи председателят на съюз "Произведено в България"  Лукан Луканов, цитиран от БНР, по време на дискусия "Вкуси България", посветена на проблемите на българската хранителна индустрия.

Сред мерките са: активизация на българските митници, които да контролират вноса от трети страни и по активна дейност на Агенцията по храните, която не трябва да проверява само българските производствени предприятия, а да влезе в търговската мрежа и да контролира качеството на вносните стоки.

„Важно е България да стане част от Шенгенската зона, защото тя качва себестойността на българските стоки", каза Лукан Луканов, цитиран от БГНЕС.

Той смята, че ако някой си въобразява, че общите европейски правила могат да направят българските производители конкурентноспособни много се лъже. "Редица държави членки на ЕС тихомълком реално осъществяват чисто протекционистки мерки, ако някой се съмнява в това е крайно време да си отвори очите. Чакаме държавата ни по умен и европейски начин да направи същото", каза Луканов.

В отговор министърът на земеделието Десислава Танева съобщи, че се създава Консултативен съвет по храните, в които ще бъдат поканени представители на министерствата на икономиката, на финансите и на здравеопазването. Целта е обединяване на експертизата за създаване на изцяло нов закон за храните.

Това е крайно необходимо, защото, например, в България в момента се внася месо, което не може да се продаде на никой друг европейски пазар, акцентираха и представители на браншови организации.

"През 90-та година беше извършена т.нар. ликвидация, като начин на раздържавяване на собствеността, което доведе до това, че в България има от 5 до 2,5 по-малко животни, зеленчуци и трайни насаждения. Доведе до разпокъсаност на земята. България е с най-малкия размер на земеделски имот - 6 декара, с най-много собственици - 10 млн. лица. До това доведе методът през 90-та година за преструктуриране на собствеността на земеделските стопанства. Започна наново възстановяване на сектора, но не с участие на държавата, а по предприемаческия принцип за интерес на съответния производител", коментира земеделският министър, цитирана от БГНЕС.

Танева обяви, че за първа година кампанията по директни плащания ще бъде проведена в пълния обхват.

"Пита се къде е българският домат, плод, но никой не си задава въпроса защо стигнахме до тук. Процесите, които тръгнаха след приемането ни в ЕС доведоха до възстановяване и надминаване на ефективното зърнопроизводство, което стана конкурентно на европейските фермери. Основната подкрепа на българското земеделие след 2007 г. беше и е с европейски средства, защото възможностите на бюджета ни са ограничени", категорична е Десислава Танева.

Танева очаква увеличаване на производствата, традиционни за България - зеленчукопроизводство и трайни насаждения, което обаче не можело да стане за една година. "Нужен е предприемачески интерес, време да се види, че тази подкрепа е значителна в себестойността на дадения продукт и използване на тези ефективни стопанства и имат съответния ресурс да възстановят останалото производство. Възстановяването на производства, които загубихме при раздържавяването не може да бъде краткотраен процес", смята Танева. Според нея е важно политиките, които се провеждат да се продължат, независимо от политическата конфигурация и мандат. Без последователност в политики, които определят диверсифицирано земеделско производство, няма как да очакваме възстановяването на пазарите на крайния потребител на традиционни продукти, убедена е Танева.

"Всички трябва да се водим от идеята да бъде защитен българският производител, той трябва да е стимулиран и защитен със законодателство. Консултативният съвет по храни трябва да намери най-добрите решения и политики в предстоящия Закон за храните. От началото на мандата ни бяха направени промени в посока за защита на българския производител. Най-малкото, което държавата може да направи за българския производител е да има равни правила за всички на пазара", каза Танева.

Според нея, руското ембарго е оказало огромен натиск върху цените на хранителните продукти на целия ЕС. Тя даде за пример млякото и месата. "В диалог с бранша работим по различни законодателни инициативи, предвид невъзможността за директна финансова подкрепа. Променили сме 3 наредби, свързани с храните, които подлежат на нотификация", каза Танева. Тя обясни, че измененията в тези наредби биха осигурили на производителите на български храни директен достъп до пазара при по-облекчени условия, както и зареждането на училищата с храни. "Храните ще бъдат доставени от производители от съответния регион, а ако няма такъв - от съседен. Това би довело до това, че децата и подрастващите ще консумират качествен български продукт, който гарантира да е свеж. Така се осигурява и подкрепа за българския производител", убедена е Танева.