Сега

Прокуратурата ще спира частни сделки без съдебен контрол. Прокуратурата ще има изключителното правомощие да спира финансови операции или сделки с имущество за срок до 48 часа, при това без съдебен контрол. Тя ще може да участва и във всяко гражданско дело, по което прецени, че има засегнат интерес на държавата, общините или на определени групи граждани. Тези спорни текстове бяха одобрени вчера с огромно мнозинство в парламентарната правна комисия, която разгледа два проекта - за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Преди ден дори главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че не иска подобно правомощие, ако за него не е предвиден съдебен контрол.

Законовите изменения бяха внесени по спешност в понеделник вечерта от шефа на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и са подкрепени с подписи от Патриотичния фронт, БДЦ и ДПС. За тези изменения съобщи лично премиерът Бойко Борисов в петък. От думите му стана ясно, че те са заради проблема с продажбата на активи, свързани с КТБ. На правната комисия вчера управляващите отново признаха това. След като всички юристи от комисията обявиха, че това по принцип е много лоша законодателна техника и много лош юридически знак, накрая никой не гласува против. Проектите минаха с гласовете на ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт и БДЦ. БСП се въздържа по промените в НПК, а подкрепи тези в ГПК. От Реформаторския блок обявиха, че имат решение да се гласува "въздържал се", въпреки че ден по-рано от ръководството обявиха, че са против. Накрая обаче единият депутат от РБ се въздържа, а другият подкрепи НПК, но се въздържа за ГПК.

С предлаганите изменения в НПК се създава нов член 203а, който предвижда "в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник да може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа". Предвидени са още извънредни правомощия за органите на досъдебното производство. Те ще могат да вземат "при необходимост мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или друго общественоопасно деяние, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено". Освен това ще имат право и на временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши престъплението. Изрично е посочено, че изземването ще е по реда, по който сега прокуратурата действа при неотложност за събиране на доказателства - след това ще се иска одобрение от съдия.

В промените е неясно записано, че останалите мерки подлежат на обжалване пред съд. На правната комисия обаче се разбра, че съдебен контрол няма да има за правото да се спират финансови операции или сделки. За новото правомощие на главния прокурор вносителите пишат в мотивите, че то ще може да се осъществява при "непосредствена опасност, която не може да бъде предотвратена по друг начин". Това дава възможност за доста субективно тълкуване.

Премиерът започна да подготвя почвата за актуализация на бюджета. На фона на добри новини за приходите в хазната премиерът Бойко Борисов започна да подготвя почвата за актуализация на бюджет 2015. По време на редовния блицконтрол в парламента вчера Борисов не изключи възможността да търси подкрепа от депутатите за допускане на допълнителни разходи. Според премиера до подобно решение може да се стигне само ако събраните приходи надхвърлят планираното в бюджета. В същото време правителството вече обяви, че се очаква това да бъде факт още към края на април.

В последните седмици премиерът е иззел почти изцяло говоренето на тема изпълнение на държавния бюджет от министъра на финансите и редовно обявява различни показатели за работата на приходните агенции. Миналата седмица на заседание на Министерския съвет Борисов каза, че планираните данъчни приходи вече надхвърлят с 820 млн. лв. събраното за същия период на предходната година. От думите му се разбра, че според прогнозите държавата ще изпълни планирания за 2015 г. ръст от 1 млрд. лв. на данъчно-осигурителните приходи до края на април, а до края на годината кабинетът си поставя за цел парите в повече да са с 1.5 - 1.6 млрд. лв. спрямо събраното през 2014 г. Миналата седмица обаче Борисов бе категоричен, че допълнителните пари няма да се харчат, защото в бюджета има заложен дефицит от 3% от БВП и той трябва да се свива.

Вчера премиерът излезе с различна версия по темата за преизпълнението на приходите. Той отново предупреди, че нуждите на министерствата са огромни и няма как да бъдат задоволени, а основната цел на кабинета е да запълни дупката в бюджета и да не пипа парите от дълга. Борисов обаче вече допуска гласуване на допълнителни спешни разходи. "Ако, дай Боже, продължим да се справяме добре и парите минат 1.2 -1.3 млрд. лева, тогава можем да влезем в парламента и да проведем дебат за няколко места, където биха могли те да се сложат. Но това ще стане след дебат къде действително трябва неотложно да се работи", каза премиерът.

Капитал Daily

Кабинетът все пак ще отпусне 100 млн. лв. за ремонт на магистралите. Все пак ще бъдат осигурени допълнителни средства на Агенция "Пътна инфраструктура" за ремонт на най-увредените участъци от магистралите  "Тракия" и "Хемус". Това съобщи на брифинг след заседанието на кабинета регионалният министър Лиляна Павлова. Решението е било взето след среща между нея и Бойко Борисов, на която Павлова е запознала премиера с аварийната ситуация по старите отсечки на магистралите. Само преди броени дни бе взето решение скоростта на движение по част от тях да бъде ограничена на до 90 км/ч от 1 април, за да се намали рискът от произшествия по амортизираните отсечки. Причината е, че АПИ не разполагала с нужните 100 млн. лв. за ремонти. След разговора с Борисов обаче парите се намерили.

Откъде са средствата

Парите за ремонта на двете магистрали ще бъдат осигурявани на етапи по бюджета на АПИ, каза Павлова. Не стана ясно обаче дали средствата ще дойдат от държавния бюджет. Вероятен сценарий е финансирането да е за сметка на събраните с 250 млн. лв. повече приходи от данъци и такси в бюджета. Самият Борисов  пред депутатите в парламента в сряда също изказа притеснение за състоянието на старите пътища и допусна и част от преизпълнението на приходите за първото тримесечие да отидат за пътни ремонти. "Апетитите на министрите са огромни, нуждите на отделните министерства са огромни, но основната цел е да запълним дупката в бюджета, за да не пипаме парите, които са от дълга", коментира той.

Практиката досега

За ремонти на старите участъци на магистрала "Тракия" бяха проведени обществени поръчки по времето на Орешарски, но договори така и не се подписаха, а кабинетът на Борисов прекрати търговете поради липса на средства. Принципно средства за тези ремонти трябва да дойдат от програма "Транзитни пътища VI", която се финансира със средства от Европейската инвестиционна банка и републиканския бюджет. Тя обаче още е в период на договаряне и докато парите не бъдат осигурени, бе решено да се прави само аварийна поддръжка на магистралите. В случая обаче ситуацията е спешна. Регионалният министър обяви, че ще възложи на АПИ да започне веднага детайлно проектиране и възлагане на ремонта на четирите участъка - по два за "Тракия" и "Хемус", но не уточни дали ще бъдат обявени нови обществени поръчки или ще бъдат довършени прекратените процедури.

Проектът за седми блок на АЕЦ "Козлодуй" пропада. Американската компания Westinghouse няма да участва като стратегически инвеститор в проекта за седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Това съобщиха няколко правителствени източника. До редакционното приключване на броя от Министерството на енергетиката не обявиха официално новината. Крайният срок за подписването на споразумението беше 31 март. След отказа на Westinghouse изграждането на новата ядрена мощност изглежда  непостижимо. Двете страни все пак са постигнали съгласие да си сътрудничат за подобряване на съществуващите българските ядрени мощности.

Условието за участие

Условието на българското правителство е било Westinghouse да участва като стратегически инвеститор, а не само като доставчик на оборудване. Американската компания притежава 30% от общото дружество с АЕЦ "Козлодуй", което трябваше да изгражда и експлоатира новата мощност, но има опция да се оттегли от проекта, преди той да влезе в експлоатация. Акционерното споразумение беше подписано по времето на кабинета "Орешарски", но работата по проекта беше стартирана от ГЕРБ през август 2012 г. Т.е. целият финансов риск от това дали новият блок ще бъде на печалба се носи единствено от държавата като единствен акционер в АЕЦ "Козлодуй". Кабинетът искаше да промени споразумението, настоявайки компанията да не излиза "дълго време от проекта", да увеличи дела си до 49% и да осигури "свеж финансов ресурс".

Основната причина правителството да настоява за това партньорство e, че не може самостоятелно да осигури средствата за изграждането на седми блок. Това вече е заявявано многократно от българска страна. В тази връзка от парламентарната трибуна в сряда премиерът Бойко Борисов обвини предишното правителство, че ненужно е подписало акционерното споразумение, съзнавайки, че страната ни не може да вземе голям кредит и да увеличи дълговете си.

Според оценка на американската компания стойността на инвестицията е 7.7 млрд. долара. В началото на март Майкъл Кърст, вицепрезидент на Westinghouse, коментира, че "това е възможно най-ниската цена за изграждането на ядрен реактор в света". Компанията обаче никога не е имала намерение да участва като стратегически инвеститор, тъй като тя е специализирана в доставката и монтирането на оборудването.

Спорни моменти

В акционерното споразумение има и други спорни клаузи, които трябва да бъдат разрешени. Една от тях е свързана с финансирането на предпроектното проучване на седми блок, което трябваше да бъде финансирано от Westinghouse. Според източници от преговорите натрупаната сума е на стойност около 12 млн. долара. Ако проектът обаче не се реализира, тези разходи трябва да бъдат платени от държавата, по което в момента двете страни спорят.

Идея в развитие

Идеята за изграждането на седми блок в АЕЦ "Козлодуй" започна да се лансира още през 2012 г., малко след като правителството взе решение да се откаже от проекта "Белене". Една от първоначалните идеи беше в бъдещата централа да се използва готовият руски реактор за "Белене".

През август същата година Westinghouse спечели търга за изготвянето на предпроектните проучвания за седми блок, като обявената стойност на договора тогава беше 999 500 евро. Компанията трябваше да проучи възможностите за използването на различни технологии при инсталирането на руския реактор. Тя обаче безплатно предоставя и собствено проучване за използване на изцяло собствена технология.

24 часа

Борисов: Не ходете в Гърция, стойте в България. "Използвам трибуната на парламента да се обърна към всички български граждани да прекарат отпуските си в България." Това призова премиерът Бойко Борисов вчера след искане на депутатката от ПФ Полина Карастоянова да насърчи родния туризъм в навечерието на Великден и Гергьовден.

"Нужни са политически знаци за икономическа подкрепа. Преди няколко години, когато Германия изпитваше икономически затруднения, канцлерът Ангела Меркел се обърна към сънародниците си да останат в родината за коледните и новогодишните празници. Затова ние от Патриотичния фронт се обръщаме към вас да направите този апел", подкани го Карастоянова.

"Призовавам и депутатите, и министрите също да изкарат почивките си у нас. Защото, ако си направите справка, може да се окаже, че голяма част от народните представители не са почивали в България", натърти Борисов. И допълни, че българите предпочитат Гърция и Турция, защото там е по-евтино и има по-добро обслужване.

"Туристическият бранш няма ли интерес да осигури високо обслужване и качество на храните, на алкохола, на всичко - чадъри, шезлонги, за да върне тези 50 000-60 000 автомобила, които отиват към нашите съседи само за празниците. Да не говорим за летния сезон", каза още Борисов.

Премиерът е категоричен, че привличането на българските туристи е първата стъпка, която ще оживи бранша. Отговорниците за него във властта трябвало веднага да го задействат в срещи с гилдията. Да я питат дава ли се фалшив алкохол, водят ли се работниците изрядно, плащат ли се осигуровките, как се поддържат плажовете, какви са цените на шезлонгите, чадърите и атракциите. И дали сме конкурентни с нашите съседи.

Националният борд по туризъм изпрати писмо до МС с предложение да се дават ваучери за почивка на българите още през тази година на сума от 1080 лв. на човек. Те ще подпомогнат 160 000 души да почиват у нас, а те ще заведат и семейства и приятели, заяви Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Той прогнозира, че за Великден и майските празници над 140 000 българи ще отидат в Гърция.

Приветстваме призива на премиера и ще направим всичко възможно да убедим българите да останат тук, заяви Благой Рагин, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация.

За първи път от 5 г. - 250 млн. лв. излишък в хазната за март. рез март хазната ще е с излишък от 250 млн. лв. Такива са предварителните оценки, обявени от финансовото министерство. Това се случва за първи път от 2009 г.

За сравнение през март 2014 г. имаше дефицит от 874,7 млн. лв. Само за последните два дни на март НАП и митниците са събрали 340 млн. лв., отчитат от Министерството на финансите. Първото тримесечие на тази година завършва с 10,652 млрд. евро държавен дълг.

Данните за излишъка съобщи от парламентарната трибуна и премиерът Бойко Борисов. От началото на годината са събрани 820 млн. лв. в повече, но дупката в бюджета е близо 2 милиарда, разказа той. И призова да не се бърза с пренасочването на излишъците: "Апетитите на министрите, нуждите в много сфери са огромни. Няма да пипаме парите от дълга."

Борисов обеща, ако излишъкът мине 1,2 - 1,3 млрд. лв., да пристигне в Народното събрание за дебат кои са няколкото сфери с най-неотложни нужди, към които да се насочи извънредно финансиране.

Премиерът отново даде пример с любимите си магистрали. "Виждате старите отсечки в какво състояние са. Има такива, които от 40 г. не са въобще рехабилитирани", подчерта той. И даде пример къде ще са нужни пари: "Само 30-ина километра от участъците на Пазарджик и Пловдив и след Шумен ще изискват около 100-тина милиона. Това са 6 ленти."

Труд

Министър Иванов опитва измама. „Нямаме и не сме имали никакво намерение да закриваме, нито пък да преобразуваме Агенцията по вписванията. Имаме намерение да я развиваме". Това заяви министърът на правосъдието Христо Иванов пред „Труд".

Изявлението му последва публикация, изразяваща тревогата на гражданите и бизнеса от разпространената по-рано информация, че министерството планира да закрие на 1 август агенцията и Централния регистър за особени залози като ги слее и трансформира във ведомствени дирекции.

Замисълът е отразен в документ под заглавие „Програма за структурни и функционални реформи в сектор „Правосъдие". Лесните справки в Търговския и Имотния регистър можеше да останат само спомен, ако тази програма беше превърната в реалност.

В крайна сметка на заседание на Министерския съвет вчера е прието Постановление за промени в Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, с което тя запази своя статут. Закриването й по принцип не е лесна работа, тъй като нейното съществуване е предвидено в редица закони - за кадастъра и Имотния регистър, за Търговския регистър, за регистъра БУЛСТАТ и Семейния кодекс.

„Промените в постановлението са базирани на задълбочен анализ, извършен през 2014 г., по инициатива на предишното ръководство на министерството", каза Иванов. Те целели „решаването на някои проблеми в дейността и организацията на агенцията."

Предлага се реорганизиране на Главна дирекция „Регистри" в Агенцията по вписванията, а именно - броят на териториалните й звена да се намали от 12 на 6. Това ще стане чрез сливане и премахване на отделни излишни бройки, уточниха от правосъдното ведомство. Намалява се и числеността на персонала на агенцията с 5% - от 552 на 524 щатни бройки, като се гони намаление на разходите.

„С промените се цели най-вече оптимизация на управленските нива и ясно разпределение на отговорностите в агенцията. Това по никакъв начин няма да се отрази на точките, в които гражданите имат достъп, нито на броя лица, които работят „на гише" в подразделенията й - така наречените „фронт офиси", нито на качествата на услугата", казва министърът, цитиран по-късно от своите говорители.

Според тях твърдението на „Труд", че „министерството е планирало от 1 август 2015 г. да закрие Агенцията по вписванията и Централния регистър за особените залози, като ги трансформира в дирекции, са неоснователни".

Но документът, с който разполага редакцията, доказва тъкмо обратното. Очевидно правосъдния шеф се опитва да заблуди обществото. Или просто не знае какво прави.

Пържолите с eтикет къде е гледано прасето. Месарските цехове от днес трябва да пишат на етикетите в кои държави от ЕС са гледани и заклани прасетата, от които правят пържоли и всякакви други разфасовки. Новият регламент се отнася и за етикетите на разфасованото и опаковано прясно, охладено или замразено месо от овце, кози и домашни птици.

Изискването вече е в сила в България, съобщи вчера Българската агенция по безопасност на храните. Потребителите ще попаднат на новите етикети вероятно след седмица. Причината е, че произведеното месо до 1 април ще може да се продава със старите етикети до изтичане срока му на годност.

В случай че животното е отглеждано в повече от една страна, на етикета ще се посочва държавата, където е наддало най-много на тегло и е престояло най-дълго. В този случай на етикета няма да пише примерно „Произход: България", а "Отгледано в България".

За свинете изрично е записано, че когато са заклани на възраст над 6 месеца, ще се посочва държавата, в която прасето е живяло през последните си поне 4 месеца. Ако е заклано на възраст под 6 месеца, но е с живо тегло от поне 80 кг, ще се посочва държавата, в която е започнало да наддава над 30-ия си килограм.

В случаите, когато животното е заклано, преди да навърши 6 месеца и е с тегло под 80 кг, ще трябва да се изредят всички държави или да се посочи "Отгледано в няколко държави - членки на ЕС" или "извън ЕС".

За овцете и козите ще се посочва държавата, в която животните са прекарали последните си 6 месеца. Ако са по-млади от 6 месеца, ще се описва целият период на отглеждане. При пилешкото и пуешкото ще се посочва държавата, в която птицата е изкарала последния си месец. В някои случаи отново ще се описва целият период.

Друга новост е, че върху етикетите ще трябва да се изписва и "Заклано в..." и ще се посочва държавата, а също и код на партидата за идентификация на месото.

Ресторантите няма да са задължени да изписват произхода в менютата си, но трябва да могат да го представят на клиент или контролни органи при поискване.

Монитор

Чистят „Витошка" от кафенетата. Без маси и столове за консумация на открито ще работят заведенията по пешеходната зона на „Витошка" в частта между улиците „Солунска" и „Алабин". От днес екипи на Общинска полиция и инспектори ще проверяват дали собствениците са демонтирали съоръженията си. Ако стопаните не са си прибрали масите, те ще бъдат конфискувани, защото пречат на ремонта на  пешеходната зона.

„Изпратили сме две писмени покани до собствениците да премахнат съоръженията си до 1 април", съобщи районният кмет на „Триадица" Николай Терзиев. Въпреки поканите обаче частниците чакат последния момент, за да премахнат временните си конструкции, а до вчера никой не беше прибрал масите си. След като приключи ремонтът през юни, собствениците ще трябва да си изкарат нови визи за проект на кафенета.

Целта е те да не завземат толкова голямо място.

Майсторите вече премахват старите трамвайни линии. Ремонтът трябваше да започне още миналата година, но заради жалба на фирма беше отложен за пролетта. Строител на обекта е „Трейс груп холд", който подписа преди седмица договор с общината за изпълнение на поръчката. Стойността е 1,5 млн. лв., а финансирането е от бюджета на кметството. Срокът за изпълнение е точно 65 дни.

Плочките, които ще бъдат поставени на новия участък, ще са в същите цветове, каквито има в предишните. Озеленяването ще е с кашпи, а около тях ще има и пейки. Точно срещу ритуалната зала „Триадица" ще се паркира и „Старият трамвай". В специално реставрираната мотриса ще се разположи културно-информационен център. До ретро трамвая общината трябва да разположи и нов фонтан, а за вида му ще бъде обявен конкурс.

Съдбата на първия фонтан в участъка от ул. „Неофит Рилски" до „Солунска" обаче остава неясна. Причината е, че в общината е постъпила подписка от стотици граждани, които живеят в района и настояват шадраванът да остане Така през лятото окончателно ще се реши дали той ще остане.

Отделяме €50 000 за покупка на жилище. Най-често купуваме жи­­лище на цена около 50 000 евро, смятат имотните брокери. "Масовите сделки са от 40 000 до 50 000 евро", казва Наско Атанасов от "Виктория инвест".

Те са около половината от всички в момента, смята той. "Най-често се купуват жилища, строени след 2000 г. Предпочитат се най-много двустайни. В София единствено в кв. Студентски град и околните райони се търсят гарсониери за студенти.

Според Даниела Грозева от "Веда корект" за двустаен апартамент най-често сделките са на цени от 40 000 до 60 000 евро. "Всеки дава според джоба си, но психологията на българина е да има собствено жилище. Заради това хората с по-малко пари купуват според средствата, с които разполагат", поясни тя.

Полина Стойкова от Bulgarian properties смята, че в идеалния случай българинът иска да даде до 40 000-45 000 евро за двустаен. Тези цени обаче са само в представите на купувачите. Ако има такива имоти, то те биват купени в рамките на дни. Реалността е друга и качествените жилища на добри цени са все по-голяма рядкост, казва тя.

Константин Пандов от ЕППИ смята, че сега най-често се сключват сделки в най-ниския диапазон от 25 000 до 35 000 евро. Най-много се купуват гарсониери в районите близо до метрото, особено в района на "Младост". Повечето жилища се придобиват за лично ползване. От няколко месеца обаче хората със свободни пари, изтеглени от банки, търсят да ги инвестират в какъвто и да е имот, който да им носи доход, и звънят по агенциите", добави брокерът.

Според Тихомир Тошев от консултантската фирма "Кредит център" от началото на март  има ръст от около 7% на търсенето на ипотечни кредити на годишна база. "Основно се търсят суми между 30 000 и 40 000 евро. Най-често се иска заем за 70-80% от цената на имота, който ще се купува", уточни той.

Стандарт

Лъжат ни за БГ зарзават. На пазара в момента няма никакви български зеленчуци с изключение на краставиците. Това твърдят родни производители. Оранжериите не произвеждат. Те ще започнат, когато разходите спаднат, казва Елена Герганова, търговски директор на "Гимел" АД. "Табелка с надпис "български домат", върху която и да е стока, е абсолютна лъжа на някой някъде по системата. Единствените български домати, които се предлагат сега, са нашите биодомати", казва Герганова. Според нея лесно може да се хванат лъжците, като се осъществи контрол. "Да се отиде на сергията с т.нар. български домати и да се изземат всички прилежащи документи, а ако те са закупени от борса - да се стигне до клетката, от която са взети и после да се стигне до производителя, на когото да се направи ефективна проверка. Тази проверка може да се направи само с очи - да се види има ли или няма истински български домати. Проверката трябва да продължи, като се влезе в българската оранжерия, произвела тези домати, и се види какво количество е произвела, че да ги има масово по сергиите", препоръчва Герганова.

Проверка на "Стандарт" показа, че търговци на едро и на дребно си прехвърлят топката за произхода на стоката си. На кашоните с домати има различни надписи за произхода - гръцки, испански, турски и български. "Купихме зарзавата от борсата, там ни казаха, че доматът е български", казва продавач в квартален магазин.

"Продават чужди домати за родни с цел да се привлекат повече купувачи, защото българският домат е по-търсен и желан. Родният домат е хубав и вкусен, но се отглежда по-трудно и не е рентабилно производството му", казва Петър Петров, производител от Северна България. Вносът - нелегален и легален, удря сериозен шамар на родните производители. "Заради ембаргото в Русия стоката от страни от Европейския съюз се изсипва у нас, а ние не сме конкурентоспособни", твърди председателят на Сдружение "Югозапад 2013" Георги Кафтанов. Годината е студена и влажна, много собственици на оранжерии харчат доста средства за отопление на помещенията. Това пък оскъпява продукцията. "В момента има испански домат на 1,50 лева за килограм. Български домат ще има по пазарите след 10-15 дни, но няма как да струва толкова евтино. Най-страшно ще е в сезон пик през май и юни, когато ще има реколта, но ще е трудно да я реализираме при този наводнен със стока от ЕС и трети страни пазар", смята Кафтанов. Другата лоша новина е, че отново е зачестил нелегалният внос. "Не може да се продава домат от Гърция за 70-80 стотинки за килограм по това време на годината, ако стоката е с документи и е редовно вкарана тук", допълва зеленчукопроизводителят.

Герганова също потвърждава съмненията му. "Имаше една мярка - пломбираха всички камиони с плодове и зеленчуци, които влизаха на територията на страната ни. Тя беше изключително работеща и благодарение на нея до голяма степен се минимализира черния внос на нискокачествени и непроверени продукти. Тази мярка обаче от два месеца е спряна и ние вече усещаме нерегламентиран внос на плодове и зеленчуци на родния пазар. Не знам защо е спряна, но тя бе една от най-успешните мерки досега", казва шефката на "Гимел". И добавя: "Имаме нужда държавата да застане и да каже - да, ние сме проверили, можете да се доверите, това са българските производители".