Средносрочната стратегия за развитие на железниците и Плана за оздравяване на БДЖ предвиждат инвестиции между 210 и 430 млн. лева, намаляване на задълженията на дружеството до 134 милиона лева и покупка на 15 електрически мотрисни влака и 30 шинобуси. Това обявиха пред депутати и журналисти министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, и директорите на БДЖ.

Те представиха Стратегия и План за оздравяване и развитие на БДЖ за периода 2015-2022 г.

„Убеден съм, че с приемането на Стратегията за развитие на железопътния транспорт от Народното събрание и нейното изпълнение, ще се върне доверието в националния железопътен превозвач", каза министър Московски. По думите му единните и целенасочени действия на превозвача и инфраструктурния мениджър ще изпратят позитивен сигнал към всички партньори и с това ще се гарантира устойчивост на българския железопътен сектор.

Двата документа ще бъдат внесени утре в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения в Народното събрание за по-детайлна дискусия върху отделните им елементи, а още днес ще ги получат

синдикалните партньори, за да се запознаят с него. В рамките на месец, с всички заинтересовани страни ще се проведе обществено обсъждане на Проекта на Стратегията за развитие на железопътния транспорт и Плана за оздравяване на БДЖ за периода 2015-2022 г.

„Изготвянето на проекта на Стратегията показа, че вървим в правилната посока, защото документът е факт, благодарение на единомислието на състава на Комисията по транспорт в парламента", добави още министър Московски и уточни, че по време на дебатите части от тях може да бъдат променяни.

От продажбата на неоперативни активи като вагони, локомотиви, терени и почивни станции и може да се съберат поне 69 млн. лв. Изработен е и механизъм за уреждане на дълговете на БДЖ към НКЖИ, в размер на 75 млн. лв.

Предвижда се от БДЖ да бъдат освободени около 1200 души - по 600 от пътнически и от товарните превози. „Няма да има масови съкращения, личният състав ще намалява с пенсиониране на служителите и от нормалното текучество", посочи Московски.

„Стратегията дава възможност за приватизация на БДЖ "Товарни превози", каза директорът на Холдинг БДЖ Владимир Владимиров.

„Основните трасета, по които БДЖ ще работи, са границата със Сърбия - София - Пловдив - Бургас (-турска и гръцка граници), както и линията София - Варна, за която трябват 1,4 млрд. лева инвестиции", каза генералният директор на НКЖИ Милчо Ламбрев. Според него, ако линията от София до Варна се възстанови в качеството, когато е била направена, времето за пътуване между двата града ще падне с един час - от 6 часа и 50 минути на 5 часа и 50 минути. Московски обаче изрази скептицизъм, че държавата ще успее да намери 1,4 млрд. лева за жп линията София - Варна.

Ламбрев подчерта, че НКЖИ може да се откаже да поддържа и да демонтира жп отсечки, ако те не са рентабилни. Такъв пример е линията Септември - Добринище, която носи загуба от 5 млн. лв. на година. Други подобни линии са Горна Оряховица - Елена, София - Банкя и др. Линията между село Биримирци и Подуяне - товарна гара, вече е премахната, защото е била обект на кражби. „Някои от линиите могат да бъдат дадени и на концесия на общините и или на бизнеса", каза Ламбрев.

Депутатите Йордан Караджов и Йордан Костадинов изразиха подкрепата си за двата документа и подчертаха, че очакват те да бъдат приети от Народното събрание с голямо мнозинство.

Министър Московски посочи, че в момента транспортната система в България е несправедлива към железниците, но с въвеждането на нова ТОЛ система превозвачите ще се насочат към БДЖ. Парите, събирани сега от винетки, не са достатъчни за ремонт на пътя, камо ли за строеж на нови отсечки. В най-добрия случай превозвачът плаща по 1500 лева на година за камион и поврежда пътя, колкото си иска, добави министърът.

Цените в БДЖ ще останат конкурентни, каза Московски без да уточнява как ще се променят във времето на действие на стратегията.

На представянето присъстваха освен ръководството на БДЖ и председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание Гроздан Караджов, заместник-председателите й Камен Костадинов и Петър Петров, и някои от членовете на Комисията - Георги Свиленски, Станислав Иванов и Клавдия Ганчева.